Откъс от "Поведенчески проблеми при аутизма" на Джон Клемънтс

Откъс от "Поведенчески проблеми при аутизма" на Джон Клемънтс

© Издателство "Изток - Запад"



Днес, на Световния ден за информираност за аутизма в рубриката "Четиво" на "Детски Дневник" ви предлагаме откъс от "Поведенчески проблеми при аутизма" на Джон Клемънтс, предоставен ни от издателство "Изток - Запад". 


В нея британският клиничен психолог предлага ефективни и дългосрочни стратегии за подхождане към най-често срещаните поведенчески прояви при аутизма като физическата агресивност, самонараняването, нанасянето на материални щети. "Можем да помогнем на човека с аутизъм – бил той дете, юноша или възрастен, да престане да разрешава проблемите си по начини, които имат такава висока цена, а това ще донесе положителни последствия както за него, така и за останалите членове на семейството и за семейството като цяло", убеден е той.


Книгата не отрича, че промените в поведението на хората с аутизъм са бавен и мъчителен процес. Според Клемънтс обаче чрез постоянство и решителност стъпка по стъпка е възможно подобряването както на техния живот, така и на този на близките им.




Не ми казвай "Не"


Когато поставяме един другиму изисквания, това обикновено води до конфронтация. В последната глава разгледахме ситуациите, при които проблемното поведение се поражда, когато караме човека с аутизъм да направи нещо, а той на практика ни отказва. В тази глава ще разгледаме ситуациите, при които той ни моли да направим нещо, а ние му отказваме или когато вече върши нещо, а ние го молим да преустанови съответната дейност. Отказът да се изпълнят определени молби и поставянето на ограничения са сред най-обичайните фактори, предизвикващи проявите на нежелано поведение.


Елън обичаше да проявява инициатива, бе любознателна и винаги искаше да учи новите неща сама. Тя реши да се научи да готви, но след като повреди една микровълнова печка, майка й реши да не й позволява да готви сама. Всеки път, когато се опиташе да й забрани да готви, Елън започваше да протестира със силни крясъци, да хапе ръката на майка си и да я удря по главата и по коленете с юмруци.


Тревър обичаше да си похапва и често започваше да мрънка напевно на родителите си: "Моля те", което означаваше, че отново иска храна. В някои случаи нямаше нищо нередно да му дадат да яде, но не можеха да го правят постоянно. Всеки път, когато му кажеха "Не", той започваше да удря, да блъска и да хапе родителите си или всеки друг, който се окажеше наблизо.


Марк се справяше прекрасно с пазаруването в супермаркета, но щом сложеше и последната покупка в количката, искаше веднага да си тръгне. Ако на касата имаше опашка и му кажеха, че не може да си тръгне току-така, той се разстройваше и започваше да дърпа косите на околните купувачи.


Гари обичаше музиката и всякакви касетофони и плейъри. В училище, когато имаха час по музика, той намираше плейърите и искаше да си ги занесе вкъщи. Когато му кажеха, че това не е разрешено, той ги хвърляше на земята, започваше да чупи и други неща край себе си и нападаше всеки, който се опиташе да го възпре.
Бари обожаваше "Макдоналдс" и всеки път, когато минеха с колата покрай заведение от тази верига, той искаше да се отбият в него. Родителите му планираха маршрута си изключително внимателно, за да избягнат всички подобни заведения по пътя, ако не бяха решили предварително да го водят там. Но неизбежно от време на време се случваше да минат покрай някое. В тези случаи те трябваше да съобщят ужасната новина, че този път няма да ходят в "Макдоналдс". Бари не можеше да понесе това и обикновено нападаше онзи от родителите си, който в този момент караше колата.


Упражнение 7.1. Да се стегна и да го преглътна ли?
Помислете си за конкретни ситуации (повече от една), в които нещо ви се е искало страшно много, но са ви го отказали. Направете списък на тези ситуации.


• Как се чувствахте?
• Колко силни бяха тези чувства?
• Какви мисли ви минаха през главата?
• Какво направихте?


Никой не обича да му казват "Не". Вж. Упражнение 7.1.
Когато разглеждаме собствените си преживявания, описани в упражнение 7.1, започваме да осъзнаваме защо тези ситуации са толкова трудни за хората с аутизъм. Чувствата, които ни завладяват, обикновено са изключително силни и ни връхлитат внезапно, така че ни се налага да положим известни усилия, за да ги овладеем. Понякога може и да не успеем и в такъв случай изпускаме нервите си и се държим неподобаващо. Опитваме се да разберем защо ни се отказва. Започваме да търсим някакъв начин да се измъкнем от ситуацията (мислим как може да убедим другия, двоумим се дали да не отидем при някого, който може и да не ни откаже, или пък започваме да мислим как да си отмъстим!). И наистина в много случаи ние успяваме да намерим някакъв начин да изкопчим това, което искаме, и да победим противното "Не". Като изброяваме всички тези стъпки, започваме да разбираме до каква огромна степен са лишени хората с аутизъм от всички тези средства, с които ние си служим в подобни ситуации. Понякога те не са в състояние да обработят причината за отказа, която им се изтъква, и да превключат от тази тема и да започнат да мислят за нещо друго. Те не могат да се сетят, че е възможно да заобиколят този, който им казва "Не", нито пък им хрумва, че могат да се допитат до някой друг.


Освен това не забелязват, че започват да се ядосват, нито пък знаят как да овладеят силните чувства, които са ги връхлетели. Ако си изпуснат нервите, в крайна сметка просто ще им съставят поведенчески план, ще им предпишат лечение с психотропни лекарства или пък и двете.


В реалния свят всъщност ние не приемаме отказа, а научаваме редица начини да се справяме с тези конфликти. Но винаги остават срещи, изпълнени с трудности, особено когато молителят изпитва непреодолимо силни чувства по отношение на съответната молба – когато за него тя е от изключително значение. Независимо колко незначителен може да се струва този проблем на околните. В случая важното е личното изживяване за значимост, както и това, което човек влага в проблема. Всъщност наистина е учудващо, че хората с аутизъм обикновено успяват да се справят с отрицанието, при положение че имат на разположение толкова малко ресурси, които биха им помогнали да превъзмогнат проблема.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK