Бах, или за величието на музикалното старание

Портрет на Йохан Себастиан Бах от 1746 г.

© Wikipedia Commons

Портрет на Йохан Себастиан Бах от 1746 г.



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва историята на един от най-популярните композитори в света - Йохан Себастиан Бах. На неговата музика са посветени поредните концерти днес. Все още имате шанс да посетите концерта в 17 ч. 


Йохан Себастиан Бах е фигура с близък до митичния статут в съвременния музикален свят. Животът и творчеството му продължават да се изследват без отлив на енергия и все по-често се оказва, че един или друг факт, доскоро смятан за отговарящ на истината, е пълна измислица и обратно.




Въпреки това или точно поради тази причина Баховата личност продължава да вълнува повече от триста години след неговото рождение. Животът му често се разглежда и разделя на периоди според различните градове, в които е пребивавал и работил, тъй като всеки един от тях представлява важен етап в творческото му развитие.


Йохан Себастиан Бах е роден в голямо музикантско семейство като най-малкото от общо осем деца. До десетата си година вече е загубил и двамата си родители и отива са живее с един от по-големите си братя. Образова се в лицей, където получава задълбочено образование по разнообразни дисциплини. Учи се да свири на орган и клавесин, овладява цигулката и други струнни инструменти и опознава композиционното изкуство, правейки преписи на чужди творби.


Семейството на брат му обаче се увеличава и вече няма място за Йохан Себастиан. Изключително ограничен финансово, той заминава, за да продължи обучението си в съседен град. Известен анекдот разказва, че веднъж, почивайки си пред един хан, той вижда как някой изхвърля две рибешки глави на боклука. Отива да провери дали някаква част от тях става за ядене и вътре открива по една ценна монета, с които успява да продължи пътуването си.


Първа работа - Арнщат


Първата му истинска работа е като органист в катедралата Нойекирхе в Арнщат. Той е много млад, но изключително способен и не проявява никаква търпимост към некомпетентността на колегите си. Според Бах професионализмът и усърдието са ключови за един музикант. Оттук и известната история за похода на композитора до Любек - след като научава, че великият органист Дитрих Букстехуде е в Любек, Бах решава да измине пеш пътя от 400 км в едната посока, за да чуе своя колега и конкурент.


Бах се жени за първата си съпруга на 22-годишна възраст и по същото време започва да преподава - дейност, която ще поддържа до края на живота си. Славата му на прочут музикант започва да се носи, като същевременно той все по-често е обвиняван за прекалената сложност на композициите си.


Ваймар


Бах е поканен като придворен органист на херцога на Ваймар - истински важна работна длъжност. Тук се раждат седем от децата му, а също и повечето от произведенията му за орган - задължение на концертмайстора е да пише по една кантата на всеки четири седмици.
 


Изключителните му способности на клавиатурата стават все по-прочути и когато един френски клавесинист пристига във Ваймар, се решава да се проведе състезание между двамата. Всичко е уговорено, състезанието трябва да започне, но се оказва, че французинът е избягал в уплахата си от таланта на Бах.


Кьотен


Когато във Ваймар най-високата музикантска позиция - тази на капелмайстор, се освобождава, Бах не получава предложение за нея. Той е безкрайно огорчен и незабавно си намира друга работа – в Кьотен.


Херцогът на Ваймар обаче не е съгласен с неговото заминаване и като отговор на молбата му за освобождаване от поста го вкарва в затвора. За щастие Бах е пуснат на свобода след по-малко от месец и заминава в Кьотен, където новият му работодател – принц Леополд, става негов добър приятел и покровител.


Принцът не одобрява изпълнението на Баховата музика в църквата, затова композиторът се концентрира върху светските творби. Именно в Кьотен са създадени прочутите сюити за соло виолончело, както и Бранденбургските концерти. Последните не се харесват на Леополд и по тази причина не се изпълняват нито веднъж преди смъртта на принца.
 


По време на едно от многобройните пътувания на Бах заедно с херцога съпругата на композитора внезапно умира. Още на следващата година музикантът се жени за талантливата певица Ана Магдалена, която е с цели 17 години по-млада от него. Двамата имат 13 деца, но освен грижовна майка и съпруга Ана Магдалена помага в огромната по обем работа по преписване на Баховите произведения и въвежда децата си в тази дейност.


Когато Бах отново усеща, че е време да смени мястото си на пребиваване и да се насочи към град с по-богати възможности за образование на децата си, той избира Хамбург, но там конкурсът е спечелен от посредствен музикант със сериозни финансови възможности. По този повод пасторът на църквата възкликва в една от проповедите си: "Дори витлеемските ангели да пожелаят да станат органисти в църквата "Св. Якоб", ако нямат пари, ще трябва да се върнат обратно на небето."
 


Лайпциг
Последната длъжност на Бах е в Лайпциг, където работи до края на живота си.


В продължение на 27 години той е диригент на хора в църквата "Свети Томас" и музикален директор на всички църкви в града, a също така ръководи и светския ансамбъл "Колегиум музикум", с който изпълнява музика в известно лайпцигско кафене.


По време на Лайпцигския период е създадено едно от най-сложните и гениални Бахови произведения - "Изкуството на фугата". То не е завършено, но в него Бах представя цялостно възможностите на полифонията и контрапункта – съчетаването на няколко самостоятелни музикални линии.


Произведението е издадено след смъртта му, но по това време към него бива проявен толкова незначителен интерес, че според градските легенди един от синовете на Бах продава медните плочи, с които се печата, за да спечели от метала.
 


Към края на живота си Бах има все повече проблеми със зрението - двете офталмологични операции, които претърпява, са неуспешни. Композиторът умира на 65-годишна възраст, оставяйки богато наследство на многочисленото си семейство.


Музиката на Бах бързо е забравена, тъй като композиторът никога не е полагал съзнателни усилия да я популяризира. Той винаги е смятал, че със старание могат да се покорят най-високите върхове на творческия път и през живота си работи със смирение и последователност.


Творбите му биват "преоткрити" близо век след смъртта му от тогава младия немски композитор Феликс Менделсон Бартолди. Легендата разказва, че когато един ден Менделсон пазарува в месарницата, поръчката му е увита в хартия с нотен текст. Заинтригуван от съдържанието, той се връща за останалите страници.


Така открива "Матеус пасион", който изпълнява в Берлин и само хорът се състои от 400 души, предимно любители.
 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK