За контрабандата и звездите

За контрабандата и звездите

© Associated Press



"Дневник" препечатва текста на Зорница Христова от блога й с нейното съгласие. 


Бъдещето е това, за което се готвиш.
 

Ние обичаме да си го представяме безоблачно, като хепиенд на една малко протяжна история за еволюцията и прогреса. 


Като лятото на растежа.
 

Истината е обаче, че ако си представяме бъдещето без проблеми, значи си го представяме без работа. За какво тогава да готвим децата си?
 
Ние сме технологичното поколение, казват много от тях. Технологиите се развиват толкова бързо – защо да знам, когато Гугъл знае вместо мен?
 
Нищо чудно, че ни е трудно да ги мотивираме. Всичко ще бъде лесно, казват ни от рекламите. Натисни копчето. Изтегли приложение.  Няма нужда дори…
 
Нищо чудно, че не можем да ги мотивираме. Кой се готви за лесното? Особено когато самата подготовка е трудна. В едно бъдеще без проблеми хората биха били като безполезната раса "елои" от "Машина на времето" на Хърбърт Уелс. Биха намирали за безсмислено да развиват умовете и телата си. Също като мнозина днес.
 
Само че, разбира се, бъдещето не е без проблеми. Да видим какво се е случило във времето, което е било "бъдеще" за Хърбърт Уелс и съвременниците му: две световни войни.Арменският геноцид, Холокостът, геноцидът в Руанда. Студената война и ядрената надпревара. Катастрофата в Чернобил и други екологични катастрофи. Глобалният тероризъм.
 
Откъде са се взели тези проблеми? Нали сме овладели природата, опознали сме я и сме я впрегнали, нали машините трябваше да направят всичко лесно? Откъде се вземат катастрофите?
 
Отговорът е: от хората. В хода на най-новата ни история най-голямата заплаха за хората са другите хора. И необходимостта от съжителство и сътрудничество с тях си остава най-сигурното предизвикателство за бъдещето. Ние може да не знаем със сигурност какви климатични промени предстоят, как точно ще напредне медицината или астрофизиката, какви ще бъдат утрешните технологични играчки и дали, примерно, специални нишки в дрехите ни няма да бъдат в състояние да правят пълна диагностика на здравословното ни състояние.
 
Затова пък със сигурност знаем, че ходът на еволюцията е много бавен, че човешката природа не се променя от днес за утре.
 
Че понякога ще изпитваме гняв.




И разрушителни желания.


Че ще се страхуваме от непознатото и ще реагираме на него с агресия.
 

Че нерядко силните от нас ще се съюзяват срещу слабите. И това ще води до катастрофи.
 
Че понякога ще злоупотребяваме със същите тези технологии, които ни обещават рай. И това ще бъде ужасно.
 
Че понякога ще знаем кое е правилното, но ще ни харесва да постъпваме другояче, за да се чувстваме свободни.


А друг път ще свикнем с несвободата и ще се окажем способни да живеем в нея десетилетия наред.
 

След като човекът е най-голямата заплаха, защо не го изследваме? Защо нямаме науки, които да се занимават с това?


Имаме. Наричат се хуманитарни науки.
 

Имаме, но не им позволяваме да се развият така, както биомедицината или ядрената физика.
 
Имаме, но не инвестираме особено в тях – нито в новите изследвания, нито в популяризацията на техните открития.
 
Нещо повече – ние често пречим на техните открития да стигнат до класните стаи. Учебниците по литература и история често са най-трудно променящите се в програмата, особено в страни като България. Те изглеждат замръзнали, сякаш функцията на хуманитарните предмети е да осигуряват противотежест на така плашещото ни бъдеще.
 
Затова ги държим в миналото. Крайната десница в България настоява да се въвежда "патриотично образование", макар от 30 години обучението по хуманитарните предмети да не е тъкмо това – и нищо друго.
 
Така те служат на всеки друг, но не и на децата. Защото детето може да прекара 12 години в училище, без някой да му каже какво да прави с побойника, който го причаква в голямото междучасие.
 
Нещо повече – без някой да му каже какво да прави с побойника в себе си.  Или със страхливеца, който може да се направи, че не вижда, докато другите тормозят някого.  Какво да прави с чувствата си, да ги потиска или да им се поддава? Кое е по-трудно? Кое е по-опасно? Има ли други със същите дилеми? Как да преценява другите хора, как да разчита мотивите им?
 
Как да забележи собствените си грешки? Как да избира добре?
 
Като редактор на издателство "Точица" от пет години издавам книги, които са на ръба на образователната програма. От външната страна. Книгите винаги са имали обща граница с образованието и аз използвам това, за да контрабандирам хуманитарно знание от другата страна. Крия реториката под сладоледа, ненасилието под мирната борба за пресни кифлички.
 
Защо го правя? Защото от другата страна на границата има огромни залежи от най-ценния ресурс на образованието.
 
Като родител, като учителска дъщеря и като водещ на над 40 работилници мисля, че най-ценният ресурс на образованието е ученическият въпрос.
 
Тази образователна концепция е нова приблизително колкото платоновите диалози и дзен-будизма. Най-добрият момент да научиш някого на нещо е когато отговаряш на въпроса му.
 
Ако планираме твърде тясно работата си, ако не предвидим възможността този въпрос да ни изненада и да ни отведе в нова посока, да ни накара да научим ние самите нещо ново и с примера си да покажем на децата как се учи, значи планираме провала си. Ще го усетим в момента, в който спрем да получаваме въпроси. Да получаваме задачи.
 
Джон Майтън казва, че преподаването е сценично изкуство – учителят е актьор, който говори пред публика. Аз бих продължила мисълта му и бих казала, че добрата хуманитаристика е сценично изкуство, в което всички са персонажи и се опитват да анализират възможния смисъл на ролята си, да видят възможните диалози, да пробват какво е да си някой друг. Това може да стане през театъра, както го прави Георги Няголов, през задаването на исторически роли, както го прави Емил Джасим, или просто през литературата и постоянната гонитба на вживяването и обмислянето, както го правят други даровити учители.
 
Най-доброто помагало в науките за човека е самият човек.
 
И това е важно за всички сфери, защото (както казва Хюм) няма наука, която да не е хуманитарна. В единия край на телескопа стои човешкото око и няма да разберем звездите, ако не разбираме него.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 773 Неутрално

    Много добър призив за търсене на човешкото в човека, за предотвратяване на компютаризацията на душата ни, за една стъпка назад, за да можем да направим успешно две напред. Такива личности, като фоспожата, трябва да бъдат привлечени за създаване на една работеща и оздравителна стратегия за образованието.
    " В единия край на телескопа стои човешкото око и няма да разберем звездите, ако не разбираме него."
    Моите почитания, особено за своеобразното лого на образованието в последната ви мисъл, Зорница!

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  2. 2 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 773 Неутрално

    Извинявайте за грешката..".Госпожата"..

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  3. 3 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 795 Весело

    На всички,които мърморят по адрес на времето,отдавна казвам:"Няма лошо време.Има лоши хора."

  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2108 Неутрално

    След като човекът е най-голямата заплаха, защо не го изследваме? Защо нямаме науки, които да се занимават с това?"Ами сигурно защото ще научим нелечими и страшни истини за себе си.

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    Добра тема за размисъл и коментар, но трудно смилаемо поднесена. Може по-простичко, не сме на научен семинар. Четеш и те боли главата. Ами така е, но ние правим само констатации, списъци от проблеми, които всички знаят. Какво да предложим да не е така. Децата на 5г. свободно боравят технически с компютър, пускат си игрички и клипове. Виждам внука ми. На неговите години майка му знаеше две дузини с приказки. Е, сега и дай фейса и чатове. Времената са такива.

  6. 6 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3436 Неутрално

    Затова пък със сигурност знаем, че ходът на еволюцията е много бавен, че човешката природа не се променя от днес за утре.
    Че понякога ще изпитваме гняв.
    И разрушителни желания.
    Че ще се страхуваме от непознатото и ще реагираме на него с агресия.
    __________
    Това което никой не Ви казва е ,че след хилядолетия природосъобразен живот хората в неолибералните общества са се хранили от природата , избивали са си агресията в истински войни и са живели без 24 часово наблюдение! Последните 1-2 покуления са подложени на голям стрес и промяна на начина на живот които поразяват химията на мозъка и тялото !




    Libertarianism is just anarchy for rich people
  7. 7 Профил на rossen_stoyanov
    rossen_stoyanov
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#5] от "man_un":

    без желание да се заяждам, но статията е далеч от научен семинар, малко по-есеистичен текст, написан по начин, който се среща все по-малко в популярната ни журналистика. А и това е част от дискутирания проблем - "изтъпяването" на основния иснтрумент на горепосочените хуманитарни науки, а именно езика. А относно това какво може да се направи, освен така необходимата образователна реформа - родителите, доколкото им позволява времето и възможностите да насърчават децата да четат...

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    До коментар [#7] от "rossen_stoyanov":

    За стила не споря, не го познавам като изказ, щом казвате, значи го има. Мисълта ми беше за проблема, което и Вие споменавате, да стане ясно на всички какъв е и да помогнем и привлечем децата към книгата.

  9. 9 Профил на sortero
    sortero
    Рейтинг: 242 Неутрално

    лични, но не натрапчиви изводи, разсъждения. "Quot homines, tot sententiae"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK