Какво прави децата щастливи

Какво прави децата щастливи

© Издателство "Изток запад"



В тази книга става дума за това къде се корени радостта. Предлагам конкретен подход, чрез който да увеличите шансовете на детето си да изпита щастие и удовлетвореност, а по-късно те да се задълбочат в живота му като възрастен."


Това обяснява клиничният психолог д-р Едуард Халоуел за книгата си "Детството и семенцата на щастието", която е вече на българския пазар под марката на издателство "Изток - Запад", съобщиха от там.


В книгата с подзаглавие "Пет стъпки към това децата да открият радостта" ученият споделя с родителите своите наблюдения не само като специалист, но и като баща.




Халоуел предлага план от 5 стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които всеки родител може да използва, за да помогне на децата си да растат щастливо и да се развиват пълноценно. Този план може да се прилага не само от родителите, но също и от учители, както и от всеки, който се занимава (не)професионално с деца, отбелязва психологът.


Ученият смята, че човешката близост и връзката с детството са ключът към щастието, а всяка една от тези стъпки води към следващата. 


Д-р Едуард Халоуел е известен американски клиничен психолог, специализирал в работата с деца и подрастващи. Преподавател е в Харвардския медицински факултет и е директор на Центъра за когнитивно и емоционално здраве "Халоуел" в Съдбъри, Масачусетс, за амбулаторно лечение на деца и възрастни с широк спектър от емоционални проблеми и обучителни трудности. Автор е на множество книги, обхващащи различни психологически теми, сред които стресът, тревогата, проблемите с вниманието и др.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2048 Неутрално

    Те си знаят.Едно е сигурно при децата,че и от малко могат да бъдат щастливи.

  2. 2 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1234 Любопитно

    Според мен, тези, които правят децата щастливи са родителите им!!!!

  3. 3 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 434 Весело
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 503 Неутрално

    40г. бях учител, 32 съм родител, от 6г. съм дядо. Винаги съм бил приятел с децата. Не мога да гледам дете да плаче. Малката ми внучка на годинка ми беше на гости, малко инатче, ревва ако не му вървиш по гайдата. Майка му гледа строго, на мен ми се къса сърцето, вземам го на кунки, пускаме жаба жабурана на компютъра и то млъква, а после заспива. Мили душици, искат внимание.

  5. 5 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    Баща ми, бог да го прости, останал без майка на 4,5 години. Споменът, който му останал за нея нея бил, че имало много цветя...., а на нас казваше, че най-голямата му мъка е, че цял живот намало на кого да каже МАЙКО!!!!

  6. 6 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1262 Неутрално

    Много баби (учени), хилаво дете. Едно време и без учени родителите ни са станали хора и са били по-щастливи от нас.

  7. 7 Профил на foure
    foure
    Рейтинг: 757 Неутрално

    До коментар [#3] от "dmarev":

    Сладолед и захарен памук

  8. 8 Профил на Nazlim S
    Nazlim S
    Рейтинг: 328 Неутрално

    Невинността ги прави повече от щастливи.

  9. 9 Профил на vandi
    vandi
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Отношенията с децата се градят всеки ден по 24 часа. Най-важен е личният пример. Много е важно да говориш с тях поставяйки ги наравно със себе си, като не забравяш и ласката. Децата са по-добрата част от света. Ние ги моделираме често по свой образ и подобие. Учете се от тях. Възприемайте доброто, позитивното.

  10. 10 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2487 Неутрално

    Ключът е ЛЮБОВ.Децата безпогрешно познават кой е искрен и ги обича.

  11. 11 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7272 Неутрално

    Точно тези неща получавахме ние от нашите родители.А сега всички бързат и нямат време да изслушат и да поиграят с децата си.Няма нищо по-тъжно от детство без топлина,любов и внимание.

  12. 12 Профил на Loco Motion
    Loco Motion
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Откакто имам дете и започнах да чета определен вид книги за развитието на децата, детска психология, емоционална интелигентност, привързано родителство и т.н. в тази посока, си дадох сметка, че там се крият отговорите на много въпроси, които мъчан нас възрастните... все се чудим къде е проблемът със собственото ни отношение към света, а той бил в онези далечни години на детството, там сме формирали себе си и сме заложили щастието и нещастието, което носим цял живот. Затова подобни книги си струва да се четат, посяват семето на доброто у родителя и го окуражават да дава любов и внимание в един свят, където разписанието е богът на съществуването.
    пиша всичко това, без да съм чела тази конкретна книга.

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    Във връзка с тази тема горещо препоръчвам филма 'Моят живот като куче' (My Life As A Dog) на Ласе Халстрьом.

    https://www.youtube.com/watch?v=KsrfTJriMWE

  14. 14 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 616 Неутрално
  15. 15 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 434 Неутрално

    "Моето компетентно дете" на Йеспер Юл е най-добрата книга, преведна на български, за взаимоотношенията родители -деца. Аз вярвам на скандинавската школа в изследване развитието и възпитанието на децата и се опитвам да я следвам, без да пренебрегвам идентичността на собственото ни семейство, дом и традиции. По конкретно: 1. наблюдавам децата, прекарвайки с тях поне 5-6 часа на ден в активно общуване; 2. анализирам действията им и стимулирам чрез похвали, поощрения, повторения всяко тяхно постижение; 3. включвам ги в 90% от нещата, които правя и това е част от общуването. Тези три стъпки наричам "позитивно общуване". Виждам, усещам и разбирам че са най-щастливи, общувайки по тези три начина. (става дума за щастието само по отношение на връзката родители-деца, тук не коментирам деца-деца; деца-други възрастни и т.н.)

  16. 16 Профил на wiligri
    wiligri
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Щастливи са, когато са обичани. И при порасналите деца е така. Другото важно нещо е обичта да се показва, а не да се декларира и купува.

  17. 17 Профил на 2COOL
    2COOL
    Рейтинг: 221 Любопитно

    Бих желала да прочета книгата! Звучи ми добре конкретизирана. С половинката ми се стремим децата ни (2г, 6г.) да са щастливи малчугани и пълноценни личности впоследствие. Грешим понякога, но (съжалявам, за което) много по-малко отколкото са грешали с нашето възпитание преди 20+ години. Ние, енергични млади хора- самостоятелно отглеждаме децата си. Превърнахме се във всеотдайни (не строги, не безхаберни или материални родители) ползваме ресурси- доверие и контакт, опит, окуражаване, признание, уважение... За да достигнем до целта! Засега сме сеячи, които ще се радват на своите плодове- но не сега- след време- търпение е нужно, и любов, безгранична ЛЮБОВ! И още нещо, в което се уверявам ВСЕКИ ДЕН- първите 7 години! Хора, те са нешо незаменимо. Изпуснеш ли ги, край. От тях зависи много. За човека те са основата.

    Всеки ден е различен, пъстър и необикновен!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK