Откъс от "Детството и семенцата на щастието" на Едуард Халоуел

Откъс от "Детството и семенцата на щастието" на Едуард Халоуел

© Издателство "Изток запад"



Днес в рубриката "Четиво" на "Детски Дневник" ви предлагаме откъс от "Детството и семенцата на щастието" на Едуард Халоуел предоставен ни от издателство "Изток - Запад". 


"В тази книга става дума за това къде се корени радостта. Предлагам конкретен подход, чрез който да увеличите шансовете на детето си да изпита щастие и удовлетвореност, а по-късно те да се задълбочат в живота му като възрастен", обяснява клиничният психолог д-р Едуард Халоуел за книгата си.


Той предлага план от 5 стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които всеки родител може да използва, за да помогне на децата си да растат щастливо и да се развиват пълноценно.




Приятно четене!


Върнете се назад... поучете се
от собственото си детство


Изследванията показват, че един от критичните фактори за това да си добър родител е способността да размишляваш върху собственото си детство и да извличаш поуки от него. Ако си направите изводи кои неща от миналото ви са били добри и кои – не, е много по-малко вероятно да повторите грешките. Възрастните, които не са способни да си спомнят и размишляват, най-вероятно ще повторят грешките на своите родители.


Родителите, които малтретират децата си например, често са били малтретирани като малки. Те не биха се държали така, ако можеха да осмислят собствените си преживявания и да се поучат от тях; да признаят случилото се, да си припомнят болката и да намерят други начини да се справят със стреса, вместо да си го изкарват на своите деца.


Макар че проблемите, които ви притесняват, вероятно съвсем не са толкова сериозни, колкото малтретирането, това важи за всякакви случаи: способността да размишляваме върху детството си и да се учим от него ни прави по-добри родители.


Ние се опитваме да запазим и предадем на децата си добрите неща, които сме преживели като малки – и се стремим да не повтаряме грешките, които са правили с нас.


Помните ли наистина и можете ли да обясните с думи точно какво беше хубаво и какво – лошо толкова отдавна? Струва си усилието да го направите.


Един виден британски психолог – Питър Фонаджи – установява в едно свое скорошно изследване следното:
Има майки, чието детство се характеризира със сравнително голям стрес – отгледани са от самотни родители, родителите им са имали криминални прояви, били са безработни, съжителствали са с твърде много хора на малка жилищна площ или в семейството им е имало психично болни. Вероятността децата им да се привържат здраво към тях е значително по-голяма, ако те като родители успеят да размислят дълбоко върху преживяното от тях. Това е потвърждение на идеята на Фройд (1920), че тези, които не помнят миналото и не разрешат проблемите, идещи оттам, са обречени да го повторят, най-малкото спрямо своите деца.


Един от основните детски корени на щастието ни като възрастни несъмнено е чувството за сигурност и безопасност, което идва от стабилната връзка с един или двама родители. Дори и да не сте получили това като дете, изследването на Фонаджи показва, че ако размислите върху причините за случилото се, има много по-малка вероятност да повторите грешките, които родителите ви са допуснали с вас. С други думи, струва си да си спомните детството си и да се поучите от него. Именно затова отделям цяла глава от тази книга, за да ви помогна да организирате спомените си.


Помните ли как като дете или тийнейджър си казвахте: "Никога няма да забравя как се чувствам сега и никога, ама никога няма да постъпвам с децата си така, както възрастните постъпват с мен"? Помните ли колко се ядосвахте на твърдения от рода: "Ти просто преминаваш през някаква фаза" или "Ще ти мине"? Помните ли как хора на моята възраст ви казваха колко е страхотно да си млад и че човек трябва да се радва на детството и младостта, докато може? И помните ли как си мислехте: "Да бе, да! Страшно е тъпо да си на моята възраст и аз никога, ама никога няма да стана сантиментален стар глупак като този тук и да забравя колко е трудно да си дете."


Колкото и да сме си казвали, че никога няма да забравим, ние забравяме. Ала с малко усилие можем да си спомним.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3239 Неутрално

    Много философски поглед.

  2. 2 Профил на aa1831
    aa1831
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Човек не стигне ли сам до подобни изводи, колкото и каквото да прочете на тази тема ще е безмислено.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK