Сцена из "Царицата на чардаша"
Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.
Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва историята на оперетата, на която са посветени утрешните "Концерти на възглавници".
Диалози, песни, танци, красиви мелодии и леки акомпанименти... това е оперетата или както буквално се превежда името й от италиански - "малката опера". Тя се ражда от "голямата"опера, а впоследствие се преобразява в най-популярния сценичен жанр на 20-ти век – мюзикъла.
Век по-рано в Париж, така наречената "комична опера" отдавна вече не е забавна и лека – под термина по-скоро се разбира произведение, в което действието максимално се доближава до реалния живот, а той твърде често е изпълнен с трагични обстоятелства. Тогава именно Жак Офенбах започва да пише своите кратки едноактни сценки с лек и мелодичен характер, които добиват такава популярност, че скоро той започва да създава цели произведения в новия жанр. Композиторът обаче нарича почти всички свои над 100 творби "опери" и много рядко "оперети". Критиците и анализаторите не са съгласни – същината на Офенбаховите работи безспорно ги обуславя като част от жанра на оперетата.
Композициите на Офенбах стават популярни из цяла Европа - по техен пример на немски, английски, унгарски, испански, италиански се композират нови творби от същия вид. Поради голямото значение на диалозите, качественото либрето се оказва изключително ценено, а певците не рядко следва да са еднакво добри и като актьори, и като танцьори.
Постепенно се развиват национални школи, в които жанрът бива наричан по различни начини, но с годините за него се налага терминът "оперета".
Във Франция и Англия оперетата е забавна и развлекателна, а във Виена тя е по-скоро романтична и чувствена. Там творят Йохан Щраус и Франц Лехар, които се стараят да поддържат високото качество на музиката в творбите си. Щраус е отговорен за силното танцово присъствие в оперетата и по-конкретно - това на валса.
Един друг гражданин на Виена е също така верен на валса в своите оперети, но при него романтичният виенски привкус е съчетан с възторжено представяне на унгарската традиционна музика - Имре Калман е един от най-популярните оперетни композитори и до днес.
Калман навлиза в музикалния свят като бъдещ пианист, но медицински проблеми с ръцете го възспират да продължи по първоначално планирания път. Учи композиция в Будапеща редом с Бела Барток и Золтан Кодай, както и за кратко – право. В началото на кариерата си желае да бъде възприеман като "сериозен" композитор, като включително работи и като музикален критик.
Славата му, обаче, идва с няколко хумористични кабаретни песни и първата му оперета "Есенни маневри", която жъне небивал успех из цяла Европа и САЩ. Спектаклите с нея във Виена са толкова популярни, че Имре Калман решава да продължи живота си в австрийската столица. Там пише поредица от великолепни оперети като "Царицата на чардаша" и "Графиня Марица". Всички негови популярни композиции включват унгарски елементи – националността на героите, сюжета, но най-вече - музиката.
Арии и дуети от оперетите му често са изпълнявани наред с оперния репертоар по фестивали и концерти и до днес, а оркестровите партии се отличават с използването на интересни инструменти като челеста, арфа, там-там, цимбал, банджо, китара и други.
