Александър Мутафчийски - от ТЕЦ-а до оперната сцена

Гримьорната <span>в Музикалния театър, в която Александър Мутафчийски се приготвя за изпълненията си,</span> е украсена с ръчно изработени картички, детски рисунки, сувенири и лични спомени. 

© Юлия Лазарова

Гримьорната в Музикалния театър, в която Александър Мутафчийски се приготвя за изпълненията си, е украсена с ръчно изработени картички, детски рисунки, сувенири и лични спомени. 



"Когато децата ти кажат, че са те харесали, летиш не в облаците, ами си като космическа ракета" - така оперетният певец Александър Мутафчийски описва едно от най-нетрадиционните си професионални преживявания - да пее пред публика от невръстни слушатели. 


Той е на 43 години и вече е сред звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Баритонът е солист на трупата и има зад гърба си две награди "Кристална лира", големия приз от първия конкурс за млади оперетни артисти "Мими Балканска", както и поредица от турнета зад граница. Изпълнява и камерна музика, а представленията за деца са една от слабостите му. Преди две седмици, заедно с колежката си Доротея Доротеева, беше главен изпълнител в унгарските класики на Имре Калман на поредните "Концерти на възглавници". 


От ТЕЦ-а до голямата сцена




Казва, че животът му е театърът и публиката. Не го открил обаче веднага.


Родом е от Варна, завършил с усилие електротехникум и за кратко работил в ТЕЦ "Варна". Професионалната му мечта по онова време била да стане готвач. "Обикновено във Варна хората, които завършват Техникума по обществено хранене, тръгват да пътуват с корабите. Майка ми се изплаши, че ще напусна родното гнездо, ще пътувам и няма да съм до тях. Затова родителите ми казаха "Не, електротехник", разказва певецът. ТЕЦ "Варна" бил в центъра на село Езерово, където живял, и така нещата се наредили от само себе си.


Макар заплатата му да била по-висока от сегашната в театъра, професията не му била по сърце и всяка вечер ходел на уроци по пеене.


Решава да се занимава с опера след като прочита обява в местния вестник, че се набират кадри за естрадна студия и за да постигне новата си мечта, започва да ходи на занимания при вокалния педагог от варненската опера Георги Койчев.


Приет е в Музикалната академия в София и още от първи курс започва да се изявява на сцената, с което всички други житейски планове остават в миналото.


Александър Мутафчийски

© Юлия Лазарова

Александър Мутафчийски


"... не съм се надявал на толкова мил комплимент"


Съдбата или случайността го сблъскват с музиката за деца от самото начало на професионалния му път. "Първият спектакъл, за който бях поканен в Музикалния театър, беше за деца - "Четиримата близнаци" на Георги Костов. Беше двучасово представление, а аз играех четири различни образа - на  четиримата близнаци едновременно, и трябваше да намеря характеристика за всеки - на бандита, на хитреца, на човека на живота и на положителния герой", описва трудностите Мутафчийски. 


Подчертава, че оттогава насам театърът е заложил много на детските спектакли като начин да привлече млада публика и с радост отбелязва и, че тя значително се увеличила. Разпалено обяснява, че в "Аладин" и "Магьосникът от Оз" има мултимедия, голям оркестър, рок инструменти и се използват съвременни технически средства, които допълват впечатленията на младите слушатели от случващото се на сцената.


По думите му обаче влизането им в залите не зависи само от разнообразието на представленията и нетрадиционните творчески подходи към тях, а в много голяма степен зависи от родителите. "Мисля, че е добре децата още от малки да се възпитават да слушат хубава, сериозна музика. Не мога да си обясня, когато някои родители ми кажат, че никога не са водили децата си нито на куклен театър, нито в нашия или който и да е, а са ги оставили у дома да цъкат с дистанционното".


Въпреки твърдите му убеждения, изявата пред публиката на "Концерти на възглавници" - предимно току що проходили и проговорили деца, се оказала истинско предизвикателство. "Притеснявах се бебетата да не се разплачат, защото съм много чувствителен на детски плач, но като излязохме пред тях, те гледаха с интерес, ръкопляскаха, нито едно не се разплака, развика или изрази досада. Беше уникално", въздъхва още с облекчение баритонът и допълва, че със сигурност би участвал отново.


А когато след изпълнението няколко хлапета отишли да му кажат, че го познават от спектаклите в Музикалния театър - за деца и възрастни, почувствал, че лети в облаците. "Не е толкова важно заплащането, а това да ти кажат "Вие сте нашият любимец". Слава Богу мога да се похваля и с такива комплименти". Допълва, че към сегашните деца, "които се раждат със средно образование" е много специфично да намериш подход - не трябва да ги подценяваш, нито да ги надценяваш.


Почивка в пълна тишина


След многото музика през деня - разпявания, репетиции и представления, вечер Александър Мутафчийски си почива у дома в пълна тишина. Не гледа телевизия, не пуска уредбата. До скоро съседите му дори не знаели, че е оперен певец.


Оплаква се, че не успява да чете достатъчно, но като любима книга посочва "Майстора и Маргарита". Открил връзка между образа на Пилат Понтийски в романа на Булгаков и същия персонаж в рок-операта "Исус Христос супер звезда", който изпълнява в театъра и решил да ги свърже по свой начин. 


През годините в репертоара му влизат централни роли в "Така правят всички" и "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, "Италианката в Алжир" на Росини, "Кармен" на Бизе, "Норма" на Белини", "Селска чест" на Маскани. През този сезон играе в "Хубавата Елена", "Графиня Марица", "Службогонци", "Магьосникът от Оз", "Снежанка и седемте джуджета", "Виенска кръв" и "Моята прекрасна лейди"


Работи почти без почивки - в театъра обикновено има по два състава, за да може артистите да се заместват при нужда. Много често обаче певците не достигат и няма как да отсъстваш. "Много ми тежи, че не можах да изпратя баба си, която ме е отгледала. Бях в театъра, погребението й беше в ден, в който се изпълняваше спектакъла "Една нощ във Венеция". Салонът беше пълен до дупка, и то беше благотворителен спектакъл за пенсионери, за хора като нея. Аз бях сам, нямаше кой да ме смени, за да ида на погребението".


Александър Мутафчийски

© Юлия Лазарова

Александър Мутафчийски


Става ли се музикант за година?


На базата на трудния си и дълъг професионален опит Александър Мутафчийски смята, че нашумелите музикални риалити предавания са само илюзия. Имал предложение и той да участва, но го отхвърлил. Според него този тип предавания носят печалба единствено на продуцентите и пречат на естественото развитие на младия талант: "Не може за по-малко от година да се изгради професионален музикант, защото той няма да знае как да се държи на сцената, как да представи костюма си, как да се гримира". Намира за неприемливо в детските формати участниците да пеят толкова често репертоари на утвърдени певци и да се подлагат на огромното напрежение, което излъчва сцената.


Искрено се ядосва, че държавата няма стратегия за развитието на младите музиканти. Резултатът е, че има отлив от всички училища по изкуствата, а в Академията се правят компромиси при приемането на нови ученици, за да може изобщо да съществува тя. "Критериите са много занижени", обобщава баритонът и със съжаление допълва, че много трудно вече се намират подготвени кадри за Музикалния театър, които бързо да навлязат в реалната работа. 


Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK