Поредният "Концерт на възглавници" зарадва малките почитатели на класическата музика със среща с унгарските танци. Децата чуха творби на Бела Ковач, Йоханес Брамс и Бела Барток.
По традиция около всеки концерт "Детски Дневник" се вглежда в историята зад музиката. Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта) разказва за творчеството на Бела Барток.
Бела Барток се ражда в семейство на музиканти аматьори, които от малък го окуражават да се занимава с музика - той свири на пиано и най-често изпълнява различни танци. След ранната смърт на баща му майка му е принудена да се мести в различни градове из днешна Унгария, Румъния, Словакия и Украйна. Вероятно още тогава се заражда интересът на бъдещия композитор към фолклорната музика на тези и други народи, която ще се окаже изключителна важна в зрялото му творчество.
Преминавайки през сериозни здравословни проблеми от различно естество по време на цялото си детство, Барток завършва училище и успешно кандидатства в две консерватории – въпреки че получава стипендия във Виена, той избира да учи в Будапеща.
В консерваторията негови преподаватели са именити професори, които, обаче, не подпомагат особено неговото професионално развитие - от дете Барток никога не е спирал да композира... до този момент! Академичните изисквания не го затрудняват, но спъват въображението му до такава степен, че водят до блокаж.
За щастие качествата му на талантлив пианист не са накърнени и той има редица впечатляващи изяви на пианото. За една от тях критиците казват, че: "той гърми и трещи по пианото като един малък Юпитер", говорейки за неговото изпълнение на Сонатата от бележития му сънародник Ференц Лист:
След завършването на академията Барток има известни успехи като пианист и продължава с композиционните опити, но не е удовлетворен от резултатите, защото смята, че в стила му липсват оригиналност и цялостност.
Това се променя, след като по време на едно от пътуванията си чува една камериерка да пее народни песни от Трансилвания и записва чутото с ноти, той решава да събере най-хубавите унгарски традиционни песни и да напише клавирен акомпанимент към тях, превръщайки ги в концертни произведения.
По същото време Барток се запознава със своя сънародник и колега Золтан Кодай, който е също така запален почитател на унгарското народно творчество. Двамата започват едно гигантско по мащаб етно-музиколожко пътешествие, което продължава до края на животите им. Събират и записват хиляди унгарски народни песни и призовават обществеността да не се поддава на популярните течения и имитации на фолклора, защото те биха заличили истинското богатство на унгарската музикална култура.
Докато интересите на Кодай са по-разнообразни, Барток се фокусира само и единствено върху песните, които са се пеели по селата. Този му интерес скоро се разпростира из съседните народи и той събира песни от Румъния, Сърбия, България, Украйна, Полша, Словакия, а по-късно пътува и в Близкия изток.
Покрай тези проучвания Барток се убеждава, че решението за липсата на оригиналност в стила му е много просто – той ще базира композициите си върху богатството на фолклора с неговите интересни мелодии, ритми и настроения.
Друг съществен елемент в творчеството на Барток е този на гротеската. Той се появява около нещастната му любов с известна цигуларка и оставя трайна следа в музиката му.
Сред най-големите постижения на композитора са операта "Замъкът на херцога Синята брада", балетите "Дървеният принц" и "Чудният мандарин", три клавирни и два цигулкови концерта.
Една от най-известните му композиции е "Румънски народни танци от Унгария". Танците са базирани на мелодии от Трансилвания, но когато тази област става част от Румъния в края на Първата световна война, Унгария отпада от името на произведението.
Идва Втората световна война и Барток намира все повече причини да напусне Унгария – непоносимостта му към нацистите, позицията на Унгария като съюзник на Германия, опасността от войната. Емигрира в САЩ и въпреки че става американски гражданин, така и не успява да се почувства у дома си там. В Америка е известен като пианист и етномузиколог, но не и като композитор. Там здравето му отново се влошава и диагнозата този път е пагубна – левкемия.
Въпреки че тялото му го предава, Барток намира сили да композира не без подкрепата и окуражаването от редица негови приятели и почитатели. Прочутият диригент Серж Кусевицки поръчва написването на Концерт за оркестър, което след смъртта на Барток става най-известното му и най-изпълнявано произведение.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
