Между "yesterday" и "the day before" - може ли матурата наистина да проверява знания

Между "yesterday" и "the day before" - може ли матурата наистина да проверява знания

© Анелия Николова



Лек ръст на избралите чуждите езици за втори зрелостен изпит, отчете тази година Министерството на образованието. Според зам.-министъра Ваня Кастрева от оценките личи принципът на избиране на втората матура -  учениците са избирали не дисциплините, по които знаят най-много, а тези на които могат да уцелят повече отговори.


Като продължение на дискусията за начина, по който се проверяват знанията на зрелостниците в България "Дневник" публикува статия на преподавателя по компютърна лингвистика д-р Елена Тарашева, главен асистент в НБУ, за това как би трябвало да се правят тестовете. 


"Здравейте! Тази година тоест другата завършвам и мисля да си избера английския за матурата понеже от всички предмети с него се справям най-добре. Много хора са ми казвали, че дори отличниците по анг. изкарват едвам 3, 4 на матурата но мен 3, 4 няма да ме задоволи, защото искам да следвам живот и здраве." 


"Ми аз не знам мн. англ. , горе-долу съм пък пак изкарах почти 4 преди 3 години, смятай ;)"


Така си говорят децата из форумите в очакване на матурата по английски. Всеки би изчислил, че при тройка за вярно решени 20% от задачите, матурата трябва да е не лесна, а ужасно лесна. Въпреки това, търсенето на израза "матура по английски" в Интернет връща десетки страници с предложения за курсове, които подготвят за матурата – естествено, срещу заплащане, което в никакъв случай не е пренебрежима величина. "
 
Педантът би казал, че ако 20% от знанията са необходими за успешно дипломиране, значи 80% са …. излишности. И в такъв случай, защо се учат изобщо? Същевременно, важно е да се знае какво твърдение прави успешно положената матура. Например: "Ученикът е усвоил основни умения да общува на английски език", или: "Ученикът може свободно да общува на английски език", или: "Ученикът е усвоил материала, преподаден в гимназията". Но такова твърдение не е формулирано никъде. Дори авторите на матурата не са сигурни дали да се ориентират към дефинираните от Съвета на Европа нива Б1 или Б2, пък и защо към тях? 

Периодично възникват също негодувания срещу някои от въпросите – миналата година англичанин се усъмни в естественото звучене на единия от текстовете в матурата. Тази година вървяха спекулации, че 
6 до 8 задачи в теста били "сгрешени".

И тъй като това не е математика, доказването на сгрешеността е леко усложнено. Например, според тазгодишната матура, ученикът, който не знае, че в непряка реч yesterday (вчера) трябва да се предаде с the day before (предния ден) не знае английски добре. Затова му се  отнемат точки. Отнемат се и ако не мине в подходящо минало време при предаване на пряка реч. Много проверяващи обаче протестираха – с пълно право, че и носителите на езика не се придържат към тези правила и затова не е правилно да се наказват учениците за такива употреби.  




Та с това трябва да се започне – какво трябва да знае човек, за да се смята, че знае английски език. Както признава Фелиянка Кафтанджиева – автор на инструкциите за създаване на тестове според Европейската рамка за владеене на езици, поставянето на тези граници винаги е леко субективно. Но от там идва и отговорността на съставителите на тестовете. 
 

Из тазгодишните матури по английски

© Елена Тарашева

Из тазгодишните матури по английски


Да припомним  


как се прави тест 


нещо, което трябва да е известно на всеки, придобил педагогическа правоспособност. Започва се с определяне на това кои езикови единици ще се проверяват - защото са от критична важност. След това се установява какви прояви ще показват, че тези единици се знаят – учениците ги разпознават, възпроизвеждат, създават самостоятелно или нещо друго. После на всяка единица се дава тежест – ако е по-важна, присъждат се повече точки. След това се пишат тестови задачи, които трябва да се проверят върху аудитория, подобна на тази, която ще полага изпита.


Тази аудитория прави теста и резултатите се проверяват. Ако всички участници в теста успяват прекрасно при дадена задача, значи тя е лесна; ако всички не успяват – значи е трудна; ако малка група знаещи успяват, малка група незнаещи се проваля, а основната маса е по средата се получава една "камбанка" на резултатите, което показва, че задачата е прекрасна и показва кои кандидати знаят и кои – не.


Може ли обаче да се разбере кои задачи работят и кои – не, без да се приложи тестът върху конкретна група изпитвани? Тестовата теория не дава опции. А в Министерството на образованието тръпнат от ужас, че матурите "ще изтекат". И какво да се прави тогава?


В интерес на истината, регистрираните изпитни центрове на Кеймбриджския синдикат в България знаят за така наречения pre-testing – някои изпитни единици се пускат на подготвящи се за изпита като пробен тест. Вероятността на изпита да им се падне същата задача е минимална, защото тестовите единици се комбинират от голяма база данни, има възможност да се репликират и т.н.


Но …. може ли родното Министерство на образованието да действа като Кеймбриджския синдикат? А трябва ли да можем да вярваме на преценките за езиковите нива, които Министерството присъжда чрез матурата? Впрочем, в Чехия са апробирали матурата си по английски език и тя тежи толкова, колкото и международните сертификати, издавани от Кеймбриджския синдикат и други утвърдени организации.


В наивната си душа се надявам, че ще е справедливо едно държавно министерство да се окаже на нивото на една частна организация – пък макар и специализирала десетки години в изпитите за езиково ниво.  Все пак е държавният орган, който определя стандартите в езиковото обучение. 


Сега за 

ефекта на изпита върху преподаването
 
Да се върнем към елементарния принцип за употребата на yesterday при предаване на пряка реч. Ако тестът изисква смяната на думичката – тоест, смята се, че добре научените кандидати не биха употребили yesterday в непряка реч – това означава, че в час учителите тренират децата да заменят думата със съответния синонимен израз. Ако обаче някой учител не мисли, че това е важно, не коригира децата, когато употребяват yesterday, самият той използва тази дума, предлага упражнения, където подобна замяна не е задължителна, значи този учител не подготвя добре децата за матурата. 


По същия начин, учителите, които учат децата да започват есетата си с изречението: "Въпросът за ….. вълнува човечеството от незапомнени времена" или "Кво да ви река  за …. и подобни простотии" могат да се провалят ужасно, ако проверителите зачеркват такива изречения като банално или прекалено неформални и неподходящи за изпитна ситуация. 
 

И понеже се признах за наивница, да разкажа моята 
 
мечта за матурата по английски език

Първо, сформира се предметна комисия с представители от всички окръжни градове. Те провеждат една сесия – може би едноседмична, в която определят кои неща ще показват, че децата знаят английски език. Всеки представител отнася информацията в своя окръг и я споделя с колегите си.


После започват да се пишат тестови задачи – както от участниците в предметната комисия, така и от останалите учители. Събраните задачи се разпределят в няколко пробни матури, които се дават на учениците в 10 или 11 клас – година преди полагане на матура. Те са различни за всеки окръг. По този начин "изтичат" абсолютно всички изпитни задачи – с което се обезсмисля бизнесът на продавачите, но същевременно се проверява дали работят изпитните единици.


Неработещите се изхвърлят, работещите се репликират и от тях се създава една читава матура. След години, когато имаме достатъчно опит в създаване на тази матура, кандидатстваме за утвърждаване на нашата матура като международно приет езиков изпит – по примера на чехите. Happy end.


Разбира се, тази процедура за създаване на тестове струва пари. Аз бих отвърнала, че всеки вложен лев в тази схема си заслужава.


Каква е алтернативата? Министерството да признае, че не може да оцени дали децата знаят английски език, да не организира съответната матура и съответно – да остави обучението по английски на частните школи, които вече са се свързали с изпитните централи и създават знания във връзка с това, което ще се оценява. И това не е зле. Въпрос на решение.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ostin22
    ostin22
    Рейтинг: 692 Неутрално

    по дипломи помечето завършващи български ученици имат петици и шестици по 2-3 чужди езика..по реални знания най-много само по един да са на ниво тройка..Гарантирам че на най-популярният английски 90% няма да вземат тойфел или Йелтс.

    There is no way to happiness, happiness is the way!
  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3074 Весело

    Факсимилето кърти: "If you read this please help me to leave this country forever..." Enough said.

  3. 3 Профил на dorko
    dorko
    Рейтинг: 404 Неутрално

    През 2002 г. МОН беше пуснало проекти за ДЗИ. Според предложената тогава скала, за тройка са били необходими 48% верни отговори, а за шестица - 88%. От 2008 г., откакто се провеждат матури, три се пише на 23 от 100 т.

  4. 4 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    До коментар [#2] от "Lemmy":

    Освен това проверителят е задраскал "to" след "help," макар че е допустимо: http://www.oxfordlearnersdictionaries.com/us/definition/english/help_1

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  5. 5 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3074 Неутрално

    До коментар [#4] от "7777":

    Да. А между другото авторът владее на достатъчно добро равнище писмения език, а надявам се, и говоримо като притежава начални езикови умения за да функционира успешно в чужбина. Не трябва да бъдем максималисти и да искаме оксфордски познания от зрелостници. Всичко се придобива в оригиналната езикова реда.

  6. 6 Профил на qum01380940
    qum01380940
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#5] от "Lemmy":

    Езикова култура и разнообразна лексика се придобиват чрез четене, без значение от езика. Ако ученикът е от английска езикова гимназия, получава списък с книги на английски, които трябва да прочете през лятото (поне при мен беше така). Дали ще избере да прочете тях или ще предпочете други, които са му по-интересни зависи от него. При положение, че желанието на ученика, написал текста от снимката, е да замине от България, очевидно не се е постарал достатъчно. Без умения - както езикови, така и нужните за квалифициран труд, хората са обречени на "кариера" в ниските нива на услугите/ строителството/ селското стопанство.

  7. 7 Профил на novalis
    novalis
    Рейтинг: 227 Неутрално

    Понеже съм студент мпга да кажа че в университета ми (МУ) за преминаването на тест се искат поне 60% а понякога и 70%.

  8. 8 Профил на zkvvoob
    zkvvoob
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Аз пък не разбирам защо за пореден път е необходимо да се открива топлата вода?! Всички официално признати тестове за проверка владеенето на някакъв език (Certificate of Proficiency in English на Cambridge, DALF/DELF/TCF за френски и пр.) следват една и съща логика, една и съща структура и рамка. Дори системата за оценяване е еднаква - 51% за минаване (т.е. 3-ка при нас), повече от 80% за А (6).
    Какъв е проблемът просто да се сключи договор със съответните оценителски центрове и завършващите да излизат с официален сертификат, който ще им върши работа за цял живот и то по целия свят!

  9. 9 Профил на Elena Tarasheva
    Elena Tarasheva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    zkvvoob, аз казвам нещо много подобно на вашето мнение: или да се дефинира как нашата матура се различава от Кеймбриджските или другите международни изпити и те да се направят така, че да имат необходимата надеждност, или да се остави оценката на езиковите умения на въпросните международни оценители

  10. 10 Профил на Elena Tarasheva
    Elena Tarasheva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Lemmy, абсолютно автентична работа. Аз зачеркнах ТО, защото отначало не разбрах какво точно има предвид детето.

    Обаче съм дала кредит за написаното - съгласна съм, че то показва умение да се изразят много неща на английски.

  11. 11 Профил на d.berov
    d.berov
    Рейтинг: 610 Неутрално

    Да се тестват знания по английски по българска система е безмислено, при положение че има изпити като Cambridge First Certificate, TOEFL, SAT и други подобни международно признати методи за оценка на познанията по този език..

  12. 12 Профил на d.berov
    d.berov
    Рейтинг: 610 Неутрално

    .. сещам се преди 12 години на кандидатстуденстки изпити.. едвам изкарах 4 на входящия изпит за СУ по английски, а имах почти максимални оценки на TOEFL, и в топ 5-10% на други подобни изпити... явно за едно десетилетие системата не е мръднала.. сега сигурно ще ме скъсат на изпита, макар че работя на английски ежедневно ...

  13. 13 Профил на Ментор
    Ментор
    Рейтинг: 768 Неутрално

    тройка за вярно решени 20% от задачите е някакъв майтап. Би трябвало да са 50-55%. Макар и ниска оценка, с тройката "минаваш", т.е би трябвало да е свидетелство за функционална грамотност. При по-малко от половината верни отговори за функционална грамотност не може да се говори и би трябвало да се пише двойка. При тестове с дадени отговори от които избираш, 20% от верните отговори могат просто да се налучкат.

  14. 14 Профил на Elena Tarasheva
    Elena Tarasheva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    d.berov, входният тест на СУ е една съвсем различна тема - макар нещата да стоят така, както ги представяш ти. Затова казвам - нека е ясно какво мери изпита: владеене на английски, усвояване на материала от училището или нещо друго

  15. 15 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 822 Неутрално

    [quote#0:"Статията"]Happy end.[/quote]
    Дано!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  16. 16 Профил на double_check
    double_check
    Рейтинг: 225 Неутрално

    По мое мнение изпитът мери точно усвояването на материала от конкретния учебник, а не функционалната грамотност. По скорошни впечатления от изпит след подготвителен клас. Дори учителката парадираше с това, че не я интересува кой къде и колко учи, как ползва езика, важното е "черно на бяло" (цитат) какво има. Изпитът не включваше устен модул.
    Бг изпитите са напълно нелегитимни според мен, защото носят изискванията на една статична зубраческа система - както и по всички други предмети. Системата Пиза показа неадекватността и в математиката. Засега няма приета база за сравнение за езиковото обучение.

    d.berov, не съм проучвала въпроса, но имам усещането, че формирането на оценките е различно в бг училищата и университетите спрямо чуждите тестове. Там се мерят в %, като всяка задача има определена тежест. Бг системата вади 0.25 или 0.5 стотни за грешка (може и други да са числата). Няколко грешки и си под чертата (за отличен имам предвид). Често грешките са спорни, учителите не познават езиковата норма в най-актуалния и вид.

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19 Профил на Elena Tarasheva
    Elena Tarasheva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    double_check, истината е, че липсва дефиниция какво се проверява с изпита - владеене на езика, или усвояване на материала от училище. Но има ли смисъл да се оценява второто и ако се оценява владеенето, как се съотнася тази оценка с наложените международни изпити, като тези на Кеймбриджския синдикат.

    Колкото до нелегитимността - има си процедура за легетимирането на изпита по международните критерии. Тя включва някои от стъпките, които описвам и ужасно много ми се иска някой да мине по тях и да се легитимира. Чехите са го направили. Защо ние да не можем?

  20. 20 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#9:"Elena Tarasheva"]Кеймбриджските[/quote]
    Г-жо Тарашева, не знам какви са компетенциите Ви по английски език и по оценяване (бързате да поправяте нещо, преди да сте разбрали "какво точно има предвид детето", но после му давате "кредит за написаното" (???? компенсирате собствената си грешка??), но на български език се пише Кеймбриджки (без "с", което е русизъм).

    [quote#19:"Elena Tarasheva"]истината е, че липсва дефиниция какво се проверява с изпита - владеене на езика, или усвояване на материала от училище.[/quote]

    Смятам, че отговорът е ясен: има достатъчно точно посочени критерии по Европейската езикова рамка. Съответно с нея учебното заведение, респективно МОН, трябва да реши какво ниви на познания според нивата на тази Рамка изисква. Друг е въпросът, и всъшщност най-важният въпрос, че в България нивото на науката тестология (да, има такава много важна наука!) е отчайващо и всеки смята, че може да скалъпи някакъв тест и да си определи критериите за оценяване "едно към гьотере", така че да му напълнят университета със студенти или да изкарат успеваемостта на матурите висока до небесата. И вместо да откриваме за н-ти път топлата вода, е крайно време да използваме богатия опит на световните центрове, специализирани в създаване, провеждане и проверяване/оценяване на тестове (изпити с тестова част), например SAT. И според мен е крайно време да се откъснем от този смешен британоцентризъм при обучението по английски език. Британският английски отдавна е изгубил значението си в световен мащаб, българинът трябва да учи американски английски и да се ползва от опита на най-добрата образователна система в света: американската.

    'Let light surround you' Dream Theater
  21. 21 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#14:"Elena Tarasheva"]Затова казвам - нека е ясно какво мери изпита: владеене на английски, усвояване на материала от училището или нещо друго[/quote]
    ИзшпитЪТ трябва да "мери" много компетенции: разбиране на текст, познания по граматика, лексика, фразеологизми. комуникативни умения (разговор), умения за разбиране на чут текст (слухово). Няма нужда да откривате топлата вода, хората са го измислили отдавна, но въпросът е да се приложи и само тогава ще лъсне истинското състояние на обучението по чужд език в българските училища и университети. И ще може да се започне на чисто (евентуално).
    Защото в момента има много безработни младежи с безполезни дипломи, а от друга страна - много фирми, български и чуждестранни, които не могат да намерят млад персонал (добре заплатен), понеже "децата" не знаят чужд език!

    'Let light surround you' Dream Theater
  22. 22 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    И изобщо не само по английски, а и цялата ни образователна система трябва да се отърве от порочната сиромахомилска и псевдодемократична идея за "всеобщо" образование. Не всеки е роден за висше или средно образование. Някои и до 4. клас едва изкласяват. Даването на дипломи на всяка цена, за да се поддържат абсолютно безполезни училища и университети, е крайно вредно и цинично. Най-лошото е, че тези дипломи без покритие, първо, създават у младежите фалшиви очаквания и претенции, и второ, ги привикват към фалш и измама. Преписването и меко казано, компромисите с оценките и дипломите развращават младежите ни още от началното училище. После те са безкрайно огорчени и обидени, че не могат да си намерят качествена работа тук, да не говорим за чужбина.
    Трябва да се каже ясно, че хората се раждат с различни способности и всеки да учи и да прави това, в което е най-добър - един: в метенето, друг - в струговането, трети - в изобретателството. Важното е всеки да си върши работата добре.

    'Let light surround you' Dream Theater




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK