Александър Велинов за "великан", "козичка", "голяма река", или що е то математическа лингвистика

Александър Велинов

© Анелия Николова

Александър Велинов



Дадени са думи на езика суахили и техните преводи, представени в друг ред:
mtu, mbuzi, jito, mgeni, jitu, kibuzi 
великан, козичка, гост, коза, човек, голяма река 
Определете преводните съответствия.


С такива задачи се занимава Александър Велинов, който от 12 години подготвя българския национален отбор по математическа лингвистика за международните олимпиади. Откъдето пък той, отборът, жъне... медали.


Александър Велинов работи в голяма IT компания като програмист, а преподавателската си дейност, която продължава вече 16 години, нарича хоби. Може би и затова не може да каже




колко медала е спечелил националният ни отбор на състезания и олимпиади


защото хобито е не да се напрягаш да броиш медали, пък и тази бройка е много динамична, а да се забавляваш.


Забавна наука нарича той математическата лингвистика и бърза да успокои, че в нея математика на практика няма, а само така се наричала... традиционно... "Има логика, нестандартно мислене и голямо удоволствие от решаването на задачите", твърди Александър и обяснява простичко що е то математическа лингвистика:


Това е наука, която се опитва да открие, да илюстрира и да пресъздаде явленията в различните езици чрез математически методи. Всеки език има определени формули и правила, по силата на които съществува: граматически правила, за образуване на различни форми на думите - множествено число или умалителни...


Целта на математическата лингвистика е да ги опише с математически методи, за да могат след време да се вкарат в компютрите като код, за да могат и компютрите да разбират различните езици - за да се използват в програми като машинен превод, за проверка на правопис, за проверка на граматика, за гласово управление.


Ето например една задачка: дават се 10 изречения на шумерски език, които може и да не са преведени. Децата трябва да ги преведат. Или се дават 10 думи на български език и 10 думи на друг език, трябва да посочат еквивалентния превод.


Как се произвеждат олимпийски медалисти


Александър Велинов, който е бивш състезател, печелил е националната олимпиада, има едно първо място, два или три (по думите му) бронзови медали от национални състезания, казва, че за да се сготви тази рецепта, са необходими два продукта: много труд и много добро отношение.


Само така се приготвят олимпийски медалисти. Г-н Велинов преподава в няколко гимназии в София: математическата, немската, английската, испанската, Американския колеж. Занятията са в събота, а децата (между 10 и 20 от всяко училище) се събират в школата по математическа лингвистика - форма на извънкласна дейност, като я рекламират помежду си: по-големите разказват на по-малките. Школите са финансирани основно по програми на министерството на образованието, рядко - от делегираните училищни бюджети.


Самият Александър е чул за пръв път за тази наука като ученик в английската гимназия, от една преподавателка. Зарибил се е мигновено, а на първото си състезание, е попаднал да спи в резиденция на бившия председател на ЦК на БКП Тодор Живков, която е функционирала като хотел и в която са спели само преподавателите и журито на състезанието.


Бил е в 9-ти клас, а обяснението как и защо се е случило това това идва 20 години по-късно, преди две години на един семинар, когато преподавател в хасковската езикова гимназия му разказва, че неговият учител тогава го е бил забравил и много се изненадал, като го видял на гарата да слиза от влака за състезанието. Помолил един от организаторите:


"Прибери това момче, Сашо май се казваше, от него може и да стане нещо"


После този Сашо завършва Техническия университет в София и още като второкурсник решава да организира кръжоци по математическа лингвистика в гимназиите, като е започнал с английската, разбира се. И така вече 14 години.


Как да си обясним успехите, при положение, че средните резултати на българските ученици са лоши? По думите на Александър Велинов можещите и знаещите български деца са се запазили, но за жалост, само в някои определени училища.


"За съжаление, в България има училища, в които директорите или регионалните инспекторати по образованието и представители на просветното ведомство възпрепятстват обучението по математическа лингвистика. Възприемат предложението за подготовка като някаква допълнителна задача, която много ще ги натовари, а всъщност


така подрязват крилата на децата


Понякога пък се получава така, че има противоречиви заповеди от министерството, макар че повечето хора, които работят там и отговарят за нас, ни подкрепят", казва той.


А ако резултатите в училище са ниски, виновни са родители, учители и цялото общество... детето е най-малко виновно за това. "Определено нивото на българските учители не е такова, каквото бихме искали да бъде. Определено не можем да искаме качествени преподаватели да идат в малките селца и да живеят там. Родителите пък само изискват и очакват от учителя и да обучава, и да възпитава, и да пази, и да прави всички, а той в заетото си ежедневие да няма време да отделя за децата. "Реално никой не е наясно чия отговорност откъде започва и къде свършва и реално децата са объркани", подчертава Александър Велинов.


Според него реформата в образованието е наложителна, защото в момента опитите в тази насока са да се промени старата система, която е работела преди доста време и то не много успешно, вместо да се изгради една изцяло нова образователна система. Но първо трябва много внимателно да се мисли по въпроса


какво образование искаме да дадем на децата си


"Дали такова, което да дава широк спектър на ниво, което всеки ученик може да постигне, което ние наричаме общо образование, или да направим специализирани образования, които да подготвят за професия. Освен това трябва да се мисли кои хора трябва да се подготвят за работа в научната сфера, за продължаване на гимназиалното с висше образование. За мен тези три типа образование трябва да се разграничат, за да е ясно", казва Александър Велинов и дава за пример две образователни системи - американската и германската:


В Американския колеж в София се работи по първата и в нея се залага много повече на работата в екип, там не се признават отсъствията и оправданията, че не е написано домашното, дори ако отсъствието е по основателни причини. Всеки е длъжен да си свърши работата, няма извинения.


В Германия пък след 4-ти клас детето знае дали ще продължи образованието си в училище, след което може да продължи в университет, или в такова, което ще му даде средно образование и професия.


Какво трябва да се промени в българската, за да е по-успешна?


А на задачката в началото на текста очаквайте решението от Валентин Димов, който спечели сребърен медал на 13-та международна олимпиада по математическа лингвистика, която се проведе преди дни в България.

 

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK