Родителският кошмар: някой тормози детето и то мълчи

Родителският кошмар: някой тормози детето и то мълчи

© Associated Press



Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа, ако се оплачеш... 


Тъкмо и заради това процентът на тормозените в училище деца, според официалната статистика, се разминава драстично с реалния им брой. Поради страх или друга причина повечето деца, жертви на училищен тормоз, не споделят с родителите или учителите си.


Според статистиката на Националната телефонна линия за деца 116 111 за миналата учебна година са проведени 111 консултации, в които е имало информация за училищен тормоз. В повечето от половината е ставало дума за психически тормоз, а в 47 – за физически, като децата са посочвали, че тормозът обикновено се упражнява на територията на самите училища.




Опитът на психолозите от Националната детска линия сочи, че децата по-скоро се притесняват да говорят, ако са жертва на насилие и не разчитат на помощ от страна на възрастните.


За най-честите случаи на агресия и това как родителите и учителите могат да разпознаят дали детето е жертва на тормоз или е агресор, както и за превенцията и начините за справяне с тормоза в училище "Детски дневник" разговаря с д-р Донка Петрова - координатор на Националната телефонна линия за деца, Марина Ангелова - психотерапевт и координатор на проект по темата "Училищен тормоз" и Петя Петрова - психолог и участник в проекта "Приятелите на Зипи" на "Асоциация Анимус".


Най-често на линията за деца постъпва информация за психически тормоз – обиди, прякори, лошо отношение, а при децата до 12 – и за физически, обобщи Донка Петрова.


Родителите са най-близки на детето и всяка промяна в неговото поведение, емоционалност и начин на комуникация е сигнал за това какво се случва във вътрешния му свят. "Често децата не могат да съобщят с думи, ако са преживели или са били свидетели на тормоз в училище. Причините за това могат да са срам, страх от последиците (ескалиране на тормоза), чувство на вина или безпомощност и липса на вяра, че нещо може да се промени", коментира Марина Ангелова.


Други деца пък подценяват размера на проблема и смятат, че могат сами да се справят.


Родителският кошмар: някой тормози детето и то мълчи

© Associated Press


Според специалистите най-честите признаци, които могат да ориентират родителя, са: 


- затваряне в себе си;
- усамотяване; 
- необичайна потиснатост;
- крайности в поведението – от агресивност до пасивност;
- напрежение;
- нежелание у детето да ходи на училище;
- понижаване на успеха.


Възможно е да се наблюдават занемаряване на външния вид, по-чести здравословни оплаквания и разболяване, самонараняване.


Ако тормозът е и физически, то е вероятно детето често да се прибира с липсващи или повредени вещи (скъсана чанта или дреха, надраскани тетрадки, обгаряне на дрехи), охлузвания, синини, следи от ухапване.


Важно е родителят да обърне внимание на всеки подобен признак, да разговаря с детето, за да разбере какво се случва с него и да предложи своята подкрепа. В моменти на съмнение за тормоз или при реален инцидент по-важно е родителят да бъде близо до детето и да го чуе, отколкото да прибързва с действия, като битки с училището, обвинения, саморазправа с тормозещото дете или неговите родители. Важното е да се подкрепи детето.


Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас


Деца, които са по някакъв начин различни от останалите или новодошли (от друг град или училище), лесно могат да станат жертва. Те са по-уязвими, защото са нови, може би притеснени и все още нямат широк кръг приятели.


Учителите могат да насърчат адаптацията на такива деца и да следят дали не се случва нещо около тях, което показва отхвърляне.


Обикновено инцидентите с тормоз стават в отсъствието на учителя, но въпреки това той познава децата и взаимоотношенията между тях. Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас. Въпросът е как да се реагира навреме и адекватно, за да бъде прекъснат тормозът.


От ключово значение е учителят да не се включва в тази динамика. Да не заема страна, да не защитава прекомерно жертвата или да наказва публично извършителя, което би възбудило вълнения у наблюдаващите деца. Това не означава липса на реакция. Учителят може да се обърне към колеги, училищния психолог и директора. В определени случаи училището е длъжно по закон да подаде сигнал до отделите за "Закрила на детето".


В много редки случаи едно дете е само жертва или само агресор


"Обикновено то има и двата типа поведение. Важно е като възрастни да разпознаваме и реагираме и на двете. Спонтанната реакция на човек би била, водена от морала, да осъди агресора и да защити и съчувства на жертвата.


Това може обаче да тласне детето да влиза в същата роля непрестанно и да изгради т. нар. идентичност на жертва или на "лошо дете". И двата вида поведение са индикации за страдание, което не може да бъде изказано, и двете групи деца имат нужда от помощ", заяви Петя Петрова.


През 2012 г. министерството на образованието с участието на социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Централната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, както и неправителствените организации "Национална мрежа за децата", фондация "Стъпка за невидимите деца в България", фондация "Асоциация Анимус", Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ, разработи Механизъм за противодействие на училищния тормоз (можете да го изтеглите от прикачения файл).

Родителският кошмар: някой тормози детето и то мълчи

© Валентина Петрова



Според документа всяко училище има отговорността за създаването на училищен координационен съвет за справяне с насилието, който се ръководи от заместник-директор и включва училищния психолог или педагогически съветник, учители и родители. Основни цели на този съвет са да създаде и прилага стратегия за превенция – чрез информиране, интерактивни занимания с децата и други мерки, така че те да могат да разпознават насилието и да развият нагласи на нетолерирането му, тоест


дори ако стават само свидетели на прояви на тормоз, да известяват за това възрастните


Според този механизъм училището също така трябва да се грижи да повишава капацитета на учителите да разпознават тормоза и да му противодействат; да осигури възможности за работа, при установен тормоз, както с жертвите, така и с насилниците (чрез училищния психолог, например), както и да се създадат вътрешни механизми за действие при повтарящи се или сериозни прояви – уведомяване на отделите "Закрила на детето" и местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Документът предвижда още


водене на регистър в училището за случаи на тормоз при установяването им


Механизмът също така дава конкретни насоки за действия на учителите и училищния персонал при случай на тормоз и реакциите спрямо детето, упражнило тормоз и това, което е пострадало.


Образователната система може да допринесе в тази насока


- с превенция, наблюдение, липса на места в и около училището, които не се наблюдават от възрастни и където може да се случва тормозът;
- чрез програми, които информират и насърчават неагресивното себеутвърждаване и разрешаване на конфликти;
- чрез взаимодействие с други органи по закрила на детето, които могат да работят с проблемните случаи и извън училището.


Образованието е не само предоставяне на знания, но и развитие на начина на мислене и отнасяне към околните и заобикалящия свят.


"Училището е своебразна "работилница за взаимоотношения", тъй като децата прекарват там по-голямата част от времето си в продължение на повече от 10 години. Там се правят първите стъпки към самостоятелност и започва съобразяването с другите и с общите правила. Поради това е важно образователната система, като част от системата за грижи, да се отвори към потребностите и трудностите на децата в този много чувствителен и развитиен период – между 6 и 18 години", подчертава Марина Ангелова.


Всички части от системата за грижи следва да припознават правомощията и задълженията си в случай на риск за дете, каквито са децата жертви на или упражняващи тормоз.


Илюстрация от наръчника, подготвен от МВР.

© Дневник

Илюстрация от наръчника, подготвен от МВР.


В началото на миналата година МВР публикува наръчник за родители, в който специалисти ги съветват как да познаят, че детето им е станало жертва на тормоз, и как да се справят с проблема. Ако детето изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание; променя маршрута си, когато отива и се връща от училище; изглежда разстроено, когато се прибира от училище; изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие; намира си оправдания, за да отсъства от училище; страда от безсъние или сънува кошмари; губи апетит - не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи, съветват психолозите.


Освен възможност за споделяне и психологическо консултиране, на телефонната линия за деца 116111 могат да се подават сигнали за деца в риск. Случаи на училищен тормоз могат да бъдат отнесени до Отдел "Закрила на детето" (ОЗД), ако обаждащите се излязат от анонимност и предоставят информация за себе си.


В повечето случаи обаче децата не желаят това и не предоставят лична информация – поради притеснение, че ситуацията реално ще се влоши. За изминалата учебна година от екипа на линията са подадени 9 сигнала за училищен тормоз към ОЗД, като повечето от тях са дошли от родители на пострадалото дете. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 734 Неутрално

    Моето дете не само смени две училища, но и града, за да се спаси от тормоза.

    No Pain No Gain
  2. 2 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2404 Неутрално

    Дори и да не са се сблъсквали с агресия като деца след това като възрастни ще се сблъскат. Кога хората да се научат да устояват на агресия освен в детството?

    подпис
  3. 3 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2404 Неутрално

    Можем да успеем да изолираме децата си от агресия, но попадайки в реалния живот, те ще бъдат безволеви и депресивни. Спорът може би създава някаква среда на контролирана агресия в детството и спомага за създаване на съпротивителни сили, но възрастните футболни запалянковци са си агресивни.

    подпис
  4. 4 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2404 Неутрално

    В глобален мащаб стремежът да създадем толерантно общество преминава през възпитанието на децата. Но всеки експеримент преминаваш през възпитанието на децата е дългосрочен експеримент и тези, които го започват няма да доживеят да видят резултата.
    Вълната мигранти днес залива Европа и защото тук едно толерантно поколение не може да оцени намеренията на идващите. Европейците преднамерено отгледаха това толерантно и поради това беззащитно поколение.

    подпис
  5. 5 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2404 Неутрално

    Мисля, че в историята много общества са замирали точно когато не са успявали да отгледат поколения адекватни на предизвикателствата на тяхното време.

    подпис
  6. 6 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 425 Любопитно

    До коментар [#1] от "tokkay":

    Чудесен родител сте! Аз го преживях, но моите хора не отреагираха добре и ме доизтормозиха адово у дома, вместо просто да сменят детската градина - говорим едва на възраст 2,5 г. Последиците са непоправими!

    Яба-даба-ду
  7. 7 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3760 Неутрално

    [quote#1:"tokkay"]но и града, за да се спаси от тормоза. [/quote]
    а някои сменят и държавата.

  8. 8 Профил на чобанмахала
    чобанмахала
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Не може в агресивна,профанска социална среда да се изолират социални средища без агресия.

  9. 9 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Ние сме учителско семейство, аз вече съм пенсионер, но съпругата ми продължава да работи. И двамата сме били в училища с малцинства, но за дългия ми период на учителстване не съм имал такива проблеми нито като класен, нито като родител, нито сега, слава Богу с внуците в градината. Имах няколко случаи на забременявания на осмокласнички, бягства от къщи и издирвания, "войни" между банди, но бързо сме се справяли чрез ръководството на училището, родителите и педагогическа стая. Най-важното е отрано да спечелиш доверието на детето, да знае, че на теб винаги може да разчита за всякаква помощ. Най-малкото беше, когато голямото междучасие идваше някой малчуган и молеше "Г-не, дай ми левче за закуска."

  10. 10 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#7] от "historama":

    Засега не се налага. Училището е страхотно и съучениците са прекрасни деца. Но след това...

    No Pain No Gain
  11. 11 Профил на barking_dog
    barking_dog
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#10] от "tokkay":

    Успех на новото място. Браво за подкрепата и разбирането към детето ви!

  12. 12 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1034 Любопитно

    Мен ме тормозеха в училище.

    Нямам обяснение защо изобщо им хрумва да го правят? Никога не съм изпитвал желание на тормозя някого, при никакви обстоятелства.

    TAKE THE RED PILL!
  13. 13 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1462 Весело

    Даже и не смееха да си помислят да ме тормозят в училище. Щото някои отворени бяха опитвали шамарите ...

    Предразсъдъците са за ограничените.
  14. 14 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2866 Разстроено

    До коментар [#1] от "tokkay":

    Ужас! Много страшно е това.

  15. 15 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3760 Неутрално

    [quote#12:"Beyond"]Нямам обяснение защо изобщо им хрумва да го правят? [/quote]
    Всеки има свое обяснение, за мен то е, че класовете са големи, и разни избиват комплекси. Иначе децата не са лоши, но е необходим малко по-голям контрол, а в големите училища е по-труден, или учителите не искат да се товарят.

  16. 16 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1462 Неутрално

    До коментар [#15] от "historama":

    И възпитание им е необходимо на децата, каквото в момента липсва.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  17. 17 Профил на ВаняХр
    ВаняХр
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Моето наблюдение е, че учителите не са подготвени за подобни ситуации. В повечето случаи се викат родителите, прави им се един хубав скандал, как не са си възпитали децата или се обяснява, как те нищо не можели да направят и до там . Това в крайна сметка са двустранни отношения и ние трябва да работим в екип - родители-учители. Но за жалост сме далече от това и резултатите са налице.

  18. 18 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3760 Неутрално

    До коментар [#16] от "Нефертити":

    Възпитанието е нещо комплексно. То е и в къщи, но и навън. Спомням си когато премиерът говореше за някакви шамари, и веднага детето ще приеме, че това е нещо съвсем нормално, защото го чува от първия мъж в страната.
    Телевизията. Вчера случайно видях кадри от новия Биг брадър и се уплаших - подобни хора не допущам в моя кръг. Особено ме отврати една дама цялата покрита с тату. Ако те са извадка от бг обществото значи трябва да бягаме оттук.

  19. 19 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#1] от "tokkay":
    Не знам дали е момче или момиче детето ви,но бяството не е най-удачният вариант.Аз като дете бях доста хилав,носех очила и не бях от най-общителните.Естествено това ме правеше идеалната жертва в очите на простаците.Само че и при първият намек за тормоз скачах на бой.Естествено по-често ме надвиваха,но след вторият път вече никой не посмяваше да ме тормози.Животът е борба и не трябва да отстъпваме на простаците.

  20. 20 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 613 Неутрално

    В училищата няма целенасочена политика срещу тормоза, няма чувството че това е приоритет на учителите (и не е), няма адекватен отговор на тормоза. А той обикновено започва съвсем невинно, просто децата изследват границите още в градината и в първите класове. Когато няма реакция от авторитетите (учителите), децата продължават. А тормозените деца не могат да се оплачат, защото не чувстват подкрепа, именно защото никъде не се говори че тормозът е неприемлив. В други държави има цяла програма срещу тормоза и учителите започват всяка среща и всяка година с това и реагират незабавно на малките прояви (блъскане, бутане, прякори, изолация) още в малките класове, създавайки атмосфера на абсолютна неприемливост спрямо тормоза, която се развива като култура.
    Няма пълна сигурност и пълно избягване на тормоза, но когато децата виждат че на това се обръща специално внимание, е много по-вероятно да се оплачат и да се намесят родители и учители.
    За съжаление у нас често учителите са фокусирани само върху изчитането на урока, междучасията децата не са наблюдавани и тормозът остава незабелязан. Така тормозените остават в изолация. Децата могат да бъдат изключително жестоки, действайки като глутница, ако нямат строги правила.

  21. 21 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#19] от "kermit":

    Определено тормозът в малкия град доста повлия и подпомогна избора на дъщеря ми в полза на немската паралелка на СМГ (тогава все още една), но това в никакъв случай не може да се нарече бягство. Щом тя е доволна след една година на новото място, значи нещата са наред.

    No Pain No Gain
  22. 22 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#21] от "tokkay":
    Аз също съм учил в езикова гимназия и там също имаше големи простаци.Особено в днешно време,когато подборът не е особено качествен.Хубаво е,че дъщеря ви в новото училище не я тормозят.По принцип тормозът е по отношение на момчетата в училище-поне аз не съм виждал тормоз спрямо момиче.Не знам и какъв съвет да ви дам,защото момичетата няма как да отговорят подобаващо.Аз лично бих се срещнал с родителите на децата,които я тормозят.Ако са някои простаци,то тогава дори бих пуснал и жалба в полицията,за да се намесят и от Детска педагогическа стая.


  23. 23 Профил на ludiakolio
    ludiakolio
    Рейтинг: 451 Неутрално

    "Елитът" на обществото са агресори,това се придава на поколенията.Обикновенно пикльовци с поне един родител простак,а другия жертва търсят да изживеят домашния "уют" и в училище.

  24. 24 Профил на rio
    rio
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#19] от "kermit":

    Не всеки има физическите и психическите сили за да устои или да преодолее дадено предизвикателство или проблем.
    Понякога животът те сблъсква с препятствия, които са като стени, които неможеш да разбиеш и не можеш да изкатериш и трябва да ги заобиколиш. Това е като да искаш агнето да пребори вълкът.
    Но ако имаш доостатачно сили и самочувствие то тогава трябва да се бориш, това е като да имаш криле и да не се опитваш да летиш.

  25. 26 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7482 Неутрално

    Научете детето,че и то има права и трябва да ги устоява.

  26. 27 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 2719 Неутрално

    Децата нямат много задръжки и понякога са жестоки до крайност! Обикновено във всеки един клас има по някой келеш, който си мисли, че е голямата работа и естествен лидер!
    Проблемите продължават, докато въпросния тартор, не отнесе няколко тупаника в неофициална обстановка, от някой изкаран от нерви родител...! Звучи малко грозно, ама си е така...!

    Бивш tww09306483.
  27. 28 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 937 Неутрално

    Има и деца с естествена чувствителност към антигероите. Съвсем нормални деца, без отклонения в поведението и развитието. Те не само намират за нормално да бъдат тормозени, но и изпитват интензивен респект към тормозещите, склонни се да разказват с възхищение за тях, макар отлично да знаят, че поведението им е неприемливо и те самите да са сигурни, чи никога не биха постъпвали така. Отчасти това е културно обусловено - за лошите има много по-интересни разкази, отколкото за добрите, а и за да има добър, винаги трябва поне един антагонист да има. Тъй че тази настройка е един вид справедливост за антагониста, което е всъщност е една дълбока справедливост. Много странно и амбивалентно. Общо взето е трудно да се уцели на всеки ваксата и не мисля, че учителят тук играе основна роля. Родителят трябва всячески да следи процесите и да се съобразява в цялостното общуване и възпитание.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK