Често в книгите се крият решения на проблемите, които терзаят децата

Често в книгите се крият решения на проблемите, които терзаят децата

© Юлия Лазарова



"Детски Дневник" публикува текст на Валентина Стоева, главен редактор на сайта "Детски книги".


Отчуждението, трудностите при общуване, нуждата от приятели, агресията... Тези сериозни теми създават проблеми на редица възрастни, възпрепятствайки уменията им да се интегрират в обществото и да водят пълноценен живот. Затова вероятно не е никак изненадващо, че същите проблеми могат да бъдат открити в училище, когато децата за пръв път излизат от защитния кръг на семейната среда и се сблъскват с непознати за тях житейски ситуации.


Независимо дали няма да намерят приятели, дали ще бъдат отхвърлени от определени групички или ще станат жертва на агресивни съученици, все повече деца се оказват в проблемни ситуации, въздействащи сериозно върху психическото им развитие. Не по-маловажно е децата да имат изградено чувство за толерантност към различните, да различават ясно приемливо от неприемливо поведение и да знаят, че трудностите могат да бъдат разрешавани по мирни и цивилизовани начини, а не чрез агресия.




За да могат подрастващите да се справят с подобен тип предизвикателства в своето развитие, те трябва да знаят откъде да получат отговори на своите въпроси и терзания, както и да открият работещи ролеви модели, чрез които да правят ясна разлика между добро и лошо, между коректно и некоректно поведение и да могат да реагират адекватно на различни предизвикателства.


Освен семейството и специалистите, ангажирани с проблемите на детското развитие, добър източник на отговори и съвети предоставя детско-юношеската литература. Това всъщност е и нейната основна функция, която възрастните често пренебрегват, опитвайки се


да налагат на децата за четене заглавия, които не ги вълнуват


а същевременно отхвърлят онези, към които младите читатели инстинктивно се стремят. В детско-юношеската литература младежите могат да открият ситуации, с които самите те са се сблъсквали и, вместо да задълбочават своите терзания, като не ги споделят с никого, да намерят решение и да излязат успешно от даден проблем.


Положителен е фактът, че на българския пазар се появява съвременна детско-юношеска литература, посветена точно на въпросите за приятелството и изграждането на взаимоотношения с околните, за новите модели в обществото, за агресията и нуждата от толерантност, за домашното насилие и отчуждението между деца и родители, между връстници. Всички подобни четива говорят на езика на съвременните младежи и представят ситуации, в които може да попадне всеки. За нещастие, тъкмо този тип литература остава някак неглижиран от голяма част от възрастните, като по този начин децата биват лишени от възможността да намерят решение на своите проблеми.


Освен способността да подпомогне децата в справянето с различни житейски ситуации, детско-юношеската литература предоставя на подрастващите и един безопасен начин на забавление. Защото четенето развива въображението, помага на младежите да разширяват познанията си за заобикалящия ги свят и взаимоотношенията, и ги прави по-търпеливи и толерантни към различни външни явления. Затова е много важно децата да бъдат стимулирани да четат по всякакъв възможен начин.


Един от сериозните проблеми в насърчаване на четенето сред по-големите деца е желанието на родителите отрочетата им да четат само избрани от тях произведения, без самите деца да имат право на избор. То отчасти се дължи на стремежа децата да четат произведения, доказали се във времето, познати и на самите възрастни. От друга страна се явява и


притеснението, че съвременната литература може би не е достатъчно качествена


може би използва неподходящ език, може би… все неоснователни притеснения, провокирани от непознаването на новите детски книги или желанието на възрастните децата да общуват на едно по-високо ниво с книгите. А те трябва да бъдат естествена част от живота на децата, не нещо свише и специално, което да плаши читателите и да ги дистанцира.


Това погрешно действие от страна на възрастните може да откаже децата да четат изобщо и така да ги лиши от възможността да се развиват и да намират отговори на въпросите си в книгите. Ако искаме децата да четат, трябва да бъдем окуражаващи родители - да им дадем възможност да направят своя избор на четива и единствено да им осигурим достъп до тези ресурси. Никога


не трябва да подценяваме или осмиваме избора на книги от децата


защото те напълно инстинктивно усещат кое четиво ще им бъде интересно и полезно.


Новите произведения, излизащи на българския пазар, са написани на достъпен за децата език. Може би точно затова те са харесвани от младите, особено ако не съдържат дидактично размахване с пръст от страна на автора. Децата ценят честния език, уважението към тяхната интелигентност, доброто чувство за хумор. Те много умело могат


да направят преценка дали авторите се опитват да им внушават определен тип благопристойно поведение и да ги вкарват в матрици


И автоматично избягват подобни четива, не защото не искат да спазват определени норми, а защото възприемат подобно отношение като оскърбително към личността и индивидуалността им. Затова книги като "Дневникът на един Дръндьо", книгите на Рик Риърдън, стиховете на Виктор Самуилов или произведенията на редица европейски детско-юношески писатели като например Ева Ибътсън, Тимоте дьо Фомбел, Хенинг Манкел, Ю Несбьо, Хюс Кайер, Джаклин Уилсън са харесвани от децата и тийнейджърите. Тези четива засягат сериозни теми, облечени в различни литературни жанрове и сюжети, но винаги


фокусирани към света през погледа на децата и ситуациите, в които изпадат 


Разбира се, ако децата бъдат оставени да избират сами какво да четат, те вероятно биха потърсили четива, по-близки до светоусещането им. Но както знаем, възрастните купуват книгите и в тази връзка е трудно да определим дали младите читатели търсят повече класическа или модерна литература. Но вярвам, че ако подрастващите се научат да харесват книгите и да четат с удоволствие, те сами ще стигнат до сериозните класически произведения, когато се почувстват готови за тях.


И ако можем да дадем един съвет към възрастните, той ще бъде да не се страхуват от модерните детски книги. Те приличат на съвременните деца,


говорят на техния език и обясняват съвременния (малко шантав) свят, в който живеем


А ако детето ни познава силата на книгите да дават отговори, ще можем да сме спокойни, че то не само ще бъде по-толерантно, спокойно и щастливо, но и ако изпадне в проблемна ситуация, ще има още един верен приятел зад гърба си, с чиято помощ да се справи с трудностите на порастването.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3400 Неутрално

    Затова книги като "Дневникът на един Дръндьо", книгите на Рик Риърдън, стиховете на Виктор Самуилов или произведенията на редица европейски детско-юношески писатели като например Ева Ибътсън, Тимоте дьо Фомбел, Хенинг Манкел, Ю Несбьо, Хюс Кайер, Джаклин Уилсън са харесвани от децата и тийнейджърите.
    ___________
    Не разбрах това новина ли е или рекламно съобщение? И как така не трябва да подценяваме или осмиваме избора на книги от децата а да ги насърчаваме с това което ги облъчват от рекламните съобщения? Смятам ,че децата са умни и могат да разберат и по-сложни книги които не са от съвременния пазарен маркетинг пък след това да се облъчват с лесно смилаеми тъпнички !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2111 Неутрално

    Първата ми купена книга беше "Робинзон Крузо", първо ми я разказаха и аз почнах да мечтая за острови и къщичка сред пущинака, бях абсолютен фантазьор. Било е началото на 60-те. Първият роман, който прочетох, беше "Островът на съкровищата", беше комикс от в. Септемврийче. В махлата имаше склад на вторични и един приятел ми каза, че можем да влезем в склада през ноща, имало стари криминалета за Арсен Люпен. Какви ли приключения не сме имали, до дома имаше две библиотеки, но това което сега ми хрумва, че не се правеше реклама на книгата, сякаш четенето като задължение се разбира от само себе си. Сега горе долу е същото.

  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1294 Неутрално

    или произведенията на редица европейски детско-юношески писатели като например Ева Ибътсън, Тимоте дьо Фомбел, Хенинг Манкел, Ю Несбьо
    ................
    Да, от Несбьо има една-две преведени детски и кусур баш психо-трилъри. Отива детето да си купи книга, гледа на рафта се мъдри "Снежния човек", хоп в торбата...

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на Мила
    Мила
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    Нали за това има книжари, на които се плаща заплата? Мххм? А и най-малкото всеки, виждал въпросните книги ще направи разлика в оформлението и кориците.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK