За силата на първите разговори

© Юлия Лазарова

Какво би станало, ако на първата среща за годината родителите седнат не на наредените в колони чинове, а в кръг? Ако класният не се изправи на подиума като пред ученици, а слезе сред тях? Ако вместо с обичайното "Аз съм майката на" или "Аз съм бащата на...", се представят с имената си и разкажат за професията си и за интересите си. Ако вместо да си записват какво трябва да се купи, говорят какво очакват да правят децата през годината и какво не искат да се случва в класа?

Отговорът е лесен - родителите и учителят ще се запознаят. И така ще направят първата крачка към това да общуват. Втората е да помогнат на децата си да общуват - помежду си, с учителите и с възрастните. А целта на хоризонта е класът да се превърне в група от съмишленици, които подхождат с уважение към способностите, интересите и различията си и да лиши "даскалото" от ореола на място, където всеки ден трябва да се бориш за оцеляване във враждебната среда. 

Да започнеш да променяш отношенията в училище от организацията на родителската среща изглежда малко странно и дори излишно, но всъщност работи, казва психологът Яна Алексиева  от неправителствената организация Асоциация "Родители", която от няколко години обучава учители как да правят именно такива първи родителски срещи. 

Опитът й сочи, че тъкмо първите разговори поставят основата на отношенията в класа, не само защото след тях родителите спират да са непознати, които по принуда се виждат няколко пъти годишно, а и защото се поставят ясни рамки на отношенията вътре в класа, които улесняват решаването на всякакъв род проблеми през годината. По време на срещата, например, е добре класният и родителите да се уговорят как да си предават информацията за децата им - дали и кога е удобно да се търсят по телефона, кои разговори могат да минават през страницата на класа във "Фейсбук", каква е разумната граница на джобните за деня, изключват ли се мобилните телефони в час. 

Спокойствието на родителя, че има с кого и как да обсъди възникнал проблем се предава и на децата и им помага при адаптацията, казва Яна Алексиева. 

Къде ще отидем на екскурзия?

Не по-малко необходими са разговорите между децата в началото на всяка учебна година, по време на които в зависимост от възрастта и уменията си, да обсъдят какво им предстои. Удобна форма за "разчупването на леда" е връщането към отминалата ваканция. За по-големите с разказ кой как е прекарал лятото. За по-малките - с рисунки или колажи, след което да обяснят накратко.  

"Така може най-неочаквано да се окаже, че гадният съученик от последния чин се е запалил същото, което вълнува и теб. И че може да не е чак толкова гаден...", обяснява Яна Алексиева.

Струва си също да се попитат децата дали искат да правят нещо допълнително заедно през годината - свързано с природата, историята, спортните им интереси или друго. Да не говорим, че още през септември има  важни решения за взимане - ще организират ли коледно тържество,  ще правят ли спортно състезание и кога, ще ходи ли класът на екскурзия и къде...

© Красимир Юскеселиев

Запознайте се ... отново

Запознаването е важно не само в първи клас, както сме свикнали да мислим, напомня психологът.

Има още два ключови момента - в пети клас, когато децата излизат от началното училище и изведнъж се озовават в съвършено нова среда на множество преподаватели, ангажименти и изисквания, а често и с "пришълци" от други паралелки в класа. И в осми клас, когато започват гимназиалния курс и най-често отиват в ново училище.

Извън тези моменти обаче се оказва, че практически всяка нова учебна година започва с опознаване. "Дори когато в класа няма нови ученици, децата толкова много се променят през трите месеца лятна ваканция - като характер, интереси и социални умения, че често се срещат като различни хора през септември, обяснява психологът.

Затова и препоръчва всяка година на първата среща всеки родител да бъде  поканен да разкаже дали вижда промяна в детето си. Често родителите сравняват децата си и се чудят "Това нормално ли е?". А нерядко различни прояви са резултат на определен етап от израстването и не са повод за притеснение.

Друг път проблемите изискват бързи мерки. При петокласниците, например, умората и стресът са неочаквано големи и крачката до агресията е само една. Решението е на детето да бъде оставено лично време, извън подготовката за училище и допълнителните занимания. Ученик на тази възраст има нужда от поне час дневно, когато да бъде оставен на себе си и без да го организираме - за практикуване на любимия спорт или за друго занимание, което му доставя удоволствие, препоръчва Яна Алексиева. 

© Родителски срещи в бар

В ръцете на учителя

Естественият "провокатор" на всички подобни разговори е учителят, на чиито грижи е поверен един клас. "Той е лидерът на тази изкуствено създадена общност, наречена клас, и развитието й е в неговите ръце", обяснява Алексиева. Наблюденията й сочат, че все повече учители се стараят да въвличат в образователния процес родителите. За тях това е предизвикателство, за което трябва да бъдат предварително подготвени, каза психологът и допълва, че затова и усилията на Асоциация "Родители" са насочени към обучението на учители, които да знаят как да създават и управляват общност. Активността на родителите също може да бъде от полза, стига в идеите си да подхождат с уважение и доверие към мнението на учителя. 

Ясно е, че разговорите не са панацея, но помагат. "Колкото повече си говорим, толкова по-лесно общуваме", обобщава Яна Алексиева, която се надява, че някой ден учебната година в България ще започва със седмица на адаптацията - време, когато децата, учителите и родителите ще се опознават и ще обсъждат как да се справят с трудностите, които предстоят на всеки от тях. Засега Асоциация "Родители" пише писма до образователното министерство с предложение това да се регламентира. Отговор още не е дошъл.