Трима учени в един Планетариум, без да броим Музейко

Музейко се разхожда край морето. Той много обича да пътува.

© Музейко

Музейко се разхожда край морето. Той много обича да пътува.



Новият научно-образователен център "Музейко", който ще отвори врати на 1 октомври, ще е първият в София с планетариум. Макар и малък, този планетариум ще разказва на посетителите за големи явления. Той ще има 15 места, а посетителите ще могат да очакват шоу програми и интерактивни разговори за звездите, планетите, създаването на Вселената, Слънчевата система, извънземните и енергията. 


Планетариумът се намира на последния етаж в Музейко, който е посветен на бъдещето и науките, свързани с него. Той се стопанисва от трима учени астрономи, които са подготвени да отговарят на всякакви въпроси на другите учени - децата. Защото, както казва единият от астрономите – Владимир Божилов, всеки се превръща в учен в момента, в който попита "Защо това е така?"


"Детски Дневник" ви среща с астрономите, които ще посрещат малките любознайковци след по-малко от месец на живо. Вижте техните разкази за Вселената, Космоса, Галактиките, планетите...




д-р Владимир Божилов (в средата). Снимката е от Софийски фестивал на науката 2015.

© личен архив

д-р Владимир Божилов (в средата). Снимката е от Софийски фестивал на науката 2015.


Владимир Божилов е едновременно учен и комуникатор на науката. Той е главен асистент в Катедрата по астрономия на Софийския университет "Свети Климент Охридски", има защитена докторска степен по астрофизика и астрономия. Освен това е главен редактор на списание "Би Би Си Знание".


През 2010 година е започнала кариерата му като комуникатор на науката, когато е спечелил второ място в състезанието "Лаборатория за слава FameLab", организирано от Британски съвет, а през 2014 година е победил в международното издание на същото състезание в Лондон. Има изнесени много популярни презентации и като учен.


За работата с деца в "Музейко"


Работата си в научния център за деца Владимир Божилов нарича много голямо предизвикателство, защото желанието му е да запали пламъка на любознателността към науката, Космоса, звездите. Науката може да бъде и забавна и това е смисълът на неговата работа.


Именно Планетариумът е мястото, където и малки, и големи могат да се докоснат до Вселената такава, каквато никой не я е виждал. Защото когато гледаме звездите от къщи, то това са само тези над нашата част от планетата и са далечни, а в Планетариума можем да се разходим из пределите на Слънчевата система, да видим и други галактики, освен нашия "Млечен път".


Ще научим много повече за Вселената, от която сме произлезли, ще видим как се раждат и умират звездите (например Слънцето).


А вие знаете ли, че краят на една звезда е свързан с развитието на живота на дадена планета? Защото желязото в нашата кръв е дошло от избухнала преди 5 млрд. години звезда, така че ако нямаше избухнали звезди в близост до Слънчевата система, когато тя се е образувала, нямаше да ни има самите нас.


За извънземните


Д-р Божилов знае със сигурност, че има извънземни. "Постоянно има поне шестима извънземни астронавта, които се намират в Международната космическа станция", казава и извън шегата обяснява, че наистина, не знаем дали има други форми на живот - микроорганизми или технологични цивилизации в Космоса.


Но в същото време знаем, че нашата Земя не е уникална. Съществуват над 400 млрд. галактики в Космоса и всяка от тях има поне по 300 млрд. звезди, като около тях със сигурност се въртят планети. Около далечни звезди досега са открити над 2000 подобни на Земята планети, така че Космосът е пълен с места, където би могло да има живот, казва Владимир Божилов и цитира думите на Карл Сейгън, че "ще е огромна загуба на пространство, ако сме само ние".


Проблемът е, че до момента не сме видели извънземни кораби и нямаме никакви научни доказателства, че сме посещавани от извънземни. В същото време пък, ако сме само ние, това би било едно огромна научна загадка. 


"Истинският отговор предстои да разберем в близките години с новите космически мисии и телескопи. Може би сред посетителите на "Музейко" ще са хората, които някой ден за пръв път ще открият извънземен живот", предсказва ученият.


Според д-р Божилов светът на бъдещето влючва излизане извън пределите на Земята. "Защото човекът в момента наблюдава Космоса, но не го усвоява. Нашата Земя има срок на годност и след 5 млрд. години Слънцето ще изчерпа своите ресурси, ще се разшири и ще ни унищожи. Един от начините да запазим цивилизацията си и да осигурим на нашето потомството да оцелее в Космоса е като опознаем този Космос. Длъжни сме да усвоим Космоса заради нашите потомци", подчертава той.


За успеха


За Владимир Божилов успехът е да имаш добра цел, в неговия случай - да направи науката популярна и да покаже, че тя е най-забавният, полезен и приятен начин човек да оползвотвори както свободното, така и професионалното си време.


Мечтае да стане космически турист, да направи обиколка около Земята. Мечтае за момента, в който бъде открит извънземен живот и вярва, че това ще са микроорганизми. Мечте науката да стане част от общата култура на всеки човек.


Евгени Овчаров

© личен архив

Евгени Овчаров


Евгени Овчаров е доцент в Катедрата по астрономия на Софийския университет "Св. Климент Охридски".


За работата с деца в "Музейко"


Доц. Овчаров я приема като осбено голямо предизвикателство. "Сигурен съм, че дори след няколко години работа в "Музейко" ще има детски въпроси, които ще изненадват мен и колегите ми."


Според него "Музейко" е една изключително добра инициатива за България, защото в днешно време сме заляти от виртуална информация, но често тя е объркваща и неточна, а понякога дори невярна. В детския научен център обаче нещата ще са истински. Нормалното, съвсем естествено любопитство, любознателност и желание за разбиране на света ще бъдат задоволени с реални неща, които децата ще могат да пипнат, да видят, а и да участват в експеримента.


"Много неща трябва да се подобрят в обучението в университета. "Музейко" ще допринесе за популяризирането на науката и за това съвсем млади хора да учат", казва Евгени Овчаров. Той смята, че един от сериозните пропуски в съвременните методи на преподаване в България е липсата на пряк досег с науката, поради което въвежда допълнителни практически курсове за своите студенти.


За извънземните


"Има ли извънземни? Това е един нормален, типичен въпрос", смее се доц. Овчаров. Според него е възможно, но все още нямаме доказателство за това. "Статистически погледнато, би трябвало да има и друг живот, като се има предвид колко много са галактиките, звездите и планетите, така че ще е много странно, ако само на Земята се е развил живот."


За успеха


Евгени Овчаров се смята за успял човек, защото вече 15 години се занимава с това, което го влече - с науката астрономия, с наблюдателна астрономия. В качеството си на учен той всеки месец е на наблюдения в Националната астрономическа обсерватория в Рожен.


А с част от колегите си от катедрата и почти без никакви средства са направили астрономическа обсерватория "Плана", която работи от няколко години. До няколко месеца обсерваторията ще бъде напълно автоматизирана и ще може да се работи дистанционно. 


Доц. Овчаров иска да продължи да се занимава с наука - все така има вътрешно желание, интерес и любопитство.


Никола Каравасилев

© личен архив

Никола Каравасилев


Никола Каравасилев е докторант по астрономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководи и няколко школи по физика и астрономия за подготовка на ученици от гимназиалните класове за олимпиади, състезания. Занимава се и с комуникация на наука пред широката публика, участник е в конкурса "FameLab", участвал е в няколко издания на Софийския фестивал на науката и обича да представя науката по приятен и достъпен за широката публика начин.


За работата с деца в "Музейко"


Работата си в детския научен център Никола вижда като огромно лично предизвикателство. Привлечен е от възможността да разпали интереса на хлапетата към наука, защото в 8 - 9 клас вече е късно за такова разпалване. По думите му, на тази възраст – до към 5 клас, на малчуганите трябва да бъде показана най-интересната част от науката. "Децата сега питат и пипат и го правят от чисто любопитсво - именно това любопитство трябва да бъде използвано за разпалване на интереса им към наука."


За извънземните


Науката към момента мълчи по този въпрос. До момента контакт с извънземни не е бил установяван, нямаме официално доказателство, че такива съществуват, казва Никола Каравасилев, но признава, че лично за него би било твърде невероятно да няма извънземни. "Астрономите биха били най-изненаданите хора, ако се докаже, че извънземни не съществуват."


За успеха


Никола Каравасилев се счита за успял човек, защото през последните години е постигнал успехи, за които не си е и мечтал. Всичките му ученици жънат големи успехи с медали за България в олимпиадите. Отскоро той се изявява и като учител по физика, и там неговите ученици печелят награди. Засега иска да си завърши докторантурата. Мечтае да създаде своя школа по физика, астрономия и астрофизика в София, в която децата да се обучават на най-високо ниво. Трябват му съмишленици, които да мислят за каузата през цялото време. Той заимства идеята от учителя по физика Теодосий Теодосиев. Планира да не работи повече в сферата на науката, а да се отдаде изцяло на работата с ученици, включително и в "Музейко".

Трима учени в един Планетариум, без да броим Музейко

© Георги Кожухаров


Екипът на Музейко съветва всички любопитни любители на Космоса да планират посещението в Планетариума предварително, като всеки ще може да закупи билети на цена от 2 лева по електронен път. 


Детският научно-образователен център "Музейко" е най-големият в Югоизточна Европа, изграден върху разгърната площ от 3500 квадратни метра и очаква между 120 и 150 хиляди посетители на година. Стойността на проекта е 25 млн. лева, изцяло осигурени от "Америка за България". 


Високи указателни конструкции с образователно съдържание ще ориентират посетителите от трите възможни подстъпа към "Музейко" - от метростанция "Г.М. Димитров", от Техническия и Минно-геоложкия университет и от бул. "Климент Охридски". Официалното му откриване е на 1 октомври.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK