Ужасния Хенри забогатява бързо

Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос

© Издателство

Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос



Този уикенд "Детски Дневник" публикува откъс от романа "Ужасния Хенри забогатява бързо" на Франческа Саймън.


Това е втората книжка от поредицата за Ужасния Хенри -  детето-чудо, което върши всичко, което не трябва. Хенри мрази училището, състезанията и представленията. Общува само с малки гадняри като него. Подъл и вероломен, той е готов да продаде на търг идеалния си брат. Родителите му са винаги нащрек заради него и затова си търси нови. Пакостите му нямат край и около него е много забавно.


Романът излиза на пазара от издателство "ПАН", а преводът е на Юлия Пискулийска.




Ужасния Хенри обичаше парите. Той обичаше да ги брои. Обичаше да ги държи. Обожаваше да ги харчи. Имаше само един проблем – Хенри никога нямаше никакви пари.


Хенри седеше на пода, раздрусвайки празната си касичка във формата на скелет. Той никога нямаше да разбере как така жестоките му родители могат да си помислят, че му стигат 50 пенса седмично. Беше толкова нечестно!


Защо те стискаха парите си, при положение че имаше толкова много неща, които му трябваха? Комикси. Вафли. Нова футболна топка. Рицари за замъка му от конструктор. Ужасния Хенри се огледа из стаята си и въздъхна. Истина беше, че лавиците бяха препълнени с играчки, но нямаше ни една, с която да му се доиграе.


- Мамооо! - изкрещя Хенри.


- Стига си викал, Хенри - отвърна майка му. - Ако имаш нещо да кажеш, слез долу и го кажи.


- Имам нужда от повече джобни - затръшка се Хенри. - Ралф получава един паунд седмично.


- Различните деца получават различни джобни - обясни майка му. - Аз намирам петдесет пенса за напълно достатъчни.


- Аз пък не ги намирам за достатъчни - оплака се Хенри.


- А аз съм напълно щастлив с моите джобни, мамо - обади се Идеалния Питър. - Винаги успявам да спестя много с моите 30 пенса на седмица. Бели пари за черни дни.


- Точно така, Питър - похвали го майка им и се усмихна.


Хенри се придвижи бавно зад Питър. Докато майка им не гледаше, той се протегна към ухото му и го ощипа. Беше като огромен рак, уловил жертва в щипките си.


- Аууу! - изквича Питър. - Хенри ме щипе!


- Няма такова нещо - възмути се Хенри.


- Без джобни за седмица, Хенри - отреди майка им.


- Не е честно! - запротестира Хенри. - Парите ми трябват!


- Ще се наложи да си спестиш - посъветва го тя.


- Абсурд! - викна той. Мразеше да спестява.


- Значи трябва да намериш начин да изкараш пари сам - предложи тя.


Да ги изкара? Сам? Изведнъж на Хенри му хрумна гениална, фантастична идея.


- Мамо, може ли да направя разпродажба на някои неща, които не искам вече?


- Какви например? - попита майка му.


- Ами сещаш се, стари играчки, комикси, игри – неща, които не ми трябват вече - обясни Хенри.


Майка му се поколеба за малко. Но не можеше да измисли причина да не се отърват от няколко ненужни предмета.


- Така да бъде - прие тя накрая.


- Може ли да ти помогна, Хенри? - примоли се Питър.


- Никакъв шанс - отряза го Хенри.


- Хайде де-е-е - задудна Питър.


- Не бъди ужасен, Хенри, и позволи на брат ти да ти помогне - намеси се майка им. - Иначе няма да има разпродажба.


- Добре де - измърмори Хенри. - Може да направиш надписите "Продава се".


Ужасния Хенри се втурна в стаята си и започна да трупа всичко, което вече не му трябваше, в един кашон. Там сложи всичките си книги, всичките си дрехи за партита от гардероба и всичките пъзели с липсващи парчета.
После Хенри спря и се замисли. За да направи големите пари, той със сигурност се нуждаеше от нещо по-ценно, което да продаде. Къде можеше да намери ценни неща?


Той се промъкна в стаята на Питър. Можеше да продаде колекцията му от марки или минерали. Не, реши той, на кого са му притрябвали подобни скучнотии.


Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос

© Издателство

Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос


После Хенри надникна в стаята на майка си и баща си. Там беше пълно с подходящи неща за разпродажба. Той се разходи пред бюрото на майка си. Колко много парфюми, отбеляза той, няма да й липсва един, ако го продаде. Хенри избра голяма кристална бутилка с капачка във формата на лебед и го прибра в кашона. Сега, какво още можеше да прибере оттук?


Аха! Той видя ракетата за тенис на баща му. Баща му никога не играеше тенис. Тази ракета се въргаляше насам-натам и само събираше прах, а сега щеше да намери много по-добро място. Перфектно, помисли си Хенри и добави ракетата към колекцията си. После изнесе кашона навън и се зае да подрежда продуктите.


Ужасния Хенри застана пред магазина си. Беше претъпкан със сума ти изгодни неща. Щеше да направи цяло богатство.


- Ама, Хенри - Питър беше вдигнал поглед от надписа, който рисуваше. - Това е ракетата за тенис на тати. Сигурен ли си, че той иска да я продаваш?


- Разбира се, че съм сигурен, тъпако - заяде се Хенри. Само ако можеше да се отърве от ужасния си брат, животът би бил идеален.


После Ужасния Хенри изгледа Питър. Какво бяха правили римляните с пленените роби? Хмммм, замисли се той и пак изгледа Питър. Хмммм.


- Питър - каза Хенри мило, - иска ли ти се да спечелиш малко пари?


- О, да! - развълнува се Питър. - Как ще стане това?


- Ами, можем да те продадем за роб.


Идеалния Питър се замисли за момент.


- Какво ще спечеля аз от това?


- Десет пенса - предложи Хенри.


- Уау - възкликна Питър, - тогава ще имам 6,47 паунда общо в касичката си. Може ли да си закача надпис "Продава се"?


- Определено - съгласи се Ужасния Хенри. Той надраска на един картон: "Продава се, пет паунда." После го закачи на врата на Питър.


- Сега гледай умно - нареди Хенри. - Задават се клиенти.


- Какво става тук? - попита Киселата Маргарет.


- Да, Хенри, какво правиш? - поинтересува се Сърдитата Сюзън.


- Продавам ненужни вещи - обясни Хенри. - Има много изгодни неща. Всички спечелени пари ще са за благородна кауза.


- Каква?


- Деца в нужда - каза Хенри. "Аз съм дете и определено съм в нужда, така че това е истина", помисли си той.
Нервната Маргарет огледа една спукана футболна топка.


- Изгодно ли? Че това са само купчина боклуци.


- Не е вярно - отрече Хенри. - Виж. Пъзели, книги, парфюм, плюшени играчки и роб.


Нервната Маргарет погледна Питър.


- Бих имала полза от един добър роб - отбеляза тя. - Ще ти дам 25 пенса за него.


- Някакви си 25 пенса за такъв отличен роб? Не, говори ми в паунди – той струва поне три.


- Покажи бицепс, робе - нареди Маргарет.


Идеалния Питър показа ръката си.


- Хммм - замисли се Маргарет. - Петдесет пенса е крайното ми предложение.


- Продадено - доволно заяви Хенри. Как пък досега не му беше хрумвало да продаде Питър?


- Откъде-накъде ще получа само десет пенса, ако струвам петдесет? - обади се Питър.


- Плосък данък - обясни Хенри. - Сега тръгвай след новия си притежател.


Бизнесът вървеше. Грубияна Ралф си купи картички с футболисти. Сърдитата Сюзън си купи плюшеното мече и парфюма. Едрия Бърт си купи количка с три колела. После Атлетичния Ал притича.


- Готина ракета - отбеляза той, като взе ракетата на бащата на Хенри и я размаха във въздуха. - Колко й искаш?


- Десет паунда - отсече Хенри.


- Мога да ти дам два - предложи Ал.


Два паунда! Това бяха повече пари, отколкото Хенри беше имал през целия си живот! Той беше богат!


- Имаме сделка - заяви той.


Ужасния Хенри седеше в хола и гледаше щастливо купчината си новоспечелени пари. Три паунда и дванадесет пенса! С тях можеше да си купи сума ти шоколад! Тогава майка му влезе в стаята.


- Хенри, да си ми виждал парфюма? Сещаш се, този с лебеда на капачката.


- Не - отговори Хенри. Опа, той въобще не беше помислил, че тя ще забележи.
- А Питър къде е? - добави майка му. - Мислех, че си играете заедно.


- Него го няма вече - обяви Хенри.


Майка му го зяпна.


- Как така го няма?
-Еми, няма го - обясни Хенри и си напъха шепа чипс в устата. - Продадох го.


- Какво си направил - прошепна майка му и пребледня.


- Ами ти ми каза, че мога да продам всичко, което не искам вече, а аз определено не искам Питър, така че го продадох на Маргарет.


Ченето на майка му заплашваше да се откачи и да падне на земята.


- Отивай веднага при Маргарет да го откупиш! - развика се тя. - Ужасно момче такова! Да продадеш собствения си брат!


- Ама аз не го искам обратно - заоплаква се Хенри.


- Не ми се обяснявай, Хенри! - крещеше майка му. - Отивай да го прибираш!


- Ама не мога да си го позволя в момента - пробва да обясни Хенри. – Може, ако искаш ти да платиш за него.


- ХЕНРИ! - извика майка му.


- Добре де, добре - измъмри Хенри и стана. Въздъхна. Каква загуба на пари, мислеше си, докато прескачаше оградата към градината на Маргарет. Маргарет лежеше до надуваемия басейн.


Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос

© Издателство

Част от илюстрациите в книгата. Автор е Тони Рос


- РОБЕ! - викна тя. - Горещо ми е! Вей ми!


Идеалния Питър излезе от къщата й с огромно ветрило. Той започна да вее над Киселата Маргарет.


- По-бързо, робе! - нервничеше Маргарет.


Питър завя по-бързо.


- По-бавно, робе! - заповяда Маргарет.


Питър завя по-бавно.


- Робе! Студено питие. И да е бързо! - нареди тя.


Ужасния Хенри последва Питър обратно в кухнята.


- Хенри - изквича Питър. - Дошъл си да ме спасиш, нали?


- Не - отрече Хенри.


- Моля ти се - завайка се Питър. - На всичко съм готов. Ще ти върна десетте пенса.


Касовият апарат в главата на Хенри започна да пресмята с пълна скорост.


- Не е достатъчно - заяви той.


- Ще ти дам петдесет пенса. Ще ти дам паунд. Ще ти дам два - молеше се Питър. - Тя е ужасна. Дори е по-ужасна от теб.


- Супер, значи ще останеш тук завинаги - предложи Хенри.


- Съжалявам, Хенри - продължи Идеалния Питър. - Ти си най-добрият брат в света. Ще ти дам всичките си пари.


Ужасния Хенри се направи, че обмисля предложението.


- Добре, стой тук - каза му Хенри,"ще видя какво мога да направя.


- Мерси много, Хенри - отвърна Питър.


Ужасния Хенри се върна обратно в градината.


- Къде ми е питието? - скара се Маргарет.


- Майка ми каза, че трябва да си взема Питър - заяви Хенри.


Киселата Маргарет го погледна втренчено.


- Така ли било?


- Ъхъ - констатира той.


- Ами аз не искам да го продавам - обясни тя, - дадох доста пари за него.


Хенри се надяваше тя да е забравила.


- Добре, връщам ти петдесетте пенса - и той й ги подаде обратно.


Киселата Маргарет затвори очи и се излегна.


- Не съм прекарала всичкото това време да го обучавам и тренирам само за да си получа парите обратно - отсече тя. - Той вече струва поне десет паунда. Хенри бавно бръкна в джоба си.


- Седемдесет и пет пенса и това е последното ми предложение.


Киселата Маргарет разпознаваше добрата сделка, когато я видеше.


- Добре - съгласи се тя. - Давай парите.


Хенри й плати с нежелание. Но така все пак му оставаха над два паунда, пресметна той наум, така че беше напред с парите. После той се върна при Питър.


- Струваше ми шест паунда, да знаеш - обяви Хенри.


- Благодаря ти, Хенри - зарадва се Питър. - Ще ти платя всичко, като се приберем.


Ураааа! помисли си Ужасния Хенри. Аз съм много богат! Светът е мой!


Дрън-звън-дрън, се чуваше от натежалите джобове на Хенри, където танцуваха богатствата му.


Дрън-звън-дрън.
Богат съм, богат съм, съм.
По-богат няма накъде!


Пееше си Хенри. Харчи, харчи, харчи – това беше новото му мото.


- Здравейте, всички - викна баща му, влизайки през входната врата. - Какъв слънчев следобед! На кого му се играе тенис?

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на М.Георгиева
    М.Георгиева
    Рейтинг: 443 Весело

    Прочетох тази история.
    Всяко едно дете се превръща точно в това, което възрастните и средата направят от него.
    Ако борбеността, неизчерпаемата детска енергия и изключителната възприемчивост се развиват в контекста на благото, успеха и морала, средата неминуемо става все по-добра.

  2. 2 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 5090 Неутрално

    Добро, наистина добро!

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Noise, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  3. 3 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 252 Неутрално

    Западноевропейска детска литература. У малкия човек - личност се наблюдават ценностите на това общество - всеки може да просперира като забогатее. А последното е дадено като право на всеки.

    Това, разбира се, не важи за България. Тук забогатява (и то не много) само на който му се дава, а му се дава от мутрите, на които също им е дадено.

    Неподходяща книга за у нас.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  4. 4 Профил на benita_
    benita_
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Грешка или нарочно -- и което и да е от двете, идва от издателя, -- но не трябва ли все пак заглавието да е с пълен член?

  5. 5 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 1182 Неутрално

    До коментар [#4] от "benita_":

    Не, не трябва. Прякорите не се членуват с пълен член.
    ----
    И на мен не ми хареса текстът. Твърде много пряка реч. Твърде много наблягане на парите.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  6. 6 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    И така главата на Хенри се превърна в тенис топка, която ритмично отскачаше от стената Предвиждам какво ще се случи ...:Д

  7. 7 Профил на idianata
    idianata
    Рейтинг: 459 Неутрално

    Въобще не ми харесва. Не бих го дала на децата да го прочетат. Отношението към парите си е ... обикновено нещо, но тук хората са охарактеризирани с по една дума, което предполагам е правилен подход за създаване на герой в случай, че се пишат басни.

  8. 8 Профил на Нико
    Нико
    Рейтинг: 535 Любопитно

    Чудесен пример за всички деца - лъжи и лицемерие в името на златото.

  9. 9 Профил на marij57
    marij57
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Ето заради такиваа писания християнството ще се замени от мюсюлманството, където девизът е умри за мен, за да отидеш в рая при армията от непорочници...

  10. 10 Профил на noctacom
    noctacom
    Рейтинг: 388 Неутрално

    лъжи , лижемерие и алчност - все добродетели , които трябва да се възпитават в подрастващите .
    Колко политкоректно

    busy not easy
  11. 11 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1716 Любопитно

    Идеалния Питър... баси, това е "идеалния българин". Спестява, спестява за да е независим, па току се продаде за жълти стотинки. После вместо да се спаси, да направи робско възстание, той стои и се труди безропотно, като накрая дори плаща на някой за да му даде това, дето му се полага безплатно и по подразбиране...
    Дори се шегува:
    — Свободата, Санчо, свободата...
    — И салама си го бива.
    Идеалния българин...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK