"Игри на глас": как децата пишат книги

Корицата на "Игри на глас" (Курс по творческо писане за деца)

© Юлия Лазарова

Корицата на "Игри на глас" (Курс по творческо писане за деца)



Игри на глас" - най-новата книга, която издателство "Точица" предлага на читателите си, е необичайна. Тя  не разказва, а учи децата да разказват. Както и възрастните - как да учат децата да разказват.


Всъщност, това е поредният сполучлив опит на автора - Зорница Христова, да обяснява сложните пътища на словото по достъпен и интригуващ за децата начин, след "Сладоледена риторика" и "Направи си сам приказка".  


Христова - полулярна като преводач, блогър и съосновател на издателство "Точица", е описала леко и приятно за четене съдържанието на курса по творческо писане, който водеше по-рано тази година в детския отдел на Столичната библиотека. Той продължи 20 дни по два последователни часа, с участието на 20 деца на възраст от 8 до 14 години. В книжката са събрани идеите, хрумнали на младите писатели. 




Съдържанието е разпределено по дни, което дава напътствия как може да се организира работата, ако ви хрумне да последвате този опит за курс - у дома, в училище или в приятелска среда с няколко деца. Започва от запознанството и първите стъпки как децата да разкажат онова, което смятат за наистина важно за себе си и преминава леко през литературната теория, обяснявайки популярно и с множество примери примери какво са сюжет, персонажи, фабула, речева характеристика на героите. 


В хода на обсъжданията децата получават поредица задачи, които им помагат да се идентифицират с героите, да доразвият по свой начин техните характери, да "научат" всякакви подробности за тях, за да могат да изградят образите им. Така в текста неусетно се вплитат основни понятия от литературата, както и препратки към "Морфология на приказката" на Владимир Проп и Реймон Кьоно с неговите "Уроци по стил". 


Усилието по изработване на книга продължава със задачи за работа с редактор, създаване на илюстрации и книговезане. За да стигне до щастливия финал - изложба на готовите книги. 


"Много от стандартната училищна работа е свързана с периодично оценяване, препитване, мерене на резултати. Това, за жалост, често води до подмяна на целите на самотоо учене - сякаш датата на изпита указва срока на годност на проверяваните с него знания, които стлед това започват бавно да загниват, докато един ден възрастният не си спомни с почуда за всички усилия, които е хвърлил за отдавна забравени неща. Като майка аз се интересувам повече от дългосрочните цели. Ще продължи ли детето да пише след края на курса? Ще почне ли да забелязва различни неща?... Ще го научи ли опитът с изграждането на персонажи да се поставя на мястото на другите?", обяснява Зорница Христова.


Очаквайте в събота откъс от "Игри на глас" в рубриката "Детски книги".

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sjaakiie
    sjaakiie
    Рейтинг: 515 Любопитно

    "Книговезане" Много интересно. Децата са гъби, попиват и забелязват като че ли много повече от възрастните. Затова е хубаво да бъдат поощрявани да се изразяват, да мислят критично, да творят, да споделят идеи и т.н. Малки съкровища са, само трябва правилен подход за "отключването" им.

    "I'm quite illiterate, but I read a lot."




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK