Доброволецът Благовеста Пугьова: Приятелството е повече от всички дарения

Благовеста Пугьова

© Велко Ангелов

Благовеста Пугьова



Днес, 5 декември, по инициатива на ООН от 1985 година се отбелязва Международният ден на доброволеца. На този ден обществото отдава почит, уважение и благодарност към доброволците, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване на живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ.


Този ден е и поводът, по който "Детски Дневник" разговаря с Благовеста Пугьова, основател на проекта "Подарете книга" - мрежа от доброволци, които подаряват книги и приятелство на деца, лишени от родителска грижа.


Разкажете повече за себе си и фондацията, чийто основател сте.




- Стараем се да върнем тези деца към книгите и образованието. От опит знаем, че това се случва трудно, но се случва, когато децата имат приятел и опора до себе си, и именно това правят нашите доброволци.


Въпреки хилядите подарени книги, обученията на деца и още много други каузи - основата, без която всички те биха останали просто поредното събитие на поредната фондация, е именно приятелството между деца и доброволци.


Работата с фондацията върша като доброволец, иначе в работно време съм мениджър "Бизнес развитие" в една китайска компания, а освен това пиша поезия. Наскоро издадох и първата си книга "Утре в 10 на Луната" и често участвам в литературни четения, по-скоро като хоби.


Как дойде идеята за "Подарете книга", как се развива фондацията през годините?


- В различни моменти разказвам две различни истории за основаването на "Подарете книга", може би защото едната е причината, а другата е поводът. Причината е, че когато работех в телевизия, снимахме много деца от домовете и на много ранна възраст се сблъсках със страшни случаи на неграмотност, педофилия и липса на мечти. Тогава се запознах с едно момиче с тъжна история, което снимахме с екипа, и видях, че тя има нужда от приятел - млад човек до нея, който да й е опора, да си говори с нея. Реших си, че има нужда и от книги или поне от някой, който да обърне ума й към тях.


Така, на шега, започнахме с подаряването на книги в домовете, но много бързо разбрахме, че книгите, оставени на рафта в дома, не работят. Трябва да има някой, който да ти ги покаже, да ти ги обясни, и този някой може да помогне с още хиляди неща и да ти е опора в хиляди моменти.


Как набирате доброволци?


- От уста на уста, от "Фейсбук", но ако тепърва научваш за каузата, най-лесно е през сайта ни - podarivreme.org – там има карта на домовете, с които работим, и календар на посещенията за месеца, както и наръчник за начинаещи доброволци.


Миналата седмица открихте "Изложба на истории", в която чрез фотографии доброволци разказаха за приятелствата си с деца от домовете. Как беше посрещната тя и дали постигна най-важната от целите си - да приобщи още доброволци към каузата?


- Честно казано, не очаквах тези истории за приятелствата да предизвикат такава изненада. Мислех, че хората разбират какво правим, но явно не е било много ясно. "Но вие всъщност не само подарявате книги и играете с децата, а наистина сте си приятели. Хм.... Чудно, чудно. Гениално даже!", коментираха.


Беше важно да покажем такива моменти, в които децата и доброволците се облягат един на друг, за да разберат, че не използваме думата "приятелство" просто като метафора, а наистина приятелства се случват. Включиха се много нови доброволци, особено такива, които са се страхували от тъжните истории в домовете и виждайки снимките разбираха, че това не е някакъв тягостен ангажимент, а всъщност е нещо приятно, както всяко приятелство.


Колко институции сте обхванали с "Подарете книга"? Къде се намират? Как се договаряте с директорите им и въобще лесен ли е достъпът до децата?


- Всеки месец 150 доброволци на фондация "Подарете книга" пътуват до 10 дома в цялата страна. Повечето доброволци са от София, но има и много местни. Много са и домовете, които нашите доброволци посещават самостоятелно просто защото си имат приятелче там.


С достъпа нямаме проблем, защото се отличаваме от повечето фондации в постоянството си – в домовете сме не само по празниците и не просто защото има някакъв проект, който ще свърши след година. Не се привързваме толкова към дома, колкото към децата в него, и затова персоналът там ни приема повече като роднини на децата, защото много често ги познаваме по-дълго от тях самите.


И все пак за един доброволец физическо лице, който иска да помогне, е трудно да получи достъп до дома. В момента съвместно с агенцията за закрила на децата работим по създаването на методология за достъп до домовете на доброволци, които не принадлежат към някаква организация. Целта ни е тези институции и децата там да се отворят за общуване със света, да има утъпкана пътека, по която някой, който иска да помогне, да може да го направи. Защото преодоляването на изолацията може да помогне за всичко останало.


Как се финансира фондацията и дали е достатъчно? За какво не ви стигат парите?


- Първите 4 години не сме и търсили финансиране, аз самата имах фобия от думата "фондация" и все още не харесвам тази дума. Не сме и имали нужда от пари, защото доброволците пътуваха със свои коли, поделяхме си горивото, а аз администрирах записванията на доброволци, комуникирах си с тях, постепенно се включиха и още хора, които помагаха с организацията.


Имаше моменти, в които доброволците ставаха толкова много, че в списъка ми със съботното пътуване имаше 40 души и три коли. Разбира се, винаги намирахме коли, но осъзнах, че за да имат сигурност доброволците и децата, трябва да преодолеем суетата си и да потърсим финансиране.


В момента основното ни финансиране е от Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г. Имаме и много частни дарители, компании и хора, които дават колкото могат. Сега например решихме да продадем картините от изложбата, а с парите да финансираме наема на бусовете до домовете – 20 картини по 1000 лв. - точно колкото ще ни стигнат. И вече сме продали почти половината.


Какви хора като възраст, пол, професия, са доброволците на фондацията?


- Хора от всякаква възраст се включват - от 3 до 73 години буквално. Има и мъже, и жени, а професиите им са всякакви. Срещаш много различни хора и единственото нещо, което със сигурност е общо между тях е, че са добри.


Какви качества трябва да притежава човек, за да стане доброволец? И какви качества придобива с тази дейност?


- За да е доброволец, човек трябва да притежава същите качества, каквито трябва да имаш, за да бъдеш добър приятел. Според мен е важно тези деца да имат приятели, с които да общуват, за да са готови за света.


Наскоро едни доброволци ме помолиха за съвет, защото носят само само 10 нови книжки, които няма да стигнат за децата и не искат останалите да се сърдят. Аз предложих да им направят игра с въпроси и само позналите да получат книжка – та нали трябва да се отучат от това, че всичко им се дава даром, по малко и еднакво с другите. По-добре сега да се научат да се борят, отколкото да се борят, когато са сами и скоро напуснали дома.


Какво дава и какво взема, в емоционален план, доброволчеството?


- Това не може да се опише лесно. Доброволчеството дава много опора на децата, опора и на самите доброволци.


Една от случките в "Изложба на истории" е с моето приятелче Галя, която беше на гости при родителите ми и след като се върна в дома веднага ми звънна: "Виж, Блага, спешно е. Питах директорката дали пак ще ме пусне на гости при вашите. Обясних й че е важно, защото майка ти ми обеща семе за люти чушки и не искам да я разочаровам, трябва да дойда да си го взема. Та... може ли да дойда другия път с теб?" А аз й казвам: "Но Галя, вече е октомври и лютите чушки няма да ти се хванат, но ела с мен другия път, за да отидем на гости при нашите."


Това усещане не може да се опише, все едно да те питат "Какво е усещането да имаш приятел?" Винаги е различно.


В четвъртък президентът Росен Плевнелиев присъства на церемонията по връчването на годишните награди "Доброволческа инициатива" за 2015 г. В речта си той апелира към доброволците повече да говорят за своите дела, да споделят идеите си, "за да палят искрата в обществото", така че към каузата им да бъдат привлечени повече хора със същия хъс за промяна и със същите ценности.


Какви са вашите думи, с които да "запалите искрата" на доброволчеството в повече хора?


- Искрата се пали от човек на човек. Не можеш да запалиш искрата в някой друг, ако ти не я носиш. Явно у нас я има и точно заради тази искра сме една от фондациите с най-много дългосрочни доброволци.


С какви успехи можете да се похвалите?


- Над 150 доброволци пътуват всеки месец до различни градове в цялата страна, за да срещнат своите приятелчета. Не мога да повярвам още, че това се случи от една наивна идея и инатливото убеждение, че всичко може.


Работите с деца от 2010 година, някои от тях сигурно вече са млади хора, излязли от институциите и поели своя път.


Имаме много истории. Когато се запознахме със Сара от дома в Лом през 2013 година, тя завършваше 12-ти клас, но не си беше взела матурата, а трябваше да напусне дома. Дойде на първото "Училище за работа", което организираме, и се запозна с много доброволци. Помагахме й с квартирата за една година, за да учи. Работеше, учеше и си взе дипломата.


После в София работеше и учеше, за да кандидатства за медицинска сестра - това й беше мечтата. Сега е приета в Медицинския университет и много се гордеем с нея. Но по-важното е, че си отпразнува рождения ден с четири приятелки –  две от тях са доброволки от фондацията.


Какви са амбициите ви за следващата година? Какво още искате да постигнете?


- Искам до всяко дете - доброволец! Мечтая си хората сами да се обръщат все повече към другия – да помогнеш на съседката в блока, да помогнеш на бездомник, на приятел. Да станеш доброволец на някого по нашия модел – приятел.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на angeles
    angeles
    Рейтинг: 1092 Весело

    Сори,обърках и името,иначе похвала за дейността.

  2. 2 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 479 Весело

    До коментар [#1] от "angeles":
    Да бе и аз за това отворих статията - да я видя тая с такова странно име

  3. 3 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 762 Весело

    Браво на момичето, обаче да вземе за се омъжи час по-скоро...

    https://goo.gl/8NG90J
  4. 4 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 1113 Разстроено

    То и Путина не звучи много добре,заради онзи дребосък в Кремъл,но в този случай е за предпочитане.

  5. 5 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2028 Неутрално

    Стараем се да върнем тези деца към книгите и образованието."Само това да направите,стига.

  6. 6 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 1585 Весело

    Благовеста коя? Ех, тези типографски шрифтове как изглеждат на екран!

  7. 7 Профил на mr.lottalove.
    mr.lottalove.
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    Симпатяга си е момичето и умна:

    http://beta.novinar.bg/news/blagovesta-pugiova-za-izlizashtite-ot-domovete-detca-triabvat-speshni-merki_NDM0NTs0Mg==.html

    В моя чуден свят всеки сън е толкова реален!
  8. 8 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3131 Неутрално

    Благовеста е права в твърдението си, че приятелството е по-важно за самотните от дарението. Който е решил да помага на другите, винаги ще намери по какъв начин да го направи. И не само по празници, а целогодишно и без показност - в това е и смисълът на доброто.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7181 Неутрално

    За това се иска сърце и душа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK