Един студент 35-и курс и неговата група млади пиромани

"Мечтали ли сте като деца да взривите училището? Спи ли във вас един малък пироман? Ако положителните отговори на горните въпроси са повече от два, то мястото ви е точно при нас... в Корпуса за бързо гърмене".

Не, не става дума за организация, която набира хора за тъмни дела и от "вербуваните" не се очаква да залагат взривове на обществени места. За протокола, Корпусът е неформална група от Факултета по химия и фармация на Софийския университет. За пристрастената публика, която чака с нетърпения всяка тяхна изява, са Наско, Мартин, Катерина, Рони, Александра, Венелина и Георги - студенти, и ръководителят им - доцент Лъчезар Христов.

Вече няколко години те препълват най-голямата зала във факултета на традиционните си "Вечери на химията", когато всичко свети, пуши, сменя цветове и взривява залата от възторг. Липсата на достатъчно места за всички желаещи роди модата на катеренето върху мебелите и первазите, както и висенето по прозорците на залата...от външната страна.

Въпросите варират от "Кое е опасното химично съединение дихидроген моноксид, което е навсякъде около нас?" до "Каква е температурата на течния азот?". А отговорите - все по-често са верни, като се има предвид, че има посетители без пропуснато представление. Кулминацията идва след изнасянето на "сцената" в двора на факултета, за да бъдат показани най-опасните и зрелищни опити, от които прозорците на сградата застрашително дрънчат и светят във всички цветове на дъгата.

"Вечерите на химията", всъщност, са традиция на Химическия факултет от повече от 30 години. Прекъсната в безпаричното последно десетилетие на миналия век и възстановена в началото на новия. Заради увеличаващия се интерес вече не е веднъж, а два пъти годишно - през май и ноември. Насочена е към учениците от средните училища, които имат часове по химия, но остават на етап решаване на уравнения и зубрене на формули и рядко стигат до интересната част - опитите в лаборатория. Сред публиката обаче има и студенти, и кандидат-ученици, и възрастни.

Групата на сцената периодично се променя - най-големите завършват и тръгват по пътя си, а по-млади колеги заемат местата им. Пълното откъсване обаче не е лесно, сочи опитът на един от лидерите на групата - Наско Стаменов. По-рано тази година той обяви, че завършва и се оттегля от корпуса и беше изпратен от публиката с бурни аплодисменти. Шест месеца по-късно под същите бурни аплодисменти ... отново излезе на сцената. Взел влака от Стара Загора, където е учител по програмата "Заедно в час", и пристигнал. След последния опит хванал нощния влак обратно, защото трябвало да е в клас още за първия час на следващия ден.

Доцентът, който избра да се вдетини

Спойката между идващите и отиващите си от Корпуса е Лъчезар Христов от катедрата по фармацевтична и приложна органична химия, който вече няколко десетилетия е във факултета.

Пред публиката излиза и участва заедно със студентите си. След като е представил колегите си на сцената един по един като на рок концерт, обявява и себе си: "Студент 35-ти курс, завършил в ерата на плеистоцена".

Определя скромно участието си като "координатор и отговорник за осигуряването на материалите и помещенията". Студентите му го виждат по друг начин: "човек, който може да отваря всякакви врати, никога не отказва помощ и стои плътно зад гърба на хората си". От години той е вдъхновението за атрактивните представления. Те определят опитите, програмата и сценария, но нищо не минава без неговия съвет и одобрение. Доцентът е и човекът, който носи отговорността всяко представяне да завършва щастливо - "всички да си тръгват с по две очи, два крака и десет пръста на ръцете".

За себе си твърди, че се е вдетинил и това му харесва. Приема с усмивка суперлативите на студентите си, но видимо се старае да не се взима насериозно. Има множество хобита извън химията - фотография, народни танци, катерене по планините и тичане в парка, програмиране. "Кръгът на хобитата ми се променя, но така трябва да бъде - животът ни е веднъж даден и искам да вкуся повече от повече неща по малко, вместо да съм добър в едно в дълбочина".

Запалил се по химията лятото преди 7-ми клас, след като "изгълтал" за няколко дни учебника за предстоящата година и разбрал що е то "гърмящ газ". Бил приет за студент още в 10-ти клас в гимназията след отлично представяне на национална олимпиада. Възпитаник е на русенската математическа гимназия, която и досега излъчва медалисти на национални и международни състезания, и нямал план да се занимава тъкмо с химия: "Тя е просто едно от много ми хобита, но се появи в момента, когато се ориентирах с какво искам да продължа да се занимавам".

Лъчезар Христов подготвя поредния опит на сцената в декемврийската Вечер.

Ако обичаш изкуството си...

Не съжалява за избора си, макар че условията за работа във факултета, очаквано, са далеч от лабораториите на запад от Калотина. Въпросът за заплатата избягваме деликатно. Положението е ясно, но в този случай не е повод за оплакване, защото заниманията с наука са "интелектуално удовлетворение, което трудно може да се сравни с друго".

Смята, че любимата му наука е безкрайно важна, дори само затова, че ни заобикаля отвсякъде във всекидневието. Но я намира и за безкрайно вълнуваща, поради което влага толкова усилия в привличането на млади хора към нея.

"Съществува предразсъдък, че забавлението е нещо лошо. На децата от малки им се втълпява, че има работа и удоволствие и че двете трябва да се разграничават, като се дава приоритет на работата. Това, което ние се опитваме да покажем е, че работата може да бъде забавление, защото за нас е това", обяснява доцентът.

Вярва, че често човек има интерес и заложби за някоя област на познанието, но е нужно в правилния момент да го осъзнае. Най-лесно става, когато някой майстор ти покаже и те запали. Когато събират деца на изявите си във факултета той и младите му колеги правят именно това. Е, имат и комерсиален елемент - "отглеждат си" бъдещи студенти. Като Мартин Недялков - преди 8-9 години ученик от Националната природо-математическа гимназия, воден от учителката си по химия на тематичните вечери, а сега - четвъртокурсник и главна действаща фигура в корпуса. И любимец на хлапетата, тъй като именно той избира кой от публиката да участва в представлението, т.е. на чия длан да се озове запаленият памук и кой да предизвика поредния гърмеж в залата.

Мартин Недялков демонстрира изгаряне на метален тербий по време на Вечерта на химията през май 2015 г.

Мартин бил запален по биологията, но установил, че му е трудно да учи, без "ръка да пипне" и тогава открил необятните възможности на химията. Тръгнал от простите неща, правел опити и като не се получавало, се връщал да чете. Понякога и да чисти, защото, знае се, заниманията с наука имат и странични ефекти. Така много пъти. Сега повечето от опити, които показва на вечерите на химията е разработвал сам.

"Марти е пример за смисъла на това, което правим. Далеч сме от мисълта, че от 500 млади хора в залата ще станат 500 химици. Целта е хората, които имат вътрешен резонанс, да го усетят, защото понякога хората със заложби не ги осъзнават", обобщава Лъчезар Христов.

По същата причина Мартин отказва да отговаря на многобройните писма от бъдещи химици, които искат съвет как да гръмнат нещо. "Опасно е защото има какво да се обърка, ако не знаеш какво правиш. Затова се опитвам да ги запаля, а след това който има истински интерес, започва сам да дълбае, докъдето му стигнат силите и интересът".

Колко е важно да бъде интересно

И доцентът, и студентите му признават, че интересът към науката им сред учениците е слаб. Смятат, че причината е тривиална: учителите не подхващат химията от "правилния край". В повечето училища лаборатории вече няма, хвърлят се уравнения за решаване и това изчерпва заниманията. Където преподавателят е ентусиаст, нещо може и да се раздвижи, иначе липсата на условия и на желание оставят нещата в този вид.

Като част от мисията си да популяризират науката преди две години Христов и студентите му успяват да организират преносима лаборатория. Спонсорството на голяма фирма осигурява материали, консумативи и възможност за пътуване из страната - над 40 различни места за година и половина. Влизат в клас и помагат на учениците сами да правят опити със звучни заглавия като "Кървящо сърце", "Химически светофар", "Слонска паста за зъби" и "Магическата пръчка".

Ето така зрелищно изглежда изгарянето на манган. Опитът е от Вечерта на химията през май 2015 г.

Задачата се оказва по-сложна от очакваното - трябва да подготвят опити, които едновременно да са интригуващи, но и безопасни за учениците, повечето от които нямат абсолютно никакъв опит и умения да се пазят. Осигуряват нужните вещества, но внимават и кои от тях могат да дадат на децата, без риск от нараняване. Стараят се да покрият и различни интереси - за един огънят е магия, друг го пленяват цветовете.

Успехът е предвидим, но носи и проблеми. В много училища децата се сърдят защо химиците влизат само в един клас и защо само 15 ученици успяват да участват в опитите. Обаче да чуеш как излизат от стаята с репликата, че химията е яка работа, е смисълът на цялото усилие, разказва Мартин Недялков.

Както може да се очаква, проблем с дисциплината в час нямат. "Навсякъде гледаха студентите като богове, въпреки че в повечето случаи възрастовата разлика с аудиторията беше 3-4 години", спомня си Лъчезар Христов. Участник в такъв открит урок е била и Вероника Колева, която днес - позната повече като Рони, е от младите надежди на Корпуса за бързо реагиране. Впечатлението, което лабораторията й оставила, било толкова силно, че в края на годината се явила на изпит в Химическия факултет, а от дистанцията на времето разсъждава, че "когато се чудиш кой точно път да поемеш, е много добре някой да те побутне, така стана при мен".

Наско Стаменов и Александра Тасева в действие на Вечерта на химията в началото на декември 2015г.

Ако образованието е криво...

Студентите констатират, че образованието е изостанало много от времето и не може да привлече вниманието на децата. Доцентът по-умерено заключава, че образователната система вероятно трябва да бъде по-консервативна, но това не означава да не следва живота. "Концепцията, че в първи клас децата представляват торби, които трябва да се напълнят с определено количество знания, е несъстоятелна. Учебниците са пълни с какво ли не, а механичното запаметяване си има граници. В резултат на това на учениците им писва и стигат до позорни мисли като "Аз съм тъп и не мога да се справя", което освен че не е вярно, води до отвращение от образованието. А това а пагубно в днешния свят, в който вече говорим за учене през целия живот", смята Лъчезар Христов.

Убеден е, че всеки човек се ражда любопитен - това е хардуер, но ако образованието е криво, то успява да убие всеки интерес.

Последиците на образователната система вижда всеки ден - средното училище дотолкова не подготвя възпитаниците, че във факултета вече предлагат факултативни курсове за наваксване на знанията, за да може студентите да се включат пълноценно в обучението нататък.

Наско Стаменов обявява оттеглянето си от Корпуса на Вечерта на химията през май. За да се завърне за радост на публиката шест месеца по-късно

Светлината в тунела Лъчезар Христов вижда в студентите си - повечето от тях взимат педагогически профил и имат желание да продължат като учители, но с идеята да популяризират науката си. И с опит как да го правят, натрупан от участие в инициативи като "Фестивала на науката", "Нощта на учените", "Нощта на музеите", от работата си детския научен център "Музейко" и от кръжоците и заниманията, които организират в Двореца на децата и в Химическия факултет.

Засега го правим самодейно - крадем от времето си, търсим пари (от близо две години подвижната лаборатория е замразена, макар да има над 100 заявки за посещения в различни градове, и чака нов спонсор) и се справяме доколкото можем, казва Христов. Надява се обаче, че рано или късно в университета ще има централизирано звено, което ще се занимава именно с това - научна комуникация и популяризиране на науката, както вече се прави в напредничавите държави.

Дотогава ще продължава, заедно със студентите си, да търси младите хора, които може би още не са осъзнали, че мечтаят за химията.

Всичко, което трябва да знаете за: