Ирина Стоянова и нейният "Дар от сърце"

Парите давам без сърце, защото те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш - орехите.

Това предложил старецът от българската народна приказка "Дар от сърце" за отплата на момъка, който три години пасъл овцете му.

Избрах сюжета на тази приказка като основа за образователната компютърна игра, защото в нея има много мъдрост и добро послание към днешните деца.

Това казва пред "Детски Дневник" Ирина Стоянова, автор на едноименната игра за деца.

В "Дар от сърце" се разказва за трима братя, които тръгват за чужбина да спечелят богатство. Уговарят се да се срещнат след три години на мястото, където са се разделили, за да видят кой какво е постигнал и придобил. Тръгват в различни посоки. Най-малкият брат стига до фермата на един стар овчар и започва да работи при него.

Тук разказът преминава в образователна игра.

"В този момент от сюжета на приказката реших, че е много подходящо да разгърна цяла палитра от четиринадесет образователни игри - задачи за децата: "Заедно с героите, изпълни поръченията на дядото", разкрива авторката на играта.

Така, чрез забавни ситуации, се задават въпроси по български език: за брой звукове, букви, срички в думите, пренасяне, азбучен ред , проверка и правопис; задачи по математика; въпроси от предмета "Роден край" за първи клас. С успеха в изпълнение на поръченията, се печелят награди – отделни части, клипчета, с които децата отварят втората част на приказката. В нея виждат, че накрая дядото дава на порасналия вече момък да избере какво да получи като отплата за труда си – кесия с много пари или три ореха – дар от сърце, разказва авторката и добавя, че няма да издаде и дума повече, за да запази интереса към играта.

От сърце и с огромна любов Ирина Стоянова създава образователните компютърни игри за деца "Буквенка", "Цифренка", "Писменка", "Разговорка", "Ръкописка", а съвсем наскоро излезе и "Дар от сърце".

Образователната компютърна игра "Дар от сърце"

Ирина Стоянова е инженер по електроника. Завършила е Софийската математическа гимназия и след това Техническия университет в София. В професионалния си път обаче й се е наложило да продължи да се самообучава, за да може да прави нещата, с които е искала да се занимава.

Създаването на една образователна компютърна игра в началото й е изглеждало лесно, но се е оказало трудоемка задача, а също и проект, който изисква финансови средства. Процесът е подобен на писане на книга и отнема доста време и усилия - направата на първата игра - "Буквенка", й е отнела две години.

Не е само създаването на софтуера по отделните моменти от играта. За да се подготви, Ирина Стоянова подробно се запознава с учебници и помагала за предучилищна възраст и първи клас. Консултира се и с педагози – какви методи използват в обучението на децата.

Ирина обаче подчертава, че нейните идеи, сценарии и написаният от нея софтуер биха били напълно безжизнени без творческия принос на останалите автори от екипа на "Колектив ВИКСИС": художниците Милен Личков, Добромир Томов и Валентин Ангелов, специалиста по актьорско майсторство Лина Шишкова, композиторите Михаил Шишков, Йордан Владев, Таня Никлева-Владева и тонрежисьора Станислав Донев.

След като ражда двете си деца, у Ирина се заражда и идеята за образователните игри за най-малките. Ярко си спомня собственото си детство, когато е била обучавана вкъщи от родителите си, баба си и дядо си по български език, математика и други предмети от началното предучилищно образование под формата на непринудена игра.
"Докато вършат нещо друго, като един вид закачка, ми задаваха въпроси и очакваха от мен бърз и точен отговор. Ако не успея, ми обясняваха правилния отговор, правеха така, че да се развеселя и задаваха нови въпроси и гатанки. Често вкъщи ми четяха и книжки с български приказки", разказва Ирина.

Искала е да направи за децата си анимирани компютърни книжки с приказки, с които едновременно те да учат, да играят и да се забавляват. През цялото време на работата по създаването на игрите около нея са дъщеря й и синът й. "Давах им да играят с готовото, според мен, съдържание, за да видя техните реакции и мнение и ако е нужно, да направя корекции. Докато седяха на компютъра, им стана забавно да се опитват да накарат играта да "изгърми": започваха да натискат бързо и едновременно всякакви бутони на мишката и на клавиатурата, като избираха произволни точки от екрана. При този тежък тест за моя програмен код, в някои случаи програмата се объркваше или блокираше. Децата ми в този момент бяха много щастливи. Чувстваха се победители в един друг вид игра – "Ние ли сме по-силни или програмният код на мама?"

Така, без да е планирано, те започват да помагат в един много важен момент от работата – в тестването на почти завършената версия на играта. Когато порастват, се заемат с тази задача напълно отговорно. А днес синът на Ирина — ученик в математическата гимназия, усилено изучава и програмиране.

Безценна за Ирина е не само подкрепата на семейството и близките й хора, но и многобройните благодарности, които получава от учители и родители. "Получаваме много писма и положителни отзиви от хора, които разказват с каква лекота децата научават неща които преди са ги затруднявали", казва авторката на играта. "Игрите ни се ползват както за работа на децата у дома, така и в обучението в много детски градини и училища в България. В последните години се търсят много и от български училища в чужбина", продължава тя.

Ирина Стоянова се смята за успял човек, защото прави нещата с любов и винаги гледа към хубавото нещо, което иска да постигне. Иска децата, потребители на програмата, да почувстват любовта към тях, с която играта е създадена. "Да усещат българския дух, света на народните приказки. Искахме да покажем на децата, че най-ценните дарове за всеки човек са любовта и подкрепата на близките, ученето с желание, надеждата, приятелството и доверието. Разкриваме и красотата на българския бит и традиции. Всичко това е "Дар от сърце".