Виктор, Идалго и кръгът на изследователите

Виктор, Идалго и кръгът на изследователите

© Анелия Николова



Днес, деца, ще ви разкажа за сплотената общност на планинарите. Те са много задружни, движат се заедно в планината, помагат си при трудности и опасности," започва Виктор Асенов. Той също е част от няколко планинарски групи, покорявал е върхове като Вихрен, обича и градски предизвикателства като катерачески стени или четвърто ниво на въжения парк "Коколандия" в Борисова градина.


"Като джуджетата ли?," пита Сашко – той е на шест години и е от редовните посетители на образователен център Exploratorium. Всички – и големи, и малки, са насядали в кръг на килима, а лабрадорът Идалго лежи притихнал в средата. Виктор се съгласява с аналогията с джуджетата и продължава.


"Хората в града не сме така сплотени както са пчелите и мравките, но в планината е по-различно – всички се поздравяват, дори и непознатите. Сякаш хората там стават по-добри...," включва се и Тодор Петев, преподавател в центъра. Тук децата се срещат редовно с различни хора, с интересни професии, занимания и начин на живот, с които няма как да разговарят в обичайната си среда и семейство.




Виктор, Идалго и кръгът на изследователите

© Анелия Николова


Някои неща като невидими


Повечето тук познават Виктор (на 20 г.), той идва два пъти в месеца вече година, говорят си за различни неща, свързани с основната тема за месеца, която децата изследват. Сега на ред са общностите (вече са дискутирали пчели, мравки, вълци...). На тези, които са от скоро Тодор обяснява, че Виктор не ги познава по лицата, по цвета на косата и очите, но много от тях разпознава по гласовете.


Виктор е загубил зрението при раждането си. Сега той е студент 2 курс "Социална педагогика" в Софийския университет. Споделя с децата, че освен в групата на планинарите, участва активно в още две общности - на студентите и на незрящите хора. "Общуваме си най-вече с глас", уточнява и сравнява с това, че той не вижда вдигнатата ръчичка на Сияна, която също иска да каже нещо, но пък чува гласа й и го познава много добре.


"Знаете ли как си помагаме – по-опитните от нас, които могат да се придвижат из града сами, помагат на други от групата ни, които все още нямат този опит, придружаваме ги докато свикнат, учим ги на полезни неща като това как да познават в коя посока е звукът на светофара", разказва той и хваща една по една ръцете на три момченца, познава ги от раз – Филип, Сашко и Мартин. "Разпознава ги по неща, които ние не забелязваме", коментира Тодор, а Сияна предполага, че вероятно е заради кожата, при някои тя е по-мека. "Никога не можем да разчитаме само на очите си," казва момичето.


Виктор, Идалго и кръгът на изследователите

© Анелия Николова


Слухът, обонянието, краката и кучето-водач са основните му "помощници". Той е първият незрящ планинар в групите, с които изкачва върхове, другите му помагат много, а професионалният водач Христо Василев е бил с него в най-трудните участъци към връх Вихрен, както и верният му другар Идалго, разбира се.


Игра в тъмното


Идва време и за игра, Галя (главният учител) раздава на децата превръзки за очи, първоначално всички са заинтригувани, някои се стряскат и се отказват да участват. Останалите се разделят по двойки, задачата е да се познаят взаимно, много им е трудно да мълчат. После – отново в кръга – всички споделят дали и как са успели да се разпознаят. "Познах Мими, защото много подскачаше!", "Пипнах й косата," "На всички съм запомнила как се усещат дрехите, защото много съм ги пипала докато сме си играли , на Лора й хванах помпоните." ...


"Спомняш си какво е било преди, когато си била без превръзка на очите. Това е много интересно," казва Тодор. Галя се обръща към Димана: "А ти си познала по аромата, защото някои хора миришат по определен начин! Когато човек не може да вижда, той се опитва да замести зрението с други умения, каквото е обонянието, слуха..."


"Идеята на играта беше да усетите за малко какво е да не виждаш, следващия път ще ви дам и бастуна ми, за да се опитате да стигнете до тоалетната като мен, а навън задача ще е да се разходите с кучето и да се опитате да се ориентирате с него," обещава Виктор.


Виктор, Идалго и кръгът на изследователите

© Анелия Николова


Да тичаш с Идалго


Явор гали Идалго, а Сияна пита дали кучето разбира езика на стопанина си. "Познава ме много добре по гласа, по интонацията разбира дали не е сбъркал, имаме силна връзка," отговаря й Виктор, има му пълно доверие, с него може да върви много бързо, дори може да тича. "Вие сте най-верни приятели," заключва тя.


"Трудно ли ти е да пишеш? На мен ми е трудно без да гледам!" казва Лили. Виктор пише на компютър и няма нужда да гледа пръстите си. "Много е лесно с десетопръсната система, ще ви покажа, без да мърдаш ръцете". В университета имало и стикери с брайловата азбука (вече е разказвал и показвал на децата този начин за четене и писане), но Виктор не е свикнал с тях. И чете едновременно с всички пръсти, паралелно. "Представете си каква сетивност трябва да имаш в пръстите, за да подредиш това, което усещаш в смислени букви," впечатлен е Тодор.


"Виждаш ли светлината?" пита го Димана. "За моя радост виждам цветовете от много близо, навежда се към килима, тъмно зелен е", казва им (Виктор може да вижда светлина и цветове с едното око, но само от много близо, иначе е с пълна слепота).


Децата много са се впечатлили, че Виктор може да кара колело (прави го само на вилата, не смее по столичните велоалеи, които свършват в нищото), и от това, че е скачал с парапланер. "Тогава той ни сподели за усещането от вятъра, за пространството, децата много се развълнуваха от тези неща," разказва ми Тодор, тук Виктор се смее с глас и пита: "Сериозно! Това ли са разказали на родителите?", за него е много важна обратната връзка от семейството, какво си спомнят децата от срещите, казва ми. Спомнят си и деня, когато малките са викали името му и са го напътствали докато е минавал четвърто ниво на "Коколандия".


Виктор и Идалго на връх Вихрен

© личен архив, Фейсбук на Виктор Асенов

Виктор и Идалго на връх Вихрен


"Обичам да се занимавам с деца, затова идвам, усещам, че и на тях им е интересно, защото те не са виждали такъв човек. Много е важно децата да свикнат да приемат такива като мен сред тях, защото скоро ще учат – в училище, в университета, ще започнат работа и така ще могат да живеят и общуват и с такива различни хора. Това е начинът да се интегрираме," обяснява ми Виктор след края на срещата. Емпатията е много ценно качество, което искаме да развием у децата чрез тези срещи, те не са самоцелни неща, допълва го Тодор.


За изкуството да напишеш ченгел


Сред гостите на центъра са били и графичен дизайнер (дядо на едно от децата), който им показал различни шрифтове и упражняването на ченгели и букви добило по-различен и забавен смисъл; орнитолог (както и татко на Ясен), който отговарял на важни за децата въпроси за животните и природата; политически имигрант от Иран – вече 12 години в България, преподава бойни изкуства и е член на Българската Федерация по У-шу, децата все още споделят впечатления от тази вълнуваща среща; колекционер на монети, с него разбират, че и различните камъчета са се ползвали за пари; дете с аутизъм – за тези срещи децата се подготвяли предварително, говорили си какво означава да възприемаш и да реагираш на света по съвсем различен начин, гледали са и специален филм по темата.


на изложбата на Христо Явашев-Кристо

© "Експлораториум"

на изложбата на Христо Явашев-Кристо


Освен занимания като четене, писане, смятане и лични проекти, както и срещите с гости, децата по правило посещават и доста изложби (разгледали са например няколко от фестивала на Фотофабрика, изложбите на Христо Явашев-Кристо и Пабло Пикасо), имат си и любими музеи, ходят и в културни институции, Народна библиотека, ботаническа градина. На място там пак си правят кръгче и обсъждат нещата, които разглеждат.


Музеите са важен акцент в програмата на децата, защото Тодор и Рейчъл (тя е основният методолог в центъра, двамата са работили заедно в Метрополитън – Ню Йорк) вярват в образованието в музейна среда. Мислят, че точно тези пространства дават страшно интересна форма за опознаване, за стимулиране на въображението и любопитството, изграждат умения за наблюдение и развиват мисълта. "Музеите са свръхконцентрирани с образователни възможности, стига учителят да ги разпознае."


Тодор Петев

© Анелия Николова

Тодор Петев


Израстване вместо учене


Вместо учене Тодор използва думата израстване, обяснява ми, че първото има по-тесни параметри, свързано е едва ли не само с учебниците. Личностно израстване на децата е важно, а то включва освен натрупване на познания и умения, също и на личен опит. Това не се получава само в класната стая или което и да е затворено пространство. Израстването идва с развиване и стимулиране на различни неща – като изследователските умения да проучваш света около теб, да наблюдаваш и проучваш, да си взаимодействаш със света около теб, да освободиш творческото си мислене, което не е свързано само с изкуство, а с много други неща, развиващи въображение; емоционално и социално израстване. В ежедневните дискусии тук децата се приучават да изразяват мнението си  и да се вслушват в това на другите. На такива "ключови стълбове" наблягат и преподавателите тук, а децата явно се забавляват.


* Авторът е и родител на едно от децата, които посещават образователния център Exploratorium.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 648 Неутрално

    С пожелания за спорна седмица ... с тази прекрасна положителна статия!!!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  2. 2 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 328 Неутрално

    Вълнуващи и позитивни редове.

  3. 3 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Докато има хора като Виктор, имаме надежда... Казвам го със сълзи в очите, но и с голяма усмивка.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK