Четири от шест години в училищното образование са посветени изцяло на българската литература

Диян Стаматов

© Министерство на образованието и науката

Диян Стаматов



Българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в седми, десети, единадесети и дванадесети клас, но също и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределениeто ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване. 


Това подчертаха експерти от Министерството на образованието и науката по време на първата среща с директори, учители и родители за обсъждане на новите учебни програми, цитирани от пресцентъра на ведомството. Срещата се проведе във Враца днес с участието на зам.-министър Диян Стаматов и представители на образователната система от областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и София-област. 


С това обяснение експертите отговориха на общественото опасение, че няма да се изучава достатъчно българска литература в училище, което дори стана повод за отстраняването на предишния министър на образованието Тодор Танев. За разместванията на творби между класовете, което също предизвика обществена паника, експертите обясниха, че "История славянобългарска" ще се учи в първия гимназиален етап по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап; "Родната реч" на Иван Вазов ще се преподава в началния етап; а "Хайдути" на Христо Ботев - в пети клас. 
Експертите на МОН подчертаха също, че за първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език, като по думите им "това ще реши проблемите с грамотността". В допълнение, няколко часа седмично са заделени за развитието на комуникационни способности. 


Сходно е положението и с часовете по предмета история и цивилизация, подчертават специалистите, изготвяли програмите. Между пети и десети клас доминиращо е съдържанието по национална история, като процентното му увеличение е с повече от 10 на сто. В момента съдържанието на уроците по българска история спрямо световната е 46.92%, но с новата учебна програма ще стане 56.28% в полза на българската история. Както и по български език и литература в края на етапите – 7-ми клас за прогимназиален и 10-и клас за първи гимназиален, учебното съдържание ще се фокусира предимно върху национални теми, за да може учениците да се подготвят през годината за предстоящото национално външно оценяване.




По проблема как да се подходи към преходните випуски, които ще учат и по старите и по новите програми, от МОН обясниха, че за тях ще се наложи да се преструктурира учебното съдържание, но увериха, че няма да има пропуснати уроци.  


Новият зам.-министър Диян Стаматов увери, че законът ще влезе в сила в сроковете, зададени по план и няма да има забавяне въпреки кратото време за обществено обсъждане и изготвяне на нови учебници. "За да има добри учебници за учебната 2017/2018 г., когато ще влезе в сила реформата за втори, шести и осми клас, трябва да намерим съгласие по учебните програми сега до средата на март. Този закон буксуваше 15 години - тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени", посочи той.


В обръщението си Стаматов цитира данни, че близо 5500 деца са напуснали страната в рамките на последния учебен срок. Записаните ученици в България към момента са около 696 хиляди, но тези, които са емигрирали "едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим, за да предоставя възможности", коментира зам.-министърът.


Стаматов изрази също и подкрепата си за забраната за използване на мобилни телефони в училищата с думите: "Децата винаги ще са с една крачка напред с технологиите, но забраната за телефоните трябва да важи за всички училища".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK