Барокът: раждането на класическата музика

Клавесин - една от емблемите на музикалния Барок

© Associated Press

Клавесин - една от емблемите на музикалния Барок



"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката. От тази година те включват творби и композитори, които са част не само от детския проект "Концерти на възглавници", но и от поредицата концерти за възрастни под наслова "Мотив".


Автор на статиите е пианистката Венета Нейнска, артистичен директор в "Модо България" - организатор и на двата музикални проекта. Този път тя разказва за историята на музикалния Барок, който ще е в центъра на предстоящите концерти за деца в неделя и за възрастни в понеделник


Когато говорим за класическа музика, обикновено си представяме музика за оркестър, грандиозни оперни постановки или виртуозни изпълнения на инструменти като цигулка и пиано.




Класическата музика - такава, каквато я познаваме днес, се създава в един определен период от историята – епохата на барока.


Раждането на операта и развитието на големите майстори лютиери като Страдивари, Гуарнери и Амати, е в Италия.
Италианският бароков стил е изключително мелодичен, силно обвързан с изявата на човешкия глас и много виртуозен.


Във френския двор на Луи XIV също се залага на бароковата традиция. Там музиката е почти винаги обвързана с танцовия ритъм. Германският стил обединява горните два, но в него се добавя и изкуството на едновременното протичане и съпоставяне на няколко гласа или мелодии – контрапунктът.


Бащата на френския Барок


Освен операта и съвършената цигулка, в Италия се ражда и бащата на френската барокова школа – композиторът Жан-Батист Люли. Той започва да работи във френския кралски двор, когато е само на 13 години, впоследствие оглавява прочутия ансамбъл "24 цигулки на краля" и остава като доминантна фигура във френския музикален живот за повече от четвърт век.


Смъртта му настъпва по нелеп начин – в тази прочута история от реалния живот Люли дирижира с първообраза на диригентската палка – голяма пръчкa, с която времето се отмерва чрез удари в пода. За нещастие, Люли уцелва палеца на крака си, който гангренясва и води до кончината му скоро след инцидента.
 


Един главен органист ... на 11 г.


Още един френски бароков композитор започва кариерата си като дете-чудо. Франсоа Купрен е само на 11 години, когато наследява поста на главен органист от баща си. Налага се да изчака до осемнайстия си рожден ден, за да поеме задълженията си, но този факт не прави музикалните му заложби и способности по-малко изключителни.


Той става един от най-известните и уважавани преподаватели по орган и клавесин и пише трактата "Изкуството за свирене на клавесин", който вдъхновява самия Йохан Себастиян Бах за неговата работа. "Национално богатство" – така наричат "Пиесите за клавесин", композирани от Купрен. Те остават в историята като едно от най-важните произведения за този инструмент.


"Кралски концерти" (Concerts Royaux) са четири сюити, написани за Луи XIV. Отделните части в тях са различни танци, които обаче са замислени не за танцуване, а само за слушане. Особеното при тях е, че няма упътване от автора на какви инструменти следва да се изпълняват, затова в практиката се срещат за соло клавесин или в ансамбъл с виола да гамба, цигулка, флейта, обой и други.


Les Nations е един от големите ансамблови проекти на Купрен. Той съчетава италианския и френския стил по особено оригинален начин. Самият Купрен признава възхищението си от майсторството на италианеца Корели и французина Люли в предговора към първото издание. Той споделя как първите части на на сюитите са негови стари творби в италиански стил и служат за въведение към останалите, които са организирани като типичните френски танцови сюити.
 


Когато събереш клавесин и виола да гамба


Както Купрен, и Жан-Филип Рамо е майстор на клавесинното и органово изпълнителско изкуство, а и е роден в семейството на органист. Той също пише теоретични трактати на музикални теми, но има и изключителни успехи като оперен композитор, въпреки че е на почти петдесет години, когато пише първата си творба в този жанр.


Рамо композира множество популярни пиеси за клавесин, а неговите Концертни пиеси за клавесин са единствената му работа, предназначена за инструментален ансамбъл. Както подсказва името, клавесинът получава основната изява в музиката, а цигулката и виолата да гамба най-често имат съпровождаща роля.


Пиесите са разделени на пет групи, а имената на отделните части са особено интересни. Те представят определен характер като "Срамежливият", "Досадникът" или "Недискретният", а понякога описват конкретен човек, когото Рамо е познавал – La Forqueray, La Marais, La Cupis.
 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK