За майчинството като смехотерапия, сериозно

Красимира Хаджииванова (л) и Елисавета Белобрадова

© Велко Ангелов

Красимира Хаджииванова (л) и Елисавета Белобрадова



Как търсенето на тиквичка за захранването на бебе може да превърне иначе здравомислеща жена в пълен идиот и кога детският рожден ден прераства във вакханалия от безчинстващи малки чудовища; какво се прави, ако влак в чужбина тръгне с децата ти, а ти останеш на перона и как реагира човек, когато разбере, че прякорът на 2-годишното му дете е Терора; и кому е нужен тестът за бременност с жаба... това са все истински сюжети, разказани от истински жени – майки на едно, две или повече деца. Разказани така, че докато човек чете, неусетно започва да се смее с глас, а понякога – и да плаче през смях. За сайта "Майко мила" изглежда няма ситуация, която да не заслужава да бъде пречупена през призмата на смеха. И в същото време всичко е достатъчно сериозно, за да си заслужава да бъде разказано.


"Майко мила" е сайт за майчинството. Но не онова майчинство, което превръща жената в чорлаво, невротично и пренатоварено създание, стремящо се всячески да угоди на малките и големи хора около себе си. А сайт, в който родителството бива подложено на дисекция с много хумор и голяма доза критичност, в който майката е поставена в центъра – такава, каквато е.


Зад проекта седят Елисавета Белобрадова (известна в социалните мрежи като Letiashtata Kozzila Erato) и Красимира Хаджииванова – майки на общо четири деца (Елисавета води с две), известни от блоговете си или от публикациите си за различни медии. Двете се познават отдавна, но майчинството е това, което ги сближава. Покрай децата, общувайки и опитвайки се да решават проблемите, те поставят началото на не една инициатива. Миналата година заедно с три други майки създадоха "Път за бебешки колички в София", за да покажат катастрофалното състояние на столичната инфраструктура, превърнала се в препятствие за всички майки, и да притиснат общината да започне да си върши работата. Следващата им стъпка се ражда също толкова естествено.




"Искахме да направим един сайт за майки, който да не е затворен в темата за пюрета и битовизми, защото


майката е нещо много повече от битовизмите


И много повече от проекция на децата си", разказва Елисавета. "Искахме, ако ще за личен кеф, да пресечем тази тенденция на сериозност - на сериозното обговаряне на пюрета, за които има изписани хиляди страници, и на сериозното обговаряне на това какво е да дадеш патат в четвъртия месец. Да спре това нещо и някой да каже: Извинявайте, но аз първите три месеца ревах, без да спра, и не си спомням нищо."


"Жената продължава да има живот и трябва да се стреми да го поддържа такъв, че да ѝ е интересен. И не е задължително всичко да е ужасно трудно и неблагодарно и отегчително. Дори да е, то може да бъде превърнато в забавно, така че майката да може да се забавлява с това, което прави", казва Красимира.


Вероятно именно тази философия е нещото, което носи успех на сайта. "Майко мила" привлича моментално вниманието, за по-малко от месец от съществуването си е четен стотици хиляди пъти, а последователите му във Фейсбук са близо осем хиляди. Красимира и Елисавета получават купища писма от жени или мъже (сайтът има отредено подобаващо място и за татковците), които искат да разкажат историите си или просто да кажат колко се радват, че има място, където могат да видят че и други минават през същите преживявания без морализаторстване или излишен драматизъм. Голяма част от тези "чужди" истории намират място в сайта. А двете признават, че не са очаквали толкова голям интерес и толкова позитивни коментари.


"Оказа се, че жените – не само майките, а и жените, които все още нямат деца, са имали крещяща нужда да прочетат нещата, които се случват на всички (защото това, за което пишем ние, не е някаква научна фантастика) и да си кажат: И аз съм била в същата ситуация, и аз съм правила така. Да им стане забавно и да се чувстват нормални", казва Красимира.


"За нас интересът, който предизвикахме, е показателен, че жените са били заложници на този стереотип за сериозността, ограниченията и задълженията – ти нямаш право да се забавляваш, да превърнеш в майчинството в нещо смешно и да го разкажеш на други хора, така, че да и те се забавляват", продължава тя. "Нашата цел е да покажем, че


родителството е нещо готино


Аз съм майка на три деца и на въпрос: Ти кога захрани с жълтък, отговорът ми е: Нямам никаква идея. Било е във възрастта, когато е било полезно, но определено не е това, върху което ще се фиксирам", споделя Елисавета. Чувството за хумор, от което прелива сайтът, обаче съвсем не означава, че той гледа на жените като на вятърничави същества, които искат само забавление. През разказа в първо лице "Майко мила" засяга сериозни теми като постродилната депресия, детската агресия, отношението към раждащата и родилата жена.


"Тук някак си е възприето да е трудно. Лекарите ти казват: Не се става лесно майка. Значи – трябва да те боли, трябва да ти е гадно, да ти е лошо, животът ти да е подчинен само на децата. Това не е вярно и ние се опитваме да го покажем. Майката може да се смее - на собствен гръб дори", смята Красимира. Елисавета продължава: "Смята се, че всичко, което се случва на майката, е нещо, което тя дължи. Смята се, че всичко, което правиш е задължение, а не го ли направиш – следователно си виновен. Затова извеждаме проблемите на майката по един смешен начин, но с цел да покажем, че техните проблеми са на всички. И те наистина са проблеми. И че ако родилката е плакала в продължение на една седмица, е не защото е луда и не защото е истеричка или някаква лигла, а защото това е нормално състояние и то - много тежко. Жената трябва да си даде сметка, че когато го е преживяла, е герой.


Когато си дадеш сметка, че си герой


, че си преживял някакво състояние, което е много тежко, тогава вече ти става лесно да се надсмееш на него".


И Красимира, и Елисавета са минали през сълзите след раждането, през страховете за телата си по време на бременността, през страховете за децата си след нея, през повишаването на тон - "и то как крещим – ужасно", както казва Красимира, през осъзнаването, че "ако човек с три деца няма желязна хватка, те са горе на черешата", по думите на Елисавета. А майчинството не ги е променило много – те са все така активни, все така изискващи, все така емоционални. Красимира смята, че е станала малко по-търпелива, докато Елисавета твърди, че е същата джаста-праста. Защото човек всъщност не претърпява някаква особена метаморфоза с раждането – всичко е заложено и майчинството може само да отключи или задълбочи някои черти, но не и да те промени кардинално, е нейното убеждение. И двете избягват излишното суетене около малките и всячески се борят срещу мненията, че е нормално жената да се обезличи заради децата си. И го показват с текстовете си.


"В България има една много грешна постановка – ако дадеш всичко на децата си, те ще станат прекрасни индивиди – не е така", отсича Елисавета, "Ако ти станеш най-добрият вариант на себе си – независимо дали най-добрата в професията си, най-добрата готвачка, най-добрата защитничка на социална кауза, най-добрият приятел на детето си, най-добрата жена и любовница на съпруга си – тогава всъщност е най-големият шанс децата ти да станат най-добрите".


"Основното е


жената да осъзнае свободата си на избор


Когато го направиш, тогава имаш сили за абсолютно всичко. Има жени, които се срамуват от това, че искат да останат само с децата си вкъщи - трябва да се спре стигматизирането на тези жени. Иска да си седи вкъщи с децата – да си седи вкъщи с децата, ако това я прави щастлива. Също така трябва да се спре стигматизирането на жените, които си "захвърляли" децата, за да работят. Жената има право също толкова, колкото мъжа, да се развива, да изкарва пари, да има самочувствие. Всяка жена, независимо каква е и какво иска, трябва да осъзнае, че има право на избор и какво е важно за нея", продължава тя.


През сайта си двете планират да реализират и различни социални кампании. Първата им инициатива ще бъде мащабна размяна на детски дрехи в рамките на "София диша", така че майките да бъдат облекчени откъм постоянното харчене на пари за това. С помощта на акушерки ще опитат да покажат и друг аспект от майчинството – родилната помощ, която в много случаи в България е на много ниско ниво, особено ще се отнася до отношението към емоциите и психиката на родилката.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK