Откъс от "Войната на копчетата" от Луи Перго

Корицата на книгата, автор на илюстрацията е Кирил Златков

Корицата на книгата, автор на илюстрацията е Кирил Златков



Този уикенд в поредицата "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от "Войната на копчетата" на Луи Перго. Романът, публикуван на български език от издателство "Точица", разказва за момчешката страст към битките, за другарството и за лоялността, за дързостта да живееш по свои собствени правила, но и за тъмната страна на правилата. Преводът е на Валентина Бояджиева.


"Войната на копчетата" е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети цели пет филма.


Книгата е подходяща за читатели над 12-годишна възраст.




Из главата "Нови битки"


... Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха предпазили почвата от сланата, се бяха разсеяли с пукването на зората; беше топличко, изпаренията над потока Верноа като че ли се топяха с първите слънчеви лъчи и зад храсталаците край Сота, съвсем в ниското, вражеската пътека наежваше жълти клони с тук-там поотчупени и пообрулени филизи и вейки.


Истински прекрасен ден за битка.


‒ Само почакайте до довечера – каза Льобрак с усмивка на уста.


Радостен трепет премина през армията на Лонжеверн. Врабчетата и кадънките чирикаха и писукаха над клонаците в овощните градини; децата запяха подобно на птичките, слънцето ги развеселяваше, правеше ги доверчиви, ведри и спокойни. Бяха забравили грижите от предишните дни и изядения от предводителя пердах, тъй че си поиграха на прескочи-кобила чак до първия час.


Звукът от свирката на отец Симон предизвика видимо стопяване на радостта, угрижени бръчки по челата, горчиви присвивания на устни и съжаление в очите. И това ако е живот


‒ Знаеш ли си уроците, Льобрак? – тихичко попита Бухтата.


‒ Ами то не особено! Гледай да ми подскажеш, а? Да не ни сгащят като онзи ден. Добре съм научил метричната система, знам наизуст и всички мерки за тежина: оки, драмове, либри, та даже и малките тежинки, ама кой може да гласува не знам. И понеже баща ми е ходил при отец Симон, сто на сто ще ме въртят по всичко. Дано да се отърва само с метричната система!


Желанието на Льобрак се сбъдна, но в замяна на това късметът, който го споходи, за малко не прескочи скъпия му Камюс. Да не беше колкото умелата, толкова и незабележима намеса на Бухтата, който си служеше с устата и ръцете като най-вдъхновения сред мимовете, Камюс щеше да бъде задържан цяла вечер.


Бедното момче, което, както можем да си спомним, веднъж вече щеше да го отнесе заради смисъла на думата "гражданин", все още тънеше в пълно неведение при какви условия човек може да бъде избирател. Разбра все пак, че условията са четири, защото Бухтата вдигна дясната си ръка, сви палеца и опъна нагоре останалите си пръсти като зъбци на вилица.


Да ги изброи обаче си беше страшно трудно. Симулирайки временна и частична загуба на паметта, той набърчи чело и зашава с ръце, уж дълбокомислено разсъждаваше, без обаче да изпуска от поглед своя спасител, който правеше и невъзможното.


С изразително завъртане на очите Бухтата посочи стената, където висеше картата на Франция от "Видал–Лабланш"; Камюс обаче изобщо не загря, не можа да разгадае двусмисления жест и вместо да каже, че трябва да си французин, за всеобщо смайване изтърси, че трябва да знаеш "свойта гиуграфия". Отец Симон го попита ума си ли е загубил или се подиграва с всички, а в това време Бухтата, обиден, че е бил разбран толкова зле, едва забележимо сви рамене и завъртя глава.


Камюс се взе в ръце. В него проблесна някаква искрица и той каза:


‒ Трябва да си от страната!


‒ Коя страна? – заяде се учителят, вбесен от тъй мъглявия отговор. – От Прусия или може би от Китай?


‒ От Франция – продума запитаният. – Да си французин.


‒ Е, най-сетне! Уцели! И после?


‒ После ‒ очите му умоляваха Бухтата.


Последният извади от джоба си ножчето, отвори го, престори се че заколва съседа си по чин Топчо, че го обира, после завъртя глава от дясно на ляво и от ляво на дясно. Камюс схвана, че не трябва да си убивал или крал; заяви го незабавно, а останалите, в едно с позволеното обаждане на Бухтата, в един глас обобщиха отговора, казвайки, че трябва да не си лишен от граждански права. Не се получи никак лошо и Камюс си отдъхна.


За третото условие Бухтата беше безкрайно изразителен: посегна към лицето си уж да поглади несъществуващата брада, засука невидими и дълги мустаци и дори спусна ръце, та да посочи наличието на особено окосмение на онова дискретно място, а след това като един същи Панюрж, засрамващ ингилизина в разговора със знаци, вдигна два пъти всичките си пръсти едновременно, а след това само десния си палец, което очевидно означаваше двадесет и едно. После се изкашля, издавайки едно "гъ-ъ", и Камюс победоносно изплю третото условие:


‒ Да си на двайсе и една години. ‒ Хайде сега четвъртото – нареди отец Симон, сякаш ръководеше игра на въртележка на празника на селския светец-покровител...

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2108 Весело

    ‒ Коя страна? – заяде се учителят, вбесен от тъй мъглявия отговор.
    И аз си имах един учител по география.Когато имахме уроци с повече географски понятия,казвахме две - три и продължавахме с думите - и други.Обаче тази гад ни прекъсваше с думите - Кажи ми две - три от другите.

  2. 2 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    "Войната на копчетата" отдавна е в категорията на детската класика.
    От филмовите версии предпочитам старата лента.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK