© Орлин Огнянов
Захари Карабашлиев
Родителството е двустранен процес – възрастните дават много на детето си, но и взимат от него и се променят с него. Докато му помагат да се изправя, да ходи и говори, докато му показват модели на поведение, те също научават много. Неслучайно възрастните хора казват на бъдещите майки "то (детето) ще ти покаже как да се държиш". Проектът "Начинаещи родители" се обърна към писатели, спортисти, изпълнители и други публични личности с въпроса кои са петте неща, които са научили, след като са станали родители.
Отговаря Захари Карабашлиев - писател и главен редактор на издателство "Сиела", баща на две дъщери.
Ние можем да отнемем на едно дете всичко - свободно време, игри, обич, дори и цялото детство, но не можем да му дадем насила нищо. Ние сме в състояние да дадем на децата си единствено това, което те наистина искат от нас. Затова трябва да сме по-внимателни в това, което даваме, а не в това, от което ги лишаваме.
Децата могат да бъдат възпитавани единствено с личен пример. Няма причина да очакваш детето ти да чете, ако то не те е виждало да правиш същото. Няма защо да го наказваш, че тайно пуши, ако ти си пристрастен към цигарите. Няма как да очакваш, то да обича природата, ако ти самия си постоянно в нет-а. Бележка: Личният пример не е гаранция, че детето ще направи изборите, които си правил ти. Защо? Виж т. 1.
Отделяй 15 минути дневно, в които твоето внимание е изцяло отдадено на детето ти. Имам предвид ИЗЦЯЛО. Вярвам, че ако правиш това всеки божи ден, докато детето расте, то няма да има нужда от своите "15 минути слава" всеки ден, когато стане възрастен. Ще има много повече.
Говори истината. Живей в истина. Децата са по-силни, отколкото си въобразяваш. Едно дете може лесно да прости твоята родителска слабост/бедност/глупост/невежество, но никога няма да забрави как се е чувствало, когато разбере, че си го лъгал. А рано, или късно децата разбират.
Ако силно окуражаваш детето си в нещо, което му се удава с лекота, то може лесно загуби интерес към него. По-добре е достъпа до желания обект или активност да бъде затруднен, дори ограничен. По-добре е да си пестелив на похвали, да се преструваш на по-безразличен, отколкото си. Ако наследникът ти много иска да е футболист, не бързай да му купуваш най-скъпата топка. Ако много обича самолети, не го засипвай с авио-модели и информация. Когато детето се стреми към нещо, то е по-активно, отколкото, когато притежава.
Спомням си, че когато голямата ми дъщеря показа талант да свири на пиано направих каквото беше нужно тя да ходи на уроци, да има отлично пиано и т.н Но веднага, след като всичко необходимо беше набавено, първоначалният ѝ ентусиазъм се загуби и уроците ѝ се превърнаха в досадно занимание. Тя спря да сяда на пианото за удоволствие. И така общо взето приключиха нещата в тази посока.
И накрая: Някои от най-успешните деца, които познавам са деца на някои от най-неуспешните родители. Как така? Те имаха сигурност. Децата имат нужда от сигурност. А най-сигурното, което ние, родителите можем да дадем в този несигурен свят е едно - ЛЮБОВ.
Децата не ни принадлежат. Те не са наши. Те не са собственост. Не могат да бъдат моделирани. Не могат да бъдат пренаправени, реформирани, преформатирани. Те са такива, каквито са. Нищо не може да ги промени, освен тяхното собствено желание. Децата се раждат, когато си поискат и си тръгват, когато трябва.
