Откъс от "Снежната кралица" на Ханс Криастиан Андерсен

Откъс от "Снежната кралица" на Ханс Криастиан Андерсен

© издателство



В поредицата "На училище" "Детски Дневник" реши да събере някои от най-интересните нови и предстоящи книги на различни издателства. Днес представяме откъс от книгата на датския разказвач Ханс Кристиан Андерсеб "Снежната кралица", излязла под марката на издателство "Ентусиаст". Илюстрациите са на Владислав Ерко, когото вече познаваме от "Приказки от мъгливия Албион".


Палатът на Снежната царица


Стените на палата бяха направени от навеян сняг, а буйните ветрове бяха изрязали прозорците и вратите. Тук имаше повече от сто зали, всички осветени от силното северно сияние. Най-голямата беше дълга няколко километра. Какъв студ и каква пустота царяха в тия бляскави просторни зали! Тук нямаше никога веселие, нито дори мечешки бал, макар че бурята можеше да бъде музика, а белите мечки можеха да ходят на задните си крака. Тук нямаше и бели кума лиси, събрани на кафе и сладки приказки. Пусто, мъртво и студено беше в залите на Снежната царица. Всичко бе озарено от Северното сияние. Посред най-голямата снежна зала имаше замръзнало езеро, напукано на хиляди еднакви, чудно хубави парченца. Именно на това езеро се издигаше престолът на Снежната царица. Тя наричаше езерото огледало на разума, каквото няма друго по света.




Малкият Кай беше съвсем посинял и дори почернял от студ. Но той не го забелязваше, защото целувките на Снежната царица го бяха направили нечувствителен към студа, пък и самото му сърце се бе превърнало в леден къс. Той местеше от едно място на друго остри плоски парчета лед, редеше ги по най-различен начин и се мъчеше да направи от тях фигура — както ние правим с дървените плочици, наречени "китайска игра". Опитваше се да ги нареди така, че да образуват цели думи, но все не успяваше да нареди думата, която искаше: ВЕЧНОСТ. Снежната царица бе казала: "Ако наредиш тази дума, ще станеш господар на себе си и аз ще ти подаря целия свят и един чифт нови кънки." Но Кай не можеше.


— Сега аз ще отлетя към топлите страни! — рече Снежната царица. — Ще отида да надникна в черните котли! — Тъй наричаше тя вулканите Етна и Везувий. — Трябва да ги варосам малко! Полезно е за лозята и лимоните!
И отлетя на юг, а малкият Кай остана съвсем сам в просторната ледена зала. Той гледаше късовете лед и мислеше напрегнато. Седеше неподвижен и вцепенен и изглеждаше съвсем замръзнал.


В това време малката Герда влезе през голямата врата на палата. Буйните ветрове насреща ѝ утихнаха, сякаш заспаха. Герда прекрачи в широката пуста зала и видя Кай. Тя го позна веднага, хвърли се на шията му, притисна го силно и извика:


— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!


Но Кай не се помръдна и продължи да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите ѝ сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха късчето от дяволското огледало.


Кай изведнъж се обля в сълзи и плака тъй силно, че стъкълцето в окото му изскочи заедно със сълзите. Сега той позна Герда и извика радостно:


— Герда, миличка Герда! Къде беше досега? Къде съм бил и аз самият? — И той се огледа наоколо. — Колко студено и пусто е тук!


Прегърна Герда, а тя се смееше и плачеше от радост. Бяха тъй щастливи, че дори ледените късове около тях се разиграха, а когато се измориха и нападаха долу, образуваха думата, за която Снежната царица бе обещала на Кай да го направи господар на себе си и да му подари целия свят и един чифт нови кънки.
Герда го целуна по бузите и те се покриха с руменина, целуна го по очите и те светнаха като нейните, целуна ръцете и нозете му и той стана отново здрав и бодър. Сега Снежната царица можеше да се върне: спасителната дума блестеше, написана с ледени букви.


Кай и Герда се хванаха за ръце и излязоха из ледения палат. Говореха за своята стара баба, за розите на покрива. Откъдето и да минеха, буйните ветрове утихваха и на небето грейваше слънце. А когато стигнаха до храста с червените къпини, там вече ги чакаше северният елен. Той бе довел със себе си и друг млад елен, който им даде мляко и ги целуна. После елените ги отнесоха най-напред при финландката, където те се сгряха в топлото ѝ жилище и я разпитаха за по-нататъшния си път, а след това и при лапландката, която им уши нови дрехи и поправи шейната им.


Двата елена ги изпратиха чак до границата на своето царство. Тук вече никнеше първата тревица и децата се сбогуваха с добрите си изпращачи.


Пред тях се изпречи гора. Пееха първите пролетни птички, дърветата бяха покрити със зелени пъпки. От гората излезе момиче на хубав кон. Беше с яркочервена шапчица и с чифт пищови на кръста. Герда позна веднага коня и момичето. Този кон беше впрегнат някога в нейната златна каляска, а момичето беше малката разбойничка. Тя също позна веднага Герда. Ех, че весела среща беше!


Герда я попита за княза и княгинята.


— Те заминаха за друга земя! — отвърна малката разбойничка.


— Ами гарванът? — поинтересува се Герда.


— Той умря. Питомната врана пък остана вдовица и се скита из гората с черно парцалче на крака. Все се оплаква от съдбата си. Но да не говорим за тях. Я ми кажи как прекара ти и как намери Кай?


Герда и Кай ѝ разправиха всичко.


— Шнип! Шнап! Шнуре-пуре-баселуре! — извика малката разбойничка, стисна им ръцете и обеща да им отиде на гости, ако някога се случи да мине през техния град.


После се качи на коня и тръгна по широкия свят.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    Това е само краят на историята, която е дълга и много красива. Андерсен колкото е бил откачен, толкова е бил и талантлив. Тоест много и от двете, въпреки че така и си остава зле образован.

  4. 4 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1326 Неутрално
  5. 5 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3693 Неутрално

    До коментар [#4] от "Мондиана":

    И аз мисля като Вас! И илюстрациите "обещават" да са на нивото на текстовете, получила се е чудесна книга.
    Една от най-най-любимите ми приказки е "Дивите лебеди".

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  6. 6 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Не знам. Някак си андерсеновите приказки са ...жестоки." Елфът на розовия храст". Заровената глава в саксията. "Дивите лебеди". Откъснатата ръка. Татко ми ги четеше. И след това не можех да спя. Пораснах и ги прочетох с други очи. Ядосах им се. И се влюбих в прекрасните образи на Астрид Линдгрен (Пипи) и Ерих Кестнер (Двойната Лотхен).

    Мърфи е оптимист!
  7. 7 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 853 Весело

    Алоу, текстописчето!!! Издателството е "Лабиринт", а не любимото ви "Ентусиаст". Авторът е Андерсен, а не АндерсеБ (ще да е лекарство някакво). Поне в материали, които са свързани с литературата, бъдете по-грамотни и достоверни.

    А илюстрациите са страхотно красиви. Този Ерко (украинец по произход) е спечелил с тези си илюстрации най-голямата награда в САЩ - "Книга на годината".

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  8. 8 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    [quote#5:"Bramasole"]И аз мисля като Вас! И илюстрациите "обещават" да са на нивото на текстовете, получила се е чудесна книга. [/quote]
    Не зная на каква възраст сте. В детството ми бяха издали една серия приказки на издателство Фрателли Фабри със страхотни илюстрации. Всъщност годините на издаване бяха 60-62. Художникът на Приказките на Андерсен беше Бенвенути. Още пазим тези книги - голям формат с много добър печат за онова време. Такова вдъхновение за фантазиите ми бяха...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK