Преумората при децата е резултат от системни грешки на възрастните

Преумората при децата е резултат от системни грешки на възрастните

© Цветелина Белутова, Капитал



Забързаният свят и стресът на големите неминуемо се отразява и на малките. За поредицата "На училище" на "Детски дневник" потърсихме мнението на психолога и семеен консултант Татяна Кючукова за това как се натрупва и отразява умората при учениците, къде е проблемът и има ли решение. Кючукова е работила в различни социални услуги за деца и семейства, включително с Националната мрежа за децата. Завършила е психология във Великотърновския университет и семейно консултиране и арттерапия в Психотерапевтичен институт по социална екология на личността.


Как се трупа умора


Има много причини, които могат да бъдат посочени във връзка с натрупването на умора у учениците. Важен фактор е например как семейството на детето интерпретира обучението и начина по който то ще се осъществява. Умора се натрупва при деца, които живеят в контекст на постоянни изисквания за развитие и постигане на цели - деца, които са с уплътнено свободно време и ангажименти, които развиват интелекта и уменията, но стопират развитието на уникалната за детството креативност.




Друг фактор за натрупване на умора в българските ученици е академично ориентираното образование в началните и средните училища. Tеоретичната подготовка е в тотален превес за сметка на преживелищният опит и практическото обучение. Почти никаква част от училищните дейности не засяга развитието и стимулирането на емоционалната интелигентност при децата. Да разбираш собствените си чувства, чувствата на другите и да ги зачиташ, умението да се прави избор, умението да се откажеш не е обект на българското образование.


За да говорим по тази тема е необходимо да погледнем цялостният контекст на българското общество.


Процесите, които протичат в него се отразяват и на децата. Тези процеси са свързани с бавната промяна и нормализиране на ценностите в една посткомунистическа държава, каквато е България. Травматичността, с която са натоварени възрастните в това общество, много често ги прави безсилни да заемат позицията на зрялост, на родител, на учител и изобщо на възрастен. Не се говори за тази травматичност и това засилва негативите от нея.


По същия начин не се говори и за травматичността, която преживяват в живота си някои деца. Когато едно дете е жертва, независимо в каква ситуация, неговата психика е ангажирана да обработва, интегрира и да се справя с преживяванията и емоциите си. Тези деца често нямат ресурс да се обучават докато не се обърне внимание на травмата. За тях училището се явява нещо в повече.


Какъв е ефектът


При претоварването с информация, изисквания и натрупването на умора децата могат да развият различни психични и соматични симптоми. Тук трябва да се отбележи, че за съжаление те често са неразпознаваеми от педагозите и родителите и биват интерпретирани като мързел, агресия, неморално поведение.


Проявите могат да бъдат различни и да се наблюдават във всички сфери на живота на ученика. Не биха могли да се посочат конкретни специфични симптоми, но могат да включват прояви като проблеми със съня, храненето, отношенията с родителите, самоизолирането, влошаване на училищния успех, намаляване на възможностите за запомняне и концентрация, апатия, агресия и др.


Колко сериозен е проблемът


Трудно е да се обобщи честотата на проблема, защото той не се проявява в чист вид. Има родители, които търсят консултация заради притеснително според тях поведение на детето им. Често тези родители са положили много усилия детето им да получава "елитно" образование, понякога в чужбина от 12-13-годишна възраст.


Симптомите, които проявяват децата са резултат от цялостната среда - семейна и обществена, от подготовката на педагозите, от степента им на автономност като специалисти. Моите наблюдения са, че съществува зависимост между развитието на общността, на семейството, образователната система и поведенческите прояви на децата.


Детското поведение, детските симптоми винаги имат дълбоки и сериозни причини, говорят за нужди на детето, на които възрастните не са могли да отговорят. Тези нужди могат да са различни и свързани с чувството че си обичан, да отразяват качеството на свързване между детето и значимите възрастни, да показват необходимостта да бъдат поставени граници. Невъзможността на възрастния да постави граници е увреждаща за децата, както и поставянето на твърди, ригидни и непроменияеми с контекста граници.


Има ли решение


Да се решат проблемите с нарастващата преумора при децата не е достатъчно да се изредят ефективни начини за почивка. Най-ефективната превенция е как възрастните се справят с ролята си на родител, на педагог, как си сътрудничат помежду си, заемайки тези роли.


Моите наблюдения са, че партньорството между родители и учители в българските училища е на ниво декларативност, а на практика липсва. Нивото на сътрудничество между социалните служби и училището също има много да се развива.


Липсата на комуникация между възрастните пряко натоварва децата, защото те трябва да се справят с последиците и хаоса от липсата на здраво взаимодействие между възрастните (родители, учители, други специалисти) в живота им. Децата със социални и семейни проблеми често стават аутсайдери и жертви в образователната система, където е възможно много дълго време да не бъдат разпознати нуждите им.


Да не подценяваме и трудната ситуация в която работят педагозите в България. Самите учители са притиснати да спазват програми и алгоритми, в които професионално не вярват и които често са изработени от теоретично подготвени кадри, без реален учителски опит. Когато учителят е в ситуация на принуда, претоварване, неадекватно управление, това няма как да не натовари и децата в училището.


Така че начините за превенция са развитие на възрастните, разбиране на детските нужди, зачитане и прриоритет на мнението на практикуващите педагози и ограничаване на влиянието на теоретично и административно подготвените специалисти.


Проблемите за преумората на децата са системни, но все пак могат да се имат предвид някои конкретни популярни препоръки за предотвратяване на преумората като ограничаване на времето прекарано с информационни устройства; време извън сгради, на открито; ориентиране на обучението като преживелищен опит и практически ситуации; намаляване на изискванията и създаване на възможности за избор.


Когато възрастните са сензитивни към преживяванията на децата, към собствените си чувства и преживявания, е много по-вероятно да не създават прекалени изисквания, а да са чувствителни към темпа на развитие и обучение на всяко дете, с уважение към усилията му и уважение към изборите му.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2973 Неутрално

    Психологът и семеен терапевт Татяна Кючукова има ли семейство, деца? С това трябва да започне интервюто, а то инак кухо звучи.

  2. 2 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1120 Неутрално

    Всяко поколение си мисли, че живее в най-трудното време, а като дежурен шаблон е лепнат лафа "нищо не става от днешното поколение." Преди се оправдавахме със западното влияние, после с телевизията, после с компютрите, смартфоните и т.н. Това като фон. Мина времето, когато хлапетата ходеха на пиано, уроци по френски и освен това се бореха за отличен успех, та белким като пораснат, да ги приемат външа търговия. Сега тия химери ги няма, действителноста е друга, но ние пак нищим нещата що са така или онака. Дълга и широка, но истина е една-родителската подкрепа. Баба казваше: като спи бебето, ще спиш и ти, после като реве цяла нощ, и ти с него. И така с ангажименти към детето цял живот.

  3. 3 Профил на Пенчо Славейков
    Пенчо Славейков
    Рейтинг: 221 Неутрално

    „Друг фактор за натрупване на умора в българските ученици е академично ориентираното образование в началните и средните училища. Tеоретичната подготовка е в тотален превес за сметка на преживелищният опит и практическото обучение. Почти никаква част от училищните дейности не засяга развитието и стимулирането на емоционалната интелигентност при децата. Да разбираш собствените си чувства, чувствата на другите и да ги зачиташ, умението да се прави избор, умението да се откажеш не е обект на българското образование.“

    Да, затова се казва училище – защото в него те учат на обективно познание. Емоционалната интелигентност е нещо лично и следва всеки да я развие сам, в личното си време, на база житейския си опит. Ако в училище ще се преподава емоционална интелигентност, то тогава тя неизбежно ще е емоционален калъп, в който всеки ще трябва да бъде вкаран.

    Поредната прясно завършила психология, която мисли, че вече има всички отговори.

  4. 4 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 544 Неутрално

    Да попитам МОН - нормално ли е едно 20кг дете в 1 клас да носи раница 9 кг? Нормално ли е едно 7 годишно дете да е оставено в итституция 11 часа? Моето дете е в 1 клас в занималня - искат да стои от 7.30 до 17.30. Сега съм в болнични и не ми дават да си го взема на обяд, нито в15 нито в 16ч. защото те те казват.

  5. 5 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Какво значи "Друг фактор е"?
    "Друг фактор за натрупване на умора в българските ученици е академично ориентираното образование ..."

    Училището е 36 часа задължително присъствие и 5х1,5 часа домашна работа (занималня за малките). Това е над 40 часа седмично(!) натовареност на дете!

    Тук семейството по подразбиране не трябва да го има с нови задачи след тези часове!

    Вместо това постоянно се чува неща, които значат: Научете децата на материала който днес ДАДОХ, това съм го ДАЛА В ЧАСА, и т.н. и вие вкъщи го прпеодайте пак. Ние в училище ще ги изпитаме и ще направим оцянявания как Вие родителите сте осигурили това и онова.

    Кавво се измерва с изпита по английски след 7 клас? Нали ходят на курсове? Училището как променя програмите си, след като оценява чуждо преподаване!!!

    Т.е. училището краде!

    Това НЕ трябва да е роля на семейството, това е изкуствено прехврълена чужда отговорност - контрол на възрастното население, държане в подчинение, чрез държане като заложници на децата.

    Задачата на родителя е да осигури данъци за заплаатата на учителя, а не и двете!

    Преброите некролозите на хора на възраст 50-60 години. Ще се учжасите! Нация която се самоизбива чрез учителите си.

    Ако иска още нещо, нека родителят сам прецени какво, но сега учителите задават задачи за родителите и препятсват семейните отношение със системно присъствие чрез домашни от училище. Така родителят не остава време в рамките на неговия контакт с детето за друго.

  6. 6 Профил на a_nesheva
    a_nesheva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#3] от "Пенчо Славейков":

    Г-н Славейков, не мисля, че авторката има предвид емоционалната интелигентност. Тя съвсем точно е назовала какво има предвид - "практическо обучение". Това означава когато имат химия, например, да не пишат като студенти дълги формули в тетрадките (защото записките на сина ми от 6 клас по човек и природа изглеждаха точно като студентски, да се чудиш как им стигат 40 минути да изпишат всичко, а освен това имат учебници и учебни тетрадки), а да правят опити, в които с очите си да видят какво се случва при въпросната реакция. В редките случаи, когато това се е случвало, синът ми ми е разказвал без да го питам за часа и за това как всяко дете е вдигало ръка, за да го изберат да участва в опита.

  7. 7 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 221 Неутрално

    "Самите учители са притиснати да спазват програми и алгоритми, в....Когато учителят е в ситуация на принуда, претоварване, неадекватно управление, това няма как да не натовари и децата ....."

    И къде са съдебните психологически експертизи за нарушаване на правата на децата? Кои фондации изготвиха тези екпсертизи? Къде са тия мастити психолози дето все приказват за насилие в семейството - финансирани от правителството и ЕС за да вкарат в затвора Кунева (например) за това?

    Това е истинския въпрос. На яслата?

    Защото освен за частни уроци, ние сме платили да съществива сисистема от контролни органи която да контролира МОН - това е системата за закрила на детето, която трябва да го закриля навсякъде(!) вкл. в училище!

  8. 8 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 544 Неутрално

    До коментар [#5] от "potrebitel3":

    При моето дете в 1 клас отиваме към 60ч. седмично - за мен не е нормално. В занималнята имало и "организиран отдих" - стоене на 30 деца по чиновете в една малка стая.

  9. 9 Профил на bodensee
    bodensee
    Рейтинг: 453 Неутрално

    Добре, де г–жа Кючюкува! Имате силни хипотези, ама да бяхте организирали case studies, с развиване на типология, анализ, изводи и публикации. Щях да съм първият, който щеше да си купи книгата. На кой му се чете в БГ парцалената преса и единични интервюта? МНого родители знаят прекрасно, че правят много грешки при възпитаването на децата си и с удоволствие биха си купили такава книга, в която да бъдат описани конкретните проблеми при израстването на децата в БГ.

  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3066 Неутрално

    "Грешка" е,(от заглавието),да сбъркаш пътеката в планината. Докато тук става дума за извратена и престъпна политика на държавата (и обществото) спрямо децата!

  11. 11 Профил на Крез
    Крез
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Ами за теоретичната подготовка и прекалената академичност на
    образованието ни си има причина и тя е от десетилетия.Не се дават пари .Къде по-евтино излиза да се хвърлят някакви мижави
    700-800 лв на учителя и да му се вмени да образова децата по някакви кабинетни министерски стандарти задушаван от претрупани учебни планове ,без да може и грам творчество да приложи в методите на обучение.И това защото сметнете колко би струвало да се обзаведе и поддържа съвременен кабинет по химия,физика,биология,география и тн.Абе то салон по физическо свестен не можеш да видиш, говоря оборудван с бани съблекални нормално отоплен и осветен.За басеини изобщо и не мечтая.
    Да банално е ,но всичко опира до пари и приоритети при разходването им.

  12. 12 Профил на Крез
    Крез
    Рейтинг: 754 Неутрално

    До коментар [#10] от "deaf":

    +++++++

  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10181 Неутрално

    Рекламна статия

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на mimigocheva
    mimigocheva
    Рейтинг: 274 Неутрално

    Статията е много добра. И аз съм забелязала, че преумората се отразява най-зле при децата ми.

  15. 15 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1562 Неутрално

    До коментар [#5] от "potrebitel3":

    За тези, които не се кефят на държавното училищно образование, има алтернативи - частни училища, домашно образование...

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  16. 16 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2086 Неутрално

    До коментар [#15] от "ISTORIK":

    За тези, които могат да плащат частно училище или единият родител изкарва достаттъчно, за да стои другият вкъщи с детето.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  17. 17 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#15]
    Няма такова нещо. Не може за всичко да плащаме два пъти.
    Два пъти за реактори (сега 1,2 млрд ) , два пъти за образование ...
    По тази логика излиза, че трябва да се съглася примерно Вие или Вашата съпруга/съпруг да работи в МОН или на друг пост, да прахосва парите, а аз да плащам втори път защото страстно желаете да сте ръководители примерно и да вземате заплата.
    Точно обратното - който не го е грижа за държавното - не го коментира, но и не се занимава с него.
    Освен това "частното" се храни от държавното: издателствата, всички тези "фондации" финансирани с пари на чужди държави, предсатвяни като частни.
    Парите са писмен договор на хората с държавата, и разликата държавно - частно е доста условна. Много често е направо привидна - в практиките на батко и братко, за реакторите, мариците и други държавата направо излива общите държавни пари в частни фирми.... Т.е. частното си е едно парче държавно в известен смисъл.

  18. 18 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#15] (прод.) разговара се профанизира в полза на невежеството на чиновниците.
    Домашното образование не е алтернатива на държавното. То съществува къдетео физически е невъзможно обучение ( в чужбина) или СЛУЧАЙНО има възможност в семейството.
    А у нас, защото е некадърен министъра. Мотивите са различни.
    Така всяка нова форма се оказва у нас възможност за ново насилие на управляващите над населенеито и рекет: или използваш некадърния учебник на съпругата на Герджиков, а те вземат хонорара, или си махаш детето. Ясно ли е! Ти нямаш права, ние ти казваме как да използваш домашното обучение, не ти избираш!
    Това ли искаме?

  19. 19 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1562 Неутрално

    Съгласен съм със забележките.

    И аз не харесвам досегашните министри на образованието. И псевдо образователните политики на МОН.

    Много бих искал ТОЗИ човек да ми бъде министър... Казва се Николай Николов.

    https://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2F3.bp.blogspot.com%2F-9MS6nHhrRls%2FVhzOr2Y2ClI%2FAAAAAAAAAGI%2FP0LIIa_vQgI%2Fs1600%2FSofia-niki.png&imgrefurl=http%3A%2F%2Fnamshub1950.blogspot.com%2F&docid=R4ONmXaVYRHcnM&tbnid=8dkJZtHkbI9E1M%3A&w=851&h=315&bih=641&biw=1366&ved=0ahUKEwi9jb6fpLnPAhXL2hoKHaftDQwQMwgrKA8wDw&iact=mrc&uact=8

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  20. 20 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1562 Неутрално

    Колкото до домашното образование, то може да се извършва както от родителите, така - и от частен учител или частни учители. Или пък - съвместно от родителите и от учителите.

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  21. 21 Профил на Пенчо Славейков
    Пенчо Славейков
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#6:"a_nesheva"][/quote]
    това е най-добрият подход и не мисля, че някой го отрича. по настоящем не се прилага, защото струва пари, а повечето училища нямат пари за чистачка, камо ли за реактиви и стъклария по химия.

    темата на статията обаче е за, цитирам, „възрастните да са сензитивни към преживяванията на децата, към собствените си чувства и преживявания“ и именно това коментирам и аз. съветите на авторката са също толкова кухи, помпозни и откъснати от живота, колкото и програмите на МОН, които критикува. две-три клишета от учебниците по психология не те правят експерт, а още по-малко дават право да се говорят общи глупости с усещане за самоважност.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK