Откъс от "Градска география" от Зорница Христова и Десислава Димитрова

Откъс от "Градска география" от Зорница Христова и Десислава Димитрова

© Издателство "Точица"



Три години след "Вкусна география", в която двама братовчеди-разбойници пътешестваха с баба си и колата й из страната и откриваха колко различни от учебниците са българските географски ширини, издателство "Точица" зарадва почитателите си с "Градска география" .


Този път нещата са по-сложни, защото както обобщават авторите: "И баба знае да търси приключения в планината, сред дивата природа. Но когато бабата си счупва крака, нейните внуци Тони, Марти и Мая откриват онези приключения, които ги дебнат на две крачки от тях, в самия град". На децата предстоят истински битки, нови познайници сред подземния свят, перипетии на любовта... Накратко: "Истинското приключение: да пораснеш", посочват авторите на книгата - Зорница Христова и Десислава Стоянова. Историята е допълнена от непретенциозните и завладяващи илюстрации на Сияна Захариева.


"Дневник" публикува откъс от "Градска география", предоставен от издателство "Точица". Книгата можете да намерите на щанда на издателството на Панаира на книгата и в книжарниците.




Ако питате баба ми, да си дете и да живееш в София е мъка. Било мръсно. Храната била все купешка. Човек растял откъснат от природата. Можеш да я оставиш да говори и да залагаш колко пъти ще каже "китно", "здравословно" и "бетон".


Нормално де. Баба ми е фотограф в "Нешънъл Джиографик – България". Нейната работа е да снима редки тревички, скални образувания и ококорени животинчета с яркочервен отровен шип. Аз обаче съм си роден в града и дори цяло лято да ме води по природни атракциони (както прави с всичките си внучета), накрая пак се прибирам вкъщи. Домът е там, където трябва да ходиш на училище.


Впрочем баба ми също е закотвена тук. Счупи си крака, докато се катереше на един сгъваем стол, за да докопа "5-минутни рецепти за хора, които имат по-важни неща за вършене" от високата лавица в кухнята. Все пак кимайте със съчувствие и възхита, докато ви разказва официалната версия (тази с мечката и тракийското светилище ми е любима). Ако разбере, че съм порта, отношенията ни ще се разпаднат – и къде ще ходя тогава, когато майка ми и баща ми се скарат?


Точно в момента съм доста благодарен, че имам къде да отида. Нашите не си говорят и аз се чувствам виновен всеки път, когато кажа нещо мило на някой от тях и другият вземе, че чуе. Все едно са ме хванали да пренасям кошница с мекици към лагера на врага. Самият въздух започва да тежи като пуловер, провесен да съхне в мъглив септемврийски следобед, и не върви да се захванеш с нищо жизнерадостно. Най-много да разграфиш пода до милиметри, за да си сигурен, че си стъпил точно в безпристрастната среда.


Тогава си вдигам чукалата и се изнасям към бабини под предлог, че вуйчо трябва да ми помага за уроците. Вуйчо ми живее два етажа над баба и е учител по биология в нашето даскало. Обширните си познания в тази област поддържа, като отглежда ягоди, картофи, домати, две крави, четири прасета и кон. Всичко това, плюс огромни насаждения лозя и лавандула, съставлява неговата обширна плантация във "Фармвил". Извън виртуалния свят вуйчо не е отглеждал нищо освен плесените, които се въдят по чиниите в мивката. За истинско учене и дума не може да става, освен ако не си решил да изслушаш безкрайните му съвети по женските въпроси. Там вуйчо се пали, започва да чертае стратегии, да рисува схеми и да разиграва образователни диалози. От време на време твърди, че не може да му идем на гости, защото у тях има гадже. Не знам дали е вярно, но във всеки случай държи баба настрана от биоразнообразието в умивалника.


Не че тя беше в състояние да забележи каквото и да било. Вече половин час спореше по телефона с главния редактор на своето списание и му обясняваше за счупения си крак, мечката и специалния роботизиран стол, който трябвало да й бъде закупен, за да иде да снима тритони в Осоговската планина. По всичко личеше, че ще й се наложи да намери природа и в София. Иззад завесата две лениви мухи подслушваха разговора й и се усмихваха надменно, а аз кротко изпразвах хладилника.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK