Работи ли наказанието "преместване в друго училище"

Работи ли наказанието "преместване в друго училище"

© Надежда Чипева, Капитал



Вчера родители, ученици и учители от 19-то СУ "Елин Пелин" в София се събраха на мълчалив протест пред сградата на училището. Те недоволстват заради бездействието на институциите по проблем, който продължава четвърти месец и който доведе до оставката до директора на училището.


Заради третокласник с агресивно поведение родителите на съучениците му от декември са отказали да пускат децата си на училище и оттогава учат в сградата на районната администрация в "Красно село".


Момчето е постъпило в 3В клас на 19-то училище в началото на учебната година с наказание "преместване в друго училище" за същите прояви. То се държало агресивно не само със съучениците си, но и към учителите и служителите, които работят с него. "Родителите на ученика проявяват арогантна безотговорност към поведението на детето си в училище и към задълженията си като такива", се обяснява в отворено писмо на учителите, публикувано на сайта на училището.




В него се посочва, че Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД) е сезирана още през декември 2016 г. с настояване да бъде приложена Процедурата за взаимодействие при сигнал за дете, жертва на насилие или в риск от насилие. "Според тази процедура държавните институции следва да реагират незабавно и в рамките на 24 часа да изготвят становище за решаване на кризисната ситуация. До днес, 25 януари 2017 г., в училището не е получен отговор от ДАЗД", се казва в текста.


Предложенията на институциите за разрешаване на проблема


Във вторник Регионалният център за приобщаващо образование излезе с решението агресивният ученик да се обучава в комбинирана форма на преподаване, която да включва и индивидуално обучение. То обаче не беше прието нито от училището, нито от родителите на детето.


С решение от вчера министерството на образованието обяви, че ученикът ще бъде преместен. "Майката на момчето е дала своето съгласие. Детето ще бъде преместено в училище, където има ресурсни учители, които ще окажат подкрепа на него и семейството му. От понеделник учебният процес за третокласниците в 19 СУ ще бъде възстановен" съобщават от просветното министерство.


Въпреки това вчера директорът на училището Детелина Арнаудова подаде оставка, а учителите се обявиха в нейна подкрепа, съобщи БНТ. "Ние се обърнахме към всички институции, които имат отношение по случая. За съжаление не получихме подкрепа. Ние настояваме за добре разписана организирана междуинституционална подкрепа, в случаите, в които родителят не съдейства", каза Арнаудова.


Ръководството на 19-то училище твърди, че 4 месеца е сигнализирало Инспектората по образование в София и министерството, но до днес реакция не е имало. Детелина Арнаудова обяснява, че институциите са били уведомени за проблема в детайли. На записите от видеокамерите в класната стая се вижда, че момчето е нападнало друго дете с пергел, късало е кичури от косата на педагогическия съветник и е удряло със звънец преподавател.


Преместването в друго училище не е адекватно решение


Преместването на агресивното дете в друго училище, обаче, не слага край на напрежението в 19-то. "Имаме желанието да помогнем за разрешаване на подобни случаи, да накараме институциите да си свършат работата, като реагират и намерят адекватно решение на случая с това дете, каза пред "Дневник" Явор Павлов, председател на училищното настоятелство и родител на дете от 3В клас. По думите му преместването в друго училище не решава, а "премества проблема" в друг клас и в друго училище. "На това дете трябва да се помогне", смята Павлов и добави, че трябва да има механизъм да се помага на такива деца, без значение дали родителите искат или не.


В отвореното писмо учителите предлагат на отговорните институции вариант на решение, което да помогне на образователна та система да работи спокойно:


Настояваме за широка и отговорна навременна междуинституционална подкрепа за разрешаване на проблеми, свързани с деца.


Държавният образователен стандарт за приобщаващо образование може да бъде допълнен с ясно разписани процедурни стъпки за случаите, при които липсва съдействие от страна на родители. Настояваме училищата да имат решаващата дума при определяне на режима на обучение на деца с проблемно поведение. В случаите, в които липсва отговорно родителско отношение, да се прилагат всички правни мерки, които са уредени законодателно в други нормативни актове.


Да се разпише как и в какъв срок се намесват отговорните институции извън сферата на образованието и коя институция ще осъществява контрол върху строгото спазване на вече разписани процедури като цитирания по-горе механизъм за деца в риск.


Училището обичайно не разбира и не приема децата с нужда от грижи


Според училищния психолог Анет Маринова случаят показва, че има въпроси, които убягват от полезрението на училището и от обществените дебати за направените промени в новата нормативна уредба. "Очакванията на възрастните, че преместването в друго училище ще доведе от само себе си до разрешаване на проблема или до промяна в поведението на детето почти винаги се провалят. Санкциониращият характер, който има подобна мярка показва, че образователната система продължава да не разпознава емоционалните или поведенчески затруднения на децата, към които следва да се подходи по различен начин", коментира тя.


По думите й в наредбата за приобщаващо образование са описани ясни роли и екипна работа между участниците, така че училищата да имат необходимата подготовка и да подхождат по предсказуем начин, а не да чакат случаят да ги връхлети и да действат реактивно.


"За съжаление след влизането му в сила, към стандарта се подходи и продължава да се подхожда командно-административно, с натиск за формално попълване на документи, при това без да бъде ясно и добре представена и дискутирана подкрепата в училище, нейното място и смисъл", казва Анет Маринова, която е участвала в работната група на Закона за предучилищното и училищното образование и Държавният образователен стандарт по приобщаващо образование.


"Случаи като този не са рядкост, нито се появяват сега. Училището обичайно не разбира и не приема децата с нужда от грижи, особено когато проявите се разгръщат в поведение, което създава трудности на учителите и е предизвикателно. Години наред тези деца са третирани с наказателни мерки или са обяснявани като противообществени, премествани от училище в училище", коментира Маринова.


Компонента "подкрепа" обаче, който беше въведен в Стандарта за приобщаващо образование трябва да бъде изпълнен със смисъл и реализиран от самото училище. "Но училището не може и не бива да остава само в тези усилия, това би довело до отхвърляне на приобщаването или до симулация. Необходима е систематизирана подкрепа отвън, ръководена от Министерството на образованието и науката, но съвместно с Министерство на социалната политика и това на здравеопазването", казва Маринова.


По думите й е време да се отдаде нужното внимание на ролята на училищните психолози, които са ресурс за училището и подкрепа за родителите и учителите, не само за децата. "Както виждате, случаят отваря врата към цялата сфера на развитието на детето, която е непозната за образованието и ученето, както и за ролята на училището като среда, която може или не може да посрещне и предостави адекватни отговори за мнообразието от ситуации на деца", обяснява училищният психолог.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK