Ели Нехама - актьорът, станал учител, за да промени света

Ели Нехама

© Георги Кожухаров

Ели Нехама



От 2011 година Ели Нехама е директор на училището "Биалик-Рогозин" в Тел Авив, Израел, в което се обучават над 1300 деца от 51 различни култури. Те са от мигрантски семейства, които нямат документи, социални осигуровки или право да работят. Между 85 и 96 процента от тях обаче вземат матурите си след 12-ти клас.


Преди това Нехама бил успешен театрален аткьор. Режисьорите винаги го избирали да играе драматични роли, "а аз съм по-скоро комедиант", казва той.


За работата му в "Биалик-Рогозин" режисьорите Карън Гудман и Кърк Саймън заснемат филма Strangers No Morе, който през 2011 г. получи "Оскар" за кратък документален филм. За методите му на преподаване "Детски Дневник" разговаря с Ели Нехама, който беше в България по покана на фондация "Заедно в час" и Институт за прогресивно образование.




От сцената на директорския стол


Последната постановка, в която Ели Нехама е участвал, е по "Сън в лятна нощ" на Уилям Шекспир. Това била единствената му ведра и забавна роля. Именно тя му дала усещането, че може да използва изкуството като инструмент, "за да променя света около мен. Света и живота на младите хора".


Като актьор Нехама се чувствал така, "сякаш играя роля в нечия чужда мечта". Стигнал до извода, че изкуството е нещо, "което е хубаво да го имаме, но то не може да променя света, за разлика от образованието". Така Нехама решава да се отдаде на преподавателска дейност.


И утре е ден


"Децата са от много ниско икономическо положение, защото на родителите не им е позволено да работят, защото са бежанци. Това ги демотивира, а те самите искат да работят, за да помагат на тях или за да пращат пари на роднините си в родината си", обяснява Нехама.


Друг проблем е, че всяко едно от децата може да бъде депортирано обратно в родната си страна във всеки един момент. За тях бъдещето е неизвестно. Много от децата казвали "не ми трябва това", когато учителите започнат да им говорят за диплома.


Така през 2012 г. 35 деца и семействата им били депортирани обратно в Южен Судан. По думите на Нехама моментът е бил много драматичен, както за учениците, така и за учителите.


"Децата започват да си мислят, че те са следващи. Казват: "Вие не ни обичате, не ви пука за нас", обяснява той.


Преди да изпратят децата, училите им купили лекарства, дрехи, раници, сувенири, резервни чифтове очила. Нехама споделя, че дори в тези ситуации се опитват да запазят връзката с децата. "За щастие, с 60% от депортираните деца все още поддържаме връзка", казва той. Веднъж получили мейл с видеоклип, на който техни ученици депортирани обратно в Африка, пеели израелски песни, които са научили в училището.


Различни култури, едно решение


Ели Нехама признава, че разликите между децата са огромни във всяко едно отношение. "Дори времето. Всяка култура разбира понятието за "време" по различен начин. В Африка е различно, в Азия е друго" казва той.


Всички деца в училището учат иврит, защото "сме в Израел и матурите са на този език". Учениците, които не знаят езика, биват отделяни от класовете за по няколко часа на ден. Постепенно всички започват да общуват помежду си на него.


"Четем им много и се опитваме да разберем дали им е по-лесно да ги изпитваме устно или писмено", обяснява директорът.


Освен иврит, децата биват учени и на родните си езици. "От една страна, защото е важно да имат връзка със собствената си култура и да не забравят родния си език. В други случаи децата просто не ги знаят", обяснява Ели Нехама.


Изкуството и образованието


Методите на преподаване обаче не са традиционни. Езиковото обучение преминава под формата на песни, танци, музика. Така учителите предават значението на думите.


"Това е труден процес, защото отнема време, докато разберем кой е най-лесният начин за всяко от децата да усвои езика", обяснява Нехама.


В зависимост от възрастта учениците прекарват между 4 и 6 часа извън класната стая, където обаче продължават с учебните занятия. По този начин се преодолява "фронталното обучение, в което учителя се изправя срещу цялата класна стая". Така децата свикват да комуникират по-лесно помежду си, както и с учителите.


Понякога разделят учениците на две групи в клас - едната се занимава с изкуство, а другата с уроци - математика, физика, история.


Обучението и по тези предмети обаче не протича по традиционният начин: "Вместо да учим само история например, имаме предмет "Лидерство". Например в историята, в географията, във физиката. Това е метод, за който трябва да имаш добра база от знания по различните науки и така разбираш ползата от тях до края на живота си", казва Нехама.


Той се опитва да научи учениците, че в изкуството няма правилно или грешно. По тази причина в момента им преподава "Интуитивно рисуване", "в което всичко е приемливо". Обяснява, че крайният резултат от творбите е подобен на картините на Джаксън Полък.


Освен учениците, Нехама постоянно се опитва да предаде идеите си на своите колеги в училището" "Някои от учителите все още не се осмеляват да преподават по различен начин от онзи, който им е познат. Тяхната цел е да преподадат онова, което е по програма, за да могат учениците да се явят успешно на матурата.


Резултатите


"Идеята ни е да задържаме децата в училище, дори да не получават диплома, обяснява Нехама.


От всички завършващи, 30 процента се включат в армията на Израел, защото "така бъдещето им става по-лесно". Други 30 процента нямат документи и не могат да учат в израелски университети, затова училището ги мотивира да кандидатстват на Запад. В момента 10 ученици от училището са студенти в САЩ.


Останалите 10 процента обаче са "заседнали в Израел", защото нямат никакви документи, като нито могат да влязат в армията, нито да продължат образованието си в Израел или чужбина.


Един за всички


Нехама се опитва да разпространи своя модел по целия свят, защото според него проблемът е глобален. Той и екипът му и пишат книга, за да е по-лесно за повече училища да последват техния модел и така "да помогнем на повече деца".


"Всяка година имаме 200 посещения. Не знам дали напълно копират нашия модел, но знам, че подкрепяме много училища, много от тях в Германия. Проблемът с бежанците в Израел е малък, в сравнение с това, което се случва в Европа", обяснява директорът.


Нехама приема работата си като привилегия. "Докато не сте на моето място, не знаете с какво си имаме работа. Тези деца понякога са невидими. А много често те са на 4 или 5 години, а вече са изгубили семейството си. Те са жертви на обстоятелствата", казва той.


Актьорът станал директор най-много обичал да казва: "Да, аз правя това и имам какво да кажа. Това е моята пиеса."

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Много „широко скроен “ ЧОВЕК!
    Добър модел (базиран на чисто човешки ценности), който заслужава да се прилага!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  2. 2 Профил на fresia
    fresia
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Еврейската пропаганда в действие.
    Ако искаха да помагат,щяха да стигнат до корена на проблема.
    Да помогнат на майките им да не раждат по 20 деца.
    Да ги научат на занаят.
    Да финансират бизнес в държавите им,създавайки им работа.
    А те си подбират будните и податливите,останалите ги депортират безпроблемно. Да пеят израелски песни в пустинята и да се чудят защо са гладни...

  3. 3 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    До коментар [#2] от "fresia":

    чаках първият, който ще се изака под статията.

    ако не правят нищо - виновни. ако правят - "пропаганда". викате, да кастрират бежанците и довиждане.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  4. 4 Профил на foreverman77
    foreverman77
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#2] от "fresia":

    Давай ти....започвай да даваш пари за бизнес на циганите, но не на най-можещите и с възможност за успех..., а на всички.

  5. 5 Профил на Prosevchomai
    Prosevchomai
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Най-силно ми направи впечатление това:
    От всички завършващи, 30 процента се включат в армията на Израел, защото "така бъдещето им става по-лесно".
    Т.е. онези, които имат статут отиват в армията!

  6. 6 Профил на Вагабонт
    Вагабонт
    Рейтинг: 289 Неутрално

    До коментар [#2] от "fresia":

    Чукча писатель, чукча не читатель! Иначе щеше да разбере че става дума за едно училище за деца на бежанци които вече се намират в Израел. Ама чукча плювка ли плювка против евреите-що не
    [quote#2:"fresia"]помогнат на майките им да не раждат по 20 деца.
    Да ги научат на занаят.
    Да финансират бизнес в държавите им,създавайки им работа. [/quote]

    Чукча, я дай акъл как еврейски Израел можел да направи всичко това в Судан? Където години наред светлокожите араби-мюсюлмани колеха тъмнокожите християни като агнета, и никоя християнска държава не гъкаше?!?

  7. 7 Профил на nibelung2
    nibelung2
    Рейтинг: 440 Весело

    До коментар [#3] от "abdelhaqq":

    моделът е много добър,но накрая с тези 30 процента влизащи в армията малко мяза на еничарско школо шалом

  8. 8 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9050 Неутрално

    Който иска , търси начин, който не иска търси причини. Ние сме от вторите, че е по-лесно.

  9. 9 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1216 Любопитно

    Пълна демагогия.Израел досега е приел много истински бежанци-от Ирак,Мароко,Йемен,Либия и пр.-евреи спасяващи се от погромите в изброените страни.Било е през 40-те и 50-те години на миналия век.Независимо,че тогава самият Израел е бил новоосвободена и бедна страна всички са интегрирани успешно.Немалка част от тях,или от семействата им стават политици,бизнесмени,певци,актьори и т.н.За разлика от тях,тези за които става въпрос в статията не са никакви бежанци, а просто нелегалнми емигранти,които освен,да съсипват някога нелоши квартали и да се размножават като зайци не правят нищо полезно.
    По-интересно би било,да напишете за обрания вариант-за един друг израелец,който от учител става музикант,композитор,поет и певец на една от най-великите(немалко ще кажат и най-великата)рок група.

  10. 10 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1517 Неутрално

    Статията ми направи силно впечатление. Обаче ме глождят 2 въпроса:

    1. Хем нямат документи, хем отишли да учат в САЩ и други западни страни. Как може някой без документи да отиде да учи в САЩ? Очевидно имат документи, но нямат разрешение за постоянно пребиваване в Израел, което е доста различно.

    2. Очевидно са успели да решат задачата с мотивирането на децата и родителите им да ходят на училище. Ако това е изобщо възможно (ако не става въпрос само за онази част от бежанците, които и без това искат да учат), хич не би било зле да споделят тайната. Защото това е основния проблем пред малцинствата и социално изолиращите се - как въпреки нежеланието и даже съпротивата на родителите да се придърпат децата в училище. Засега има само отделни случаи когато децата по собствено желание са мотивирани да се учат въпреки отношението на родителите. Та как става номерът на китайката?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK