В търсене на невидимите ученици

В тъмния коридор екипът проверява с фенерче дали чука на правилната врата. Ще трябва да се върнат отново на този адрес, защото никой не отваря, а съседите не знаят там дали живее дете.

© Николай Дойчинов

В тъмния коридор екипът проверява с фенерче дали чука на правилната врата. Ще трябва да се върнат отново на този адрес, защото никой не отваря, а съседите не знаят там дали живее дете.



Какво търсите?" - пита ни съседът Митко. "Деца, ученици - да ги запишем в училище" - отговаряме ние. "А! Няма ги, заминаха и трите за Белгия с майка си и баща си". Същото ни казват и пред всяка следваща врата, на която почукаме. Сменят се само броят на децата, и крайните дестинации - Германия, Англия, Франция.


"Ние" сме внушителна група, предвождана от двама полицаи и още един цивилен от Детска педагогическа стая. Също и директорът и двама старши експерти на Регионалното управление на образованието в Пловдив, петима педагози и училищни психолози от околните училища, социален работник от Агенцията за закрила на детето и два журналистически екипа. С посещения по домовете проверяваме защо децата, регистрирани на няколко адреса в пловдивските квартали "Столипиново" и "Източен", все още не са записани на училище ден преди началото на учебната година.


"Дневник" се присъедини с разрешението на Министреството на образованието към обиколката на един от 23 екипа за обхват и приобщаване на деца и ученици в образователната система, сформирани за Област Пловдив, за да види как работят и има ли резултат от усилията им. Предварителното напомняне на властите към журналистите, да не снимаме деца без позволението на родителите им, се оказа излишно - не срещнахме деца на набелязаните адреси, всичките са напуснали България според съседите им и останалите в къщите баби и дядовци. Само едно от шест си беше у дома, но родителите му обясниха, че планират и те скоро да заминат.




Старши експерт от РУО-Пловдив Любен Жилков провежда инструктаж на екипа преди началото на обиколката.

© Николай Дойчинов

Старши експерт от РУО-Пловдив Любен Жилков провежда инструктаж на екипа преди началото на обиколката.


Мобилизация


Екипите за обхват са новият механизъм на просветното министерство, с който се опитва да вкара в училищата децата, изпаднали от образователната система. За цялата страна са сформирани общо 1103 такива екипа с над 11 хиляди представители на различни образователни и социални държавни институции. Техните посещения по адреси започнаха на 1 септември и амбицията им е да обходят домовете на над 206 хиляди деца и ученици между 5 и 18 години, които са отпаднали или никога не са посещавали детска градина или училище, въпреки че до 16 образованието в България е задължително.


"Държавата ще вложи всички сили и ресурси за приобщаването на тези деца", обеща в първия ден от акцията вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за координацията между различните ведомства в правителството.


Справката на МОН за двете седмици, в които екипите работят на терен, показва, че вече са обходени 20 820 адреса на деца и ученици, които са отпаднали от училище и над 3000 от тях са били записани обратно в системата заради посещението или заради информационната кампания, която върви успоредно.


С това темпо ще са необходими още поне четири месеца, за да се проверят всички деца в списъка, но екипите уверяват, че на децата, които ще се запишат по-късно ще се окаже специална подкрепа, за да наваксат.


Засега отчетът на ведомството достига до същия извод, който и "Дневник" видя на място в пловдивския Източен район - повечето деца ги няма на адресите им, както и родителите им, заминали да работят или получават социални помощи някъде другаде. Част от вратите изобщо не се отварят и съседите посочват, ако знаят - Германия, Белгия, Англия.


Има и деца и ученици, които са насочени към социални услуги, идентифицирани са деца в риск, които са насочени към инспекторатите на детска педагогическа стая и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, показва още справката на МОН. Установени са също и деца без единен граждански номер, които ще бъдат регистрирани и насочени към социални услуги. За тези, които са във възраст за детска градина, ще бъдат отпуснати семейни помощи, които ще се използват за директно плащане на такса в детска градина, уточняват от министерството.


Пионери


За набелязването на децата и адресите им на национално ниво се използва Регистърът на движението на децата и учениците (в риск от отпадане), въведен през 2015 г. в регионалните образователни управления. Първият такъв регистър на децата в риск е създаден в Пловдив през 2012 г., след което примерът е използван и в други области, а сега вече и в национална платформа, която е много по-съвършена, разказва директорът на РУО-Пловдив Иванка Киркова.


В етническите квартали на Пловдив от години се правят подобни обходи преди началото на учебната година, обяснява Киркова. Преди отговорността е била на директорите и учителите в петте местни училища в "Столипиново" и "Източен", но сега, когато са придружени и от служители от другите отговорни институции, процесът е много по-цялостен и информацията за всички рискови и липсващи деца може да се актуализира едновременно във всички системи, пояснява тя.


Това става дори в реално време, защото част от 23-те екипа на Област Пловдив са снабдени с таблети, където веднага въвеждат информацията, а машината следи хода и адресите, които са посетили, така че не може да се обърка или излъже. Екипите обикновено са посрещнати положително и без враждебност, а полицията е там за сигурност, но и защото най-добре познава кварталите, уточнява Киркова.


Екипът е охраняван от полиция, но навсякъде е посрещнат спокойно и с повече любопитство, отколкото с друго.

© Николай Дойчинов

Екипът е охраняван от полиция, но навсякъде е посрещнат спокойно и с повече любопитство, отколкото с друго.


Точна статистика за жителите на "Столипиново" няма. Изчислението на министерството на образованието по данните от дирекцията за Гражданска регистрация и.административно обслужване (ГРАО), показват, че екипите за обхват в областта имат да посетят около 13 хиляди деца в риск. Дали цифрата е точна, това предстои да разберем, казва Киркова.


По изчисления на администрацията, с адресна регистрация в квартала са около 45 хиляди души и голяма част от тях са в училищна възраст, но характерното за този квартал е мобилността, допълва Емил Начев, директор на местното средно училище "Найден Геров" и бивш зам.-кмет на района. "Голяма част от хората заминават, търсят реализация в чужбина предимно трудова. Връщат се след време, а който успее остава там. Така че е много мобилна общността и това е един от проблемите. Надяваме се тази система, която изграждаме сега в Пловдив и страната, да покаже реалната картина и да добием представа точно за какво става дума", казва той.


Нрави и подходи


Подкрепата от държавата и останалите институции сега позволява и много по-комплексно да се помогне на децата, които са тук, но заради бедност или проблеми у дома не стигат до образованието, убедена е Киркова. Участието на учителите в екипите за обхват е ключово, защото е възможно да познават от предишни години децата, които са се отписали, да знаят за проблемите им, или да имат подробности от училищната документация, но сега вече и социалните служби и полицията могат да направят преценка на място за потребностите и рисковете в живота на детето.


"Зад всяка една цифра всъщност стоят индивидуалности и човешки съдби и колкото и да групираме във времето учениците по категории – социално слаби, заминали за чужбина и т.н., толкова в тези групи има винаги специфичен елемент и не може да се действа еднотипно", казва Киркова.


Във високите блокове в "Източен" екипът се налага да търси домоуправителите, за да потвърди, че децата се емигрирали

© Николай Дойчинов

Във високите блокове в "Източен" екипът се налага да търси домоуправителите, за да потвърди, че децата се емигрирали


"Наистина индивидуални са подходите. Преди малко мина едно дете да се запише, то ще бъде при нас осмокласник. При него са социални причините, той е бос – наложи се миналата година да му купим маратонки, с лични средства, но на другия ден вече му бяха взети от неговите братя и сестри", разказва и директорът на средното училище "Найден Геров".


Пречките децата да идват на училище са най-различни. Намесват се включително и религията и традициите на ромската и труската общност в района. Част от родителите не пускат дъщерите си на училище от страх, че някой ще ги открадне от там за булки, посочва Начев. Но по-разпространена е традицията жените да бъдат възпитавани за домакини и съпруги от малки, и съответно убеждението, че за това не им трябват кой знае какви знания и грамотност.


"Социално слабите семейства и заминалите в чужбина са най-големите групи, но откакто сме в този процес, активно се вижда, че става дума за нрав, за обичаи на етносите, за възприятие. И това прави задачата ни много много трудна", казва също и директорката на Регионалното управление на образованието.


...към светла бъднина върви...


Според Киркова трябва да се работи "за промяна на възприятията и нагласите, за позитивно отношение към ученето и образованието".


За целта екипите за обхват се опитват да обяснят на родителите, че с училището детето ще може да се справя не само в общността, но и извън нея, защото там са необходими владеене на български език, математически познания, познания за здравето му и социалните норми. Стараят се да им показват примери на успели хора от техния етнос, които се превръщат в техни лидери - млади хора, завършили местните училища, които сега имат работа и авторитет.


Силен аргумент за тях се оказва и това, че ако искат да управляват автомобил, трябва да имат основно образование.


Промяната в целевата помощ за учениците също ще помогне, смята Киркова. "Занапред социалните помощи ще минават през училище и през учителите. Те ще имат свободата и възможността да разпределят правилно тази помощ, за да не се получава този момент, в който държавата се грижи за своите граждани, но дали парите отиват по предназначение не може да се каже".


Такъв пример дава началната учителка в "Найден Геров" Цветана Димитрова. Повечето деца в класа й са от ромски произход, и много от тях имат подкрепата на родителите си да учат. Само едно крайно бедно детенце в класа й изоставало и не посещавало редовно часовете, но след като през социалните служби му били осигурени раница и пособия за училище, започнало да наваксва.


Учителите в групата, с която вървим из "Източен", коментират, че веднъж щом се убедят, много майки вече държат децата им да се образоват и да имат възможността да се развиват. По-отчетливата негативна тенденция според тях са оредяващите класове, която се потвърждава и от масово празните къщи, които заварват на обиколките си в търсене на ученици. В класа на г-жа Димитрова седем деца са напуснали само за една година, за да заминат при родителите си на Запад, а випускът за колегите й, които сега поемат първокласниците, от четири паралелки се е свил на три.


Очаквайте още истории и кадри от търсенето на ученици в "Столипиново" утре в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK