© Николай Дойчинов
Статията е част от поредицата "На училище" на "Детски Дневник", която тази година е посветена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете съветите на специалисти по най-важните теми за здравето, развитието и сигурността на учениците.
"Детето Ви се държи лошо, моля незабавно да вземете мерки!".
Да вдигне ръка родителят, който никога не е получавал подобно обаждане от учител. Малцина са онези, които след това успяват спокойно да установят какво се е случило и убедят децата да променят поведението си. По-често има настойчиви разпити с "контролни" въпроси за несъответствия или направо скандали и заплахи за наказания (освен, разбира се, ако сигналът не е отхвърлен по принцип, защото "детето не е такова, класният си търси виновен").
Да се изясни истината е важна част от решението на проблема с лошото поведение. За да се спасят от разправии обаче децата са склонни да излъжат. Така възрастният се оказва в сложна ситуация - нито може да е сигурен каква е истината за случилото се, нито да разчита, че то няма да се повтори.
"Обикновено при обаждането от училище родителят е на работа. Случили са му се какви ли не неща, търсили са го други хора и накрая връхлита учителят, който не дава никаква конкретика в разговора, защото той пък не може да обясни на 20 родители детайлно ситуацията. Като се прибере, родителят подхваща детето от вратата. То е стъписано и отрича. Естествено, след такава сцена, то ще започне да крие", обобщава психологът Хенриета Илиева.
Ето по какъв модел психологът препоръчва да се развие разговорът с детето след като са уточнени детайлите. Въпросите, естествено, варират в зависимост от възрастта и характера на детето:
- Как беше днес в училище?
- Нищо особено.
- Знаеш ли, видях, че учебникът ти по български и домашното са останали на масата. Случайно да си имал неприятности с класната заради това?
- Ами, поскара ни се.
- Аха. А ти какво направи? Извини ли се?
- Ами не, ядосах се, защото забравих и знаех, че ще ти се обади и ще ми се караш.
- Не, няма да ти се карам. Просто тази вечер заедно ще опитаме да променим подхода - ще слагаме заедно в чантата нещата, които са ти за утре, за да спреш да забравяш. И още нещо: бил си гневен на себе си, но е излязло, че си бил ядосан на класната. Според мен е добре да й се извиниш утре, тя не е виновна, че ти си забравяш нещата и не длъжна да търпи такова поведение.
С това разговорът по тази тема приключва и продължава с друго: "Искаш ли да сготвим заедно?", например. Не слагаме още товари върху проблема, препоръчва психологът.
На каква възраст лъжите на децата стават осъзнати, каква е причината за тях и коя е ефективната родителска реакция четете утре в интервюто с Хенриета Илиева в "Детски Дневник".
