Раз, два, три: защо учениците не искат да спортуват

Физическо... Без съмнение така отговарят огромен брой деца на въпроса кой е любимият им предмет в училище. Какво обаче се крие зад тази любов и дали тя не е съвсем повърхностна?

Голяма процент от учениците губят интерес към спорта в часовете по физическо възпитание и спорт. Това е осезаемо за учителите и донякъде лесно може да бъде обяснено с цялостния проблем за ниската двигателна активност в обществото.

Скорошно проучване показа, че п овече от половината българи (51%) не участват в абсолютно никакви спортни занимания. Голяма част от останалите го правят много рядко, а само 9% постигат препоръчителната норма за спорт от общо 2 часа и половина на седмица, показват данните в анализа на Евростат. Освен общите тенденции има и конкретни фактори, които отблъскват децата от спорта в училище. Като се започне от материалната база, мине се през липсата на отношение към спорта, изградено в семейството, и се стигне до недостатъчно осъвременените програми.

На кого му пука за физическо, само ще настинеш

Проблемът с отсъстващите от часовете по физическо деца е голям. "По 4-5 деца от клас с 30 ученици се освобождават, а около една трета се включват пълноценно в часовете. Около 7-8 деца се занимават активно със спорт, а другите, участващи в часовете, идват, за да си изкарат оценката", разказва наблюденията си учителка от елитна гимназия в София.

Вместо да насърчават децата си да спортуват, много родители "ги спасяват" от часовете, като по една или друга причина намират начин да ги освободят. Учителите виждат проблем и в наредбата, според която оценката от първия срок става годишна, ако през втория срок детето бъде освободено от заниманията. А това поставя условия за порочна практика, от която някои се възползват.

Притесненията на българските родители от спорта в училище в огромна степен са чисто рационални – децата им да не настинат, посочва психологът Румен Колев пред "Дневник". "От една страна, това е продукт на нескончаемата майчинска свръхзагриженост. От друга страна, е разумен довод, тъй като материалната база в училищата де факто не позволява децата да си вземат душ и да се включат спретнати и без да са потни в останалите часове. Да не се контузи детето също е причина, поради която родителите имат опасения."

Според Колев е видна "липсата на стойност, която родители да придават на спорта в училище". "За тях той е просто символичен и е в групата на по-неприложимите в живота предмети като музика и рисуване, например. Което е неправилно, защото часовете по физическо са пряко свързани със здравето на децата. Нещо повече, свързани са с възприятието на детето доколко нужна или ненужна в живота им е физическата активност. И в това родителят носи пряка отговорност, ако не с личен пример, то поне със засвидетелстване на смисъл на предмета."

Впечатленията на учителката от софийската гимназия са, че отдръпването на децата от спорта в училище става около 5-6 клас, малко преди гимназията. "На първо място сред причините е лошото състояние на материалната база - салоните са непривлекателни, а съоръженията и материалите често са изхабени или счупени. Ако имаш чист салон, хубави пособия, децата ще се запалят. Другият проблем е свързан с липсата на създадено отношение към спорта от страна на родителите", казва тя.

Колев съветва родителите да възпитават във физическа култура и в отношение към тялото.

Базата и всички други проблеми

Лошото състояние на салоните и на пособията за спорт е първостепенен проблем. Отчита го и Министерството на младежта и спорта (ММС), което заедно с министерството на образованието и министерството на здравеопазването са част от пъзела.

"Недостатъчната материална база в училищното образование съществено възпрепятства провеждането на спортни занимания, в които са обхванати всички деца и ученици, заявиха от ММС пред "Дневник". Доклад за състоянието на наличната открита и закрита училищна спортна база от 2015 г., изготвен от междуведомствена експертна работна група, показва, че от общо 2391 училища, 1674 (61% от всички) разполагат със стандартни физкултурни салони (за 115 училища в страната не е подадена информация).

Голяма част от училищата се намират в областните центрове и в големите общини. В значителна част от училищата в по-малките общини физкултурните салони, които са 673 на брой, представляват помещения, пригодени за спортни занимания. Те са маломерни и по никакъв начин не отговарят на установените стандарти, посочват от ММС.

Общо 270 учебни заведения в страната не разполагат с физкултурни салони. От тези учебни заведения 132 разполагат със свободни площи, на които има възможност да се изградят физкултурни салони, 33 от тях нямат терен за изграждане на физкултурен салон, а 105 училища не са подали информация за наличен терен.

Учителите познават учениците си и трябва да прилагат творческо виждане, за да ги мотивират да са дейни в часовете

Новаторство и емоция

"Преди седмица в мащабно проучване за българските шестокласници беше установено, че именно физическо е любимият им предмет. После с появата на пубертета интересът не избледнява, но се измества в друга посока. Струва ми се, че основната трудност е децата да се "закачат" за спорта в началното училище или преди него. И върху тази тенденция работя с психодиагностика за избор на спорт, спрямо темперамента и особеностите на характера в детето. Спортът е игра, а всички обичаме игрите. Въпросът е коя игра ще му пасне, в коя игра детето ще открие себе си – своята същност", обяснява Колев, който има седемгодишен опит в работа с деца от рискови групи.

И тук мнението му съвпада с това на учителката от софийската гимназия. Според нея ключово за привличането на децата към спорта в училище е отношението - не само на родителите, а и на учителите и дори на системата.

"Ролята на учителите е огромна. Те трябва да изискват и да имат подход. При нас е имало деца, които идват неподготвени или казват, че не се чувстват добре, за да спортуват. Аз им казвам: "Добре, няма да играете, но вместо да седите на пейката, правете обиколки на двора, докато си говорите". Веднъж две момичета дойдоха след часа и ми казаха: "Госпожо, направихме 25 обиколки на двора", а той е около 600 метра."

"Трябва да се даде възможност на учителите да бъдат креативни - те познават учениците си и знаят как могат да ги мотивират. Аз, например, бих правила загрявката на музика и съм сигурна, че това би бил много успешен ход", допълва тя.

По въпроса с ролята на учителите Колев е забелязал и още една особеност - противопоставянето на спорта срещу науката в училище. "Едното се смята за по-значимо, по-смислено и "по-висше". Тази идея съзнавано или не се наслагва и битува дори между самите учители. В повечето случаи прикрито. Често едни учители не приемат равностойно своите колеги по физическо възпитание. Има тенденция за подценяване на предмета от тях, което пряко или косвено предават и на самите ученици. Това неминуемо се попива и се отразява на сериозността, с която децата гледат на часа по физическо възпитание."

Да обърнем класацията

Колев се позовава на тревожните резултати от изследвания, според които българските деца са първи в Европа по прекарано време пред телевизор/компютър, а България е на пето място в Европа по детско затлъстяване. Той цитира и друго проучване, според което българските ученици са в челото в света по употреба на алкохол и цигари.

За да се "обърне" тенденцията, не е необходимо да се открива топлата вода. Примерът на Исландия остава нагледен за това как пороците сред подрастващите могат да бъдат овладени.

Часовете по физическо възпитание и спорт не са всичко, но са част от картината и решението.

"Мисля, че на часовете по физическо възпитание им липсва малко привлекателност във формата, в която са. Според неотдавнашно изследване, на въпроса какво ги прави най-доволни в часа по физическо, 93% от учениците отговарят - "когато моят отбор побеждава". И това има множество психологически обяснения. Ако часовете станат по-атрактивни, с повече групова съревнователност, динамика и емоции, картината за детското участие ще е по-различна. Особено ако този процес бъде управляван по един умел начин от учителя. Мога да уверя, че дори тези деца, за които се твърди, че са мързеливи, ще искат да участват в игрите и да принадлежат към отбор/общност. За да могат и те да "вземат" за себе си от успеха и приятното преживяване", допълва Колев.

Всичко, което трябва да знаете за: