Холдън Колфийлд проговаря на нов глас (откъс от новия превод на "Спасителят в ръжта")

Издателство "Дамян Яков"

Издателство "Дамян Яков"



В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" публикува откъс от романа "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, който наскоро издателство "Дамян Яков" публикува в нов превод. Негов автор е известната преводачка от английски и руски Светлана Комогорова-Комата.


Новият превод в много по-голяма степен се доближава до езика на героите на Селинджър от 50-те години на XX в. - времето, в което Холдън Колфийлд предприема своето бунтовно бягство от елитното си училище в Пенсилвания до езерото с патиците и въртележката на нюйоркския "Сентръл парк".


"Изборът на преводач не беше случаен: Висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична изобретателност, която може да бъде доведена до еквилибристика, но и преводаческа смелост, за която някои твърдят, че е на крачка от езиковата бруталност." - така от издателството определиха качествата на Светлана Комогорова-Комата. Очаквайте разговор с нея в "Дневник".




Оформлението на корицата е преди много години от самия Селинджър, отбелязват от "Дамян Яков".


Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


Откъс от "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър


ДОСТА РАНО БЕШЕ ОЩЕ. Не знам колко беше часът, но не беше много късно. Едно нещо мразя, и то е да си лягам, когато изобщо не съм уморен. Затова си отворих куфарите, извадих чиста риза, а после отидох в банята, измих се и взех да се преобличам. Мислех да взема да сляза долу и да видя какво, по дяволите, става в "Лавандуловата зала". Там, в хотела, имаше нощен клуб – "Лавандуловата зала".


Докато се преобличах обаче, за една бройка не звъннах на сестричката ми Фийби. Много ми се искаше да си поговоря с нея по телефона. Сече ѝ акълът, и въобще. Ала не можех да рискувам да ѝ звънна, защото тя си е детенце и нямаше да е будна, а камо ли да се навърта около телефона. Мина ми през ум, ако вдигнат нашите, да затворя, обаче и така нямаше да се получи. Щяха да се досетят, че съм аз. Майка ми винаги познава, че съм аз. Тя е екстрасенс. Обаче хич нямаше да ми е зле да си полафя малко с Фийби.


Само да я видите! Никога в живота си не сте виждали толкова хубаво и умно детенце. Много е умна. Пълна отличничка е още откакто започна училище. Всъщност единственият тъпак в семейството съм аз. Брат ми Ди Би е писател, и въобще, а брат ми Али, този, дето почина и дето ви разказвах за него, беше магьосник. Аз съм единственият истински тъпак. Ама Фийбито трябва да я видите. Тя има една такава рижава коса, малко като тази на Али, и лятно време я носи много къса.


През лятото си я прибира зад ушите. Има хубавки ушета. Зиме обаче косата ѝ е доста дълга. Понякога майка ми я сплита на плитки, друг път – не. Ама е много хубава. Само на десет години е. И тя си пада кльощава като мен, обаче приятно кльощава. Тъничка като кънкьорка на ролкови кънки. Наблюдавах я веднъж през прозореца как пресича Пето авеню на път към парка и си е точно такава – тъничка като кънкьорка. Тя ще ви се хареса. Значи, кажеш ли нещо на Фийбито, тя е наясно точно за какво говориш, по дяволите.


Можеш дори да я водиш със себе си навсякъде. Ако я заведеш на някой скапан филм например, тя е наясно, че филмът е скапан. Ако я заведеш на някой читав филм, наясно е, че филмът е читав. С Ди Би я заведохме да гледаме един френски филм, "Жената на хлебаря", с Ремю . Направо я усмърти. Любимият ѝ обаче е "Трийсет и деветте стъпала" с Робърт Донат. Знае го тоя смотан филм наизуст открай докрай, защото съм я водил да го гледа към десетина пъти. Когато Донат отива в оная шотландска ферма например, докато бяга от ченгетата, и въобще, в киното Фийби извикваше в един глас с оня шотландец: "Херинга ядеш ли?".


Всичките реплики ги знае наизуст. И когато оня професор във филма, дето всъщност е германски шпионин, си вирва кутрето да го покаже на Робърт Донат и част от средната става липсва, Фийбито го изпреварва – тя си вирва кутрето в тъмното да ми го покаже, точно пред лицето ми. Бива си я нея. Ще ви се хареса. Единственият проблем е, че понякога е твърде обичлива. Много е емоционална за дете. Сериозно. И нещо друго прави – постоянно пише книги. Само че не ги довършва.


Всичките са за някакво дете на име Хейзъл Уедърфийлд – само че Фийбито го пише "Хезал". Хезалката Уедърфийлд е момиче детектив. Уж била сираче, обаче нейният старец току изниква отнякъде. Баща ѝ неизменно е "висок привлекателен джентълмен, около двайсетгодишен". Това ме убива. Фийбито. Тя ще ви се хареса, свята клетва ви давам. Умна си беше още от мъничка. Когато беше още фъстък, двамата с Али я извеждахме в парка с нас, особено в неделя.


Али имаше платноходка, с която обичаше да се заиграва в неделя, и вземахме Фийбито с нас. Тя си слагаше бели ръкавици и вървеше точно помежду ни като съща дама, и въобще. И когато двамата с Али се разговорехме за разните му работи като цяло, Фийбито слушаше. Понякога я забравяш, че е край теб, защото си беше съвсем мъниче, обаче тя ти напомняше за присъствието си. Постоянно те прекъсваше. Току ще бутне Али или мен и ще каже: "Кой? Това кой го каза? Боби или госпожата?".


И като ѝ кажем кой, и тя ще рече: "А-а...", и мигом ще продължи да слуша, и въобще. Тя направо убиваше и Али. Искам да кажа, и той ѝ се кефеше. Сега е на десет години и вече не е чак такъв дребосък, обаче все така усмъртява всички – или поне всички с поне малко акъл в главата.


Както и да е, тя беше от хората, с които винаги ти се приказва по телефона. Но твърде много се боях, че ще вдигнат нашите и ще разберат, че съм в Ню Йорк и са ме изритали от "Пенси", и въобще. И затова просто си дооблякох ризата. После се приготвих и слязох с асансьора долу във фоайето да видя какво става.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 1446 Неутрално

    ".............Значи, кажеш ли нещо на Фийбито........."
    Леле, това ли е превода, тракиско градско- селско наречие.
    Фийбито, Мимйето, Сузиту.....................
    Ясно- ще е като с превода на Братя Грим. Диалектни форми.
    Аз съм пас. Колкото до книгата- харесвам я до около средата, после започва тежко боксуване на място .
    За разлика от Фицджералд, който с еднаква скорост води повествованието и до край е консистентен.
    Но това е мое мнение.

  2. 2 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1680 Неутрално

    Холдън Колфийлд беше моя любим литературен герой, когато бях ученик.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  3. 3 Профил на sundblum
    sundblum
    Рейтинг: 418 Неутрално

    ".............Значи, кажеш ли нещо на Фийбито........."Леле, това ли е превода, тракиско градско- селско наречие. Фийбито, Мимйето, Сузиту.....................Ясно- ще е като с превода на Братя Грим. Диалектни форми. Аз съм пас. Колкото до книгата- харесвам я до около средата, после започва тежко боксуване на място .За разлика от Фицджералд, който с еднаква скорост води повествованието и до край е консистентен.Но това е мое мнение.
    —цитат от коментар 1 на grayeagle


    Прочети я в оригинал и си помисли как ти би го превел/а това нещо, но без да изстържеш есенцията.

  4. 4 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 890 Неутрално

    "Новият превод в много по-голяма степен се доближава до езика на героите на Селинджър от 50-те години на XX в. - времето, в което Холдън Колфийлд предприема своето бунтовно бягство"
    -----------------------------------
    50-те години? Сериозно? Още тук ме отказахте, баси...

    Мома, връщай 12 и 12А!
  5. 5 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    Сори, ама как ще се доближава до езика от 50те - прочетеното горе е в съвременен жаргон, т.е. специфичната атмосфера на книгата е напълно загубена.
    Наиситна, който чете на английски, въобще да не си губи времето и парите за преводни издания. Езикът на Холдън е този на младежите от 50те години и въпреки, че не съм запозната с тънкостите му, при четенето в оригинал, се усеща ''вкуса'' и ''аромата'' му. За да се преведе адекватно на български, би трябвало преводачката да е изучила особения жаргон на 50те години у нас и да го пригоди за предаването на американския еквивалент.

  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    До коментар [#4] от "CINZANO - оправете си сайта!":''50-те години? Сериозно? Още тук ме отказахте, баси...''

    Макар че действието се развива през 50те, книгата си е напълно свежа и модерна, но я прочети в оригинал.

  7. 7 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 890 Неутрално

    До коментар [#6] от "princess_x":
    Имах предвид, че действието не се развива през 50-те, а по-рано. Това, че книгата е отпечатана 1951г. не значи, че действието се развива през 50-те. Все пак книгата е писана през 40-те, нали?

    Мома, връщай 12 и 12А!
  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    До коментар [#7] от "CINZANO - оправете си сайта!":

    Вярно!

  9. 9 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1846 Неутрално

    До коментар [#1] от "grayeagle":

    Така и не харесах тази книга, макар че беше много модерна по едно време.
    И аз като Вас предпочитам Фитцджералд. А също и Колдуел. и частично Стайнбек. Но най-близка ми стана "По пътя" на Керуак. Е-е-е-е-х млади години, изпълнени с мечтателно бунтовничество.

  10. 10 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 370 Неутрално

    Една от любимите ми книги!

  11. 11 Профил на koalarevolution
    koalarevolution
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Не искам да плюя и омаловажавам труда на хората, но тази книта е едно недоразумение. Пълна манджа с грозде. Като започнем от визията и оформлението на корицата... 2017 година сме, хора... тази текстура на бабешка покривка и супер генеричните надписи тип ранен интернет са безумни. А превода - ето ви един куп думи, които със сигурност не присъстват в речника на Холдън: "Ала", "Зиме", "Мъниче", "Хубавки" и тн. Такъв превод се получава, когато претенциозен интелектуалец се опита да се прави на интересен. Когато леличка със скучен живот се опита да се прави на интересна. Хора, това не е Тери Пратчет... Вземете се в ръце...

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    Корекция: разбира се в коментари 5 и 6 трябва да се чете не 50те, а 40те години или средата на века. Въпреки, че съм наясно с това, по разсеяност повторих написаното от Дневник. :)

  13. 13 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Ей го текста в оригинал. Под него е старият превод. Всеки да си прави сравнения и изводи. Според преводът е по-добър от предишния.
    "It was still pretty early. I'm not sure what time it was, but it wasn't too late. The
    one thing I hate to do is go to bed when I'm not even tired. So I opened my suitcases and
    took out a clean shirt, and then I went in the bathroom and washed and changed my shirt.
    What I thought I'd do, I thought I'd go downstairs and see what the hell was going on in
    the Lavender Room. They had this night club, the Lavender Room, in the hotel.
    While I was changing my shirt, I damn near gave my kid sister Phoebe a buzz,
    though. I certainly felt like talking to her on the phone. Somebody with sense and all. But
    I couldn't take a chance on giving her a buzz, because she was only a little kid and she
    wouldn't have been up, let alone anywhere near the phone. I thought of maybe hanging
    up if my parents answered, but that wouldn't've worked, either. They'd know it was me.
    My mother always knows it's me. She's psychic. But I certainly wouldn't have minded
    shooting the crap with old Phoebe for a while. "
    "Още беше твърде рано. Не съм сигурен колко беше часът, но не беше прекалено късно. Най-мразя да си лягам, когато дори не съм уморен. Затова отворих куфара и извадих чиста риза, а после отидох в банята, измих се и си смених ризата. И ето какво намислих да правя — да сляза долу и да видя, дявол да го вземе, какво става в „Зала Лавендър“. Към хотела имаше кабаре, наречено „Зала Лавендър“. Докато си сменях ризата обаче, за малко щях да ударя един телефон на сестричката ми Фийби. Наистина много ми се говореше с нея по телефона. Тя е мъдро човече и прочие. Но не можех да рискувам да й телефонирам, защото е малко дете и сигурно вече не беше на крак и близо до телефона. Помислих си, че бих могъл да затворя телефона, ако се обадят родителите ми, но и това нямаше да бъде сполучливо. Щяха да се досетят, че съм аз. Майка ми винаги познава, че съм аз. Голям психолог е. Но наистина нямах нищо против да си побъбря с Фийби. "

    nemo malus felix, minime corruptor.
  14. 14 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1260 Неутрално

    Хммм разликата в двата превода наистина е голяма.

    Още беше твърде рано. Не съм сигурен колко беше часът, но не беше прекалено късно. Най-мразя да си лягам, когато дори не съм уморен. Затова отворих куфара и извадих чиста риза, а после отидох в банята, измих се и си смених ризата. И ето какво намислих да правя — да сляза долу и да видя, дявол да го вземе, какво става в „Зала Лавендър“. Към хотела имаше кабаре, наречено „Зала Лавендър“. Докато си сменях ризата обаче, за малко щях да ударя един телефон на сестричката ми Фийби. Наистина много ми се говореше с нея по телефона. Тя е мъдро човече и прочие. Но не можех да рискувам да й телефонирам, защото е малко дете и сигурно вече не беше на крак и близо до телефона. Помислих си, че бих могъл да затворя телефона, ако се обадят родителите ми, но и това нямаше да бъде сполучливо. Щяха да се досетят, че съм аз. Майка ми винаги познава, че съм аз. Голям психолог е. Но наистина нямах нищо против да си побъбря с Фийби.

    Трябва да я видите. В живота си не сте виждали такова хубаво и умно дете. Наистина е умно. Искам да кажа, че откакто е тръгнала на училище, има само отлични бележки. Всъщност аз съм единственият глупав в семейството. Брат ми Д. Б. е писател, и прочие, а брат ми Али, този, дето умря и за когото ви разказах, беше мъдрец. Аз само съм глупавият. Но трябва да видите тази дъртица Фийби. Тя има такава червена коса, малко като тази на Али, която е много къса през лятото. През лятото я носи зад ушите, а ушленцата й са такива малки и хубавки! През зимата обаче е доста дълга. Понякога майка ми я сплита, но понякога не я сплита. Наистина е хубава обаче. Тя е само на десет години. Слабичка е като мене, но хубаво слаба. По кънкьорски слаба. Един път я наблюдавах от прозореца, когато пресичаше Пето авеню, за да отиде в парка. Тъничка е като кънкьорка. Ще ви се хареса. Мисълта ми е, ако кажете нещо на Фийби, тя разбира точно за какво говорите. Искам да кажа, че можете дори да я заведете навсякъде със себе си. Ако например я заведете на някой лош филм, тя веднага разбира, че филмът е лош. Ако я заведете на доста хубав филм, разбира, че филмът е доста хубав. Д. Б. и аз я заведохме да види този френски филм „Жената на хлебаря“ с Ремю. Просто си умря по него. Любимият й филм обаче е „Тридесет и деветте стъпала“ с Роберт Донат. Знае целия този филм наизуст, защото я заведох да го гледа десетина пъти. Например когато Донат идва в онази шотландска ферма, за да се скрие от полицаите, Фийби извиква в един глас с него: „Ще ми хванете краката!“ Знае целия филм наизуст. И когато онзи професор във филма, който всъщност е немски шпионин, си вирва малкия пръст, на който част от средната става липсва, за да посочи Роберт Донат, нашата Фийби го изпреварва — тя вдига своето пръстче и в тъмнината го завира в самото ми лице. Бива си я. Ще ви се хареса. Единствената беда е, че понякога е твърде любвеобилна. Прекалено се отдава на чувствата си за нейната възраст. Наистина така е. И още нещо прави — пише книги непрекъснато. Само че не ги завършва. Все за някаква девойка на име Хейзъл Уедърфийлд — само че нашата Фийби го пише Хейзал. Тази Хейзъл Уедърфийлд е момиче детектив. Минава за сираче, но все някакъв баща изскача отнякъде. Бащата е винаги „висок, привлекателен джентълмен, двайсетинагодишен.“ Убива ме. Тази наша Фийби! Бога ми, ще ви се хареса. Умна си беше още като съвсем малко хлапе. Когато беше съвсем-съвсем малка, водехме я с Али в парка, особено в неделни дни. Али имаше платноходка, с която обичаше да се забавлява в неделни дни, и ние водехме Фийби с нас. Тя си слагаше бели ръкавици и вървеше точно помежду ни, като същинска дама и прочие. И когато ние с Али поведохме разговор за разни работи изобщо, нашата Фийби все слушаше. Понякога забравяхме, че е с нас, защото беше такова малко детенце, но тя непрестанно ни напомняше за себе си. Прекъсваше ни през цялото време. Ту ще бутне или дръпне Али, ту мене и ще каже: „Кой? Кой казал това? Соби или дамата?“ И ние ще й отговорим, а тя ще каже „О!“ и ще продължи да слуша внимателно. Искам да кажа, смайваше и Али. И той я обичаше. Сега е на десет години и вече не е такова малко момиченце, но все още смайва всички — или поне всеки що-годе разумен човек.

    И така, тя беше човек, с когото винаги ще ти е приятно да поговориш по телефона. Но много ме беше страх, че някой от родителите ми ще вдигне слушалката и тогава ще открият, че съм в Ню Йорк и изритан от Пенси и прочие. Затова просто си дооблякох ризата. Когато се приготвих съвсем, слязох с асансьора във фоайето на хотела, да видя какво става там.

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  15. 15 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3660 Неутрално

    Харесвам и "Спасителят в ръжта", но повече ми допадат разказите на Селинджър и "Семейство Глас". Винаги се сещам за "Знаем за звука от пляскането на две ръце; но какъв е звукът от пляскане с една ръка..."

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  16. 16 Профил на Dimitar Illiev
    Dimitar Illiev
    Рейтинг: 418 Весело

    До коментар [#5] от "princess_x":

    Ами, вижте, краят на 40-те години у нас, социалните настроения и езикът на нашата младеж от онази епоха нямат нищо общо с техните щатски еквиваленти от същото време. Така че да превеждаш американски жаргон от 50-те с автентичен български жаргон от 50-те е излишно упражнение, защото пак няма да има нищо общо с духа на оригинала. Точно такова чудо, каквото отразява „Спасителят в ръжта“, у нас не сме имали никога, така че по неизбежност всеки превод е интерпретация. И в този случай, и по принцип.

    И, да, винаги е хубаво да се чете направо в оригинал. Но, първо, не всеки е длъжен да знае езика на оригинала, което не значи, че трябва да бъде лишен от досега с достиженията на световната литература. Второ, на български език в добър превод трябва да съществува всичко важно в световната литература просто защото това съществуване само по себе си носи престиж на нашия език и култура. И, не на последно място, фактът, че преводът не може да бъде точно копие на оригинала, не означава, че е невъзможно въобще да имаме добри преводи с висока художествена стойност.

  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    До коментар [#16] от "bombichka":

    Съгласна съм!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK