Не, детето не е завършен егоист, тийнейджър е

Не, детето не е завършен егоист, тийнейджър е

© Associated Press



Избори 2022

Има родители, чиито деца израстват спокойни, послушни и сговорчиви, носейки удовлетворение и гордост на семейството си.


Има и родители, които внезапно осъзнават, че тийнейджърите им никак не се интересуват какво причиняват с поведението си на останалите вкъщи, категорично отказват да правят каквото се изисква от тях, готови са на всичко, за да кажат последната дума във всеки спор и дори и не помислят дали не нараняват другите. Това може да е драматично, особено когато детето до онзи ден е било мило и любвеобилно, а родителите му са се ласкаели от мисълта, че са успели в усилията си да го опазят от влиянието на арогантната среда извън дома. И обикновено завършва с присъдата: "Аз съм пълен провал като родител, това дете израстна съвършен егоист.".


Егоизъм? Не, егоцентризъм


"В случаите на подобно поведение при тийнейджърите най-често не става дума за егоизъм, а по-скоро за егоцентризъм - опитват се да опазят себе си, пространствата, приятелите си, тайните, новия си поглед върху света и живота. Просто в тази възраст Азът става водещ", обяснява детският клиничен психолог Хенриета Илиева.




Допълва, че поотрасналите хлапета се интересуват повече от връстниците, гаджето и приятелската си среда, отколкото от семейството, и това е обяснимо. Затова и често отвръщат на настояването да свършат някое задължение вкъщи с: "О, не ме занимавай с това, аз сега трябва да ходя другаде."


Според специалиста този тип поведение се дължи на факта, че децата обръщат внимание най-вече на нещата, които са им интересни. Това е дразнещо за родителите, но не е признак за сериозен проблем: "Това в никакъв случай не е егоизъм. Неприятно е, с егоистична характеристика е, но не е този егоизъм, който обикновено имаме предвид, когато наричаме някого егоист."


Всички (ли) са такива?


Незачитането, острото поведение, липсата на желание да дава информация и да седи с възрастните е характеристика на пубертета, но не е характеристика на всяко дете, посочва психологът и предупреждава, че обобщения от типа "Всички тийнейджъри са такива" създават стереотипи, а не помагат. Защото не всички деца в тази възраст са такива - зависи от родителския стил на възпитание, от отношенията с братя и сестри, от личностната характеристика на подрастващия.


А ако опозиционното поведение е твърде дразнещо и пречи на взаимоотношенията в семейството, тогава е нужно семейството да търси и открива други нива на общуване. "Хората казват "ау, идва пубертета, толкова е опасно". Въобще не е опасно. Неприятно е. Децата ни стават различни, дръпнати, егоистични, но те всъщност ужасно много се интересуват от нас. Просто го показват по различен начин и не искат да си го признаят. Това не означава, че трябва да спрем да общуваме с тях. Факт е, че има деца, които са много обострени срещу родителите си, но тогава трябва да си зададем въпроса с какво сме допринесли за тази ситуация. Като цяло това е период, който отминава като всеки други и подкрепата е не толкова за тийнейджърите, а за родителите, за да се научат да общуват с тях", обобщава Хенриета Илиева.


Не, детето не е завършен егоист, тийнейджър е

© Associated Press


"За" или "против" правилата


Психолозите съветват трудностите в общуването да не обезкуражават родителите и ги съветват да не отстъпват от вече въведените правила, защото те помагат на тийнейджърите да преминат по-лесно през трудния етап. "Може би ще се изненадате, но юношите имат потребност от правила. Никога, повтарям - никога, не съм чувал от тийнейджър, че иска да живее без всякакви правила. С по-малко правила - може би. Но никога без правила", пише американският психотерапевт Лорънс Бауман в книгата си "Десетте най-тревожни проблема с тийнейджърите и как да се справим с тях". И уточнява, че правилата дават усещане за сигурност и ред, от които подрастващите най-много се нуждаят, и отхвърлянето идва само когато те се превърнат в средство за потискане.


Според Хенриета Илиева ключово е въведените внимателно в по-ранна възраст отношения в бита и семейството, както и вече определените ангажименти, да не се отменят. Става дума за изискванията за отношение към по-малкия брат или сестра, към домашния любимец, за ангажиментите към подреждането на стаята, пазаруването вкъщи или други домашни задължения: "Да, ще има бунт срещу тях, но въпреки бунта, бавно и внимателно това трябва да продължи."


По думите й при поотрасналите деца границите - особено границите на изборите, трябва да се разширяват. Това включва и равноправното обсъждане на семейните планове с тях. В същото време обаче не трябва да се премахват отговорностите. Препоръчително е тънката нишка на отговорност и дисциплина да продължи.


Решенията как да се държи всеки родител взима сам, в зависимост от собствените си разбирания и от характера на детето си. Никой не е казал, че е лесно. Даже по-често изглежда сякаш е трудно поносимо. За щастие става дума само за период - пикът на тийнейджърския егоцентричен бунт е някъде между 14-ата и 17-ата година и после бавно и полека преминава.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK