Откъс от "Каузата на децата" от Франсоаз Долто

Откъс от "Каузата на децата" от Франсоаз Долто

© издателство



Вече е по книжарниците книгата на французойката психоаналитик Франсоаз Долто "Каузата на децата", която за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и неговия интерес, съобщиха от издателство "Колибри".


Книгата проследява жизнения път на човека. В нея Долто излага схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им. Тя отдава първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на човешкото същество. Особен интерес представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на малко момиче, което иска да стане "доктор по възпитание", първите контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесетте години работа с деца и "утопиите й за утрешния ден", както сама ги нарича.


Долто вярва, че ако с детето не се общува достатъчно от най-ранна възраст, ако то не се чувства значимо, специално и уверено в себе си, по-късно е възможно да се развие едно или друго личностно разстройство, при това последиците не са за подценяване.




Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. Тя има свежо чувство за хумор и умение да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията "Основни етапи на детството", "Когато се появи детето", "Всичко е език" и "Женската сексуалност".


"Каузата на децата" е най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. Първата част е опит да се направи историческа равносметка и да се постави диагноза, втората част очертава един нов подход към детството, третата предлага сценарии за изграждането на общество в служба на децата. Последната, четвърта част поставя основите на ранната профилактика на детските неврози.


Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


Франсоаз Долто - "Каузата на децата"


Половата идентичност


До този век, не без помощта на фалокрацията, властва погрешната идея, че единствената разлика, която момиченцата усещат, сравнявайки се с момченцата, е липсата на пенис. В кои моменти от развитието си момчетата и момичетата откриват принадлежността си към единия или другия пол?


Двете преживявания са напълно различни при момчетата и момичетата. Всяка майка може да го забележи, както го забелязах и аз самата. При днешните и при утрешните момчета това се случва по същия начин, по който се случи вчера при сина ми Жан.


До този момент Жан... знаеше добре, че подуването на чле­на му често пъти се придружава от желание за "пиш". В такива случаи той уринираше и пенисът му се отпускаше. Беше му дос­татъчно само да установи връзката между еректилния феномен и уринарната функция.


Но ето че днес той – току-що е навършил 29 месеца – забеляз­ва необичайна промяна: пишлето му е щръкнало и той смята, че му се пишка. Обаче не успява да се изпишка, докато пенисът му е в ерекция. Случката се повтаря. Той уринира едва след като чле­нът му спадне. За първи път предусеща, без да може да го изрази с думи, че членът му вероятно има и друга функция извън урини­рането, че има свой собствен живот. Жан преживява онова, кое­то преживяват и другите момченца на неговата възраст. Именно между 28-ия и 30-ия месец бебетата от мъжки пол откриват ерек­цията на пениса като отделено от микцията явление и тъкмо това е моментът, в който осъзнават своята идентичност на момчета.


Момичетата откриват половата си принадлежност посредством опипването и интереса към "копчетата" на гърдите и "копчето" на вулвата, което изглежда чувствително на допир. Мастурбацията на тази ерогенна зона сочи по най-безспорен начин момента от тяхната история, в който те откриват своята полова идентичност.


Докато сменях превръзките на децата с изгаряния като млад стажант лекар в Бретоно, забелязах, че момиченцата търкат нерв­но връхчетата на гърдичките си, за да понесат по-добре болката. Превързването на рани от изгаряния е болезнена процедура. А когато е присаждана и кожа, се изисква още по-деликатно бора­вене с превръзката. Тъй като притежавах известна сръчност – дължах я на предишния си опит като медицинска сестра, – често ме викаха да сменям превръзките, дори и когато не отговарях за тази стая. Един ден ме извикаха при леглото на 6-годишно момиченце и тъкмо започвах да навлажнявам превръзката, за да я отлепя, когато видях – но за мен това вече не беше изненада – как детето се гали по еректилните пъпчици. Старшата сестра, която до този момент не гледаше към нас, изведнъж разбра какво става и веднага нахока детето: "Виждам какво правиш – да не си посмяла пак! Мръсница!". Опитах какво ли не, за да я успо­коя: "Детето изпитва болка, нуждае се от утеха. Това ѝ напомня за зърното на майчината гърда...". "Дрън-дрън, нищо не я из­винява. Не желая похотливи деца в моето отделение!" – отсече категорично този страж на държавното здравеопазване, който изобщо не искаше да чуе обясненията ми за приложението на примитивното либидо като автоаналгетик.


По времето, когато се подлагах на психоанализа, бях поразе­на от реакцията на едно ненавършило три години момиченце, на което подарих кукла, докато гостувах на майка ѝ. Детето мигно­вено обърна куклата с главата надолу, събу гащичките ѝ, разтво­ри краката ѝ и я захвърли в ъгъла с думите: "Не е хубава". "И защо така?" "Няма копче." Отначало си помислих, че става дума за копче тик-так, с което се закопчават роклята и гащеризонът на куклата. Нищо подобно. Не ставаше дума за тези копчета. Момиченцето ми показа областта между краката на голата кукла. "Аха, трябваше да има "копче" върху тялото ли?" "Аз имам три копче­та!" Детето говореше за половите си органи – за "копчетата" на гърдите и клитора. По-късно като лекар чувах много пъти моми­ченца да ми говорят за "трите копчета: едно отдолу, с дупчица" и другите две, "на гърдичките". Нямам никакво съмнение, че именно докосването на мамили­те пробужда у момиченцата съзнанието, че не принадлежат към противоположния пол, много преди да са видели на плажа или в банята своето голо братче или братовчедче. Мъжете погрешно са смятали, че щом нямат пенис (който за момченцата отначало слу­жи само за пишкане), момичетата не усещат съществуването на своята вулва, която, разбира се, от самото начало свързват с удо­волствието, независещо от нуждата и произтичащо от желанието, докато момчетата най-напред усещат удоволствието от облекча­ване на нуждата и чак след това откриват еректилното удоволст­вие на пениса.


При момичетата тревожността от липсата на пенис отзвучава много бързо вследствие на увереността, че скоро ще им пораснат гърди. Затова за тях липсата или закъснението в развитието на млечните жлези са често пъти драматични. Също така зле се из­живява и тяхната хипертрофия.


Момченцето може да гледа вулвата на момиченцето, без да долови разликата, до възрастта от две години и половина. Но когато по време на уриниране забележи промените в обема на своя пенис, то започва да развива чувствителност към тази разлика. И да усеща страх, че ще изгуби пениса си. Ерекцията престава. Ще се върне ли някога? Ще изгуби ли то своя еректилен пенис? Този страх не е нищо друго освен късна проекция на примитивния страх от кастрация.


Страхът от кастрация се дължи на факта, че за да погълнем хра­ната, ние я раздробяваме на части. Съществува несъзнавана пред­става за това. Става дума за страх от отделяне на част от цялото, който се фиксира специално върху "стърчащите" части на тялото. Древните египтяни притискали ръцете на мъртвите към тялото, за да пристъпи покойният непокътнат в царството на сенките. За да продължи да се развива като човешко същество, детето трябва да има съзнанието, че запазва целостта на тялото си. Но за него това не се подразбира от само себе си. Когато му слагат ръкавици, то вече не знае къде са му пръстите. Не е в състояние да установи местоположението им с поглед, а за зрящото дете това сетиво има преобладаващи функции. Трябва някой да опипа пръстчетата му, за да си ги представи и да ги постави едно след друго в пръстите на ръкавицата. (А това може да стане, когато го разсеем с нещо и то отмести погледа си в друга посока.) По същия начин, когато мерим нови обувки на дете, то свива крачето си: "изгубило" го е. Това е истински кошмар за продавачките в магазините за детски обувки. Ако не е навършило поне шест години, детето се крие, възрастните му се карат, майката се изнервя. Служителки са ми изказвали благодарност, че съм сложила край на мъките им, под­сказвайки им изход от ситуацията: накарайте детето да коленичи, преди да му премерите новите обувки. То вече не вижда стъпалата си, тъй като интересът му е привлечен от нещо друго, и се оставя да бъде обуто.


Страхът от кастрация при момчето не се свежда само до стра­ха, че ще изгуби пениса си; той е и страх от всякакъв друг вид осакатяване, като например загубата на пръстите на ръката. Ко­гато видят пениса на някое момче, ненавършилите 3 години мо­мичета могат да предположат, че някога са имали такъв, затова и те изпитват страх, че физическата им цялост може още повече да пострада.


Никой никога не се е справил със страха от кастрация. Именно тя подхранва чувството ни за смъртта. Разчленяването, частица по частица, до крайното унищожение на плътта, която е опора на нашето съществуване, се нарича смърт. Но говоренето за смъртта действа успокояващо.


При чернокожите няма възрастен, който да не е казвал на момчето преди инициацията: "Ще хвана пишката ти и ще я отрежа". При тях това е част от обичаите на радушния прием. Детето изобщо не вярва на тези приказки, но е доволно, че се говори за неговия полов член.


А при нас, какво? Ние крещим: "Не, в никакъв случай недей да говориш такива неща. Ще травматизираш детето!". Обаче всъщ­ност всичко зависи от това как ще го кажем. "Казах го, за да се посмеем." Да се облече с думи страхът, който изпитват всички малки момчета, е здравословно.


Знае ли някой защо момичето прихваща "женското" от своя баща или момчето – "мъжкото" от своята майка, според израза на някои психолози? Конкретни, забравени от нас обстоятелства, факти от ранното детство, които сме пренебрегнали и които не излизат наяве освен при късна психоанализа – всички те могат да станат причина за поява на проблеми в сексуалното поведение, на двусмисленост, объркване на идентичността, страх от жената майка и др.


Веднъж ми се обади една майка, разтревожена от проявите на агресия на нейния подрастващ син. Напада на улицата жени, казва тя, които приличат на нея. И добавя, че младежът посяга да удари и нея самата, когато се грижи за дъщеря си. "Моята сестра ми принадлежи." "Откакто е "съвсем малък" ли повтаря тези думи?" "Да, точно така." Трябвало е майката да се скара на това момче още първия път, когато го е чула да си присвоява сестра си. Но и бащата не е успял чрез отношението си да накара сина да уважава съпругата му – нито с думи, нито с поведение, нито като му обяс­ни, че за него тя и сестра му са забранен сексуален обект и че те са "жените, с които той никога няма да има сексуални отношения", по същия начин, по който самият той, неговият баща, никога не е имал подобни отношения със своята майка и сестра, които се явяват баба и леля на децата му по бащина линия.
Неизречените думи удължават опасно във времето двусмис­леността на инцеста. Важно е да се обясни на младежите, че не могат да заемат мястото на своите бащи и че между двамата роди­тели има отношения, за които те не могат да претендират и които ще изживеят, когато им дойде времето, с други жени, различни от техните майки.


За съжаление, години наред някои въпроси остават без отговор и се обвиват в срамна или свещена двусмисленост. Това е свеще­но, не се пипа. Забраната на инцеста трябва да бъде ясно изрече­на в отговор на "немия въпрос", който неизменно се появява под различни форми и който толкова много майки не могат да чуят. Момиче, което мастурбира, докосвайки връхчетата на гърдите си, поставя "немия въпрос". Същия въпрос поставя то и ако вземе дамската чанта и обуе обувките на мама и тръгне да се разхожда с тях: "Как ще стана жена, като съм плоска и нямам пишка като момчетата?". Момичетата смятат, че майките им имат пениси. Но немия въпрос задава и момчето, което се облича с дрехите на майка си: "Когато порасна, ще стана ли жена като теб, ще имам ли бебета в корема си?". Не трябва да се пропуска случай да се назове неговият пол: "Ти никога няма да станеш жена. Ако искаш да се правиш на голям, сложи обувките на баща си!". Това ми напомня случая с едно четири и половина годишно момиченце, което казваше: "Когато стана дядо, ще правя това и това с моите внуци". То беше преминало стадия, в който децата от женски пол все още не знаят, че са момиченца. Но никой не го беше поправил, казвайки му: "Когато остарееш, ще станеш баба, и то само при по­ложение, че си имала деца, които на свой ред са станали баща или майка, а не защото ще си остаряла". Двусмисленото премълчаване може да спре сексуалното развитие. Детето може да продължи да се забавлява, като имитира други деца или възрастни от противо­положния пол, но само при условие, че това е игра, а не проект за неговото бъдеще.


Тази разлика не се обяснява на децата. По същия начин, по който трябва да разберат защо не бива да бъркат в контакта, те имат нужда от думи, за да схванат противоречията между съблаз­нителното изкушение на въображението и неговото опасно реа­лизиране.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Гневно

    "По времето, когато се подлагах на психоанализа, бях поразе­на от ..."

    По това си личи великият мислител.
    Не може да мисли трезвен а само като се подложи на психоанализа. В това няма нищо ново - както са казва "във виното е истината".
    Защо ли авторът ни занимават със сънищата си?

    тел 032 644 150
  2. 2 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Гневно

    Днес почти всяко дете израства в пенсионерски клуб - само дете и наоколо само пенсионери. В по-добрия случай само дете, двама родители и няколко лелички, но винаги детето е САМО.
    Колкото и възрастните да се преструват на деца, то детето разбира, че това е преструвка. Без други деца, без някакво изградено детско под-общество със свои правила със свои противоречия, със свои механизми за лидерство - без всичко това от децата не могат да израснат силни личности.
    Могат да изживеят някакво сладникаво детство по рецептите на педагози но не и да станат личности. Такива деца стават неудачници, безработни, безволеви, мрънкачи.....

    тел 032 644 150
  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2502 Неутрално
  4. 4 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    До коментар [#3] от "deaf":
    Психоанализата някак си претендира да е нещо като мета-мислене. Има такива съчетания например метафизика, мета-математика, мета-данни и т.н.
    Идеята "мета" е да се вникне в същността на съответната област на науката или не човешкото мислене. Например мета-математиката е наука за построяването на математиката. Мета-данните са даннни за структурата на данните....
    Психоанализата демек, описва структурата на мисленето. Но това е ужасно претенциозно. Психоанализата ни представя като доказателства сънища дори без изчерпателни статистики. Не съм попадал на формиране на хипотеза, която да е потвърдена на практически за да се превърне в теория.

    тел 032 644 150
  5. 5 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    Психоанализата е перфектна тема за разговор на чаша кафе, чай и най-добре с цигара.
    Дори не бързам от това съчетание чай-кафе-цигара да считам цигарата за най-вредна.

    тел 032 644 150
  6. 6 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    Психоанализата е перфектното средство в живота си да не правиш нищо полезно и да си сътвориш убедително оправдание. Това е спасение за всички мързеливци освен за тези, които дори и това ги мързи да направят.

    тел 032 644 150
  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2502 Неутрално

    До коментар [#6] от "Иван К":

    Съгласен съм,че психоанализата не може да помогне на хора като ТЕБ и МЕН,но на част от простолюдието тя му е нужна. Както и попът пред когото да се изприкажат.

  8. 8 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#4] от "Иван К":

    Предполагам, че тази книга може да Ви заинтригува: "Фройд: създаването на една илюзия".

    "Фредерик Круз е събрал огромен обем доказателства, които разкриват един изненадващ нов Фройд: човек, който прави трагикомични гафове в отношенията си с пациентите, който в действителност никога не е излекувал никого, който рекламира кокаина като чудодейно лекарство, способно да излекува широк спектър от болести, и който напредва в кариерата си чрез фалшифициране на описания на клинични случаи и предателство на своите ментори, които са му помогнали да се издигне. Легендата се е поддържала - показва Круз - благодарение на измисленото самопредставяне на Фройд като майстор детектив на психиката, а по-късно и чрез кампания на цензура и фалшификации, водена от неговите последователи."

    https://www.amazon.com/Freud-Making-Illusion-Frederick-Crews/dp/1627797173

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  9. 9 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    До коментар [#8] от "baba_zozolana":
    "Фройд: създаването на една илюзия"

    По комунистическо време търсех и четях всякакви забранени тогава книги. Чел съм трудове на Фроид издадени преди 9.9.1944.
    Това, че теорията на Фройд е илюзия става ясно доста по-късно след като се откриват биохимични причини за повечето психиатрични болести. Около ВСВ се считало, че 80% болестите иман обяснение по Фройд и 20% чрез биохимия. Подобна статистика преди 10 години вече показваше точно обраното съотношение 20% към 80%.
    Не е бедата във Фрод. Неговото учение е било полезно дълго време и днес помага на тези 20%.
    Бедата е в оправданието, което дава на много бездейни и мързеливи хора.

    тел 032 644 150
  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2502 Неутрално

    До коментар [#8] от "baba_zozolana":


    До коментар [#9] от "Иван К":

    Фройд има ИСТОРИЧЕСКИ принос,а не научен. До преди него,сексът е бил мръсна дума,а децата са ги плашели,че ако мастурбират ще ослепеят.

  11. 11 Профил на xox55541929
    xox55541929
    Рейтинг: 1482 Неутрално

    До коментар [#10] от "deaf":


    До коментар [#8] от "baba_zozolana":До коментар [#9] от "Иван К":Фройд има ИСТОРИЧЕСКИ принос,а не научен. До преди него,сексът е бил мръсна дума,а децата са ги плашели,че ако мастурбират ще ослепеят.
    —цитат от коментар 10 на deaf


    Което не е далеч от истината, с това взиране в екрана на телефона. хахах :-D

  12. 12 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4546 Неутрално

    До коментар [#9] от "Иван К":

    Донякъде съм смаян от реакцииите ви и заклеймяването на прихотрапията като един от основните източници за мързел и лентяйство. Без да съм прихотрапията или психиатър, години наред съм имал възможността да наблюдавам работата и резултатите от нея на такива колеги сред наркозависими и определено мога да твърдя че има ефект. Става въпрос за лонгитюдни съпровождащия в продължение на 8-10 ходини.
    Защо мислите църквата е създала институцията на изповедта?
    Защо терапевтите имат свой терапевт? Просто се адресира една нужда, която лесно проличава в крайно откровен име разговори на непознати по време на пътуване - идеята че можеш да кажеш много от наболелите ти неща на случаен човек когото повече няма да видим.
    Най-вероятно еткаът педставен по-горе е поставил мнозина от нас в неудобно положение дискутирайки семейни табу-теми.

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4546 Неутрално

    Извинения за креативността на таблета, който прави моя пост трудно читаем. Думи като "психотерапевт" "откровените", и дори "текстът" за променени в доста неразбираеми такива.

  14. 14 Профил на xox55541929
    xox55541929
    Рейтинг: 1482 Неутрално

    До коментар [#13] от "daskal1":


    Извинения за креативността на таблета, който прави моя пост трудно читаем. Думи като "психотерапевт" "откровените", и дори "текстът" за променени в доста неразбираеми такива.
    —цитат от коментар 13 на daskal1


    Ако знаете колко цъках, зада спра тези подсказки с дописване на Гугълклавиатурата Gboard. хахах Сега като махнах лентата с подксазките съвсем не мога да вляза отново в настройките на скапаната клавиатура. хахах :-)

  15. 15 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    Разбира се, четейки Фройдистки текстове, нормалният човек е "потресен". Излиза, че трябва да се обърнем към Юнг, което е по-добре, но и при него има несъответни с реалнотта неща.
    Ние сме тук с мисия. За всеки различна. Много е хубаво децата да имат понятие за пола си като малки, но е още по-хубаво да съзнават себе си като личности.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK