"Забранете тази книга"

"Забранете тази книга"

© Издателство



Как ще реагирате, ако някой ви каже, че повече нямате право да четете любимата си книга, защото я намира за неподходяща за вас? Ще се ядосате, ще се почувствате обидени и подценени. Ще се разбунтувате. Точно така се чувства деветгодишната Ейми Ан Олингер, героинята в романа "Забранете тази книга", излязла под марката на издателство "Софтпрес".


Всичко започва от едно празно място в училищната библиотека. Там, където обикновено стои любимата книга на четвъртокласничката, я очаква дупка. Не, книгата не е взета от друг ученик. Забранена е. И не е само тя. В библиотеката се появяват списъци с "неподходящи за учениците" книги и броят на забранените заглавия продължава да расте.


Обикновено мълчалива и нерешителна, този път Ейми Ан решава да действа и основава тайна библиотека на забранените книги в своето шкафче. Но дали тайната е добър начин да защитиш онова, което обичаш? Скоро Ейми Ан се изправя не само срещу загрижените възрастни, забранили книгите в библиотеката, а и срещу собствените си грешни избори и страхове. С подкрепата на приятелите си тя има един-единствен избор – да докаже, че всеки има силата да предизвика промяна, дори да е само хлапе.




Ейми Ан не е единствената, надигнала глас срещу забраняването на книги в обществените и училищни библиотеки. В края на книгата авторът Алън Грац е оставил на читателите бележка, че всички книги, забранени от училищното настоятелство в този роман, са книги, подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки поне веднъж през последните трийсет години.


Всяка година от 1982 насам Американската библиотечна асоциация ALA отбелязва Седмицата на забранените книги – седмица посветена на общественото обсъждане и четене на книги, които поради една или друга причина са били предложени за премахване от библиотечните фондове.


Сред най-често забраняваните книги в училищните библиотеки са безспорни класики като "Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен, "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри, "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър и "Разказът на прислужницата" на Маргарет Атууд. Наред с тях под ударите на критиката попадат и феномени като "Хари Потър", "Вината в нашите звезди", "Приключенията на Капитан Гащи".


Всяка година ALA обявява и десетте заглавия, които са срещнали най-много критика или предизвикателства през изминалите дванайсет месеца. През 2014 г. Дав Пилки, автор и илюстратор на поредицата "Капитан Гащи", публикува в Huffington Post статия, в която казва:


"Нашата задача като възрастни е да уважаваме правото на децата да избират какво да четат. Деца, които се забавляват, докато четат, запечатват в умовете си парадигмата, че четенето е ценно и възнаграждаващо. Именно тази парадигма превръща обикновените деца в читатели за цял живот."


Пилки е герой на "Забранете тази книга" – авторът гостува в начално училище "Шелбърн" и дори става част от тайния читателски клуб на Ейми Ан.


В края на "Забранете тази книга" авторът Алън Грац е включил наръчник за учители и родители, който съдържа теми за разговор и разсъждение, дискусии и творчески задачи, които да помогнат на младите читатели да осмислят проблемите, заложени в романа.


А преводачката Елена Павлова е създала приложението "Книгите от БШКЗ", в което е направила списък с всички книги, споменати на страниците на "Забранете тази книга" и придружени от кратко описание и информация дали могат да бъдат открити на български език.


"Детски Дневник" представя откъс от книгата, предоставен от издателство "Софтпрес". Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


Загадката на изчезналата книга


Всичко започна в деня, в който любимата ми книга изчезна от библиотеката. Не знаех, че липсва. Все още не. Все още си представях как стои самотна на рафта като хлапе в столовата, което чака едничката си и единствена приятелка да дойде и да го намери. Чака мен. Умирах от нетърпение да изтичам до библиотеката и да взема любимата си книга още преди часовете, но Ребека – едничката ми и единствена приятелка в реалния живот, продължаваше да обсъжда как да регистрираме имената си като запазена марка.


– Мислила ли си някога да регистрираш сайт с името си – AmyAnneOllinger.com? – попита ме тя.


Не, Ребека, никога не ми е хрумвало. Аз съм на девет. Защо, ако смея да попитам, бих се занимавала с регистрацията на уебсайт на свое име, като родителите ми все още дори не ми позволяват да използвам фейсбук?


Това си мислех да кажа. На глас обаче произнесох само:


– Не.


– А би трябвало – осведоми ме Ребека. – Имаш уникално име, но въпреки това някой може да го регистрира, какво ще правиш тогава? RebeccaZimmerman.com вече е заето! Едва на десет съм, а бъдещата ми интелектуална собственост е отмъкната! Джей Зи и Бионсе запазиха името на дъщеричката си няма и месец след като се роди. Направо не мога да повярвам, че нашите не са били достатъчно умни да направят същото!


И двамата родители на Ребека бяха адвокати, а тя възнамеряваше да върви по стъпките им, когато порасне. Не се сещах за по-отегчителна работа. Но на глас казах само:


– Аха.


Все още си умирах да се добера до библиотеката и да проверя любимата си книга. Отворих шкафчето си да натикам вътре раницата и да надзърна набързо в пощенската кутия. Никой не знае откъде води началото си тази практика, но в основно училище "Шелбърн" всички шкафчета имат залепени картонени кутии от вътрешната страна на вратата, точно под малките процепи, поставени в случай че някой гадняр те заключи вътре. Ако искаш да оставиш бележка на някого, просто пъхаш лист хартия в цепнатината и той пада право в малката картонена кутия. Такава традиция са станали, че година след година господин Кръчфийлд, домакинът на училището, просто ги оставя да си седят.


Както винаги, моята пощенска кутия беше празна. Очаквано. Едничката ми и единствена приятелка не вярваше в писането на бележки. "Никога не оставяй писмени доказателства" – казва Ребека. Поредният съвет от родителите адвокати.


– Чу ли за Морган Фрийман, актьора? – попита Ребека. – Някой, който изобщо не се казва Морган Фрийман, регистрирал името чрез morganfreeman.com и се наложило актьорът да го съди, за да си го върне! Ето ти наистина интересен случай...


Не си представям нищо по-безинтересно, Ребека! Въобще не ми пука за запазени марки и регистрация на домейни. Трябва да отида да си прибера любимата книга, преди да я вземе някой друг! Това исках да ѝ кажа. Но просто вдигнах няколко книги като щит:


– Трябва да върна тези тук в библиотеката преди часовете! – заявих и избягах, преди да успее да ми разкаже подробности за делото. – Ще се видим в час! – подвикнах.


Признавам, че отдавна щях да съм си взела любимата книга и да съм я прибрала в раницата, но библиотекарката ни, госпожа Джоунс, има правило, че можеш да вземаш една и съща книга само два последователни пъти и след това е задължително да я върнеш за цели пет учебни дни, преди да можеш да я вземеш отново. Казва, че правилото съществува, за да е сигурно, че и други хора ще имат шанс да оценят книгата, но според мен си го измисли само за да ме накара да чета различни неща, което и бездруго щях да правя. Оставих книгите от снощи в кошницата за връщане и махнах за добро утро на госпожа Джоунс по пътя към рафтовете с проза.


– Ейми Ан! – поздрави библиотекарката. – Миличка, почакай...


– Само да си взема книгата! – отвърнах. Завих между стелажите от Е до Н и забързах към мястото, където знаех, че ще ме чака любимата ми книга. Само че я нямаше. Пак проверих. Нямаше я. Надзърнах зад другите книги, да не би децата да са я избутали и да се е скрила зад останалите, както понякога се случваше – нищо подобно. Наистина я нямаше! Но любимата ми книга винаги си стоеше на мястото. Възможно ли беше наистина да я е взел някой друг? Канех се да отида да попитам госпожа Джоунс, когато тя самата се появи между рафтовете.


Библиотекарката ни е едра дама, с кожа, бяла като мляко, къса кестенява коса и бабешки очила с украсена с камъчета рамка, които висят на верижка на врата ѝ, когато не чете. В този ден носеше червена рокля на бели точки. Точките са ѝ любими.


– Къде ми е книгата? – попитах.


– Точно това се опитвах да ти кажа, миличка – отвърна тя. – Знаех, че ще дойдеш за нея веднага щом отворим.


– Минаха пет дни – осведомих я. – Отбелязала съм си ги на календара. Имам право да я взема отново на шестия ден. Сама го казахте. Нима някой... друг е взел книгата?


– Не, Ейми Ан. Наложи се да я извадя от списъка.


Намръщих се. Да я извади от списъка ли? Какво имаше предвид с това изваждане?


– Защо?


Госпожа Джоунс въздъхна и закърши пръсти. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще ми съобщи, че кучетата ми са умрели.


– Защото някои родители са се събрали и са решили, че според тях книгата не е подходяща за основното училище, а училищното настоятелство се е съгласило с мнението им.


– Не е подходяща ли? Какво означава това?


– Означава, че не мога да ти я дам, миличка, нито пък на някого другиго. Не и преди да поговоря с училищното настоятелство и да го накарам да отхвърли тази глупост. Означава, Ейми Ан, че в нашето училище любимата ти книга е забранена.


Наистина ли аз го казах?


Имах чувството, че мокетът под краката ми се превръща в плаващи пясъци и потъвам. Сграбчих рафта на библиотеката, за да не падна.


– Но... книгата не е неподходяща! Много си е подходяща даже! Страхотна е! И ми е любимата!


– Знам, миличка. Съгласна съм с теб. Освен родителите ти, никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Обещавам ти, ще се боря с това решение. Но междувременно се налага да се подчиня на нарежданията на училищното настоятелство, иначе може да си загубя работата.


Силите ми стигнаха само да кимна. Имах чувството, че ще се разплача, което беше глупаво. Все едно някой е влязъл в стаята ми и ми е взел нещата, без да попита. Което беше още по-глупаво, понеже ставаше дума за книга от библиотеката. А книгите от библиотеката принадлежат на всички.


– Можеш да помогнеш да си я върнем, Ейми Ан! – насърчи ме госпожа Джоунс.


Изтрих сълзата от бузата си.


– Как?


– Във вторник вечерта ще има заседание на училищното настоятелство и аз ще отида, за да обясня каква грешка допускат. Ще стане дори още по-добре, ако го чуят от самата теб.


Ококорих се.


– От мен?


– От голяма полза ще е членовете на настоятелството да разберат защо харесваш тази книга толкова много.


Преглътнах мъчително.


Да не сте полудяла, госпожо Джоунс? Аз да се изправя пред сума възрастни и да им обяснявам защо това е любимата ми книга? Да нямате точки и в мозъка? Как ще направя такова нещо! Това ми се искаше да кажа. Но на глас отвърнах само:


– Добре.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    Да забранят книгата е по-добрият вариант (ако въобще може да се употреби думата "добър"). Поне знаеш че има книга, която може би има нещо да каже, ама някой не иска да научиш какво е то.
    По-лошият е, да я редактираш както ти изглежда "правилно", т.е. да излъжеш читателя от името на автора.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10006 Неутрално

    Забрана от този тип за децата ще означава "непременно я прочети" :)
    Нещо като "десетте книги на месеца" :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 2767 Весело

    Забраната е само реклама. Ям Хелсинг например е кръстил една от от книгите си точно така и това ме накра да я прочета, за което после съжалих ..,,

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  4. 4 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 2027 Весело

    Забрана от този тип за децата ще означава "непременно я прочети" :)Нещо като "десетте книги на месеца" :)
    —цитат от коментар 2 на penetrating


    Това ми напомни за нещо, което бях чела преди години - навремето (преди 2СВ) когато някой автор е искал да увеличи продажбите на книгата си, е било достатъчно да подкупи свещеника, който в неделната си проповед да заклейми въпросната книга и да забрани миряните да я четат. И още на следващия ден, всички присъствали на проповедта отивали в книжарницата и си купували "забранената" книга.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  5. 5 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 2027 Весело

    А иначе, факта, че в 21 век продължават да се забраняват, цензурират или преправят книги, за да паснат на криворазбраната политкоректност на деня, е ужасяващ. Макар че, ако всичко продължи по този начин, скоро няма да се налага да се забраняват книги, просто подобни книги никога няма да бъдат отпечатани, ако не се вписват в пропагандата. Такава практика вече има в САЩ, въпрос на време е да се премести и в Европа.

    Сипете ми доза политкоректност в книгата, моля!
    https://www.webcafe.bg/lifecafe/vryava/id_1035403578_Sipete_mi_doza_politkorektnost_v_knigata_molya

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  6. 6 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 2027 Весело

    Забраната е само реклама. Ям Хелсинг например е кръстил една от от книгите си точно така и това ме накра да я прочета, за което после съжалих ..,,
    —цитат от коментар 3 на danvan


    "Не пипай тази книга"? Да, определено безумните теории на Ван Хелсинг не си струват загубата на времето.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  7. 7 Профил на васил козарев
    васил козарев
    Рейтинг: 411 Неутрално

    До коментар [#1] от "areta":

    Дори се говореше за редакция на "Пипи дългото чорапче", не знам дали в крайна сметка се осъществи. Как така, бял хетеросексуален мъж ще е крал на негърско племе?!
    Отчасти подобно политкоректно мракобесие е по-лошо от изгарянето на книги. Фалшификацията на мнение е по-голямо зло от унищожаването на това мнение. Цензурата може да бъде преодоляна някак си, дори ако не на момента, след време. Но замяната на личното мнение и поглед върху живота е откровено казано мракобесие. А това мракобесие е плод на комплексираността на маргинализираните групи, които са налагани чрез позитивна дискриминация.

  8. 8 Профил на Sp.Ace
    Sp.Ace
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Детската книга, която трябва да бъде забранена е „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (100 приказки за невероятни жени). Защото пълни главите на децата с левите, джендър идеологии като момиченца, които могат да бъдат момченца, омраза към мъжете и т.н.

    http://www.zarata.info/внимание-опасна-книга-възпитава-де/

    Заглавието на статията е "ВНИМАНИЕ – ОПАСНА КНИГА! ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ НА ДЖЕНДЪРСКИ ЦЕННОСТИ!"

  9. 9 Профил на Sp.Ace
    Sp.Ace
    Рейтинг: 388 Неутрално

    До коментар [#5] от "Bicho Raro":

    Благодаря за статията!

  10. 10 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3742 Неутрално

    До коментар [#6] от "Bicho Raro":

    И аз мисля, че тенденциозно се приписват качества на "Не пипай тази книга"; била с "взривоопасно съдържание", била забранявана... Да не би да съм се заблудила, прочетох и "Властта на тайните общества през 20 век" - все същото. :)
    Тайната библиотека на забранените книги в шкафчето на Ейми Ан ми напомни за Гробището на забравените книги от романа на Карлос Руис Сафон "Силата на вятъра".

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK