Проект Тийнейджърът вкъщи

Планира ли вече живота си?

Планира ли вече живота си?

© Shutterstock



Яна Георгиева е на 15 години и учи в частното немско училище "Увекинд". Тя е автор на този текст - част от новата поредица на "Дневник" - "Тийнейджърът вкъщи" с подкрепата на BIODERMA.


Защо тийнейджърите ходят на училище? За да успеят в живота, е честият отговор. Но училището не е достатъчно и те трябва да следват в университет. Там те трябва да започнат тяхното изкачване на пазара на труда. Това ми е казвано от малка. Когато станах на 15, ми зададоха друг въпрос - "какво ще следваш в университета", заедно с "избра ли си университет". За някои тийнейджъри въпросът не е страшен, но за мен и други той е жесток и без отговор. Повечето възрастни очакват да сме планирали къде и какво ще специализираме. Детайлен план, не само някакви бледи идеи. Напълно нереалистично. И това притискане да изберем само показва колко не сме разбирани от възрастните.


Натискът не помага




Темата е ненавиждана, защото се упражнява много натиск. Той предизвиква стрес, а няма ли достатъчно от него в училище? Стресът пречи на добрите постижения и сваля самочувствието. Излишно е да се уточнява, че това създава омагьосан кръг. Възрастните представят избора като безвъзвратен и определящ съдбата ни. Често в последния момент обаче намеренията се променят. Майка ми е искала да стане физик, но решила между другото да кандидатства информатика, каквото в крайна сметка следвала. По-късно започнала да се занимава с маркетинг, който пък е далеч от първоначалната идея за физика, но не е казала да съжалява, че е избрала информатиката.


Изборът в един момент започва да изглежда като чудовище, чакащо в края на единадесети-дванадесети клас. Виси като дамоклев меч над главите на тийнейджърите и все напомня, че животът ни зависи от това. Не позволява да живеем свободно и ни кара да се състаряваме. Не е ли младостта най-хубавото време от живота?


Ненужният стрес не е част от тази радост.


Липса на разбиране


Липсата на разбиране е една от причините този въпрос да е омразен на тийнейджърите, най-малко заради директността, с която се задава – без всякакви заобиколки и въвеждащи думи. Така попитаните остават с впечатлението, че бъдещето е единственото интересуващо възрастните. Какво за самите нас? Изглежда, никой не се интересува от нашите чувства, интереси и преживявания.


С въпроса за бъдещето родителите показват, че не познават децата си.


Обикновено плановете ни са бледи, но все пак показват накъде сме се насочили. Да попиташ някого "какво ще ставаш" показва само неразбиране към тийнейджъра. Това уронва авторитета и прави бъдещите разговори още по-невероятни. Чрез тази реплика получаваме чувството, че каквото и да кажем, няма да бъдем разбрани. Защо въобще да говорим, ако не сме изслушвани?


Непознати личности дори за самите нас


Възрастните имат предимство пред децата си, когато дойде въпросът какво те като възрастни и отделни личности искат. Тийнейджърите сме още неизградени личности. Не се доверяваме напълно на себе си и нашите решения. Какво остава за такива, които ще предопределят живота ни? Ние нямаме опит и дори не знаем какво ни е интересно. Малко е сложно, като току-що си излязъл от училище, да избереш сфера, на която да посветиш целия си живот. Ужасяващо е.


Поставете се на мястото на един тийнейджър. Досега си учил в едно училище с определени предмети. Програмата е направена и единственият план, който правиш, е кога да учиш. Нямаш много опции, само да избереш между няколко предмета. В следващия момент си хвърлен в свят, в който дори не знаеш какви са възможностите. Казва ти се да планираш кога какво да се случи с теб и твоя живот. Не че досега ти се е налагало да правиш комплексни планове. Сега бъдещето ти зависи от това. Пълен хаос, особено като трябва да изградиш план, без да знаеш каква е целта ти.


Твърде много възможности


Основна пречка пред избирането на сфера на интерес за нас е вярата, че в днешно време може да бъдеш каквото и когото си поискаш и да правиш каквото си пожелаеш. Когато светът изглежда необятен за теб и единствените граници са тези на фантазията ти, как трябва да се ограничиш да учиш едно нещо? Защото в днешно време – ерата на информацията, се изисква тясна специализация. Времето на ренесансовия човек, всезнаещия и с всевъзможни таланти, приключи.


В тази ера голяма част от човешкото знание е на едно кликване разстояние в интернет. Не е нужно да знаеш всичко и не е възможно. Много по-високо ценено е да разбираш в една малка област, но да си запознат до най-малкия детайл.


Избирането на специалност е да ограничиш самия себе си. Това е немислимо и чудовищно за всеки човек, особено за тийнейджърите, които сме млади и въодушевени от изследването на света. Не сме запознати добре с него и всеки ден намираме нови чудеса. В един момент разбираме, че така не може да продължаваме и трябва да се лишим от възможността да изследваме някоя сфера за сметка на друга. Дори да избереш една сфера, страхът, че е имало по-добра опция, остава завинаги. Когато всичко е възможно, как знаеш, че си направил най-добрия възможен избор? Златната рибка дава само три желания. Винаги някой ще ти каже, че е трябвало да направиш друго пожелание. Може и да го послушаш, когато не си сигурен.


Непредвидимото бъдеще


Едно следване в университет продължава средно между пет и седем години. Животът не спира през това време, а светът не чака никого. Той се променя, независимо какво е твоето мнение. В последните години темпото на промяна е много по-бързо. Едно сравнение между промените от 2013 г. досега и промените между 2007 и 2012 г. ясно го показва. Глобализацията набира все повече сила, обвързвайки целия свят по-тясно от всякога. Броят на факторите, които ни влияят, нараства. Светът става по-непредсказуем и ние, тийнейджърите, не знаем как той ще изглежда, докато завършим.


Специалността, която сме избрали, може да стане безполезна няколко години след като излезем от университета. Ирония – избираш няколко години, а когато приключиш, е безполезно.


Имаме нужда от време и пространство


Факторите, усложняващи процеса на взимане на избор за бъдещето, са много. Не е лесно да избереш специалност, когато липсва толкова много информация. Не познаваме себе си и света толкова добре, колкото се надяваме, а нямаме понятие какво ни очаква в бъдещето. Няма формула за разрешаването на тази дилема, но има няколко опции. Те се въртят около развиване на разбирането за света и нас самите и намаляване на стреса.


Разговорите с възрастните може да са животоспасяващи. Разговорите като цяло разкриват много за нас самите и света. Събеседниците могат да помогнат да осъзнаеш къде са ти интересите и да дадат по-обективна представа за твоята личност. Възрастните могат да разкрият неподозирани факти за света. Древните мислители не случайно са дебатирали. Позволява да структурираш собственото си мнение и представя друга гледна точка.


Не можеш да взимаш качествени решения, ако се страхуваш от бъдещето, а този страх идва от страха от провал. Обществото представя провала като най-лошия вариант. Успелите хора рядко споделят колко пъти са се провалили в миналото, а наблягат върху крайния резултат. Фаталното не е да се провалиш, а да не извлечеш нищо позитивно от тази случка. Ако в един момент откриеш, че избраната сфера вече не те интересува, смени я. Не е нужно да се стремиш към успех в сфера, която не те интересува. В случай че не успееш да намериш такава сфера до края на училище, винаги можеш да си вземеш почивна година. Не е загуба на време, защото успяваш да научиш за света. Срещаш нови хора и изграждаш собствени мнения по различни проблеми.


Да избереш какво да правиш в бъдещето е мъчително за някои тийнейджъри.


Не знаем къде точно лежат нашите интереси, не сме видели достатъчно от света, та да сме сигурни в изборите си. Светът ни залива с възможности, но няма как да знаем дали те са правилните за нас. Не знаем дали това, което изглежда привлекателно сега, ще е полезно в бъдеще. Упражняваното от възрастните напрежение ни поставя в още по-тежко положение. Прави изборът да изглежда още по-наложителен, стресирайки ни и намалявайки възможностите в съзнанието ни.


Не е нужно подканяне. Нужно е търпение и разбиране.


Още материали и видео за вълненията, интересите и проблемите на децата, докато преминават през периода между 11- и 18-годишна възраст - разказани лично от тях - четете и гледайте в следващия месец в "Тийнейджърът вкъщи" .


Всичко, което трябва да знаете за:
Концепция:Storio logo
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8302 Неутрално

    Плановете на мишките - котката ги разваля:)
    Не се тормозете излишно!
    Светът е пълен с хора, които са планирали едно, а е станало друго!

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Скакауец
    Скакауец
    Рейтинг: 801 Неутрално

    Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи Му плановете си.

    Ратификацията на Истанбулската конвенция - грозното лице на грантаджийството!
  3. 3 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 7146 Неутрално

    Моите още от края на основното си образование знаеха какви ще станат. И станаха! И са много добре. Който не е наясно какъв ще става, трябва родителите му да му помогнат. Ама да не го карат да става инженер, защото заплатите са високи ако не го влече математиката! Насила хубост не става!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  4. 4 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1267 Любопитно

    Задаваш в търсачката "В кои университети по света можете да учите безплатно", четеш, сравняваш рейтингите, битовите разноски, взимаш пред вид езика и решаваш.
    От мен още- дедо хортуваше "който се учи, той ще сполучи!". Оказа се прав.
    На добър път !

  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3312 Неутрално

    . Глобализацията набира все повече сила, обвързвайки целия свят по-тясно от всякога. Броят на факторите, които ни влияят, нараства. Светът става по-непредсказуем и ние, тийнейджърите, не знаем как той ще изглежда, докато завършим.
    ______________________________
    Да се пили мозъка на децата ,че трябва едва ли не с прохождането да мислят за професионално развитие и либертофонско образование си е насилие и то не "безобидно" както вменяването ,че трябва да си изберат социалната роля като сменят пола си!
    За какво от малки трябва да обричат живота си на NLP обучение за обслужващ персонал на глобални корпорации??? Минатите през това "умни и красиви" от САЩ и Западна Европа на 30-35 години избират да живеят сред природата и далече от либертошаманите и менторите филантропи , даже Дневник пише за много такива!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1267 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Избираш след като заработиш парите за целта. Инак ореш, сееш, жънеш, доиш, стрижеш- почтена професия. Или надяваш расото- също почтено. Или кофите- не дотам...

  7. 7 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1982 Неутрално

    Всичко е строго индивидуално. Ако има някаква закономерност, то тя е, че образованият човек има по-големи възможности за кариера от необразования. Също така заплатата и условията на труд. Вярно, ние сега сме в началото на развитието ни, но след време нещата ще си дойдат на място, мисля, че цензът ще се върне. По-точно, който учи, ще папа едрата пара.

  8. 8 Профил на Анийдмъни
    Анийдмъни
    Рейтинг: 403 Неутрално

    Според мен проблемът идва именно от мисленето, че ако не дай си боже не продължиш веднага след гимназията в университет - си изпуснал влака и от теб нищо няма да излезе. Не би трябвало да е края на света, ако имаш възможността да работиш известно време. По този начин можеш да научиш доста ценни неща за живота, а не веднага обратно да влезеш в училище (което този път се казва университет).

    В това допълнително време можеш да опознаеш себе си малко повече и да ти помогне с избора.

    panem et circenses
  9. 9 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    Малката кифличка треба да учи, щото иначе ще стане Гоуема Кифла. Почти всяко изречение от статията може да бъде оборорено. Но едно да е наясно - животът не е Безграничен и възможностите /противно на очакванията/ не се много.

  10. 10 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1438 Неутрално

    До коментар [#3] от "lz2":

    Отдъхнах си като разбрах, че си чичак. Млад човек, такива тъпотии като теб в този форум не може да напише никога.

  11. 11 Профил на nemisemisli
    nemisemisli
    Рейтинг: 525 Любопитно

    Тези въпроси към тийнеджърите според мен са породени не толкова от любопитството, отколкото от страховете на родителите.

    Трудно е - всеки има виждане, мечти и очаквания за това, в какво иска да се превърне детето му.

    Той таланта е едно, но да можеш да отсееш как да се пласираш, да не те измамят така ,че да те спрат и да получиш признание са нещо до голяма степен, които се учат в университетите или ако има кой да плаща за грешките ти.

  12. 12 Профил на Мавродинов
    Мавродинов
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Дори не знаем какво ни е интересно. Ами разберете! Първо системата е виновна, че не ви учи как да учите и да откриете себе си. После, стресирани, почвате да зубрите за оценки, заради натиска да успеете някъде си на всяка цена. Бъдете любознателни. Четете за различните поприща, пробвайте още като ученици. Така ще откриете какво ви е интересно, тоест какви са вашите заложби. Е, може да не са за най престижните сфери. Но важното и работите вашето хоби! Може да се наложат и компромиси. Но такъв е животът. Пълно щастие няма.

  13. 13 Профил на dante_18
    dante_18
    Рейтинг: 1014 Неутрално

    Аз планирах да уча компютри, ама сега уча за зъболекар.
    Плановете са пълна глупост и са един вид правене на сметка без кръчмаря. Човек трябва да се адаптира към настоящото.

    If you are going through hell... Keep going!
  14. 14 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 7146 Неутрално

    До коментар [#3] от "lz2": Отдъхнах си като разбрах, че си чичак. Млад човек, такива тъпотии като теб в този форум не може да напише никога.
    —цитат от коментар 10 на falkoneti


    Ако става въпрос, те си млад пък пишеш много по-големи тъпотии. Нормално за неграмотен.

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  15. 15 Профил на Весо
    Весо
    Рейтинг: 429 Неутрално

    Псевдо драми. Ако един млад човек не е разбрал какво точно иска да учи след средното си образование, губи единствено една година и няколко хиляди лева на родителите си.

  16. 16 Профил на nocomnet
    nocomnet
    Рейтинг: 264 Весело

    Поне от коментарите под статията стана ясно защо момичето се е почуствало принудено да напише тази статия.

  17. 17 Профил на nocomnet
    nocomnet
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Не знам Яна Георгиева ще прочете ли коментарите под статията (честно казано, не знам за какво ѝ е да си натоварва психиката със словоизлиянията на случайни хейтъри), но в случай, че чете:

    Благодаря ти, Яна, за хубавата статия! Сякаш беше вчера, когато и мен ме терзаеха подобни проблеми. А ето че днес вече имам деца, които сигурно тормозя без лоша умисъл, но все пак незаслужено и разбира се ненужно. Гледната ти точка ми е полезна като на родител, още повече, че си и момиче, а на бащите за съжаление не им е лесно да разбират винаги дъщерите си.

  18. 18 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9234 Неутрално

    Повече информация - повече възможности - повече проблеми, но само за нерешителните :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  19. 19 Профил на zuramode
    zuramode
    Рейтинг: 441 Неутрално

    До коментар [#8] от "Анийдмъни":

    Точно така! Светът няма да свърши, ако не влезеш веднага в университет. Ходи, поработи малко в Макдоналдс, научи се на отношения, на професионална етика, на дисциплина, пък току виж ти се избистри в каква посока искаш да се развиваш. Голяма грешка е да се кандидатства на всяка цена след 12-ти клас.

    "Учи, сине, да не работиш" вече не е валидно. Познавам немалко хора, които са си избрали специалност, завършили са я и все още не са наясно какво искат да правят с живота си, това е страшно! Хайде, докато си тийнейджър е съвсем приемливо, но да си вече в трудова възраст и да правиш някакви неща по инерция, колкото да съществуваш - ето това е ужасяващо!

    Има и едно интересно противопоставяне в текста - хем имаш цялото знание на света с едно кликване, хем има толкова много липсваща информация... Направо колосален конфликт. Чувството, че си изгубен, малък, нищожен и каквото и да направиш, може да допуснеш грешка.

    В крайна сметка, авторкта е стигнала до същината на нещата - ако повече не ти хресва една област, смени я. Това не важи само за годините до 12-ти клас. Много хора започват от едно, преминават през друго, за да се заемат с трето. И няма нищо лошо в това, няма гаранция, че дадена област ще бъде необходима на пазара още дълги години. Затова харесваш си нещо, гмуркаш се в дълбокото и в последствие, ако си достатъчно интелигентен и адаптивен, ще се нагодиш спрямо ситуацията и промените.

  20. 20 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    Като малки в училище Пешко искаше да стане космонафт, Гошко - мозъчен хирург, а Иванчо - алкохолик. Първите двама се пропиха, само Иванчо сбъдна мечтата си.

    България - вече 113-то място по свобода на словото
  21. 21 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    Моите още от края на основното си образование знаеха какви ще станат. И станаха! И са много добре. Който не е наясно какъв ще става, трябва родителите му да му помогнат. Ама да не го карат да става инженер, защото заплатите са високи ако не го влече математиката! Насила хубост не става!
    —цитат от коментар 3 на lz2


    Не знам на какво си ги научил твоите, ама ако са като теб да киснат по цял ден в сайта на Дневник и да публикуват по 30 коментара и 30 комикса, определено са закъсали.

    България - вече 113-то място по свобода на словото
  22. 22 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 632 Неутрално

    КосмонаФт, а?
    Толкова косми толкова нафта
    има в музея на космонаВта...
    Хиподил!

    roo
  23. 23 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1452 Неутрално

    До коментар [#19] от "zuramode":
    "Учи за да не работиш" никога не е било народна поговорка.
    Друга е - Който се учи той ще сполучи!
    Иначе на това младо, умно момиче да му кажем - Не прави планове за повече от 10г напред.
    На 15 вече е време да осъзнаеш, че родителите ти са от другото поколение и съветите им могат да се приемат само "за сведение", с благодарности, но в никакъв случай императивно. Когато набере кураж и им го заяви в прав текст, стреса свързан с тия неща изчезва на мига или поне се прехвърля на тях, ако са от по-задръстените.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK