"Рила и Пирин" от 10-годишната Виктория Кралева ще влезе в сборник с приказки

"Рила и Пирин" от 10-годишната Виктория Кралева ще влезе в сборник с приказки


"Детски Дневник" публикува "Рила и Пирин" - приказка от 10-годишната Виктория Кралева от Благоевград, предоставена от издателство "Дъбови листа". Текстът е един от 25-те, които ще бъдат издадени в сборник. Близо 300 приказки се състезаваха във второто издание на конкурса за авторски детски приказки на издателството, а преди дни бяха обявени победителите.


Рила и Пирин


Имало едно време две деца, близначета. Братчето се казвало Пирин, а сестричето Рила. Те много се обичали и не се разделяли.


Рила имала бистър ясносин поглед, който греел на светлото ѝ лице. Дълги буйни меденокафяви плитки падали от двете ѝ страни. Щом се засмеела, на устните ѝ цъфвал еделвайс, а щом заплачела, от очите й капели иглики. Тя била кротка и мила, и всички животни я обичали. Рила умеела да тъче чудни платове и да вплита в тях приказни мотиви.




Пирин било весело и лъчезарно момче. То обичало песните и танците, и пеело сладко и мелодично. Умеело да майстори всякакви инструменти и след това да свири омайно на тях. Никой не можел да го надпее или надсвири. За разлика от сестра си той имал малко по-буен нрав, но също като нея благородно и добро сърце.


Ден след ден децата растели, а техните дарби ставали все по-съвършени. Хората ги обичали и уважавали, а техните родители не можели да се нарадват на чудесните си рожби.


Една сутрин братът и сестрата унесени в игри и песни, навлезли навътре в гората. Цял ден гонели пеперуди, плували в хладните потоци и събирали сладки плодове, билки и цветя. Неусетно се стъмнило. Братът и сестрата с тревога в сърцата разбрали, че са се изгубили и заплакали неутешимо.


Луната видяла как треперят от страх и се натъжила, но не знаела как да им помогне. Мислила, мислила и се сетила, че наблизо има една стара дървена барака. Никой не я бил посещавал от толкова дълго време, че дори и Луната била забравила, кой я е построил. Без да губи време, тя спуснала сребърен светлинен лъч, с който им показала пътя до там.


Двете деца ѝ благодарили и бързо стигнали до малката къща. Тя не била много уютна, но имала всичко, от което се нуждаели. В близост се разливала обширна река, от която можели да утолят жаждата си и да се изкъпят. По поляните наоколо растели сладки боровинки, къпини, малини и ягоди. Дърветата били отрупани с ябълки, круши, орехи и лешници. Братът и сестрата харесали много мястото и решили да останат да живеят там.


Момчето със сръчните си ръце измайсторило дървен стан, на който момичето изтъкало от паяжини красиви килими, одеяла и пердета. Подменили пропуканите дъски на покрива с нови, боядисали стените с красиви багри и малката схлупена къщичка засияла като писано яйце.


Но те не знаели, че тези земи принадлежали на един страшен караконджул. Той отдавна не бил идвал тъдява и всички били забравили за него. За нещастие той научил, че домът му е присвоен от две човешки деца и много се разгневил. Бързо изпратил ураганни хали и ледени градушки, за да прогонят натрапниците. Но братът и сестрата не се изплашили от тях. Момичето им подарило красиви пролетни венци, изплетени от уханни горски цветя, а момчето ги умилостивило със сладки песни.


Това ядосало още повече караконджула. Той дълго се чудел как да си отмъсти. Черна сянка обхващала все повече и повече безчувственото му сърце. И най-накрая опустошителният му гняв се стоварил с пълна сила върху нищо неподозиращите деца.


Той не можел да се примири с тяхното щастие и затова ги превърнал в две планини. А помежду им злодеят сложил реката, от която доскоро пиели и ловили риба.


Малко преди да се вкамени, Рила извисила стройно глава, за да може да види за последно любимия си брат. Днес хората наричат лицето ѝ връх Мусала. Чудно хубавите ѝ очи и сълзите, които потекли от мъка, се превърнали в бисерни езера и криволичещи реки, а красивите ѝ коси в гъсти борови гори. По застиналата ѝ снага пораснали еделвайс, иглика и здравец, и образували възхитителни цветни килими, които и днес карат хората да се дивят на хубостта на Рила.


Пирин също издигнал непокорно глава, за да погледне сестра си. Така се появил връх Вихрен. Неговите горчиви сълзи се превърнали в лазурни езера, а по билата му пораснали непристъпни гори. По поляните бродели диви зверове и го пазели от лоши хора. В пазвите му запели сладкопойни птици и извивали същите песни, които той някога пеел.


Днес реката, която отделила Рила от Пирин, отдавна я няма, но сухото ѝ корито още разделя брата от сестрата.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    Много романтична приказка!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9529 Неутрално

    И това момиченце е на 10 години! Чудесна приказка и готова легенда :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 994 Неутрално

    Много приятно четиво, благодаря на авторката!

  4. 4 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 276 Неутрално

    Благодаря на Виктория Кралева за хубавата приказка!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK