Какво да не си забравиш в първия учебен ден

Какво да не си забравиш в първия учебен ден

© Николай Дойчинов



Първият учебен ден е особен ден, който връща спомени, буди размисли и вълнения. По традиция в него "Детски Дневник" публикува текст, написан специално за читателите на сайта и посветен на този символичен миг на ново начало. Тази година той е от известния писател хуморист и главен редактор на вестник "Стършел" Михаил Вешим, който напомня какво да не забравите за първия учебен ден. Приятно четене!


Когато баща ми преди някакви си 75 години тръгвал за първи път на училище, моят дядо намерил за нужно да му каже само: "Не си губи молива!".


Дядо ми беше дърводелец, майстор на бъчви. Така съм го запомнил: все дялка нещо на тезгяха си - чука, кове, рендосва А зад ухото му - неизменният дърводелски молив, червен и плосък. Дядо ми никога не си губеше молива.




Когато аз преди някакъв си половин век тръгвах за пръв път на училище, родителите ми поръчаха само:


"И не си губи ключа!"


На врата ми висеше, вързан на дебела връв, ключът от къщи - тогава входната врата на апартамента ни имаше само една ключалка и един ключ. (Сега имаме четири и пак ни обираха два пъти.)


В онова време, края на 60-те години, живеехме под наем на улица "Струмица", в центъра на София. Станах първокласник в училището на малката уличка "Преспа", недалеч от "Св. Седмочисленици". Сам ходех и се връщах - родителите ми по цял ден бяха на работа. Понякога и не се връщах вкъщи, направо след училище отивах на площад "Славейков" и влизах в кино "Култура" - там даваха анимационни и документални филми. С билет от 12 ст. можеше да се влезе по всяко време и да си седиш в салона колкото искаш - веднъж направо се забравих и изгледах три пъти филма "Спомени от бъдещето" на режисьора Ерих фон Деникен, в който се доказваше, че извънземните са били някога тук, на Земята. Когато излязох от салона, навън беше мръкнало. Вкъщи скандалът не ми се размина – започна бурно, но постепенно затихна, щом им разказах какво съм гледал. На другия ден отидохме семейно пак на същия филм.


Знаех да чета още преди да съм първокласник, но с писането бях зле – пишех грозно. За да си упражнявам почерка, всяка седмица получавах от баща си задача –


да преписвам по няколко вица
от последната страница на "Стършел"


Вестника го купуваха вкъщи и аз разгръщах всеки брой с любопитство - той се отличаваше много от останалите вестници на онова време. Гледах най-вече карикатурите. Чудех се що за хора са това карикатуристите, как могат да рисуват такива смешни човечета? Опитах се да ги нарисувам и аз - не ми се получи.


А вицовете от последната страница не преписвах с особен ентусиазъм. Но пък ги изчитах всичките, не само оградените от баща ми три-четири. Докато четях, се питах: защо моят родител е оградил точно тези три-четири вица? Те по-смешни ли са от другите? По-умни ли са?


От тия упражнения почеркът ми не се разви като по-красив, но може пък друго да се е развило – чувството ми за хумор. Дали това не е бил основният замисъл на моя родител?


Не знам, но оттогава си обичам вестник "Стършел". Не съм и предполагал, че един ден ще работя там. И то само там – повече от трийсет и пет години.


Когато бях първокласник, баща ми беше редактор в издателство "Народна младеж". Отговаряше за детската литература и носеше вкъщи ръкописите на бъдещи детски книжки. Даваше ми за четене някои от тях – като внимавам да не объркам машинописните листове. Почнах да се изживявам и аз като редактор, дори един път взех молив и (тънко и дебело, както ни учеха в училище) поправих с първолашкия си почерк няколко машинописни грешки по страниците. На другия ден баща ми, като се върна от издателството, каза с усмивка: "Само не драскай по ръкописите, че авторите ще ме помислят за първолак!"


Спомням си, че в училище ни гостува една детска писателка. Като чух името й при представянето, й казах любезно:


"А пък аз Вас съм Ви редактирал!"


Баща ми също пишеше детски книжки, на които бях читател. По този случай едни негови приятели зевзеци, написаха даже епиграма, в която станах главен герой:


Горкото мъничко дете,


родено на света да пати!


То трябва всичко да чете,


което таткото печати!


Не е лесно да си писателско дете, затова си припомням тази епиграма всеки път, когато се чудя дали да дам своя книга на децата си и как – като "задължителна литература" или като "свободно избираема"?


Щом станах второкласник, се преместихме да живеем в Панчарево – в стара къща без удобства. Бяхме натясно в две стаи – едната бе всекидневна, кухня и спалня за родителите ми, а другата – кабинет на баща ми – там той тракаше на пишещата си машина. Аз спях в кабинета – обикновено децата са свикнали да си лягат с плюшени играчки – мечета, котета, зайчета. Аз пък си лягах с книги – с всичките книги от домашната ни библиотека. Те бяха моите приятели - лежах и разглеждах гръбчетата им, подредени по рафтовете: томовете на Вазов, подвързани в кафяво-зелено, ми приличаха на рота войници. Томчетата на Йовков също бяха кафяви, но по-малки и по-малко: тази войска не можеше да се противопостави на Вазовата. И Елин Пелин с неговите шест тома можеше да воюва само с Йовков, но не и с Вазов.


Така


вместо с оловни войници
се заигравах с нашата класика


А пък на други книги се опитвах да отгатна съдържанието пак по гръбчетата. Например: "Нежна е нощта" – може би е любовна. "Сбогом на оръжията" – ясно, тя е военна. "Заеко, бягай!" – сигурно е детска. Значи тя е за мен.


Отворих романа за Заека, написан от някой си Джон Ъпдайк, попрочетох тук-там и ушите ми пламнаха - книгата съвсем не е за деца!


Моето любопитство пак ме отведе не където трябва – това занапред щеше да ми се случва често в живота.


Но пък от по-възрастни хора съм чувал, че любопитството към живота – това е единственото, което ги държи живи. Загубиш ли го – изгубваш се и ти.


Англичаните имат поговорка: "Любопитството уби котката!". Сигурно защото


котката не прави разлика между
бъркането в контакта и в библиотеката


А човекът трябва да прави.


Това звучи като съвет към по-младите.


Децата ми вече са големи, за да ги водя на училище. Но си представям, че съм хванал ръчичката на бъдещия си внук и вървим към училището за Първия му учебен ден.


И аз по семейна традиция ще трябва и да му пожелая нещо.


- Не си губи любопитството! – само това искам да му кажа.


А пък нататък той да си търси пътя.


Още четива ще намерите в специализираната рубрика "Детски Дневник". За заетите родители седмичният бюлетин събира в петък на едно място безплатно най-важните новини и най-интересните истории. Необходими са само регистрация в id.capital.bg и абонамент.

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mitakadm
    mitakadm
    Рейтинг: 312 Неутрално

    Чудесна история. Само да допълня, сега на училище се казва - не си губи смартфона.

    Колкото повече - толкова повече
  2. 2 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3476 Неутрално

    Страхотно пожелание!
    Спорна и весела учебна година на първолаците!

    Доброто е заразно
  3. 3 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4914 Неутрално

    РЕСПЕКТ !

    Прекрасно написано !

    Честит първи учебен ден на всички !

    Особено на ПЪРВОКЛАСНИЦИТЕ !!!!

  4. 4 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1732 Неутрално

    Добре пише човека, увлекателно. Инаече и кво?
    А да, не мога да разбера защо на червените дърводелски моливи ( и дядо беше дърводелец) със сребърни букви пишешеш "КАМЕНАР"

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1979 Неутрално

    Личи, че авторът е майстор разказвач. Да е жив и здрав.
    До коментар [#4] от "uq":

    Моливът е КАМЕНАР, защото е бил предназначен за майстори каменоделци. Поради тая причина е плосък, твърд графит и традиционно червен. Сега май цветът е зелен. Аз също почти 40 г. се правя на майстор по всичко, но така и не се научих да чертая с такъв молив.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10406 Неутрално

    Един от любимите ми автори в любимият ми вестник :)
    Страхотно пожелание. Честит първи учебен ден на първолаците!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8560 Неутрално

    Честит първи учебен ден, деца!

    karabastun1@abv.bg
  8. 8 Профил на меншевик
    меншевик
    Рейтинг: 1146 Неутрално

    Много хубав текст!
    В първия ми учебен ден мама ме заведе за ръка до училището, като по пътя строго ме напътстваше, основно относно послушанието, което никога не стана моя силна страна.
    На втория учебен ден вече тръгнах сам - и се загубих, не можах да намеря пустото училище къде е. :)) Добре, че майка ми работеше наблизо и пак ме заведе до там.
    Честит празник на всички.

    Сокурсник Путина, экс-разведчик КГБ: Вы серьезно думаете, что Путин, делающий подтяжку лица, развяжет ядерную войну? У него от страха ботокс потечет
  9. 9 Профил на Нели Синева
    Нели Синева
    Рейтинг: 12 Неутрално

    Благодаря за този текст! Кара ме да се чувствам уютно, някак у дома.
    Успешна година на всички - ученици, родители и учители@

  10. 10 Профил на Aldi Mitov
    Aldi Mitov
    Рейтинг: 368 Неутрално

    Дневник изби рибата с тия статии....

  11. 11 Профил на ivan_ko9
    ivan_ko9
    Рейтинг: 224 Неутрално

    Късмет и успешна година на децата!

  12. 12 Профил на Over
    Over
    Рейтинг: 553 Весело

    Детенце хубаво,

    пиленце любаво!

    Къде под мишница

    с таз малка книжица?



    Отивам, бабичко,

    макар и слабичко,

    книга да се уча,

    добро да сполуча.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1962 Неутрално
  15. 15 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3632 Неутрално

    Прекрасен текст, поредно доказателство за таланта на Михаил Вешим! Думите му са пропити с неподражаемото му чувство за хумор и с любов към малките ученици.
    Мисля, всички знаем - Михаил Вешим е син на Герги Мишев, тук с пълна сила е валидна пословицата ни, че крушата не пада по-далече от дървото. :)
    И Ерих Кестнер има обръщение към първокласниците. То е по-сериозно, но сред напътствията в него ми допадна най-много "Не позволявайте да ви унищожат детството!"
    http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1347-erih-kestner-obrashtenie-kam-parvoklasnitzite.html

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  16. 16 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1378 Неутрално

    Да, не губете интерес към живота! Запазете повече неща от детството в душата си.
    Искрено желая на автора да гледа и възпитава внуци.

  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8342 Неутрално

    Не си губете народността, деца!

  18. 18 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2429 Неутрално

    Не забравяйте да кажете на учителката кой е баща ви.

  19. 19 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1531 Весело

    Прочетох го с огромно удоволствие, макар да не съм първолак! :)

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK