Откъс от "Копче за сън" на Валери Петров

Откъс от "Копче за сън" на Валери Петров

© издателство



Вече е по книжарниците новото издание на любимата на няколко поколения приказка "Копче за сън" на Валери Петров, съобщиха от издателство "Колибри". Книгата е илюстрирана от Мария Налбантова, а художественото й оформление е на Кирил Златков.


Книжката разказва за малкия Оги, който се бои от тъмното, и за неговия симпатичен дядо, принуден да измисля приказка след приказка. И да обяснява на Оги досадните "възрастни" думички. Страниците са осеяни с разкошни рисунки на котараци, рибки, мустаци, сънища, играчки и други смислени неща. А копчето за сън споменахме ли?


В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от проказката, предоставен от издателство "Колибри". Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.




Тихо! Искате ли да надникнем в стаята, където е креват­чето на малкия Оги? Добре. Ето ни вътре. Лампата е уга­сена и в тъмното се виждат само една картонена кутия от телевизор, пълна с играчки, и бялата възглавница, в която е потънала главицата на Оги. До него е полегнал и дядо му, тъй като Оги още не е свикнал да заспива сам – плаши го тъм­ният ъгъл отсреща. Там наистина се крие нещо, само че то никак не е страшно, дори напротив. Но после ще разберем какво е – сега да чуем какво си говорят двамата в тъмното.


– Ще има ли "Миш, Миш"? – пита дядото.


– Няма да има! – казва Оги. – Ще има приказка!


– Приказката утре! – казва дядо му.


– Утре ще си играя!


– Е, тогава вдругиден. Хайде!


Дядото се надвесва над Оги, друса бялата му възглавница и го приспива с думички, които сам си е измислил:


Миш, Миш, Миш,
време е да спиш –
целият квартал вече е заспал:
спинкат стъпалата,
спинкат перилата,
асансьорът спинка,
спрял като картинка


Но Оги си знае своето:


– Не искам "Миш, Миш"! Искам приказка!


– А "сънливото копче" държиш ли го?


– Държа го. Ама гушни ме!


– Ето!


Как сладко са се гушнали двамата! Оги стиска копчето на пижамката си. То е специално – когато го държи, Оги по-лесно заспива.


– А може ли да го въртя? – пита той.


– Може, но малко.


– Защо?


– За да не се откъсне, защо! – казва дядо му. – И само по ча­совниковата стрелка.


– Какво значи? – не разбира Оги.


И дядото му показва:


– Значи ето така. Насам.


– А насам не може ли?


– Не.


– Защо?


– Защото времето ще се върне назад, ще стане рано и няма да можеш да заспиш.


– Ама аз не искам да спя!


– То се знае – казва дядо му. – Та за какво да бъде приказката?


– За рибки! – казва Оги съвсем наслука.


– Добре, за рибки – казва дядо му. – Само че трябва да я из­мисля. Затвори си очичките!


– Затворих ги.


– Без да ги стискаш.


Но какво става? Както всяка вечер, и този път откъм картонената кутия долитат музика, звънтене, гласове – играчките на Оги още не искат да се укротят. Чувайте ги само какво говорят в лявото му ушенце (това, което не е затиснато от възглавницата):


Какво правиш бе, Оги, всички тука те чакат!
Вертолетът излита и под пара е влакът!


Оги, пусни ни в кревата –
няма да вдигаме шум!
Пò е приятна играта,
щом се играе наум!


Циркът започва! Циркът започва!
Цирк чуждестрански на българска почва!
Купувай билети, купувай билети –
десет места не са още заети!


Аз съм твоят часовник, макар малко наужким,
но си имам махало и виж как го клатушкам:
Тик-так,тик-так,
часовете във мен са все за игри,
24 на ден не ми стигат дори!


Пожарна! Пожарна!
Пътувам за Варна!


Какво, че вече нощ е,
играта няма край!
Недей заспива още!
Играй! Играй! Играй!


Само че докато играчките пищят и звънтят в кутията, от другия ъгъл на стаята (онзи, тъмния, за който казахме) иде съвсем друг глас. И чудно е, че той шепне съвсем тихо, но Оги все пак го чува, и то с дясното си ушенце (това, което е затиснато от възглавницата). Ето какво му казва тихият глас:


Аз съм съня ти,
аз съм съня ти,
но лицето ми ти не познаваш, защото
колкото пъти,
колкото пъти
съм ти идвал на гости, ти спиш във леглото.


Но това е шега,
хайде, спи и сега
сред сребърни нишки,
сред танци на мишки,
сред чисти въздишки –
на големите даже
аз пречиствам сърцата,
а какво да се каже
за съня на децата?

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на biimbaambuum
    biimbaambuum
    Рейтинг: 270 Неутрално
  2. 2 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 3278 Неутрално

    Кой кого приспива? :))

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13313 Весело

    Учебник за дядовци :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    Дъщеря ми израстна с тази история. Сега е на 43! За внуците е интересна, но не разбират нищо за котките и валериана.
    Апропо, това с котките беше сериозен бизнес. "Бизнесмените" се бяха изпидепцали, ползваха мрежа на руло, червена и по размер. Върху къса метална тръба, пъхаха опияненото животно вътре и връзваха мрежата между всеки две котки. От козината правеха кожени палта за износ, а месото се даваше на прасетата. Ужас.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK