От първо лице: Защо децата да тренират екстремни спортове

От първо лице: Защо децата да тренират екстремни спортове

© Музейко



Среща с екстремни спортове в компанията на инструктори от водещи клубове, приключенски работилници и спортни демонстрации. Това е подготвил за своите посетители между 5 и 7 октомври детският научен център "Музейко".


Детският приключенски фестивал Аdventure Kids ще срещне малките почитатели на екстремните спортове с опитни приключенци и техните разкази. Децата ще могат да се включат в работилници по скално катерене и техники за осигуряване, да направят първите стъпки на водолаза, пещерняка, да се включат в тренировка по бягане и първа помощ при преходи в планината.


Филмовата програма на фестивала, предоставена от "Банско Филм Фест", ще предложи на децата да се гмурнат в "Кораловият рай", да изследват "Царството на вулканите", да разкрият "Тайните на ледовете" и да се отправят на пътешествия до далечни земи.




Програмата на детския приключенски фестивал е включената в цената на билета за "Музейко", а подробности за нея ще откриете на www.muzeiko.bg.


Специално за "Детски Дневник" водолазът Александър Киров, планинарят Васил Гурев, катерачът Виктор Варошкин и спелеологът Виолета Желязкова разказаха как са се запалили по спорта и защо според тях е важно децата да се занимават със спорт.


Виолета Желязкова е пътешественик, молекулярен биолог и изследовател на прилепите към Националния природонаучен музей. Занимава се с пещери вече почти 10 години – както по работа, така и за удоволствие. Член е на Пещерния клуб и спелеоучилището "София". Участвала е в експедиции в някои от най-големите пещери на Европа, а в подземното царство на България се чувства съвсем като у дома си.


Виолета Желязкова

© Музейко

Виолета Желязкова


Първа среща със спелеологията


Виолета Желязкова е започнала да се занимава със спелеология на 16 години. Приятелка й предложила да се запишат на курс "Пещерняк" и още след първата практика - в пещерата Рушова дупка, се влюбила в този спорт.


Защо е подходящо за децата


"Спелеологията е специална с това, че е спорт и наука едновременно. Пещерите са едни от последните неизследвани кътчета на планетата и единствените от тях, които са на една ръка разстояние. Под земята човек предизвиква и изгражда физическите и психическите си възможности, научава се да се движи по нови начини, но най-вече влиза в ролята на първооткривател в най-чистия смисъл на думата. Всеки участник в пещерна експедиция има шанса да бъде първият, стъпил в дадена галерия или да допринесе за разнообразни открития в областта на географията, биологията, геологията, хидрологията и различни други науки. Не на последно място, бидейки групово занимание, спелеологията изгражда чувство за отговорност и приятелство между хората, което обикновено продължава за цял живот", казва Виолета Желязкова.


Александър Киров е геодезист и водолаз, участник в множество проучвания на подводни пещери в Мексико и България.


Александър Киров

© Музейко

Александър Киров


Първа среща с гмуркането


Александър Киров не може да се похвали с любов към водата от най-ранна детска възраст. "След първите занятия в басейн от училище и неуспешни опити да се удавя изпитвах ужас към нея. През следващите 20 години дори не припарвах до вода", разказва той.


И това продължило до момента, в който не решил, че иска да направи подводен филм. "Когато споделих това в университетската зала, лекторът зададе въпроса: "Можеш ли да се гмуркаш?" и с моя отговор "Аз дори не мога да плувам", разсмях всички в аудиторията." После срещнал учител, който се съгласил да го обучава индивдуално и след няколко месеца всекидневни тренировки у Александър Киров се появило желанието постоянно да е във водата. През следващите години, малко преди Коледа в басейна, в който тренирах, сложиха обява за провеждане на водолазен курс. Въщност така започна всичко - изкарах теоретичната част, положих изпит и проведохме водолазна практика в басейн. Остана да изкарам и морската практика през лятото когато са подхотящи условията.


Първото ми истинско гмуркане беше на Созопол. Там преговорихме упражненията от басейна и след това направих първата си водолазна разходка. Водата беше леко зеленикава, имаше големи медузи и много черупки от миди на дъното. Тогава бях на 30 години.


Защо е подходящо за децата


"Защото хората които се занимават с този спорт, могат да се реализират в много професии – подводна археология, морска биология, подводна фотография, специални военни части и спасителни дейности, водолазни инструктори.
Това е спорт, който е свързан с много пътувания, запознанства с нови хора и поддържа любопитството живо", смята Александър Киров.


Васил Гурев е ядрен физик в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател и ръководител е на университетския аварийно-спасителен отряд, чийто екип е участвал в спасителните дейности по време на земетресението в Турция, работил е по ликвидиране на последиците от наводненията в Добрич и Мизия, в борбата с големи горски пожари в Рила, Пирин, Витоша. Организира и ръководи повече от двадесет спортни и научно-спортни експедиции извън България, в които са били изкачени много високи върхове в Кавказ, Фанските планини, Памир, Централен Тян-Шан, както и първите две български изкачвания на върхове в Хималаите. Участва в организирането и провеждането на 11 български експедиции до Антарктида.


Васил Гурев

© Музейко

Васил Гурев


Първа среща с планината


Васил Гурев ще води детския Survival "В планината приятно и безопасно". Той разказва, че първите си срещи с планината дължа на своя баща, който е бил запален планинар и често го водел със себе си - на Витоша, Рила... "После попаднах на Лакатник, видях как едни какички и батковци се катерят по отвесните скали и поисках и аз. Така започнах, но сега си давам сметка, че в началото това може би е било повече подражание, отколкото сериозна любов. Планините преоткрих истински в студентските си години – с "Голямата цепнатина" и "Водач на свръзка" на Фризон-Рош, "Звезди и бури" на Гастон Ребюфа. С много изгреви и залези, които срещахме заедно с моите нови приятели високо горе. Първо в нашите планини. После – в Кавказ, Памир, Тян-Шан, Хималаите", казва Васил Гурев.


По думите му планинарството не е само спорт, а особено отношение към природата и към хората, с които си тръгнал към върха. "Помня едно интервю на Методи Савов – след Еверест. Журналискта го беше попитала какво го кара да се катери. А той отвърна "Планината е храм, в който човек отива, за да се причести".


Защо е подходящо за децата


Според Гурев е тривиално е да се каже, че за децата е по-добре да са на чист въздух, сред природата, а не само пред компютъра или с джиесем в ръка, защото това е вярно, но може би не е най-важното.


"Страшно хубаво е, ако детето, младият човек в живота срещне стойностен човек, които да му служат за пример. Професията на този човек може да е най-различна – той може да е летец, спортист, пожарникар, лекар. Няма значение, важно е детето да реши, че иска да стане като него. Че ще направи и невъзможното, но ще стане като него", смята Васил Гурев и продължава: "И все пак, ако някой му е казал да прочете "Водач на свръзка" или "Лавина", ако се е случило в едно студено зимно утро да посрещне изгрева на слънцето от Мусала – може би го е срещнал."


Виктор Варошкин е роден в Самоков, учи в английската гимназия, а след това завършва журналистика. Пристрастието му към планините, катеренето и алпинизма обаче го тласкат по наклонената плоскост на хаотичен живот, изпълнен с пътешествия и експедиции. Той е носител на годишни награди за алпинизъм и създател на школа по алпинизъм и катерене. Варошкин е лицензиран алпийски гид и първият лицензиран спасител при полети с хеликоптер Agusta Westland A109k2 в България.


Ателие по катерене

© Музейко

Ателие по катерене


Първа среща с катеренето


"Преди около 10 години, когато стоях срещу източната стена на вр. Злия Зъб в Рила и скоро забелязах две шарени точки, които пъплят нагоре по нея. Стори ми се невероятно, че на средата на 200-метров скален отвес имаше хора, които се катерят. По онова време изпитвах страх дори само да наблюдавам подобна стена. Скоро след това се записах на катерене в зала и нещата ескалираха бързо до алпинизъм във всичките му форми - катерене на големи стени, лято и зима, ледено катерене, микстово, скално, изкуствено, свободно...", казва Варошкин за "Детски Дневник".


Защо е подходящо за децата


Варошкин казва, че не е сигурен доколко самосъзнанието на едно дете е достатъчно, за да контролира рисковете на подобен спорт, ако е практикуван на открито. "Смятам, че едно дете трябва да започне да гради отношение към катеренето в зала, а когато съзнанието му е готово, това да бъде пренесено навън", мисли той. По думите му човек трябва да е в планините повече заради тях самите, отколкото заради себе си, егото и маниите си. "Ето това можем да научим от децата - вдъхновени от света, те забравят за себе си и влизат в планината чисти."

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11056 Неутрално

    Е това не е съвсем авантюра :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 2991 Неутрално

    Да е полезни и да не е полезно, когато родителите преценят, ги пускат по такива
    ненормални неща.

  3. 3 Профил на true_original
    true_original
    Рейтинг: 393 Неутрално

    всичко е добре , когатое е умерено и сигурно.

    останалото замества празнина в живота, най - често в семейството

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2956 Неутрално

    Всичко, разумно и безопасно, което окуражава децата и ги откъсва от дигиталният плен е добро!!!!

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2385 Весело

    Ще ги призная децата,ако направят джъмпинг от Аспаруховият мост например!

  6. 6 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    Ще си пусна децата на екстремни спортове точно на куково лято.Като ми ги върнат в ковчег,инвалиди или с тежки наранявания,кой ще е виновен?Един съсед го даваше голям скейтбордист.Сега е инвалид на 20 години.Ама било много куул да караш скейтборд,или да се гмуркаш.

  7. 7 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    Всичко, разумно и безопасно, което окуражава децата и ги откъсва от дигиталният плен е добро!!!!
    —цитат от коментар 4 на selqnin


    Какво му е безопасното да се гмуркаш в морето,да скачаш с парашут,бънджи,да се вреш по пещерите или да катериш върховете?Ако някое дете иска да спортува има много по-безопасни неща.

  8. 8 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3553 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мусаши":
    Няма спорт - няма проблем, ей така се елиминират рисковете, със замах.
    Един съсед пък като се връщаше вечер от училище преди около четвърт век го блъсна кола и дълги години се възстановяваше, та и до днес е инвалид някаква категория. При което всички съседи, които са на твоя акъл, решиха да не пускат децата си на училище, а да ги обучават вкъщи.

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ
  9. 9 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    До коментар [#8] от "vesolr":

    Брей.Толкова време ме нямаше във форума и веднага ме посрещаш със заяждане.Дерзай-това ще е последният път,в който ще отговаря на твой коментар.

  10. 10 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3553 Неутрално

    До коментар [#9] от "Мусаши":

    Използвах примера, за да ти илюстрирам колко нелепи са подобни генерални заключения на база откъслечни примери за опасните спортове.
    Ако ти потрошат коляното на футбол или баскетбол, пак може да си останеш инвалид, не е нужно да ходиш да катериш скали. Всеки спорт крие рискове и няма 100% защита, освен ако не се откажеш изцяло от спорта, тогава наистина ще елиминираш риска да пострадаш при спортуване. Въпросът е да не се поемат необмислени рискове, с които увеличаваш шанса да пострадаш.

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK