От първо лице: Защо децата да тренират екстремни спортове

От първо лице: Защо децата да тренират екстремни спортове

© Музейко



Среща с екстремни спортове в компанията на инструктори от водещи клубове, приключенски работилници и спортни демонстрации. Това е подготвил за своите посетители между 5 и 7 октомври детският научен център "Музейко".


Детският приключенски фестивал Аdventure Kids ще срещне малките почитатели на екстремните спортове с опитни приключенци и техните разкази. Децата ще могат да се включат в работилници по скално катерене и техники за осигуряване, да направят първите стъпки на водолаза, пещерняка, да се включат в тренировка по бягане и първа помощ при преходи в планината.


Филмовата програма на фестивала, предоставена от "Банско Филм Фест", ще предложи на децата да се гмурнат в "Кораловият рай", да изследват "Царството на вулканите", да разкрият "Тайните на ледовете" и да се отправят на пътешествия до далечни земи.




Програмата на детския приключенски фестивал е включената в цената на билета за "Музейко", а подробности за нея ще откриете на www.muzeiko.bg.


Специално за "Детски Дневник" водолазът Александър Киров, планинарят Васил Гурев, катерачът Виктор Варошкин и спелеологът Виолета Желязкова разказаха как са се запалили по спорта и защо според тях е важно децата да се занимават със спорт.


Виолета Желязкова е пътешественик, молекулярен биолог и изследовател на прилепите към Националния природонаучен музей. Занимава се с пещери вече почти 10 години – както по работа, така и за удоволствие. Член е на Пещерния клуб и спелеоучилището "София". Участвала е в експедиции в някои от най-големите пещери на Европа, а в подземното царство на България се чувства съвсем като у дома си.


Виолета Желязкова

© Музейко

Виолета Желязкова


Първа среща със спелеологията


Виолета Желязкова е започнала да се занимава със спелеология на 16 години. Приятелка й предложила да се запишат на курс "Пещерняк" и още след първата практика - в пещерата Рушова дупка, се влюбила в този спорт.


Защо е подходящо за децата


"Спелеологията е специална с това, че е спорт и наука едновременно. Пещерите са едни от последните неизследвани кътчета на планетата и единствените от тях, които са на една ръка разстояние. Под земята човек предизвиква и изгражда физическите и психическите си възможности, научава се да се движи по нови начини, но най-вече влиза в ролята на първооткривател в най-чистия смисъл на думата. Всеки участник в пещерна експедиция има шанса да бъде първият, стъпил в дадена галерия или да допринесе за разнообразни открития в областта на географията, биологията, геологията, хидрологията и различни други науки. Не на последно място, бидейки групово занимание, спелеологията изгражда чувство за отговорност и приятелство между хората, което обикновено продължава за цял живот", казва Виолета Желязкова.


Александър Киров е геодезист и водолаз, участник в множество проучвания на подводни пещери в Мексико и България.


Александър Киров

© Музейко

Александър Киров


Първа среща с гмуркането


Александър Киров не може да се похвали с любов към водата от най-ранна детска възраст. "След първите занятия в басейн от училище и неуспешни опити да се удавя изпитвах ужас към нея. През следващите 20 години дори не припарвах до вода", разказва той.


И това продължило до момента, в който не решил, че иска да направи подводен филм. "Когато споделих това в университетската зала, лекторът зададе въпроса: "Можеш ли да се гмуркаш?" и с моя отговор "Аз дори не мога да плувам", разсмях всички в аудиторията." После срещнал учител, който се съгласил да го обучава индивдуално и след няколко месеца всекидневни тренировки у Александър Киров се появило желанието постоянно да е във водата. През следващите години, малко преди Коледа в басейна, в който тренирах, сложиха обява за провеждане на водолазен курс. Въщност така започна всичко - изкарах теоретичната част, положих изпит и проведохме водолазна практика в басейн. Остана да изкарам и морската практика през лятото когато са подхотящи условията.

Първото ми истинско гмуркане беше на Созопол. Там преговорихме упражненията от басейна и след това направих първата си водолазна разходка. Водата беше леко зеленикава, имаше големи медузи и много черупки от миди на дъното. Тогава бях на 30 години.


Защо е подходящо за децата


"Защото хората които се занимават с този спорт, могат да се реализират в много професии – подводна археология, морска биология, подводна фотография, специални военни части и спасителни дейности, водолазни инструктори.
Това е спорт, който е свързан с много пътувания, запознанства с нови хора и поддържа любопитството живо", смята Александър Киров.


Васил Гурев е ядрен физик в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател и ръководител е на университетския аварийно-спасителен отряд, чийто екип е участвал в спасителните дейности по време на земетресението в Турция, работил е по ликвидиране на последиците от наводненията в Добрич и Мизия, в борбата с големи горски пожари в Рила, Пирин, Витоша. Организира и ръководи повече от двадесет спортни и научно-спортни експедиции извън България, в които са били изкачени много високи върхове в Кавказ, Фанските планини, Памир, Централен Тян-Шан, както и първите две български изкачвания на върхове в Хималаите. Участва в организирането и провеждането на 11 български експедиции до Антарктида.


Васил Гурев

© Музейко

Васил Гурев


Първа среща с планината


Васил Гурев ще води детския Survival "В планината приятно и безопасно". Той разказва, че първите си срещи с планината дължа на своя баща, който е бил запален планинар и често го водел със себе си - на Витоша, Рила... "После попаднах на Лакатник, видях как едни какички и батковци се катерят по отвесните скали и поисках и аз. Така започнах, но сега си давам сметка, че в началото това може би е било повече подражание, отколкото сериозна любов. Планините преоткрих истински в студентските си години – с "Голямата цепнатина" и "Водач на свръзка" на Фризон-Рош, "Звезди и бури" на Гастон Ребюфа. С много изгреви и залези, които срещахме заедно с моите нови приятели високо горе. Първо в нашите планини. После – в Кавказ, Памир, Тян-Шан, Хималаите", казва Васил Гурев.

По думите му планинарството не е само спорт, а особено отношение към природата и към хората, с които си тръгнал към върха. "Помня едно интервю на Методи Савов – след Еверест. Журналискта го беше попитала какво го кара да се катери. А той отвърна "Планината е храм, в който човек отива, за да се причести".


Защо е подходящо за децата


Според Гурев е тривиално е да се каже, че за децата е по-добре да са на чист въздух, сред природата, а не само пред компютъра или с джиесем в ръка, защото това е вярно, но може би не е най-важното.


"Страшно хубаво е, ако детето, младият човек в живота срещне стойностен човек, които да му служат за пример. Професията на този човек може да е най-различна – той може да е летец, спортист, пожарникар, лекар. Няма значение, важно е детето да реши, че иска да стане като него. Че ще направи и невъзможното, но ще стане като него", смята Васил Гурев и продължава: "И все пак, ако някой му е казал да прочете "Водач на свръзка" или "Лавина", ако се е случило в едно студено зимно утро да посрещне изгрева на слънцето от Мусала – може би го е срещнал."


Виктор Варошкин е роден в Самоков, учи в английската гимназия, а след това завършва журналистика. Пристрастието му към планините, катеренето и алпинизма обаче го тласкат по наклонената плоскост на хаотичен живот, изпълнен с пътешествия и експедиции. Той е носител на годишни награди за алпинизъм и създател на школа по алпинизъм и катерене. Варошкин е лицензиран алпийски гид и първият лицензиран спасител при полети с хеликоптер Agusta Westland A109k2 в България.


Ателие по катерене

© Музейко

Ателие по катерене


Първа среща с катеренето


"Преди около 10 години, когато стоях срещу източната стена на вр. Злия Зъб в Рила и скоро забелязах две шарени точки, които пъплят нагоре по нея. Стори ми се невероятно, че на средата на 200-метров скален отвес имаше хора, които се катерят. По онова време изпитвах страх дори само да наблюдавам подобна стена. Скоро след това се записах на катерене в зала и нещата ескалираха бързо до алпинизъм във всичките му форми - катерене на големи стени, лято и зима, ледено катерене, микстово, скално, изкуствено, свободно...", казва Варошкин за "Детски Дневник".


Защо е подходящо за децата


Варошкин казва, че не е сигурен доколко самосъзнанието на едно дете е достатъчно, за да контролира рисковете на подобен спорт, ако е практикуван на открито. "Смятам, че едно дете трябва да започне да гради отношение към катеренето в зала, а когато съзнанието му е готово, това да бъде пренесено навън", мисли той. По думите му човек трябва да е в планините повече заради тях самите, отколкото заради себе си, егото и маниите си. "Ето това можем да научим от децата - вдъхновени от света, те забравят за себе си и влизат в планината чисти."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK