Юношите и родителите им в България - два свята, в които младите балансират трудно

Юношите и родителите им в България - два свята, в които младите балансират трудно

© Shutterstock



В България има различия между много от родителите и тийнейджърите за разбирането на юношеството и неговите приоритети: за родителите това е период с основен фокус подготовка за зрял живот и професия; за юношите е новооткрита свобода и експериментиране със себе си.


Различията се подсилват от неочакваността на промяната за родителите, както и поради намаленото им влияние върху децата в сравнение с групата на връстниците и с медийната, културната и дигиталната среда. Така се създават два свята, разделени и често в конфликт един с друг, в които юношата живее и балансира трудно.


Неподготвеността, липсата на разбиране и умения у родителите да помогнат на юношата в преценката води до объркване, стрес и у двете страни, отчуждаване, въвличане на юношата в рискови поведения без подкрепа и наставление, насилие.




Това са част от изводите на регионално изследване на родителството на юноши в България, проведено по поръчка на УНИЦЕФ от екип на сдружение "Дете и пространство" и асоциация "Родители". Проучването е проведено в периода октомври - декември 2017 г., в него са участвали 96 души (родители, тийнейджъри и специалисти) от цялата страна. (В скоби са посочени авторите на цитатите, пълния доклад можете да свалите от прикачения файл.) Изследването е част от по-голям проект на УНИЦЕФ, който обхваща шест страни от Централна и Източна Европа.


Как родителите възприемат съзряването на децата


Съзряването на децата и тяхната еманципация е предизвикателство за родителите. Най-значимото за юношите (изтъкнато както от деца, така и от възрастни) е свободата, усещането за нови възможности и желанието да се експериментира с границите й, приемането от нови значими други хора - връстниците.


За много родители е трудно да приемат, че тяхната роля също се променя, а съвременността не им помага. Отделянето на юношите е подпомогнато от виртуалното пространство – леснодостъпно за тях, неразбираемо и непроницаемо за мнозина родители.


В същото време всички родители, независимо от социалния им статус или етнически произход, продължават да смятат този възрастов период за най-важен за ученето. За тях е шокиращо как детето им си пропилява времето във "Фейсбук", вместо да пише домашни или да чете книга. Недоумяват за спокойствието и апатията на юношите към бъдещето, професията, към интереси извън връстниците. За много родители юношите имат права, но не и задължения.


Родителите не приемат експериментирането на юношите с нови поведения и стимули, както и стремежът им за принадлежност към група връстници. Стресиращо е за юношата да балансира между връстниците и семейството, и за родителите, когато разберат, че "това не е моето дете".


Тези различия се драматизират допълнително от характера на промяната – твърде бърза или твърде ранна. Някои родители са шокирани, когато детето им "се буди различен човек", "мрачен" и "мразещ" ги (интервю с експерт). Понякога промяната идва с изненада от влошения успех в училище. Родителите често интерпретират акселерацията на растежа, изхождайки от своето детство и възпитание.


Как реагират родителите


Събраните данни описват най-разнообразни родителски проблеми, ситуации и подходи, които могат да се обобщят в няколко условни сценария или по-скоро стратегии, с които родителите реагират на процеса на съзряване.


Някои се включват ограничено в живота на детето си: интересуват се децата да са здрави, нахранени, облечени, да са им купени учебници и в бележника да няма двойки и забележки. Те обаче "забравят за душата на детето" (интервю с експерт), не го изслушват, не разбират какви други нужди може да има. Това донякъде несъзнателно неглижиране на определени аспекти от грижата има по-краен вариант на абдикиране: "Не ме занимавай! Аз съм вдигнал ръце от него/нея!" (фокус-група с майки).


Друга група родители имат предразполагащо поведение. Те не могат да поставят ясни граници и често си осигуряват любовта на детето с липса на изисквания, безусловна подкрепа и/ или материални подаръци. Някои от участниците в изследването наричат това отношение "дете-дете" или "приятел-приятел". На практика отсъстват дисциплина и правила. Някои не могат да наложат нещо необходимо на децата си, дори когато става дума за ходене при лекар. Резултатът е, че юношите "са оставени без надзор" (интервю с експерт); автономни, но без позитивна посока.


Към успеха в училище също няма претенции, някои родители гарантират на децата си работа след завършване на образованието и така допълнително обезсмислят ходенето на училище.


Обратното на това е родителско поведение, което е наставляващо и директивно, често заради свръхпротективност. В неговата крайност става дума за авторитарен и залагащ на санкции подход. Юношите са подложени на строга дисциплина и имат минимална автономия. Интервюирани са споделили за случаи, при които на телесните наказания се гледа като на естествен метод за възпитание.


Комуникацията е непълноценна, липсва доверие, децата не споделят, защото очакват критика или фразата "аз ти казах". Най-често срещаните поводи за протективност и налагане на родителските изисквания са училището (влошаване на успеха или оплаквания на учителите) и личната сигурност, включително развитието на сексуалността. В някои ромски общности, където "чистотата" на девойките е особена ценност, се стига и до ситуации, в които момичетата биват затваряни вкъщи след началото на менструацията и/или омъжвани с "договорени бракове".


Този подход води до подчинение на детето, прави го апатично, неинициативно, или - обратното - до бунт, при който юношата рязко и агресивно се откъсва и отчуждава от родителите, напълно игнорирайки санкциите или подкрепата. В някои случаи се стига до бягство от вкъщи, брак или попадане в трафик на хора.


Участници в изследването са посочили и родители, които са намерили баланса между приятелство и родителство. Те поставят точни граници между свободен избор и задължения. При тях е по-вероятно да наставляват чрез последствията от самостоятелните решения на юношата и да използват грешките като повод за разговор за поведението на юношата. Техните деца споделят проблемите си, включително интимни и сексуални преживявания.


Кой подкрепя родителите


От неформалните източници ключовата подкрепа за родителство се предоставя от семейството. Подкрепата от приятели е сравнително рядка, макар че в малки населени места, където хората се познават, а много родители работят в чужбина, понякога приятели се грижат за децата за известно време.


Интернет съдържанието, насочено към родители, е изобилно. То обаче често е разностранно и противоречиво, не е съобразено с индивидуалната ситуация и потребности на родителя и юношата и за немалко родители е объркващо.


По отношение на формалната подкрепа, първото, което идва наум на участниците в изследването, не е свързано с институционална помощ. Документално юношите рядко се идентифицират като група със специфични нужди, по-често попадат в категорията "деца" (от 0 до 18 г.) Родителите им – също: в документите и в социалните услуги те получават подкрепа, тъй като имат дете, което трябва да получи подкрепа. Изследването посочва липсата на универсални социални услуги.


Кой подкрепя тийнейджърите


Понякога децата търсят подкрепа у родителите си. В силни емоционални моменти например юношите имат нужда от подкрепа, най-вече по отношение на любовни връзки и вълнения. Такива въпроси се споделят предимно с майките, особено сред момичетата. В същото време споделянето с родителите е изключително затруднено от нагласата на юношите, че родителите (а и учителите) им очакват от тях да бъдат послушни и добри.


Приятелските групи остават сякаш на заден план, вероятно заради фокуса на проучването върху отношенията с родителите.


Като институция училището изглежда затруднено и безпомощно да окаже смислена подкрепа на юношите. Най-остър е проблемът с конфликтните ситуации – учителите и училищният персонал нямат подготовка да се справят с тях и съответно не могат да предпазят юношите, а и децата изобщо от насилие и тормоз. "Решения" като наказания, премествания и изключвания всъщност изобщо не решават ситуацията за юношите и техните семейства, а на практика не я решават и за училищата, където просто се появява следващият случай.


Какво да се направи


Мерките в подкрепа на юношите и техните родители, трябва да се съгласуват и с националните стратегии за децата, както и да бъдат разработени с участието и на самите юноши и родителите им, препоръчва докладът. Трябва да се гарантира достъп до услуги с универсален достъп за юноши и техните родители. Подкрепата за родителите на юноши трябва да бъде разпозната като приоритет, тя трябва да ги подпомага да подготвят децата си за независим живот и да ги подкрепят при справянето с предизвикателства, препоръчва докладът (в прикачения файл).

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK