Две приказки от Ханс Кристиан Андерсен

Издателство "Ентусиаст"

Издателство "Ентусиаст"



С третия том "Събрани приказки и разкази" на Ханс Кристиан Андерсен издателство "Ентусиаст" приключва поредицата, която заслужава специално място във всяка библиотека.


Преводът е на Петър Милков Петров – първия преводач на Андерсен от датски на български език. Вилхелм Педерсен, чиито илюстрации красят новите издания на събраните съчинения на Ханс Кристиан Андерсен, е първият художник, илюстрирал приказките на датския разказвач. През 1849 г. е публикувана поредица от пет тома с творбите на разказвача и 125 рисунки на Педерсен. В Дания и до ден днешен те се смятат за неразделна част от приказките на Андерсен. В третия том има и три непревеждани досега приказки.


В поредицата "Четиво" "Детски Дневник" публикува две от приказките в третия том събрани приказки, предоставени от издателство "Ентусиаст".


Принцесата и граховото зърно




Имаше едно време един принц, който искаше да си намери принцеса, но тя трябваше да бъде истинска принцеса. Той обикoли целия свят, за да я търси, но все нещо не му харесваше. Принцеси имаше много, но дали бяха истински, това той не можеше да разбере, защото все имаше нещо, което не бе съвсем както трябва. Завърна се вкъщи и бе много тъжен – толкова му се искаше да има истинска принцеса!


Една вечер времето бе много лошо; святкаше и гърмеше, лееше се дъжд и беше доста страшно! Изведнъж на градската порта се почука и старият крал отиде да отвори.


Отвън стоеше една принцеса. Но, Боже Господи, как изглеждаше тя заради дъжда и лошото време! По косата и дрехите й се стичаше вода, мокра беше до кости, но каза, че била истинска принцеса.


"Добре, ще проверим" – помисли си старата кралица, не каза нищо, а отиде в спалнята. Махна всички постелки, сложи най-отдолу на леглото едно грахово зърно, после взе двадесет дюшека и ги нареди върху зърното, а отгоре им метна двадесет пухени юргана.


В това легло принцесата щеше да прекара нощта.


На сутринта я попитаха как е спала.


– Ох, страшно зле! – отвърна принцесата. – Не мигнах почти цяла нощ! Господ знае какво имаше в това легло. Лежах на нещо твърдо и сега съм синя-зелена. Направо ужасно!


Тогава те разбраха, че това е истинска принцеса, тъй като бе усетила граховото зърно през двадесет дюшека и през двадесет пухени юргана. А никой не е толкова чувствителен, колкото една истинска принцеса.


Принцът се ожени за нея, тъй като сега беше сигурен, че е истинска принцеса, а граховото зърно бе поставено в Кралския музей, където все още може да се види, тъй като никой не го е взел.


Ето, това се казва истинска история!


Торният бръмбар


Императорският кон бе удостоен със златни подкови, по една на всеки крак.


Но за какво?


Той беше прекрасно животно: с изящни крака, с очи – толкова умни, и грива, която висеше като копринен воал на шията му. Бе пренесъл господаря си през барутен дим и дъжд от куршуми, бе слушал как те свиреха и свистяха; бе хапал, удрял, бе участвал и той в битката, когато неприятелят настъпваше, бе прехвърлил с един скок, с императора на гърба си, коня на падналия враг и бе спасил короната на своя император, както и живота му, който струваше повече от златната корона. И затова получи златни подкови, по една на всеки крак.


А торният бръмбар – и той пропълзя напред.


– Най-напред големите, после малките – каза, – въпреки че не в големината е работата. – И протегна тънките си крачка.


– Какво искаш? – попита ковачът.


– Златни подкови! – отговори бръмбарът.


– Ама ти като че ли не си съвсем на себе си! – рече ковачът. – И ти искаш значи златни подкови?


– Златни подкови! – повтори торният бръмбар. – Не съм ли и аз също толкова важен, колкото огромното животно, за което трябва да се грижат, да го чистят, хранят и поят. Не съм ли и аз част от императорската конюшня?


– Да, но защо дадоха златни подкови на коня? – попита ковачът. – Не разбираш ли?


– Да разбирам? Аз разбирам, че това е презрително отношение към мен – каза торният бръмбар, – това е обида и затова сега тръгвам по широкия свят!


– Прав ти път! – рече ковачът.


– Грубиян! – отговори торният бръмбар, изпълзя навън, похвърча малко и се озова в една хубава цветна градинка, в която ухаеше на рози и лавандула.


– Не е ли прекрасно тук! – попита една от мъничките божи кравички с черни точки по червените си щитообразни крилца, които летяха наоколо. – Колко сладко ухае тук, колко е красиво!


– Аз съм свикнал на по-хубаво! – отвърна торният бръмбар. – На това красиво ли му викате? Че тук даже и едно торище няма!


И той продължи, докато стигна под сянката на голям шибой. По стъблото му пълзеше гъсеница.


– Колко хубав е светът – каза гъсеницата, – слънцето грее! Толкова е топло и приятно! А когато по някое време заспя или умра, както казват, ще се събудя и ще съм се превърнала в пеперуда!


– Хайде сега фантазии – рече торният бръмбар, – ще хвърчим наоколо като пеперуди! Аз идвам от императорската конюшня, но и там никое животно, нито дори любимият кон на императора, дето ходи със стари златни подкови, не фантазира такива неща. Да имаш крила! Да летиш!? Да, сега ще полетим! – и торният бръмбар полетя. – Не искам да се ядосвам, но въпреки това се ядосвам!


И той тупна на една голяма ливада; полежа малко, после заспа.


Боже Господи, какъв порой само се изля! Торният бръмбар се събуди от плющенето на водата и се помъчи веднага да пропълзи под земята, но не можа; търкаляше се, плуваше и по корем, и по гръб, за летене не можеше и да помисли, сигурно никога нямаше да се измъкне жив от тая трева; и той легна там, където си беше, и тъй си и остана.


Когато дъждът понамаля, бръмбарът запримига, за да изчисти водата от очите си, и зърна нещо бяло: на ливадата бе простряно платно за избелване. Той стигна до него и пропълзя в гънките на един мокър чаршаф. Вярно, че не беше като да лежи в топлия тор в конюшнята, но наблизо по-хубаво нямаше, и той остана там цял ден и цяла нощ, докато дъждът продължаваше да вали. На сутринта торният бръмбар се показа; беше ядосан на времето.


Върху чаршафа седяха две жаби, ясните им очи просто светеха от удоволствие.


– Благословено временце! – рече едната. – Как освежава само! А и платното задържа толкова приятно водата! В задните си крака усещам гъдел: бих поплувала.


– Иска ми се да разбера – каза другата – дали лястовичката, като лети толкова надалеч, е могла да намери по-хубав климат от нашия; такъв ръмеж, такъв дъжд! Човек се чувства, като че лежи във влажна канавка! Който не харесва такова време, значи не обича истински родината си!


– Вие никога ли не сте били в императорските конюшни? – попита торният бръмбар. – Там е и влажно, и топло, и ухае прекрасно! На това съм свикнал аз; това е моят климат, но човек не може да го вземе със себе си на път. Няма ли някоя горна леха тук в градината, където високопоставени особи като мен да се настанят и да се чувстват у дома си?


Жабите обаче не го разбраха. Или не искаха да го разберат.


– Аз никога не питам втори път! – рече торният бръмбар, след като беше попитал три пъти, без да получи отговор.


И той повървя малко, докато стигна до едно парче от саксия, което не трябваше да се въргаля тук, но след като така или иначе се въргаляше, можеше да послужи за подслон. Под него живееха няколко семейства щипалки; те нямат нужда от много място, само от общуване; женските са особено надарени с майчина любов, затова малкото на всяка от тях е най-хубавото и най-умното.


– Нашият син е сгоден! – каза една майка. – Сладката ми невинност! Най-голямата му цел е някой ден да пропълзи в ухото на свещеник. Той е още дете, годежът ще го пази от бели! Това е такава радост за една майка!


– А нашият син – обади се друга, – щом излезе от яйцето, веднага се развъртя; просто пращи от енергия, толкова е жизнен. Това е изключителна радост за една майка! Нали така, господин торен бръмбар? – те отгатнаха кой бе непознатият по очертанията му.


– И двете имате право! – отговори торният бръмбар, който бе поканен в хола. Дотам можеше да влезе под парчето от саксия.


– Елате да видите и моята мъничка щипалка! – каза третата, а после и четвъртата от майките. – Те са много мили деца, и толкова смешни! Винаги са послушни, освен ако не ги заболи корем, а на тяхната възраст това често се случва.


И всяка от майките говореше за децата си, децата говореха и те и използваха клещичките на опашките си, за да подръпват торния бръмбар за мустаците.


– Те все ще измислят нещо, малките немирници! – майките се пръскаха от майчинска гордост, но на торния бръмбар му беше скучно и ги попита дали има много път до торната леха.


– Тя е далеч, далеч, от другата страна на канавката – рече една от щипалките. – Надявам се никое от децата ми да не замине, защото ще умра!


– Толкова далеч, аз пък ще се опитам да стигна дотам. – и торният бръмбар си тръгна, без да се сбогува. Така беше най-галантно.


Край канавката той срещна няколко свои сродници, все торни бръмбари.


– Тук живеем ние – казаха те. – Много ни е добре! Можем ли да ви поканим долу, в тлъстото? Пътуването сигурно ви е изморило!


– Измори ме – отговори торният бръмбар. – Лежах в чаршафи, докато валеше, а чистотата не ми понася особено. Хвана ме и ревматизъм в ставите на крилата, докато стоях на течение под парче от саксия. Хубаво е накрая да си отново сред свои!


– Сигурно идвате от торната леха? – попита най-старият.


– От още по-високо – отговори торният бръмбар. – Идвам от кралската конюшня, където бях роден със златни подкови; пътувам с тайна мисия, за която не бива да ме подпитвате, защото нищо няма да кажа!


И торният бръмбар пропълзя в тлъстата тиня; там седяха три млади женски бръмбара, които се кискаха, понеже не знаеха какво да кажат.


– Те не са сгодени – рече майка им и те пак се закискаха, но то беше от свенливост.


– По-големи красавици не съм виждал и в кралските конюшни – каза пътуващият торен бръмбар.


– Не ми разваляйте момичетата! И не ги заговаряйте, ако нямате сериозни намерения – но вие сигурно имате и аз ви давам благословията си!


– Ура! – извикаха всички останали и така торният бръмбар бе сгоден.


След годежа последва и сватба, нямаше какво да се чака.


Следващият ден мина много добре, вторият също изтече, но на третия трябваше да се мисли за прехраната на жена, а може би и на невръстни дечица.


– Оставих се да ме измамят – каза си торният бръмбар, – затова май ще трябва да ги изненадам и аз!


Което и направи. Той изчезна. Нямаше го цял ден, нямаше го цяла нощ и жената остана вдовица. Другите торни бръмбари казаха, че са приели скитник в семейството си; сега жена му щеше да им бъде в тежест.


– Ами значи пак ще си стане госпожица – рече майка є, – ще си бъде при мен както преди. Не го е срам, тоя негодник, дето я изостави!


А в същото време бръмбарът беше на път, бе преплавал канавката върху едно зелево листо. Сутринта дойдоха двама души, видяха торния бръмбар, вдигнаха го, заобръщаха го, бяха много учени и двамата, особено момчето.


– Аллах вижда черния торен бръмбар в черния камък в черната планина, нали така пише в Корана? – каза то и преведе името на торния бръмбар на латински, посочи неговия вид и род.


По-възрастният беше против да вземат бръмбара вкъщи, там те имали също толкова хубави екземпляри, каза той. Това не беше учтиво, помисли си торният бръмбар и отлетя от ръката му, летя доста дълго, крилата му изсъхнаха, и стигна до един парник, където най-спокойно, тъй като един от прозорците беше отворен, можа да се вмъкне и да се зарови в пресния тор.


– Тук е чудесно! – каза той.


И не след дълго заспа и засънува, че конят на императора се е пребил и господин торният бръмбар е получил златните му подкови, заедно с обещанието за още две допълнителни. Всичко това беше много приятно и когато се събуди, бръмбарът изпълзя нагоре и се огледа. Какъв разкош беше наоколо в парника! Грамадни ветрилообразни палми се ширеха на високото, на слънцето изглеждаха прозрачни, а под тях навсякъде зеленееше трева, блестяха цветя, червени като огън, жълти като кехлибар и бели като току-що паднал сняг.


– Какво несравнимо растително великолепие! Колко ще е вкусно, когато започне да гние! – каза торният бръмбар. – Хубав килер; не може да не живее тук някой от фамилията; ще изляза на разузнаване, да видя дали мога да намеря някого, с когото да мога да общувам. Горд съм аз и се гордея с това! – и той тръгна, като мислеше за съня си, за умрелия кон и за спечелените златни подкови.


Изведнъж една ръка сграбчи торния бръмбар, стисна го и го заобръща.


В парника бяха малкият син на градинаря и един негов приятел. Те бяха видели торния бръмбар и искаха да се позабавляват с него; завит в лозов лист, той влезе в топлия джоб на нечий панталон, където запълзя, задраска, момчето го притисна с ръка и забърза към голямото езеро в края на градината. Там сложиха торния бръмбар в една стара, пукната дървена обувка, на която липсваше горницата; една клечка бе закрепена за мачта и торният бръмбар бе завързан за нея с вълнен конец; сега той беше капитан и щеше да заминава на плаване.


Езерото беше много голямо, торният бръмбар си помисли, че това е световният океан, и толкова се учуди, че падна по гръб и зарита с крака.


Дървената обувка плаваше по течението, но щом плавателният съд се отдалечеше малко по-навътре, едното от момчетата навиваше крачоли, отиваше и го донасяше обратно; по едно време обаче момчетата бяха извикани настойчиво и те се разбързаха, като оставиха дървената обувка на съдбата й; тя плаваше по течението, при това все по-далеч от брега, все по-навътре в езерото. Какъв ужас! Торният бръмбар не можеше да лети, нали беше завързан за мачтата.


Дойде му на гости една муха.


– Времето е много хубаво – каза тя. – Тук мога да си почина, да се попека на слънце. Приятно си прекарвате вие тук!


– Говорите, като че разбирате нещо! Не виждате ли, че съм вързан!


– А аз не съм – рече мухата и отлетя.


– Сега вече разбирам света! – каза торният бръмбар. – Долен свят е това! Аз съм единственото честно същество в него! Първо ми отказват златни подкови, после трябва да лежа на мокър чаршаф, после пък – да стоя на течение, а най-накрая ми натрапват и жена. И едва съм тръгнал със смела крачка по широкия свят, за да видя как живеят хората и как и аз трябва да живея, идва едно човешко кутре и ме пуска вързан в открито море. А междувременно конят на императора си ходи със златни подкови – за това най-много ме е яд; съчувствие обаче човек не може да очаква на тоя свят! Биографията ми е много интересна, но какво значение има това, когато никой не я знае! А светът не заслужава и да я узнае, иначе трябваше да ми подари златни подкови в императорската конюшня тогава, когато подковаваха коня любимец и когато и аз протегнах крак. Ако бях получил златни подкови, щях да съм за чест и слава на конюшнята, а сега съм изгубен и за нея, и за света, всичко е свършено!


Но очевидно все още не всичко беше свършено: приближи се лодка, а в нея – няколко девойки.


– Ей там плава една дървена обувка – каза една от тях.


– Една малка животинка е завързана в нея – каза друга.


Те стигнаха до дървената обувка, вдигнаха я и едната от девойките извади малка ножичка, сряза вълнения конец, без да нарани торния бръмбар, и щом стигнаха до сушата, го пусна в тревата.


– Пълзи, пълзи, лети, лети, ако можеш! – каза тя. – Свободата е хубаво нещо!


И торният бръмбар хвръкна право през отворения прозорец на една голяма сграда и кацна уморен върху фината, мека, дълга грива на любимия кон на императора, който стоеше в конюшнята, където му беше мястото. И неговото, и на торния бръмбар.


Бръмбарът се хвана здраво за гривата и поседя малко, за да си почине.


– Ето, седя си тук, яхнал любимия кон на императора, седя като ездач! Но какво говоря! Чак сега ми просветна, наистина. Защо подковаха коня със златни подкови ли? И ковачът ме попита за това. Сега разбирам! Заради мен му дадоха златните подкови!


И изведнъж настроението на торния бръмбар се оправи.


– От пътуването на човек му се прояснява главата!


Слънцето хвърляше върху него красиви отблясъци.


– Светът не е чак толкова лош – каза торният бръмбар, – човек трябва само да знае как да го приема.


Светът беше толкова хубав, защото любимият кон на императора бе получил златни подкови, а торният бръмбар беше неговият ездач.


– Сега ще сляза долу при другарите бръмбари и ще им разкажа колко много е направено за мен; ще им разкажа за всички приятни неща, които изпитах по време на пътуването си в чужбина, и ще им кажа, че оставам вкъщи дотогава, докато конят изтърка златните си подкови.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 9643 Неутрално

    Приказките ни са известни Очакваме изненади с илюстрациите :-))

  2. 2 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 2149 Любопитно

    До коментар [#1] от "xali":

    Въображението е магията на думите. Илюстрациите дават тласък за консумиране на естетически красивото, което не е по-различно от това да си търсиш красив партньор, красива кола, красив апартамент, красива храна и тн. Тоест тези естетически качества нямат нищо общо с истинската им природа. А полезността от истинската природа не винаги е обвързана или произтича от естетическите качества.

    ....

    Четох, че има открит неиздаван Андересенов разказ. Ще е интересно да се издири.

    Остап Бендер пасти да яде пред Доминик Къмингс.
  3. 3 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 9643 Весело

    До коментар [#2] от "Kiril":

    Бабини-деветини ги приказваш. Казвам ти, че приказките ги знаят всички, гледаме ги на всякакъв вариянт.

  4. 4 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2078 Неутрално

    Приказките за деца трябва да имат щастлив край, а тези на Андерсен са тъжни и не носят оптимизъм. Направо съм ревала на "Малката кибритопродавачка", това не е приказка, а живата действителност в най-грубия и вариант. Не трябва децата да се стресират и да се плашат от живота още от пелените.

  5. 5 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 2149 Неутрално

    До коментар [#3] от "xali":

    Повече мислене Ви е нужно и по-малко консумиране.

    Остап Бендер пасти да яде пред Доминик Къмингс.
  6. 6 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2488 Любопитно

    Приказките за деца трябва да имат щастлив край, а тези на Андерсен са тъжни и не носят оптимизъм. Направо съм ревала на "Малката кибритопродавачка", това не е приказка, а живата действителност в най-грубия и вариант. Не трябва децата да се стресират и да се плашат от живота още от пелените.
    —цитат от коментар 4 на proza


    Приказзките на Андерсен, и много от тия на братя Грим, са мрачни и плашещи, и с "лош край"! :) Но, те са част от обучението на децата, за суровия живот, "живата действителност", както си отбелязала, "в най-грубия" вариант! И освен приказките, с много "щастлив край", за принцове и принцеси, живели дълго и щастливо, пак отбелязвам, са тези за истинският, живият Живот! Е, освен за истинските "принцове и принцеси", които за съжаление са прекалено малко, и грозното и страшното в живота, се дължи имено на тях!
    Апропо, знаеш ли нещо за живота му, на Ханс, разбира се?! ;)

  7. 7 Профил на kumcho___valcho
    kumcho___valcho
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    До коментар [#3] от "xali":

    До коментар [#2] от "Kiril":Бабини-деветини ги приказваш. Казвам ти, че приказките ги знаят всички, гледаме ги на всякакъв вариянт.
    —цитат от коментар 3 на xali

    Интересно как ги знаят всички, като пише, че в третия том са включени 3 непревеждани досега на български приказки

  8. 8 Профил на kumcho___valcho
    kumcho___valcho
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    До коментар [#4] от "proza":

    Приказките за деца трябва да имат щастлив край, а тези на Андерсен са тъжни и не носят оптимизъм.
    —цитат от коментар 4 на proza

    Ами като не искаш, не чети тъжните - Андерсен е написал и предостатъчно оптимистични. А хората запомнят тъжните, защото човешкото съзнание е устроено по такъв начин, че да се фокусира върху лошото, за да има необходимата защитна реакция и психологическа подготовка

  9. 9 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1611 Неутрално

    Любим мой писател до ден днешен. Но сега като че ли повече вървят нещата в стил Хари Потър. Интерсно е но спомените ми са в страната на Братя Грим, В. Буш, Андерсен и т.н.

  10. 10 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10372 Неутрално

    Хубави са приказките на Андерсен, но и нашите Български народни приказки са хубави за дечицата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK