Когато баби срещнат деца

Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова



Всеки вторник баба Еми и баба Мина прекрачват прага на... детска градина в Пловдив. Така се случи и на 23 октомври, когато с тях беше и баба Надя. Трите вървят бавно, като едната си помага с бастун. Идват от старческия дом, който е на две преки. Следващото препятствие пред тях са стълбите до втория етаж. Без да спрат, жените изкачват близо 15-те стъпала, защото знаят какво ги очаква горе. А там са 30-ина деца. Звукът от радостта, когато те видят трите баби, е сравним с появата на Дядо Коледа в градината.


Баба Мина е "най-старата" в гостуването. Вече близо 2 години, винаги, когато може, идва да чете приказки. "Четем, но като видим, че децата започнат да говорят помежду си, започваме да говорим с тях, да им задаваме въпроси. Те разказват за техните баби, дядовци, кучета, котки и т.н.", разказва баба Еми. И допълва, че за нея е приятно да идва в градината - очевидно и на тях, щом идват, пояснява тя за другите две жени. Баба Надя е тук за втори път. Харесва ѝ много.


"Бих идвала още - стига главата да е наред"




с усмивка казва възрастната жена. Трите ще опитат да привлекат и други пенсионери от старческия дом към доброволческата дейност, но уточняват, че го правят "полека-лека".


"Някои се страхуват", казва Еми и продължава: "Няма нищо страшно, това са малки дечица."


Когато са в градина "Валентина", Еми, Мина и Надя четат приказки, играят с децата на "Бабо, разкажи" или биват гримирани. С шега баба Надя казва, че съжалява, че точно когато се прави видео с тях, не е гримирана от децата.


"Правилата" на "Бабо, разкажи" са следните - на всяко дете се раздава по един лист, на които са нарисувани пет или шест различни обекти, предмети, забележителности и т.н. Всяко дете трябва да отбележи по една голяма точка на листа си с молив, ако в разказите на бабите чуе нещо, което го има като рисунка на листа пред себе си.


Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова


Трите баби разказват за семейството си и къде живее то. И трите имат деца и внуци, едната дори е прабаба. На въпрос към децата какво е прабаба - отговорът беше "много стара баба". Повечето роднини на бабите са в чужбина.


Първа е Надя. Тя разказа, че има три внучки в Пловдив, които имат деца. Всички те обичат да се разхождат с кола на хълма в града. Другата - Мина, има две големи деца с внуци. Тя е прабаба. Третата - Еми, каза, че има дъщеря и син, които живеят в Англия и Белгия.


"Ама, госпожо, ние се напълнихме с точки", провиква се едно от децата. Играта продължава. Победител, разбира се, няма, не е това и смисълът. След играта учителката Магдалена Лилова задава много въпроси на децата, на които те отговарят с вдигане на ръка - как стигат до детската градина, къде искат да живеят. На последния въпрос имаше завидно единодушие в отговорите и между Великобритания, Белгия и България, всички избраха България.


А на въпроса защо - прозвуча гласно един отговор - "Само тук можем да дишаме и живеем".


Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова


След това бабите сядат на три отделни маси. Всяка бива заобградена от няколко деца. Възрастните жени помагат на децата в оцветяването, говорят с тях, изслушват ги и разказват истории. Възпитават ги - да са тихи, нежни. След това Еми, Мина и Надя четат от детски енциклопедии и обясняват картинките и историите от тях. Едната баба попита какво е това, сочейки животински кожи - "мръвки", отговоря едно от децата.


Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова


Директорката Евгения Церовска разказа, че на някои посещения на възрастните жени те се захващат и с математика. Тогава обаче идва озорването. "От децата ли", питаме - "Не, от бабите", усмихва се тя.


След като Еми, Мина и Надя си тръгват, питаме децата дали им е харесвало посещението. Мия, Божидара, Катерина и Деян, без да се замислят и в един глас казват - "даааа" и допълват "много, защото те са много добри" и "са много мили и хубави".


Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова


Бабите се връщат в старческия дом, за да продължат с другите си дневни занимания, а децата питат кога ще дойдат пак.


Как се заражда идеята


Магдалена Лилова каза, че се е запознала с Маргарита Ганчева от фондация "Поколения заедно" на съвместно педагогическо обучение, където говорили за идеята баби да посещават деца. Двете били запознати с практиката в Япония - детски градини и старчески домове да се строят на едно място и двете поколения да си сътрудничат. Така решили да пробват този вариант.


Иначе идеята на Лилова дошла от посещенията ѝ в чужбина. Първо в Англия, където видяла български деца да работят доброволно в музей, подобен на "Музейко" в София. И от посещение в Холандия. Там тя била на гости в квартал с много родители и деца, в който има детска площадка, която те поддържат. На площадката се запознала със своя колежка от детска градина. Холандката я питала с колко деца работи, защото този ден тя е била много уморена. Лилова се съгласила, че е много е уморително, особено като се падне на преподавател група от 28 деца. Холандката била впечатлена от броя на децата и попитала колко учители се грижат за тях. Лилова отговорила - един човек преди обед и един следобед.


Когато баби срещнат деца

© Юлия Лазарова


Холандката ѝ казала, че те не обръщат никакво внимание на децата. От това Лилова се обидила много. "Ние полагаме толкова усилия", казала на колежката си от Холандия. Сега си спомня, че тогава е почувствала, че цялата ѝ работа няма смисъл. Така започнала да мисли варианти как да се справят с този въпрос. Изчислила и времето, което отива покрай храненията, преподаването, и разделила работните си часове на броя деца. Така разбрала, че няма какво да се обижда и думите на холандката били истина.


Така стигнала и до идеята с бабите. Лилова е много благодарна на екипа в градината, директора и родителите, че са се съгласили да се допуснат непознати хора, че са им се доверили. "Самите баби мислят как да е по-интересно на децата", с радост говори за резултата от опита им. "Ние си изграждаме малка общност, която си помага сама", разказва тя.


Допълва, че педагогическият ефект е позитивната среда. Доверието, което добиват едни към други. Вниманието, което децата получават - да бъдат чути, да кажат нещо и да чуят друго мнение, различно от това на учителя. Най-вече е ценно доверието и отварянето на съзнанието. Не може светът да се отваря, а образованието да стои затворено само между едни деца и един учител. Гостуването на бабите, родителите доброволци - помага на децата да видят и чуят и друга гледна точка и да бъде чута и разбрана тяхната".


Разказва, че с тези баби в градина "Валентина" са изградили доверието, което е дълъг път. Но той си е струвал, защото се отразява добре и на двете страни. "Ако е едностранен процесът, той ще приключи бързо. Бабите се зареждат с оптимизъм, те се чувстват ценени. Децата се чувстват чути, а бабите - ценени. Те ни помагат в процеса на оформяне на личността на нас, на родителите. За мен присъствието на бабите се отразява и в семейството. Те се вълнуват какво става с тях. И това е оформянето на една общност. Ние сме свикнали старите хора да се чувстват немощни, а те показват, че възрастният човек може да е много значим, ако намери пътя и ако самият той се отвори също", казва за финал Лилова и си пожелава и други баби да ходят в други детски градини, а дано и не само в Пловдив.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на loseva
    loseva
    Рейтинг: 166 Неутрално

    Да им плащат хонорари!!!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10690 Неутрално

    Браво на идеята! Японците са мъдри хора, защото поколенията едни на други си помагат.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 9643 Неутрално

    Здраве и живот на такива баби. Навярно са имали и интересни професии,за житейския опит не се съмняваме.

  4. 4 Профил на ilinko
    ilinko
    Рейтинг: 879 Неутрално

    До коментар [#1] от "loseva":

    Има някои неща, които нямат цена :)

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8651 Неутрално

    Поздравления за тези жени, които даряват любов и внимание. Не се срещат често.

  6. 6 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 2352 Неутрално

    Старост нерадост.Въпросът е защо тези жени не гледат собствените си внуци,а чужди.Не бих изпратил родителите си в старчески дом за нищо на света.

  7. 7 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5209 Весело

    "Холандката ѝ казала, че те не обръщат никакво внимание на децата."
    ##############
    Холандците наистина са много директни и недипломатични, когато решат, че нещо не е наред. От личен опит го казвам.
    Англичанин ще каже: "О, сам човек с 28 деца, какво предизвикателство! Как успявате да обърнете необходимото внимание на всяко дете?"
    Ние пък няма да се впечатлим от бройката, а само ще попитаме: "Слушат ли?".
    Културни особености...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  8. 8 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4468 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мусаши":

    Никога не казвай никога! Една от бабите има деца в Англия и в Белгия. Много вероятно (а и разбираемо) е бабата да не иска да живее в чужбина. Моята майка, например не иска да живее в града и нищо не може да я накара да стои повече от седмица в града дори и през зимата!

  9. 9 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4468 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мусаши":

    Никога не казвай никога! Една от бабите има деца в Англия и в Белгия. Много вероятно (а и разбираемо) е бабата да не иска да живее в чужбина. Моята майка, например не иска да живее в града и нищо не може да я накара да стои повече от седмица в града дори и през зимата!

  10. 10 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 2352 Неутрално

    До коментар [#8] от "vassilun":

    Нямам намерение да живея в чужбина.Никога.Така че като казвам нещо,го правя най-отговорно.Никога не бих изпратил родителите си в старчески дом.

  11. 11 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    До коментар [#10] от "Мусаши":

    Ммм зависи...
    Идва момент в който се нуждаят от 24 ч помощ или наблюдение, тогава какво ще правиш? Ще стоиш при тях 24 часа ли?

    Баба ми живя 10г със старческа деменция, в къщи, не я изпратиха в дом, кошмарно беше.

    Свекърва ми има затруднения с ходенето и не може да излиза много - в кооперацията няма асансьор, чувства се самотно като е затворена по цял ден в къщи. Обмисля да се премести в дом, за да има компания и да могат да я извеждат в количка.

  12. 12 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10372 Неутрално

    Ами ако си нямат свои внуци се радват на другите дечица, в което няма нищо лошо и те доволни и децата също.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK