© Дневник
Променливо настроение, превъзбуденост, тревожност, гневни изблици и дори временна неадекватност, неорганизираност, безсъние, слаба краткосрочна памет, затруднения с ученето, тикове, заекване.
У всеки нормален родител подобни състояния при детето предизвикват стягане в гърдите, защото дори най-общата здравна култура подсказва, че е вероятно да сигнализират за тревожни състояния или дори за заболявания.
За добро или зло причината за подобни изяви може да се окаже напълно прозаична: поотделно или заедно, те може да са белег не на болест, а на Синдрома на електронния екран, който хората са склонни да развиват при прекомерна употреба на устройства, смята американският психиатър Виктория Л. Дънкли. Наблюденията й - резултат от над 15-годишен клиничен опит в интегративната психиатрия при деца и възрастни, са описани в книгата й "Рестарт на детския ум", която от няколко дни е на българския пазар от издателство "Пан".
Устройствата като наркотик
Чрез множество примери от практиката си Дънкли описва детайлно въздействието на електронните устройства върху нервната система на децата и настъпващите в резултат физиологични промени. Според нея екраните представляват стимулант за организма, който по същество не се различава много от кофеина, кокаина или метамфетамините. Той поставя тялото в състояние на повишена възбудимост и хиперфокус и това свръхстимулиране на нервната система е в състояние да причини множество химически, хормонални и сънни разстройства по начина, по който го правят стимулантите.
По думите на Дънкли пристрастяването към стимулиращи вещества като кокаина и метамфетамините имат сходни проявления с тези на Синдрома на електронните устройства - например резки промени в настроението, проблеми с концентрацията, ограничени интереси освен към наркотика или избраната дейност. Нещо повече - както дрогата може да въздейства на употребилия дълго време след като е изхвърлена от организма, така и устройствата са в състояние да влияят на централната нервна система много след фактическото им използване.
Режимът "бий се или бягай"
"Вследствие на изключително стимулиращия си характер заниманията с интерактивния екран превключват нервната система в режим "бий се или бягай", което води до дисрегулация и дезорганизация на множество биологични системи", пише авторът. Тя уточнява, че в някои случаи реакцията може да е непосредствена (като при заниманията с видеоигри), но в други се развива постепенно (вследствие на повтарящо се взаимодействие с екрана като при писането на съобщения в чатове и социалните мрежи).
Основният проблем според Виктория Дънкли е, че мозъкът не прави разлика между действителни и възприети заплахи и изкуствената стимулация, идваща от екраните, и реагира всеки път като при реална опасност. Това поставя тялото в хроничен стрес, водещ до увреждания.
Част от рисковете, които лекарят посочва, са: промени в кръвния поток (той се пренасочва от зоните на интензивно мислене към областите, свързани с оцеляването, и така задържа развитието на фронталния лоб); повишаване на нивата на хормона кортизол с произтичащите от това високо кръвно налягане, метаболитен синдром, хормонален дисбаланс; оксидативен стрес (намаляване на антиоксидантите, които "почистват" свободните радикали в клетките, което увеличава опасността от възпаления); смущения в съня; а също когнитивна дисфункция (изразяваща се в трудности за възприемане, загуба на краткосрочна памет, затруднения при изпълнение на задачи); нарушена времева перспектива (загуба на представа за времето); трудности в общуването и чести промени в настроението.
Електронният пост
Лошата новина на Виктория Дънкли за родителите е, че проблеми създават както пасивното екранно време (прекарвано пред телевизора), така и активното - на телефон, таблет или компютър. Както и че интерактивните екрани вредят еднакво на мозъка, независимо дали за да спечели играта, в която се е вторачило, детето трябва да стреля по войници, или да решава задачи.
Един от най-сериозните проблеми, смята авторът на книгата, е хамелеонската природа на синдрома. Той може да предизвика симптоми и състояния, които имитират или изострят различни психични, неврологични или поведенчески разстройства, в резултат на което нерядко децата биват подлагани на терапии, които не само не помагат, а могат дори да навредят на здравето им.
Добрата новина е, че в повечето случаи възникналите проблеми могат да се решат с прост метод, който авторът на книгата нарича "електронен пост". Той продължава четири седмици - една за подготовка и три за прилагане, и включва въздържание от използването на устройства. Родители и деца заедно набелязват проблемите, върху които ще работят, и обсъждат как да се справят с тях.
Книгата дава подробни съвети как да се премине през всяка от седмиците на поста и завършва с план за бъдещето, в което екраните са напълно елиминирани от живота на детето или се използват умерено.
Очаквайте в следващите дни в "Детски Дневник" откъс от "Рестарт на детския ум".
