Откъс от "26-етажната къща на дърво" на Анди Грифитс

Издателство "Дамян Яков"

Издателство "Дамян Яков"



26-етажната къща на дърво" на австралийския писател Анди Грифитс и илюстратора Тери Дентън е вече по книжарниците.


Тя е втората книга (след "13-етажната къща на дърво") от поредицата на издателство "Дамян Яков" за дървесните къщи, предназначена за деца между 7- и 13-годишна възраст. Тези книги са важни и за всички родители: текстовете в тях са кратки и не плашат все още неопитните читатели (въпреки обемите на книгите). Написани са в стилистиката на езика, с който децата на тази възраст общуват помежду си, и тъкмо затова провокират интереса им към четенето.


Книгите на популярния австралийски детски писател Анди Грифитс печелят престижни международни награди, адаптирани са за театрални спектакли и телевизионни сериали и са продадени в тираж от над 10 милиона екземпляра по целия свят.




В поредицата "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от "26-етажната къща на дърво", предоставен от издателство "Дамян Яков".


Глава 4
Операция на отворена акула


Джил трябва да я признаете. Тя много обича животните. Та дори и акулите.


Тъй де, аз харесвам животните и смятам акулите за много готини, обаче да вляза във водоем да ги оперирам, просто НЯМА НАЧИН, та ако ще да са толкова зле, че да не могат и да шавнат.


И ако съдим по това как трепери Тери, и него тая идея нещо не го кефи.


– Ами – викам – ние да вземем да те оставим да си вършиш работата. Успех!


– Къде тръгнахте така? – възкликва Джил. – Към кухнята – отвръщам. – Тъкмо бях почнал да разправям на читателите една история.


– Да – вика Тери. – По-добре и аз да отида, че ще му трябвам на Анди да рисувам картинките.


– А, не, такива да ги нямаме – отрязва ни Джил. – И двамата няма да мърдате оттук, трябва да ми помогнете за операцията!


– Ами читателите? – питам аз.


– Ти не ги мисли – отвръща Джил. – С тях ще се оправя аз.


– Читатели, извинявайте! За съжаление тук ни възникна нещо спешно и затова се налага да ви взема Анди и Тери за малко. Става ли? Супер! Благодаря за разбирането. И може да гледате, ако искате! Само недейте да кихате, няма нужда и още микроби да се навират в тия клети акули!


Тя пак се обръща към нас.


– Обясних положението на читателите и те нямат нищо против, тъй че си нахлузвайте водолазните костюми и да почваме!


Вдигаме рамене, слагаме си водолазните костюми и влизаме след Джил във водоема.


Не знам дали някога досега си влизал във водоем, гъмжащ от акули човекоядки, обаче, повярвай ми, бая си е страшничко. Акулите тук, долу, изглеждат даже още по-големи, отколкото там, горе.


– Ами ако акулите се свестят и огладнеят, докато оперираме? – питам.


– Няма – отвръща Джил. – Имай ми вяра. Ще дам на всички по една доза от приспивателната отвара "Сънливата акула" на доктор Тъпи Гьоз.


– Може ли да задам един въпрос? – казвам.


– То е ясно – отвръща Джил.


– Ние не сме ли под вода?


– Да, разбира се, под вода сме.


– Тогава как така можем да приказваме?


– Извинявай, Анди, обаче това са два въпроса, а имахме време само за един. Готови ли сте?


– Да, ама какво да правим? – пита Тери. – Никога преди не сме оперирали акула.


– Не е чак толкова трудно – казва Джил. – Нали знаете как се борави с цип?


– Знаем.


– Горе-долу по средата на корема ѝ има цип. Само го дръпнете и я изпразнете от съдържанието.


– Иха! – възкликвам. – Представа си нямах, че акулите са с ципове!


Отварям ципа на моята акула и се втренчвам в търбуха ѝ. Както може би очакваш, той е пълен с риба. Гащите на Тери не ги виждам никакви, обаче зървам някакъв голям кръгъл предмет. Бъркам и го вадя.


– Ей, я вижте какво намерих! На капитан Дървоглав дървената глава!


– Бляк! – възкликва Тери.


– Уф – обажда се Джил. – Страшничка си е.


Джил е права. Страшничка си е!


Макар очите да са направени от дърво, те все едно се взират право в теб.


И какво съвпадение само – защото капитан Дървоглав всъщност е свързан с цялата онази история, дето тръгнах да ти я разправям по-рано, за запознанството ни с Тери.


Помниш ли го онова самотно момченце? Онова на върха на високата, висока кула? Та значи...


– Анди! – прекъсва ме Джил. – Стига си приказвал на читателите. Трябва ли да ти напомням, че в момента извършваме операция на отворена акула? Да се съсредоточим и да я свършим тая работа, и после можеш да си плямпаш колкото си щеш.


– Аз не "плямпам" – тросвам се. – Аз повествователствувам.


Джил и Тери се споглеждат, врътват очи и се ухилват.


– Както ще да е – казва Джил. – Само го задръж за по-късно.


– Ей, я вижте какво намерих! – Тери развява чифт гащи.


– И аз току-що намерих едни – казвам и ги измъквам от моята акула.


– А ето го и третия чифт! – Джил гледа да го държи възможно най-далеч от себе си. – Тери, тия гащи са отврат!


– Знам! – отвръща той. – Точно затова се пробвах да ги изпера!


– Сега акулите ще се оправят ли? – питам.


– Надявам се – отвръща Джил. – Мисля, че за тях ще е най-добре да им затворим циповете и да си починат хубавичко. Оттук нататък ние с котките можем да ги поемем.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK