Откъс от "Рестарт на детския ум" на Виктория Л. Дънкли

Откъс от "Рестарт на детския ум" на Виктория Л. Дънкли

© Дневник



В рубриката "Четиво" днес "Детски Дневник" публикува откъс от "Рестарт на детския ум" на американския психиатър Виктория Л. Дънкли. В нея авторът описва симптомите на Синдрома на електронния екран - състояние, характерно за децата, използващи всеки ден телевизори, телефони, таблети и компютри, и предлага оздравителна програма за отказ от устройствата и възстановяване на психическото здраве. Текстът е предоставен от издателство "Пан", а преводът е на Борис Христов.


Да форсираш двигателя на място


Вечерта преди тържеството, на което сестра му Лиз ще получи гимназиалната си диплома, деветгодишният Ейдън седи със своите родители и роднини на празничната трапеза, отегчен от разговорите "за големи" и от факта, че цялото внимание е насочено към абитуриентката*. Момчето няма търпение да се върне към своята видеоигра!


Преди вечеря мама (колко досадно) го покани да се присъедини към семейството, а след това се ядоса, понеже той се забави няколко минути, за да достигне следващото ниво и да запамети играта си. Ейдън се чувства неспокоен заради много хора у дома – върти се на стола, сякаш не може да си намери място, и потропва нервно с пръсти по масата в очакване да му разрешат да се върне в стаята си.




Най-сетне му позволяват да стане от трапезата и той се настанява в ъгъла на дивана в дневната, за да играе на своята конзола Nintendo DS. През следващия час и нещо компанията напълно забравя за него. Макар вече да е играл повече, отколкото би искала, майка му го оставя да продължи, давайки си сметка, че семейните събирания му действат малко изнервящо. Освен това така поне е зает с нещо. Какво толкова лошо може да се случи? – успокоява се тя. Това е само за днес.


Междувременно обаче назрява свирепа буря. В хода на играта мозъкът и психиката на Ейдън постепенно попадат в плен на свръхстимулация и възбуда – истински пожар! Докато той полага усилия да се справя с различни ситуации, да изработва стратегии, да оцелява, да събира оръжия и да защитава земите си, нервната му система превключва на по-висока скорост и се приспособява към нея. Пулсът му се ускорява от 80 на 100 удара в минута, кръвното налягане се повишава от обичайните 90/60 на 140/90 – готов е за битка, но всъщност просто седи на дивана и движи само очите и пръстите на ръцете си. Конзолата практически приковава погледа му в екрана си и изпраща сигнал след сигнал: "Ясен слънчев ден е, времето за лягане дори не е наближило!".


Нивата на невротрансмитера допамин в мозъка се повишават, помагат му да запази интереса и вниманието си върху изпълняваната в момента задача и повдигат настроението му. Интензивната зрителна стимулация и ответната активност завладяват мозъка му и той се приспособява към високите нива на дразнения, затваряйки други части, които смята за маловажни.


Визуално-моторните зони в мозъка му се активизират. Кръвта се оттегля от червата, бъбреците, черния дроб и жлъчката в посока крайниците и сърцето – готов е да се бие или да търси спасение! Системата за възнаграждение в мозъка му също се активизира от притока на допамин. Ейдън е толкова обсебен от играта, че не забелязва по-малката си сестричка Ариана да се приближава, докато тя не покрива екрана с пълничката си длан, опитвайки се да привлече вниманието му.


– НедЕЕЕЙ!! – изкрещява той и грубо я отблъсва встрани. Ариана пада назад, избухва в сълзи и изтичва при майка си, която тихо се проклина, че е оставила Ейдън да играе толкова дълго.


– Добре, това беше. Време е да се приготвяш за лягане. Обличай пижамата, ако искаш, хапни нещо дребно и после – в леглото – казва тя, издърпва конзолата от ръцете му, като я изключва с рязко движение.


Ейдън отправя яростен поглед към майка си. Как смее да му проваля играта заради глупавата Ариана!


– Добре! – изкрещява той, изтичва нагоре по стълбите и затръшва вратата на стаята си. Примитивните дялове на мозъка му действат на пълни обороти, превръщайки го в разярено животно, готово да се бие с всеки противник. С един замах Ейдън сваля завивките си от леглото и запраща нощната лампа на пода, предизвиквайки силен трясък. Продължавайки да мисли колко зле са се отнесли с него и как да си отмъсти за това, той рита стената няколко пъти, след което удря с юмрук вратата, пробивайки голяма дупка в нея.


На долния етаж роднините му седят в тих потрес и шепнешком споделят помежду си, че никога не са го виждали такъв. Бащата се втурва нагоре по стълбите, за да укроти детето. Той спокойно го стяга в мечешка прегръдка в очакване гневът на сина му да отмине.


Когато допаминът в мозъка и адреналинът в тялото на Ейдън започват да намаляват, яростта му губи своята целенасоченост. Сега натрупаната енергия приема неорганизирана, аморфна форма. Момчето се чувства така, сякаш не може да овладее мислите си и да се вземе в ръце. То гледа отнесено, докато таткото му помага да облече пижамата си, след което двамата бавно слизат долу. Нивата на хормоните на стреса все още са високи и това пречи на детето да се отпусне и започне да мисли ясно. То всъщност изглежда малко объркано. Роднините му го гледат със смес от загриженост и любов, но в същото време се чудят дали родителите ще допуснат случилото се току-що "да му се размине". Майката интуитивно усеща, че директният визуален контакт ще го превъзбуди отново, и затова се приближава бавно към него отстрани и започва нежно да гали гърба му.


Когато любимата му леля го поглежда със съчувствие, Ейдън инстинктивно приема намеренията й с подозрение. Работещият в примитивен режим мозък възприема визуалния контакт като предизвикателство и момчето отново започва да се напряга. Майка му се намесва и го отвежда горе в неговата стая. Тя намалява светлината, слага го да си легне и започва да му чете някаква приказка, за да го успокои. Нервната му система се опитва да се саморегулира обратно към нормалното си състояние, но по всичко личи, че все още е в плен на силната възбуда.


Тази нощ, след като най-сетне заспива, Ейдън се буди неколкократно от панически атаки – сърцето му препуска бясно, кръвта пулсира в ушите му. Той изпитва страх от тъмнината и се притеснява, че с гневния си изблик е разстроил и отблъснал родителите си. Междувременно майка му прибира конзолата и решава да я вземе със себе си на работа в понеделник. (Тя всъщност изпитва желание да я изхвърли в кофата за боклук, но все пак става въпрос за доста скъпа вещ!)


На следващата сутрин вътрешната буря на Ейдън е затихнала, но той се чувства, сякаш е потънал в мъгла, апатичен, разстроен и изтощен. Изпитва нарастваща необходимост от нещо сладко, тъй като кортизолът, известен още като хормон на стреса, кара нивото на кръвната му захар да се движи нагоре-надолу. Ще минат седмици, преди тялото, мозъкът и психиката на момчето да успеят да възстановят до известна степен баланса си.
Междувременно майка му потвърждава решимостта си "да се отърве от тези проклети видеоигри".


*Тази история представлява сценарий, основаващ се на действителни събития - бел.авт.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11905 Неутрално

    Добре!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    Тепърва ще се говори по този въпрос и тепърва ще се търпят последиците. Дано се намерят по-бързо решения на проблемите, предизвикани от дигиталните устройства и техните екрани.

  3. 3 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 2395 Любопитно

    Сега, редно ли е статията да използва емоционален оример в семейна среда, за да докаже определена теза? Не е редно и ето защо. Аристотел нарича това Патос (от гръцката дума "гняв"). Чрез патосът на историята повечето хора могат да се идентифицират със случката повече отколкото да преценят рационално тезата, която се представя. А именно, че екраните, които ни отвличат вниманието с игри, видео, цветове, награди, звуци и т.н. не са за првнебрегване.

    Също така има проблем със самата история. Защо, когато има гости майката (при положение, че знае, че детето ке може да се контролира при видео игра) позволява на детето да се вглъби в играта? Също така защо не е обвързала играта с награди само при добро поведение? И защо бащата тръгва да облича детето насила при положение, че само преди няколко минути детето е направило дупка в стената?

    Отговорът на тези въпроси показва, че всъщност не играта е проблем а нивото на родителски контрол. Пример: "Тя всъщност изпитва желание да я изхвърли в кофата за боклук, но все пак става въпрос за доста скъпа вещ!". Майката няма абсолютно никакъв контрол над ситуацията. Изпитва негативни чувства към играта, която всъщност е един предмет и не решава кога хората ще играят с нея. Друг е въпросът, че може да я продаде ако не може да наложи режим на игра.

    "Ще минат седмици, преди тялото, мозъкът и психиката на момчето да успеят да възстановят до известна степен баланса си."

    Ако може да цитира изследвания в тази посока ще е добре. Повечето обяснения в този откъс за връзката между играещият и тялото и мозъкът звучат правдиво. Дори, когато той седи а тялото влиза в режим бягай или се бий няма нищо ненатурално в това, въпреки че стимулът е виртуален. Ако се нагоди в правилната посока това може да бъде използвано като ментална тренировка в различни сценарии, които човек ще среща в живота. Но ако наистина отнема седмици при възстановяването на нормалната функция на тялото след толкова емоционално преживяване трябва да се има предвид при създаването на план за играене. Трябва да се избегне натрупването на такива епизоди, за да да не се държи тялото в стрес постоянно, защото това е доста опасно особено при стесняване на кръвоносните съдове. Но се съмнявам,че тези реакции са със същият интензитет като при стресът от реални ситуации. Например жена, която е заплашена да остане без дом, има дете и не може да намери пари. В тази ситуация тялото е изложено на постоянен стрес подобно на ситуацията описана с детето, което игра игра тоест седи и натиска бутони докато мозъкът му щуро върви. Но разликата, е че детето спира да играе а жената няма контрол да спре стресът. В заключение, последната теза в откъсут на тази книга е важна да се поясни и подкрепи с научни доказателства, защото има случаи, когато си мислим, че ефектите от нещо ще са негативни докато тялото е еволюирало за такива ситуации. Например, много хора страдат от безсъние. Но има разлика между видовете безсъние. Ако безсънието е причинено от подобен стресор като жената то тогава тялото е будно и орез нощта, когато всичките процеси в мозъка не могат да намерят своят баланс. Или пък липса на сън от прекалено взиране е смартфон/лаптоп, който сън не е наваксан следващият ден. Докато от еволюционна гледна точка тялото няма никакъв проблем от това да бъде събуждан човек многократно, но за къси периоди през нощта. Както и всъщност е било, когато принитивният човек е спял на открито и се е пазил от хищници.

    Както стана ясно в предната част съветът на автора е доста рационален - пауза на всякакви дейности за определено врене.

    Като цяло съм съгласен, че небалансираното използване на технологиите ще доведе до негативни ефекти на тялото. И все такива трудове са нужни, за да разберем какви точно са негативните ефекти, но и да достигнат до по-широка публика.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ + http://socrates.else.is/ + https://chitanka.info/books/category/filosofia + https://tutanota.com
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    До коментар [#3] от "Kiril":

    Вече има изследвания; знае се и за влиянието на синята светлина върху синтеза на мелатонина и връзката с повишен риск от ракови заболявания. Установили са дори изменения във фронталните дялове на мозъка при прекалено използване на дигитални устройства и интернет, но това са неща, които съм чела преди няколко години. Предполагам, че проучванията в тази област са напреднали.

  6. 6 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 2395 Неутрално

    До коментар [#5] от "princess_x":

    Да така е. На последният очен преглед си поръчах стъкла от Токай с филтър, който предполагаемо намалява облъчването от синята светлина. Ако работи, чудесно! Ако не, поне имам много хубаво синьо отражение в стъклата. Също така съм си инсталирал Red Screen Optimiser на андроидът, който пуска червено филтър на дисплея. На компютърът, Уиндоус 10 предлага Night Light.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ + http://socrates.else.is/ + https://chitanka.info/books/category/filosofia + https://tutanota.com




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK