Откъс от "Рестарт на детския ум" на Виктория Л. Дънкли

Добре!

• 0 1
• Докладване

Тепърва ще се говори по този въпрос и тепърва ще се търпят последиците. Дано се намерят по-бързо решения на проблемите, предизвикани от дигиталните устройства и техните екрани.

• 1 1
• Докладване

Сега, редно ли е статията да използва емоционален оример в семейна среда, за да докаже определена теза? Не е редно и ето защо. Аристотел нарича това Патос (от гръцката дума "гняв"). Чрез патосът на историята повечето хора могат да се идентифицират със случката повече отколкото да преценят рационално тезата, която се представя. А именно, че екраните, които ни отвличат вниманието с игри, видео, цветове, награди, звуци и т.н. не са за првнебрегване.

Също така има проблем със самата история. Защо, когато има гости майката (при положение, че знае, че детето ке може да се контролира при видео игра) позволява на детето да се вглъби в играта? Също така защо не е обвързала играта с награди само при добро поведение? И защо бащата тръгва да облича детето насила при положение, че само преди няколко минути детето е направило дупка в стената?

Отговорът на тези въпроси показва, че всъщност не играта е проблем а нивото на родителски контрол. Пример: "Тя всъщност изпитва желание да я изхвърли в кофата за боклук, но все пак става въпрос за доста скъпа вещ!". Майката няма абсолютно никакъв контрол над ситуацията. Изпитва негативни чувства към играта, която всъщност е един предмет и не решава кога хората ще играят с нея. Друг е въпросът, че може да я продаде ако не може да наложи режим на игра.

"Ще минат седмици, преди тялото, мозъкът и психиката на момчето да успеят да възстановят до известна степен баланса си."

Ако може да цитира изследвания в тази посока ще е добре. Повечето обяснения в този откъс за връзката между играещият и тялото и мозъкът звучат правдиво. Дори, когато той седи а тялото влиза в режим бягай или се бий няма нищо ненатурално в това, въпреки че стимулът е виртуален. Ако се нагоди в правилната посока това може да бъде използвано като ментална тренировка в различни сценарии, които човек ще среща в живота. Но ако наистина отнема седмици при възстановяването на нормалната функция на тялото след толкова емоционално преживяване трябва да се има предвид при създаването на план за играене. Трябва да се избегне натрупването на такива епизоди, за да да не се държи тялото в стрес постоянно, защото това е доста опасно особено при стесняване на кръвоносните съдове. Но се съмнявам,че тези реакции са със същият интензитет като при стресът от реални ситуации. Например жена, която е заплашена да остане без дом, има дете и не може да намери пари. В тази ситуация тялото е изложено на постоянен стрес подобно на ситуацията описана с детето, което игра игра тоест седи и натиска бутони докато мозъкът му щуро върви. Но разликата, е че детето спира да играе а жената няма контрол да спре стресът. В заключение, последната теза в откъсут на тази книга е важна да се поясни и подкрепи с научни доказателства, защото има случаи, когато си мислим, че ефектите от нещо ще са негативни докато тялото е еволюирало за такива ситуации. Например, много хора страдат от безсъние. Но има разлика между видовете безсъние. Ако безсънието е причинено от подобен стресор като жената то тогава тялото е будно и орез нощта, когато всичките процеси в мозъка не могат да намерят своят баланс. Или пък липса на сън от прекалено взиране е смартфон/лаптоп, който сън не е наваксан следващият ден. Докато от еволюционна гледна точка тялото няма никакъв проблем от това да бъде събуждан човек многократно, но за къси периоди през нощта. Както и всъщност е било, когато принитивният човек е спял на открито и се е пазил от хищници.

Както стана ясно в предната част съветът на автора е доста рационален - пауза на всякакви дейности за определено врене.

Като цяло съм съгласен, че небалансираното използване на технологиите ще доведе до негативни ефекти на тялото. И все такива трудове са нужни, за да разберем какви точно са негативните ефекти, но и да достигнат до по-широка публика.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#3] от "Kiril":

Вече има изследвания; знае се и за влиянието на синята светлина върху синтеза на мелатонина и връзката с повишен риск от ракови заболявания. Установили са дори изменения във фронталните дялове на мозъка при прекалено използване на дигитални устройства и интернет, но това са неща, които съм чела преди няколко години. Предполагам, че проучванията в тази област са напреднали.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#5] от "princess_x":

Да така е. На последният очен преглед си поръчах стъкла от Токай с филтър, който предполагаемо намалява облъчването от синята светлина. Ако работи, чудесно! Ако не, поне имам много хубаво синьо отражение в стъклата. Също така съм си инсталирал Red Screen Optimiser на андроидът, който пуска червено филтър на дисплея. На компютърът, Уиндоус 10 предлага Night Light.

• 1 1
• Докладване