"Мързеливата майка", или как да се ускори развитието на детето

"Мързеливата майка", или как да се ускори развитието на детето

© Издателиство



Носна кърпичка, трамваен билет, букет есенни листа или най-обикновена локва – какво е общото между тях? Според Анна Бикова - автор на книгата "Мързеливата майка", всички те, както и много други най-обикновени предмети и дейности могат да допринесат за хармоничното развитие на децата от 1 до 6 години. Защото всяка разходка, всеки непринуден разговор с детето може да стане извор на невероятни открития.


Във втората книга от поредицата за "мързеливата майка" Анна Бикова дава много полезни идеи на родителите, които с подръчни средства могат да ускорят всестранното развитие на децата си дори без скъпи играчки и специализирани занимания. Нужни са само желание и въображение.


В поредицата "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от "Mързеливата майка" или как да ускорим развитието на детето си" на Анна Бикова, предоставена от издателство "Колибри":




ПЪРВАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
#Даразвивашелесно
#Развиващииграчки


Модата на ранното развитие стимулира пазара да предлага все нови и нови стоки за удовлетворяване потребностите на родителите. Точно така: потребностите на родителите, но не и на децата. Родителите имат нужда да намалят тревогата си: "Достатъчно ли влагаме в развитието на детето си? Навреме ли е? Не сме ли закъснели с покупката на енциклопедия?"


Малчуганите нямат нужда от енциклопедия. Те биха предпочели да получат цялата необходима информация от живото общуване, от сетивния опит.


* * *
Често влизам в някоя книжарница и всеки път се отбивам в отдела за развиващи пособия за най-малките. Просто от любопитство. Какво ли още "развиващо" са измислили, за да пришпорят родителския интерес? Далеч не всичко, което се предлага на родителите, има отношение към развитието.


Например, видях странна енциклопедия за наймалките. Отворих я наслуки и зяпнах. Вече не помня каква точно беше първата мисъл, дошла в горката ми глава. Или: "Колко лесно се печелат пари от това", или: "Нима някой я купува?" На страницата във формат А4 беше изобразено човешко ухо. В буквалния смисъл: едно ухо, отделно от всичко останало, на целия лист. С надпис: "У-ХО". А на съседната страница – аналогично изображение на човешки нос в профил. Под него пише "НОС", да не би някой да се обърка. Препоръчителна възраст за читателите на енциклопедията – 1 година.


Кой е измислил това и защо? Детето на една годинка не е длъжно да опознава света по картинки и да чете (с помощта на родителите) названията на предметите. То трябва да се запознава с частите на тялото, като пипа себе си и близките си: да си бърка в носа, да дърпа за носа татко си или дори да го хапе за носа, да му тегли ушите.
Чрез сетивния опит, като се опира на зрението и на осезанието, то трябва да намира прилики и разлики. "Мама също има нос. Но той е по-голям от моя. А носът на тате е по-голям от този на мама. Татко има и уши. Ако ги дръпна силно, ще се развика, че го боли. А когато си закрия ушите с ръце, нещо ще стане с маминия глас" – така се опознава света, това ще подпомогне развитието и е безценен опит, при това безплатен.


* * *
Отнасям се с голяма доза скептицизъм към всякакви видове "развиващи играчки". Защото разбирам: далеч не всички са наистина развиващи. Или по-точно казано, не е така. За да се формулира правилно посланието до родителите, трябва да се говори не за "развиващи играчки", а за "играчки с потенциал да подпомогнат развитието". Все пак не играчката развива, а общуването с възрастния. И това е добре. Хубаво е, когато възрастните и децата общуват. Хубаво е, че за пълноценното развитие на детето не е възможно да се мине без това общуване.


Още по-хубаво е, ако възрастните разбират това. Обикновената пластмасова кофичка и лопатка могат да станат суперразвиващи в ръцете на възрастния, който с тяхна помощ ще демонстрира на детето различни опити, като използва вода, пясък, пръст или сняг. Какво ще стане с пясъка, ако го сипем в кофичка с вода? А ако в нея сипем сняг? Оказва се, че снегът не променя цвета на водата. И камъните не променят цвета на водата. Но пръстта я променя. Защо?


* * *
Развиващият потенциал на играчката е пряко следствие от развиващия потенциал на възрастния, в чиито ръце ще попадне тази играчка. А от какво зависи развиващият потенциал на възрастния? От наличието на творческо мислене, от умението му да намери нужната информация, от базовите му знания по принцип и по-конкретно от базовите му знания по психология на развитието.


Край. Това е достатъчно. Виждам стойността на различните школи за ранно развитие само в това, да помагат на възрастните да развиват собствения си потенциал в това отношение. Посланието на правилната школа сигурно трябва да е такова: "Вижте, развитието на едно дете е лесна работа. И вие ще успеете. Опитайте сами. Можете да измислите нещо подобно и вкъщи".


КАК ДА ИЗБЕРЕМ ШКОЛА ЗА РАЗВИТИЕ


#Лесноедасеразвива
#Школазаразвитие


В интернет е пълно със статии с подобни заглавия и подобни препоръки. Виждането ми за този проблем малко се различава от разпространеното, затова реших да споделя своята алтернативна гледна точка.


Всичко, което ще прочетете по-долу, е адресирано най-вече към онези, чиито деца още не са навършили три години . След тази възраст критериите за избор на развиващо обучение вече ще са други. Принципната разлика е в това, че до трите години майката обикновено присъства на заниманията и има възможност лично да оцени дейността на педагога: дали той развива детето или не.


Според анализа на сайтовете за родители, в които присъства въпросът за "развивалките", така майките наричат школите от този род, лидери са следните "полезни" препоръки.


Помолете администратора да ви покаже документ за водене на образователна дейност".


Всъщност защо? Развиващите занимания за мъниците и тези за свободното им време не са задължително образователна дейност и не винаги изискват лиценз. За изясняване на въпроса ви съветвам да погледнете постановлението на правителството на Руската федерация за лицензираната образователна дейност. Ето цитат от него: "...Образователна дейност, осъществявана чрез провеждането на различни занимания без цялостно атестиране и издаване на документи за образование, дейност по отглеждането и възпитанието на обучаващите се и възпитаниците без реализация на образователни програми, както и индивидуална трудова педагогическа дейност не подлежат на лицензиране". Това е.


Навремето работех в общинска детска градина, която нямаше лиценз за образователна дейност. (Градината беше нова, току-що открита, и още не бяхме получили лиценз.) Възпитателите нямаха право да водят занятия по програмата, утвърдена от Министерството на образованието и отговаряща на Федералния държавен образователен стандарт за детски образователни заведения. Но можехме да провеждаме свободни занимания с децата – да пеем, да моделираме, да рисуваме, да играем – и го правехме за общо удоволствие: и нашето, и на децата. Нито малчуганите, нито родителите са страдали от липсата на лиценз.


Когато избирах място за "развиващи занимания" за по-големия си син, най-малко от всичко ме интересуваше дали подходящото за нас детско заведение има лиценз за образователна дейност. Много повече се вълнувах от личността на педагога. Но и тук предпочитанията ми бяха в противоречие с "класиката". Какво друго ни препоръчва интернет?


Осведомете се какви педагози работят в школата за развитие. Поискайте да видите дипломите им за завършено образование. Ще е много добре, ако имат и дипломи за повишаване на квалификацията".


Ако трябва да съм честна, никога не съм виждала дипломите на педагозите, които са работили или работят с децата ми. И не защото нямат дипломи, а защото не съм поискала да ми ги покажат.


Наблюденията ми сочат, че човек може да се поинтересува от дипломата в случай, че липсата на професионализъм у някого буквално се набива на очи и поражда когнитивен дисонанс: "Как е възможно този човек да има диплома?" Впрочем, ако изнесеният урок категорично не ви е харесал, едва ли ще се успокоите дори педагогът да има десет дипломи за завършено образование и повишаване на квалификацията.


Като работех в детската градина, чистосърдечно си признах пред родителите, че първата ми диплома е за преподавател по математика и информатика, а втората – за психолог, и те ни най-малко не се смутиха от факта, че нямам "тапия" за специалист по предучилищна педагогика. Дипломата е хубаво нещо, но все пак е донякъде формалност, хартийка. Казват, че ако имаш огромно желание, можеш и да си я купиш. Но не можеш да си купиш мозък и да скриеш интелекта си. Затова е добре да изберете педагога по препоръки, а още по-добре – по личните си впечатления след среща с него. Продължавам изучаването на съветите.


"За предпочитане е детският център да има собствен сайт в интернет, от който можете да получите нужната информация за програмата, методиката и цената на заниманията."


Според мен тази точка може изцяло да се пренебрегне. Лично аз не виждам пряка връзка между съдържанието на сайта и въвличането на детето в развиващия процес. Основната задача на сайта е да привлича клиенти. Ако заниманията в центъра са толкова полезни, ако педагозите са на ниво, клиентите по правило идват след дочутото по безжичния телефон, а в такъв случай спокойно би могло да се мине и без сайт. При това за съдържанието и поддръжката на сайта обикновено отговаря администраторът, а не хората, които водят занятията. Случва се сайтът да е направен професионално, на високо ниво, а самите занятия да са твърде посредствени. Има го и обратното: съвсем семпъл сайт, но добри педагози.


"Обърнете внимание на материалната база на заведението".


Докато коментирам тази препоръка, не мога да не се сетя за школата за развитие, организирана към нашата детска градина. За градината това беше допълнителен доход – както разбирате, материалната база в едно общинско предучилищно заведение е доста оскъдна и може да се подобри именно с помощта на подобни нелицензирани услуги. Но, както се казва, сиромах човек – жив дявол. Обърнахме ситуацията с оскъдната материална база така, че недостатъкът се превърна в плюс. В празната музикална зала вземахме само играчки, които ни бяха нужни за занятието, следователно децата не се разсейваха с други.


Правех сама много дидактични помагала и често показвах на майките как да превръщат обикновените битови предмети и даже онова, което хвърляме в боклука, в развиващи пособия: мозайка от пластмасови капачета, театър на сенките от стара детска книжка, за развитието на слуха – бурканчета-дрънкалки, в които е имало витамини, напълнени с различни материали ("Открий онези, които звучат еднакво").

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3342 Неутрално

    ”мързеливата” е рекламната уловка. Никой никога нищо не е постигнал с мързел.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  2. 2 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Весело

    Мързелът е двигател на прогреса
    Бая рекламни кампании кампании са построени на основата
    Как да спестим време и усилия

  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Неутрално

    Развитието на детето не може да се ускорява,а само да не му се пречи. На развитието.

  4. 4 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Любопитно
  5. 5 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 5185 Неутрално

    До коментар [#2] от "Madmax":

    +++!

  6. 6 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Любопитно

    Развитието на детето не може да се ускорява,а само да не му се пречи. На развитието.
    —цитат от коментар 3 на deaf


    ОК съм с теб
    Затова не трябва сексуално възпитание от детската ясла

    Трябва още да поощряваш някои от интересите му
    Ако в по-ранна възраст се окаже, че има потенциал някъде, например
    музика, рисуване ...

  7. 7 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4330 Неутрално

    Бабите казваха:
    Крушата не пада по-далеч от дървото!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  8. 8 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Весело

    Има доста книги, как да управляваме структури мързеливо
    Нещо като
    "Едноминутния мениджър"

  9. 9 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1175 Неутрално

    Какво нещо?!? Едно време като малко дете потъвах от срам като ми кажеше някой, че съм мързелив или, че не съм направил нещо както трябва, щото вероятно ме мързи, а сега никой не се свени да каже, че го мързи.
    И да, мързеливите са най-изобретателни, но пък ако всички ги мързи, е само въпрос на време да затънем в собствените си отпадъци (всъщност този процес тече усилено.)

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  10. 10 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Весело

    Какво нещо?!? Едно време като малко дете потъвах от срам като ми кажеше някой, че съм мързелив или, че не съм направил нещо както трябва, щото вероятно ме мързи, а сега никой не се свени да каже, че го мързи.И да, мързеливите са най-изобретателни, но пък ако всички ги мързи, е само въпрос на време да затънем в собствените си отпадъци (всъщност този процес тече усилено.)
    —цитат от коментар 9 на traveler1


    Има мързел, които провокира творчество
    Има и просто мързел
    Много от творците също станаха мързеливи
    Цапне някои 5 черти с четката и каже
    Това е абстрактно изкуство

  11. 11 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Весело

    [quote#10:"Madmax"][/quote]

    За да нарисуваш например
    "Грешната Мадона с големите бомби"
    отива доста време

  12. 12 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Любопитно

    [quote#10:"Madmax"]
    —цитат от коментар 11 на Madmax
    За да нарисуваш например "Грешната Мадона с големите бомби"отива доста време[/quote]

    Да цитирам и Дневник от днес
    https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/02/02/3384025_pri_izvorite/
    Това не става за 10 минути

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Неутрално
  14. 14 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1419 Неутрално

    Развитието на детето не може да се ускорява,а само да не му се пречи. На развитието.
    —цитат от коментар 3 на deaf


    Съгласен съм. И аз това се опитвам да правя с дъщеря ми. Много често родителите си проектират болните амбиции върху децата си, което също е проблем.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  15. 15 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Весело

    До коментар [#13] от "deaf":

    Ако не лъжеш изобщо, живота става много труден
    Имаше един филм с Джим Кери, дето не можеше да лъже само един ден
    Почти се побърка



  16. 16 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Неутрално

    До коментар [#14] от "andreas_hofer":

    Голям и ужасен проблем е! Като дете баба ми така просташки се хвалеше с мен пред всеки срещнат колко велик художник съм,че на мен ми идваше да потъна в дън земя от срам! И до днес ми става гадно като си спомня.

  17. 17 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Весело

    До коментар [#15] от "Madmax":

    Май филмът се казваше "Йес,мен"! Голяма майтапчия е Джим Кери.

  18. 18 Профил на Madmax
    Madmax
    Рейтинг: 865 Любопитно

    До коментар [#14] от "andreas_hofer":Голям и ужасен проблем е! Като дете баба ми така просташки се хвалеше с мен пред всеки срещнат колко велик художник съм,че на мен ми идваше да потъна в дън земя от срам! И до днес ми става гадно като си спомня.
    —цитат от коментар 16 на deaf


    Има една народна приказка
    Кое гардже е наи-хубавото?
    Ами нашето

    Ти си възрастен човек
    Прости на баба си, че те е хвалила
    Ще се почувстваш много по-добре
    Не живеи в миналото

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3342 Весело

    Те майките че са мързеливи е ясно. Дайте сега нещо за бащите.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  21. 21 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3417 Неутрално

    До коментар [#4] от "Madmax":

    “2. Стратегията изисква, минимум 33% от децата на възраст между 0 – 3 години да бъдат „обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа“.”


    “1. Стратегията изисква минимум 90% от децата на българските семейства да са обхванати в предучилищната, държавна образователна система. Става въпрос за деца между 3 – 7 годишна възраст.“

    —————

    Всяка нова “потребност” генерира печалби и прави някой богат.
    Накрая държавата задължително ще взима децата още от родилното, за да може майката да се върне на работното си място.

  22. 22 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2285 Неутрално

    До коментар [#21] от "hope":

    Ялова инициатива.
    Който очаква, че държавата ще му възпита детето е не просто наивен, но и непростимо безотговорен.

  23. 23 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 878 Разстроено

    "Мързеливата майка" (която повече се интересува от това кои какво и пише по телефончето?!!!), или как да се ускори развитието на детето?!

    До коментар [#22] от "atmanpg":
    Ялова инициатива.
    Който очаква, че държавата ще му възпита детето е не просто наивен, но и непростимо безотговорен!

    А като минеш покрай някоя детска градина вместо да чуеш песни и радост от присъстващите там деца имаш усещане, че си попаднал в "детска психиатрия"!!!!!
    А тези, които работят там изпълняват ролята не на възпитатели, а на "звероукротители???

  24. 24 Профил на Rex
    Rex
    Рейтинг: 874 Неутрално

    [quote#10:"Madmax"]
    —цитат от коментар 11 на Madmax
    За да нарисуваш например "Грешната Мадона с големите бомби"отива доста време[/quote]

    Това е най-великата картина на света.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK